ПАРИ

“Южен поток” все пак тръгна, въпреки заплахите на Вашингтон!

Пробите показват, че редовните доставки могат да започнат на 30 декември

Тръбите на интерконекторите на българската и унгарската граница са пълни с газ и в ход е провеждане на тест на всички системи, необходими за надеждна и непрекъсната работа на газопровода, който е част от вътрешната газотранспортна система на Сърбия“, заяви за в. “Новости” Душан Баятович, генерален директор на „Сърбиягаз“.

Той каза, че газопроводът, в съответствие с казаното от сръбския президент Александър Вучич, ще бъде готов за оперативна работа на 30 декември, а от 1 януари Сърбия вече ще получава редовно газ откъм България.

В момента се тестват системи за автоматизация и управление, проверяват се диспечерски станции, клапани, оптика и захранване, за да се види как ще функционира „Български поток“, когато по него тръгне синьо гориво към Сърбия на 30 декември, съобщи „Новости“. Сръбското издание неизвестно защо преименува транзитната тръба през България, наричана у нас “Балкански поток”, която е продължение на “Турски поток”.

Когато газът официално тръгне по сръбските магистрални тръби от Зайчар до Хоргош, Сърбия на практика ще бетонира енергийната си сигурност и се създават предпоставки цената на синьото гориво да бъде по-благоприятна за икономиката и населението.

Това потенциално ще доведе до увеличаване на привлекателността на западната съседка на България за инвеститорите, което води до растеж на икономиката и индустриалното производство.

В началото по тръбите ще тече предимно руски газ, но в бъдеще ще може да се доставя и от други източници. Газопроводът ще бъде двупосочен, което означава, че Сърбия ще получава енергия и от България, и от Унгария.

Сръбският магистрален газопровод с дължина 403 километра се простира от Зайчар до Хоргош.

БГНЕС припомня, че „Балкански поток“ всъщност е продължение на газопровода „Турски поток“ през територията на България. В официалните документи той се нарича „обект на разширяване на газопреносната инфраструктура на компанията „Булгартрансгаз“ паралелно със северния главен газопровод до българо-сръбската граница“. Името “Балкански поток” за газопровода беше предложено от министър-председателя Бойко Борисов, за да не дразни Съединените щати.

„Турски поток”, който беше пуснат на 8 януари 2020 г., минава по дъното на Черно море от Русия до бреговете на Турция. Освен това има сухопътна транзитна част до границата със съседни държави, откъдето газът вече се изнася за Гърция, България, РС Македония. По-късно, след завършването на изграждането на цялата инфраструктура, газът достига до Сърбия и Унгария. Пропускaтелната способност на газопровода от 930 км е 31,5 милиарда кубически метра газ годишно.

САЩ винаги са се обявявали срещу „Турски поток“. Два дни след пускането в експлоатацията на газопровода, на 10 януари 2020 г., Вашингтон изпрати ясен сигнал, че са против продължението на тръбата през българска територия за ЕС. Съединените щати са против втората линия на газопровода „Турски поток“, предназначена за доставки на газ за Югоизточна Европа през България, тъй като я разглеждат като геостратегически проект на Русия, заяви тогава заместник-държавният секретар по политическите въпроси Дейвид Хейл.

Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.

Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.

Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.

Post Views: 21

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.