ПОЛИТИКА

Явор Дачков: Казвам го със сигурност! Христо Иванов се усети и ще свали това правителство

Нито избирателите на ГЕРБ понасят Кирил и Асен, нито избирателите на ПП-ДБ са гласували за изпирането на Бойко Борисов. Очевидно е, че елитите на тези партии бяха накарани да направят отвратителна коалиция под външен натиск. Борисов дори бе готов с друг кабинет, който включваше ДПС, БСП и ИТН, имената на министрите бяха уточнени, но някой не му даде да го направи и го накара да отиде на тази очевидно уродлива за избирателите на двете формации коалиция. То е елементарно и не иска сложно мислене, за да се види. България наистина се командва от американското посолство – жалко, но е факт. По същия начин американците форсираха драмите с Македония, когато Кирил Петков стана премиер, а Македония въобще не беше в българския дневен ред. Всички днес виждаме резултата. Сега са си наумили, че трябва да има правителство между ГЕРБ и онези, които ги чегъртаха, при това с мандата на загубилите изборите, което е тотална перверзия и въпреки това се случи. В политиката се гледа крайния резултат. Днешната жалка картина нямаше да е факт, ако не беше американският натиск, който в края на краищата получи своето. Това също е факт и е добре да се помни.

След като задаваният до втръсване въпрос „Ще има ли редовно правителство?“ вече получи своя отговор, идва ред на следващия – колко време ще издържи то. И ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които на практика влязоха в коалиция (както каза Кирил Петков по време на онзи запис: „Това си е коалиция, но ние пред медиите ще казваме, че не е“), декларираха, че

не вярват на бъдещите си партньори, и то след като се разбраха да управляват заедно.

Томислав Дончев и Николай Денков казаха в интервюта, че няма доверие между двете коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Румен Христов от СДС даже каза: „Любопитен съм как Асен Василев ще осигури на държавата 3% бюджетен дефицит, без да взема заеми и да се възползва от резерва. Ако те тръгнат да правят това, което говореха на записа – по-добре да не си го помислят, правителството ще бъде свалено. Мнозинството се крепи от ГЕРБ-СДС. Има нещо, което може да ги контролира“.

От ПП не останаха длъжни на ГЕРБ и пуснаха няколко стрели през Лена Бориславова и нейния годеник Мирослав Иванов, който каза: Официално призоваваме г-н Борисов да даде своя имунитет за „Барселонагейт“.

Всеки може да си прецени до колко стабилно може да бъде подобно управление след такова начало.

Моята прогноза е, че няма да се задържи много дълго след местните избори през есента, а до ротацията с Мария Габриел може и да не се стигне. Тя може би все пак ще стане премиер, но в доста по-различна конфигурация. Важно е да се знае, че в рамките на един парламент може да има колкото си искате различни правителства, стига да има мнозинства, които да гласуват за тях. Ако един кабинет падне, не е задължително да се ходи на предсрочни избори, защото политическите сили могат да се договорят за друг. А и в този парламент само „Възраждане“ е категорична, че при никакви обстоятелства не би участвала в управление с другите.

Искам да обърна вниманието ви върху два ярки политически знака, които ме навеждат на мисълта, че кабинетът “Денков” няма да има дълъг живот.

Първият е поведението на Христо Иванов от деня на изборите до днес. Лидерът на „Демократична България“ видимо се дистанцира от „Промяната“ и почти изчезна от публичните дебати за правителство. Той остави Кирил и Асен да водят преговорите с Борисов, а всичките му изяви бяха много премерени. Имплицитно те имаха следното послание: ДБ и ПП не са едно и също и аз съм при тях, но не съм с тях. Неговата дистанцираност стана очевидна за анализаторите, което означава, че е била търсена. При всички големи скандали, които ни заливаха в последните месеци, Христо Иванов запази хладнокръвие и не влезе в епицентъра им с ярки позиции и оценки.

Към това ще прибавя и онази част от записа, който пусна Радостин Василев и в която се чува как Асен Василев казва: „Ние все още не сме сигурни, че ще се явим заедно с „Демократична България“ на местните избори“.

Публична тайна е, че между ПП и ДБ нещата не вървят никак гладко, особено след като стана ясно, че механичното им събиране в коалиция за изборите даде по-малък резултат, отколкото явяването им поотделно на предишния вот. Освен това ДБ получи много повече места от очакваното, изтласквайки с преференции кандидатите на „Промяната“, което вбеси Кирил и Асен.

