АНАЛИЗИ
101 начина за убийство без следа
Диагнозата винаги е “естествена смърт”
В САЩ вече се говори за открита гражданска война. Атаките срещу Доналд Тръмп се пренесоха и срещу неговото здраве. Включи се CNN с гости, които не се съгласиха с положителните резултати за медицинското състояние на Тръмп и съобщиха, че президентът ще има “сърдечна атака или сърдечна болест до 3-5 години”.
С една дума, основни американски медии предрекоха на Тръмп смърт от инфаркт, което веднага препраща към ЦРУ и по-точно към различните начини за причиняване на смърт на набелязани обекти, един от които например е изстрелване на от въздушен пистолет на отровни стрелички, които при попадане в тялото предизвикват веднага инфаркт без да оставят никаква следа /подобно оръжие е било използвано от американците и англичаните в Лондон за убийството на Георги Марков, а в друг вариант – за убийството на Александър Литвиненко/.
Всъщност и тук няма нищо ново. Преди много години написахме за друг вид оръжие, причиняващо незабелязана мигновена смърт.
Показаният още през 1975 г. от комисията на Чърч /става дума за комисията на Сената за САЩ с официалното название “Отделна комисия на Сената за изучаване на правителствените операции в областта на шпионската дейност”/ пистолет, предизвикваше сърдечни инфаркти. Това е модификация на М1911 /Браунинг/, който може да стреля със стрелички със смъртоносна отрова, практически неоткриваема при експертизата и подходящ за политически убийства.
Отровата се замразява във вид на стреличка, след което се изстрелва на голяма скорост към човека. След като проникне в тялото тя се разтваря вътре, оставяйки само малко червено петно, което трудно се открива. Всъщност в тялото на убития няма никакви следи.
По-късно бившият директор на ЦРУ Уилям Колби потвърди, че пистолетът може да изстреля отрова, която може да влезе в тялото незабелязано и не може да бъде открита.
Разбира се пистолетът, стрелящ с отровни стрели, вече е стара история. Днес теоретично е възможно да се доставят токсини, предизвикващи инфаркт, до всеки, които поискат без да се нуждаят от стрелички.
Но, за да може Тръмп да умре от инфаркт заради “естествени причини” обществеността трябва да е уверена, че той вече е бил в рискова група. Заради това именно CNN, която е основна медия на страната на Хилъри Клинтън, съобщава, че Тръмп е в рисков период, има риск от инфаркт и че ще развие сърдечна болест в близките 3-5 години.
Всъщност технологията за убийствата е отишла много напред.
На 1 март 2012 г. беше съобщено, че американският разследващ журналист Ендрю Брайтбарт е починал неочаквано предишния ден в Лос Анжелис на 43 години. Брайтбарт се е разхождал след полунощ до дома си в Брентууд, Калифорния и е колапсирал. Дошлата линейка го е откарала в UCLA, където е констатирана смъртта му. Диагнозата инфаркт.
Но дали инфарктът беше естествен или изкуствен? Защото няколко дни преди смъртта си Брайтбарт съобщи, че разполага с видеоматериали за студентските години на президента Барак Обама. Вероятно ставаше дума за периода, когато Обама е учил в Оксидентъл колеж в Калифорния и след това в две училища на източното крайбрежие на САЩ.
В началото се предполагаше, че Брайтбарт е стигнал до информация, оспорваща легитимността на Обама, че е бил роден в САЩ и фалшифицирането на неговото свидетелство за раждане или че е получавал помощи като чуждестранен студент, което означава, че не е роден в САЩ и не може да стане президент. След това се оказа, че материалите на починалия Брайтбарт не са били толкова опасни.
Но така или иначе, въпросът беше дали смъртта му не беше от поредицата странни смъртни случаи на журналисти, бизнесмени, учени или политици, убивани, когато станат заплаха за някой от върхушката на САЩ. Причините за внезапната им смърт са различни, но преобладава инфарктът.
Преди да отговорим на горните въпроси трябва да знаем какво е сърдечната атака, тоест инфарктът.
Според справочниците на водещите световни медицински академии, артерията може да бъде блокирана от съсирена кръв (състояние, известно като Thrombosis), ако вътрешните й стени вече са стеснени. Тогава тромбът може да спре кръвоснабдяването на част от сърцето и да предизвика инфаркт. Но преди нормален човек да има такава атака, той най-напред трябва да има болест на коронарната артерия. Това означава, че трябва да има състоянието, наречено Angina. Това е именно болката, която се появява, когато някоя от мускулните стени на сърцето е временно лишена от кислород. Нормално коронарните артерии, които снабдяват с кръв сърцето, могат да се справят с нарасналото изискване за кислород, но това води до болест наричана високо кръвно налягане.
