Липса на кворум в НС провали разглеждането на паралелния подход – разследването да се води от съдия

Разследването по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, ще се провежда от директора на Националната следствена служба (НСлС). За целта следствието ще бъде изведено от подчиненото си положение спрямо прокуратурата, в което се намира сега.

Този подход възприе парламентът, след като днес одобри промени(link is external) в Закона за съдебната власт на първо четене. Идеята дойде от „Възраждане“, но получи подкрепата на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС. В ПП се получи малък, но съществен разнобой – докато депутати от формацията атакуваха предложението, зад него застана колегата им и бивш вътрешен министър Бойко Рашков, който иначе е в тежка вражда с герберите. ДБ се противопоставиха, а БВ се въздържаха.

Веднага след като приключиха със съдебния закон, депутатите подхванаха на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс, внесени от служебното правителство. В поправките, подготвени от правосъдния министър Крум Зарков, се предлагаше различен подход от възприетия по-рано – независимото разследване на главния прокурор да се води от съдия от Върховния касационен съд, който временно е назначен като прокурор. Това е и подходът, фаворизиран от ДБ и ПП. В един момент обаче се оказа, че няма кворум в пленарната зала и водещият заседанието Йордан Цонев побърза да го закрие. За отбелязване е, че неговата партия ДПС твърдо се противопоставя на разследване чрез съдия.

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ СЪС СЛЕДСТВИЕТО

В началото на разглеждането на съдебния закон Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, който оглавява парламентарната правна комисия, направи дълъг преглед на промените в съдебната система от 1990 г. досега. От него се разбра, че като централен проблем герберският юрист вижда деградиращата през годините роля на националното следствие. Той напомни например, че през 2009 г. шефът на службата е направен заместник на главния прокурор, с което на практика му става подчинен. А реформата от 2015 г., в която участваше собствената му партия, Чолаков обвини, че окончателно е предала следствието на прокуратурата, която така е станала „четвърта власт“. Това беше косвен удар по съпредседателя на ДБ Христо Иванов, който по онова време беше правосъден министър. Чолаков ласкаво обяви, че предложението на „Възраждане“ „възстановява оригиналния дух на това, което са казали бащите на Конституцията“ – а именно, че следствието трябва да бъде независим орган в рамките на съдебната власт.

Първо, Мирослав Иванов от ПП разкритикува предложението, като посочи, че сега шефът на следствието е „дясна ръка на главния прокурор“. По думите му, това е създало зависимост, която няма да може лесно да се разчупи. Малко по-късно обаче Бойко Рашков обяви, че е впечатлен от идеята, която не била нова, и призова да не се зачерква на бърза ръка. Тази позиция не беше изненада – той е бивш дългогодишен директор на НСлС, а и сам призна, че ще говори от името на следователите. Той изтъкна, че сливането на следствието с прокуратурата е унищожила инициативността на разследващите органи. И допълни, че само от относително независим директор на следствието може да се очаква, че ще може да проведе независимо разследване на главния прокурор.

Междувременно, по темата се изказа и атакуваният от Чолаков Христо Иванов. Десният политик посочи, че когато говорим за правосъдна реформа, трябва да изхождаме от европейските стандарти. А те ни диктуват, че централен въпрос трябва да бъде гарантирането на независимостта на съда. Това не може да се слага наравно с „местна традиция“, както Иванов се изрази, за ролята на следствието.

КОНСПИРАЦИИ И РЕАЛНОСТИ

Малко по-късно му отвърна зам.-шефът на ДПС Йордан Цонев. Той разви конспиративната теория – често огласявана от партията му, че “един кръг” се опитва да овладее съдебната система. Цонев обвини Съюза на съдиите в България, че е използван за целите на въпросния “кръг”, който по тази причина настоявал главният прокурор да бъде разследван само от съдия и никой друг. Изказването му очевидно беше нова атака срещу ДБ.

Отговори му десният депутат Атанас Славов. Той напомни, че според становищата на авторитетната Венецианска комисия, при сегашния конституционен модел на България, друг подход няма да проработи, освен съдия да разследва главния прокурор. Славов обясни, че сега шефът на държавното обвинение доминира над прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), която на свой ред контролира прокурорите и следователите. По тази причина няма начин следовател или разследващ прокурор да действа срещу главния прокурор. Включи се и самият Христо Иванов: “България затъва все по-дълбоко заради тези театри на сенките, които разигравате тук … Няма да излезем от това блато с тези наративи.”

Идеята на “Възраждане” беше подкрепена от водача на БСП Корнелия Нинова. Тя, също като Рашков, е бивш следовател. Според Нинова отделянето на следствието от прокуратурата като независим орган ще гарантира неговата независимост и по-добрата му работа.

ОЩЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

Депутатите одобриха и други промени в същия закон, но предложени от правосъдното министерство. С тях се въвеждат мерки, с които да се засили работата на Инспектората към ВСС по „превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт“, както е записано в мотивите. Например, като инспекторатът организира и провежда антикорупционни обучения. Приемането на тези промени, както стана ясно, се налага заради Плана за възстановяване и устойчивост, по който страната ни очаква евросредства.

Въпросът за антикорупционните обучения обаче беше ядосал герберите. Радомир Чолаков настояваше, че така ще се наруши Конституцията, тъй като подобна дейност развивал Националният институт по правосъдие. Той обвини правосъдния министър Крум Зарков, че налага на депутатите закони, без да ги съгласува предварително. Самият Зарков е в чужбина и не можеше да дойде в парламента, за да се защити.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