В сегашния парламент „Промяната“ получи 38 народни представители, а „Демократична България“ – 26. В развихрянето на центробежните сили и пълния хаос, който настъпи след непоследователното поведение на Кирил Петков и Асен Василев, които в нощта на изборите бяха категорични, че при никакви условия няма да влязат в едно управление с ГЕРБ, ДБ може да се окаже самостоятелна парламентарна група с много голяма тежест при следващото разпределение на картите в рамките на този парламент, ако има такова.

Нека си представим следната хипотеза. Очевидно е, че това правителство беше направено, за да се решат неотложни задачи пред България – бюджет, пари от Европа по плана за възстановяване и Шенген, но и с цел по-добро позициониране за местните избори. Мисля, че при ГЕРБ-СДС последното бе един от основните мотиви (освен външния натиск), за да подкрепят това правителство. За “Промяната” това е равносилно на самоубийство, особено след изтеклите записи, но изглежда, че и те са били притиснати от посолството и не са имали избор. Ето защо Борисов предприе тактиката да не се ангажира с политически лица в този кабинет. На практика той е кабинет на Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков. Присъствието на Мария Габриел в него е по-скоро символично. В очите на широката публика тя се свързва повече с европейските бюрократи, а не с ГЕРБ. Тя и няма излъчване, нито политическо поведение на типична гербаджийка. Т.е. Габриел няма да донесе имиджови щети на ГЕРБ заради участието в правителството. То вече е опаковано като правителство на „Промяната“ и започва своята работа при катастрофирала популярност. От него са разочаровани най-вече симпатизантите на „Промяната“.

При тази ситуация ГЕРБ излизат в далеч по благоприятна позиция за местните избори, а за разлика от ПП те имат и силни структури, както и държат по-голямата част от местната власт. Това означава, че има голяма вероятност ГЕРБ да са големият победител на изборите през есента. „Възраждане“, които имат голям потенциал, все още нямат солидни и работещи структури, въпреки енергичната работа на Костадин Костадинов върху тях. Малко им е времето до октомври. Представете си сега политическата картина след изборите, ако ГЕРБ е победител. Аз не мисля, че Борисов ще остави Кирил и Асен да си играят на власт с 38 депутати. Аз мисля, че не. За мен най-логично е тази коалиция да бъде разтурена, а на нейно място да се направи правителство с друго мнозинство. И то е ГЕРБ, ДБ, ДПС, ИТН. Имат достатъчно депутати и без тези на „Промяната“. Мисля, че тези дни Делян Добрев дори вербализира този вариант. Освен това Христо Иванов и ДПС вече нямат такива големи и непреодолими проблеми след като обявиха, че са се разбрали за конституционно мнозинство, което ще прави съдебната реформа.

Разбира се, че и подобно правителство може да бъде наречено експертно и проевропейско, а зад него да не се прави формална коалиция, а тогава Мария Габриел пак може да бъде ползвана за проевропейски параван. Няма никакъв проблем и това според мен е по-вероятния развой на събитията. Истината е, че Кирил и Асен станаха токсични, особено след онзи запис, а днес са нужни на американците заради Украйна. След половин година нещата ще бъдат съвсем различни, защото и ЕС, и Щатите влизат в предизборни кампании, които ще ги принудят да бъдат далеч по-внимателни с патоса за Украйна, изправени пред огромни вътрешни проблеми. Едва ли ще се занимават толкова активно с България, след като вече са получили редовно правителство и знаят посоката му, а Румен Радев е оставен без реална изпълнителна власт.

В този смисъл ролята на Христо Иванов в бъдещото раздаване на картите е много голяма, защото ДБ ще са легитимиращия фактор на поредното евроатлантическо мнозинство, което пък е нужно на Борисов и Доган, за да се заличи окончателно всичко, което са правили като негласна коалиция в последните десет години.

На този етап това ми се вижда най-вероятният сценарий, а по някои от имената министрите в кабинета „Денков“ и противоречивата парламентарна подкрепа съдя, че той ще бъде тотален провал. Но понеже споменах президента Румен Радев, бих искал да завърша този коментар с няколко думи за маниакалното поведение на умните и красивите, които внезапно пак го припознаха за враг, само и само да отклонят вниманието от безобразието, което извършиха техните лидери, влизайки в коалиция с мафията и съставяйки конституционно мнозинство за съдебна реформа.

Това е гражданското общество, драги ми умнокрасиви смехурковци!

Явор Дачков

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 16

Related Topics:featured trending българия конспирация корупция политика скандал

Up Next

Гербери Тома Биков издаде голяма тайна за готвени министри на БСП в евентуален кабинет – петима са

Don't Miss

Мафиоза Борисов и наркомана Петков ще брандират всяка опозиция като проруска

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 27