Ангина обикновено се появява при физическо натоварване или емоционален стрес. Това означава, че човек с болест на коронарните артерии ще изпитва болки, когато върши някаква по-тежка физическа работа или има силни емоции. Тогава сърдечният мускул се нуждае от повече кислород, отколкото стеснените артерии могат да доставят. Значи, преди нормален човек да има сърдечна атака трябва да има и видими признаци за високо кръвно налягане или ангина. Това е естественият инфаркт.
Какво е изкуственият инфаркт? Ако човекът няма предварителни симптоми за високо кръвно налягане или ангина, тогава сърдечната атака вероятно е изкуствен инфаркт. Кой може да предизвика в жертвата на улицата, офиса, колата или другаде такава атака? Отговорът е – това може да е само операция на някоя от спецслужбите.
Коя може да е тази служба? Според американски източници, още през 50-те години Офисът за стратегически операции – OSS (предшественикът на днешното ЦРУ), е разработвал методи за предизвикване на смърт, тоест сърдечна атака или рак за ликвидиране на хора така, че да изглежда, че смъртта е настъпила от естествена причина. Десетки такива смъртни случаи ставаха през годините на Студената война.
От разкритите по-късно документи стана ясно, че за тези изкуствени методи (рак или инфаркт) в началото се използваха различни химикали. За да се избегне откриването им след това в аутопсията, се подбираха специални препарати. Това ограничаваше все пак тяхното приложение.
През 60-те години САЩ успешно развиха радиочестотните оръжия и започнаха с тях, а не с химикали, да предизвикват инфаркти в “набелязаните обекти”, защото този начин беше напълно неоткриваем, за разлика от химикалите.
Но и при химикалите, предизвиканата смърт не остава почти никакви следи, даже за специалистите.
Така например през последните няколко години в различни части на света починаха при странни обстоятелства над 100 водещи микробиолози от различни националности.
Закономерно се появява въпросът дали това не бяха убийства на избрани хора.
Най-лесният начин да бъде убит някой и да не се оставят следи от престъплението е да се предизвика инфаркт чрез химични субстанции, които в организма се разпадат от естествените процеси, ставащи в човешкото тяло.
Следващите два химикала могат да бъдат използвани за предизвикване във всеки човек на сърдечен инфаркт, като не остават никакви следи от престъплението.
Калиев хлорид (Potassium Chloride) присъства в много лекарства, като Klor-Con, Klor-Con 7, Klor-Con 10, Klor-Con 25 и други. В тялото субстанцията се разпада на двата си основни елемента – хлор и калий. И двата присъстват в човешкия организъм и няма да предизвикат подозрението на патолога по време на аутопсията. Субстанцията се разпада на калий и хлор, от които хлорът, заедно с естествено присъстващия в тялото натрий, образуват натриев хлорид, т.е. обикновена сол. Причината за инфаркта не може да бъде открита, а само леко повишено ниво на NaCl. Твърде много калий в тялото причинява тахикардия – ускорено биене на сърцето, което води до инфаркт.
Калциевият глюконат (Calcium Gluconate) се намира в 10-процентния венозен хипертоничен разтвор, което означава, че концентрацията е по-висока от онази, която е нормална за тялото. Процесът е известен като осмоза. Хипертоничният разтвор премахва водата и глюкозата от клетките и ги замества с Calcium Gluconate.
Калцият и глюкозата са депозирани в организма, за да бъдат използвани като гориво. Глюкозата изгаря, но калцият остава в тялото.
Calcium Gluconate измества хлора и го замества с калций, като по този начин създава електролитичен дебаланс. Трите елемента са натрий, калций и хлор. Това нарушава нормалното сърцебиене, което може да стане и твърде бързо или твърде бавно, предизвиквайки инфаркт.
Въздушната емболия (Air Embolism) е третият напълно неоткриваем начин за убийството на някой чрез инфаркт. Директното инжектиране на 60 милилитра въздух със спринцовка, в която и да било вена, напълва сърдечните камери с въздух и причинява инфаркт. Тази сърдечна атака е известна като безпулсова електрическа активност P.E.A. и е друга форма на сърдечен инфаркт. Тук проблемът е белегът от инжекцията върху кожата, но това може да бъде избегнато.
Тези три метода за убийство са известни както на лекарите, така и на професионалните килъри, които нямат никакви проблеми с доставката на съответните химикали или на персонал, готов да направи една или две инжекции на жертвата.
Ще припомним, че на 25 ноември 2009 г., внезапно почина Марк Питмън, известен американски репортер, който беше един от онези, които предвидиха финансовата криза в САЩ и разобличиха аферите на Федералната резервна система. Той беше човекът, чиято битка доведе до процеса на Bloomberg News срещу Федералния резерв. Диагнозата за смъртта на Питмън беше инфаркт. Но веднага се появиха и предположения, че Питмън е бил убит от ЦРУ с предизвикан инфаркт.
Преди това подобни въпроси се появяваха след смъртта на известните журналисти Шерман Школник, Орлин Граббе, Дани Касорало (б.р. – с които дълги години поддържахме професионални връзки).
Около смъртта на Питмън се заговори и за предизвикване на инфаркти с директно енергийно дистанционно насочване. Не остават никакви следи и никой не може да разбере дали смъртта е настъпила по насилствен начин или от плазмено или електромагнитно оръжие.
Военните от години атакуват нервната система с лъчи или плазмени импулси. Известно е, че оръжието, което дистанционно предизвиква инфаркти, достига до клетъчните мембрани и нарушава нормалното функциониране на органите на тялото чрез разрушителен информационен трансфер в тях.
Така например сърцето е уязвимо на външно електромагнитно въздействие. Смъртоносното оръжие взаимодейства с електрическия потенциал, който поддържа двете камери на сърцето в синхрон, произвежда фибрилация и внезапна смърт.
Инфаркт може да бъде предизвикан и от споменатата микроскопична отровна стреличка, която води до инфаркт. Стрелата, която е секретно оръжие на ЦРУ, може да проникне през дрехите и да остави само малка червена точка на тялото. При проникването й жертвата може да усети ужилване като от комар или абсолютно нищо. Отровата на стрелата не оставя никакви следи в тялото на жертвата. Тя влиза в кръвоносната система и предизвиква инфаркт. Смъртта настъпва моментално и аутопсията не може да открие по никакъв начин, че инфарктът не е бил от неестествена причина.
Споменахме и за предизвикваните по изкуствен начин ракове.
Защо не? Щом може при животните да бъде предизвикан от инжектирани ракови вируси и бактерии, значи е възможно и при хората.
Такива опити са започнали още през 1931 г., но широко приложение намериха в американската лаборатория за биологично оръжие във Форт Детрик (щата Мериленд). Оттам изпълзяха и вирусите на СПИН, HIV, птичият грип, свинският (A-H1N1), Панама, Юта, Нилският и т.н.
След 80-те години вече не беше никакъв проблем да бъде заразен здрав човек с рак като неоткриваем метод за убийства. Само много опитни патолози, които знаят какво точно трябва да търсят при аутопсията, могат да различат убийство чрез изкуствена сърдечна атака или рак, предизвикан от вируси, химикали и т.н.
В тайните генетични лаборатории се работи над вируса, който трябва да убие само една определена личност. Достатъчно е да се знае нейната ДНК. Съвършеният атентат ще изглежда като болест, не може да бъде открит даже след факта.
Роналд Кеслер е автор на книгата In the President’s Secret Service /”В секретната служба на президента”/. Той твърди, че морските пехотинци, охраняващи президента на САЩ, най-старателно събират бельото и всички предмети,до които той се допира. След това се стерилизират или унищожават. Става дума неговият генетичен материал да не попадне във вражески ръце. Защото само от една клетка на президента може да се изработи вирус, който ще атакува и унищожи само него.
Официално американските тайни служби отказват коментари на тази тема. Но, ако се вярва на различни изтичания, през 2010 г. държавният секретар Хилъри Клинтън е инструктирала американските посолства дискретно да събират ДНК-проби на ръководителите на съответните държави и на висшите чиновници в ООН. Ясно е, че САЩ и тук искат да имат стратегическо превъзходство и да притежават биологичната характеристика на световните лидери, особено на онези, които не са им много приятни.
Досега бяха регистрирани няколко опита за използване на биогенетично оръжие. Става дума за някои латиноамерикански президенти. Ще припомним, че в течение само на 18 месеца четирима леви лидери на Латинска Америка бяха диагностицирани с рак. Това са Фернандо Луго, Лула да Силва, Уго Чавес и Кристина Фернандес де Киршнер. Президентите на Парагвай, Бразилия, Венецуела и Аржентина почти едновременно и много подозрително се оказаха болни от рак.
Чавес веднага предупреди, че болестта е новото оръжие на САЩ, “за да елиминират нежеланите лидери”.
На 5 март 2013 г. Чавес почина. Почина след дълга борба с рака и след четири последователни операции, които не издържа. Но още приживе се появиха предположенията, че това беше убийство. Самият Чавес, чиято битка с рака продължи две години, няколко пъти заяви, че е заразен с рак от САЩ и Израел, и че това е станало по време на неговата визита в ООН в Ню Йорк на 25 септември 2009 г. През декември 2011 г. Чавес обвини САЩ, че заразяват неудобните за тях лидери в Латинска Америка с рак. В основни латиноамерикански страни ракова епидемия удари бивши и настоящи президенти, които бяха и са активни опозиционери на политиката на САЩ в района и всичките изведнъж се оказаха онкологично болни.
Чавес беше най-големият враг на американската олигархия. Той агитираше за регионална интеграция и създаване на организация като Съюза на южноамериканските нации (UNASUR), Боливарският съюз на народите на Америка (ALBA), и Общността на латиноамериканските и карибски държави (CELAC). Чавес стана идол за милиони по света, особено в Третия свят, който с надежда наблюдаваше революцията във Венецуела. Враговете му искаха да го отстранят с опита за преврат през април 2001 г., организиран от службите на САЩ. Икономическият саботаж, който унищожи почти напълно нефтената индустрия на Венецуела, продължи месеци, но накрая се провали. Година и половина след това от Колумбия във Венецуела бяха изпратени наемници, за да го убият, но те бяха неутрализирани. През следващите години опитите за физическо елиминиране на Чавес не престанаха, както и плановете за дестабилизиране на неговото правителство.
Според последни информации от секретни източници на САЩ Чавес и неговото правителство бяха в списъка на шестте основни цели на американското разузнаване след 2007 г. Белият дом създаде и изпрати специална шпионска мисия във Венецуела, която докладваше директно на Националния директор на разузнаването – над ЦРУ и още други 15 разузнавателни агенции в САЩ. Тази мисия беше напълно нелегална, но разполагаше с големи възможности и ресурси.
Чавес почина от рак, който беше много странен. Според сегашния президент на Венецуела Николас Мадуро, неговият рак беше без име и безкрайно агресивен. Той беше и органоспецифичен. В семейството на Чавес нямаше други случаи на заболяване от рак, нямаше и генетична предразположеност.
В речта си през 2009 г. в ООН Чавес заяви: “Империалистите виждат навсякъде екстремисти. Но ние не сме екстремисти. Светът се събужда. Хората въстават.”
Чавес дефинира и съвременните САЩ: “Империята се страхува от истината, тя се страхува от свободния глас. Тя ни нарича екстремисти, но те са “екстремисти”.
Заради това Чавес беше поставен на първо място в “ударния списък” на ЦРУ. Болестта му със сигурност не беше случайна.
В началото подробностите за болестта на Чавес се държаха в тайна. След спешна визита в Куба през 2011 г. той съобщи, че са му открили тумор в областта на таза. След това беше опериран и от медицински източници започна да прониква информацията, че пациентът е безнадежден. След поредната химиотерапия отслабналият политик направи сензационно изявление: “Би било удивително, ако САЩ не са разработили секретна технология за заразяване с рак”.
След смъртта на Чавес вицепрезидентът Николас Мадуро заяви, че няма никакви съмнения, че болестта на президента е следствие на заговор на негови врагове.
Персонализираното генетично оръжие е най-трудната за откриване опасност.
Спецслужбите вече разработват сценарии за такива атаки, като във филмите на Холивуд. Благодарение на прогреса в генетичното инженерство и изследванията всяка жива клетка може да бъде превърната в неврони, клетки на сърдечния мускул и т.н. И съвременните методи за лечение на раковете могат да бъдат използвани за тези цели. Персонализираната терапия, разработена да атакува специфични ракови клетки на пациента, вече се използва в клиничните експерименти. Синтетичната биология, която е симбиоза между молекулярната биология и инженерната, в близко време ще доведе до намаляване на разходите за тези терапии. Но какво ще се случи, когато тези микробиологични спецификати ще бъдат така проектирани, че вместо раковите клетки да ударят здравите. Ако заатакуват клетките на ретината, ще доведат до ослепяване. Унищожаването на структурата на хипокарма в мозъка ще доведе до пълна загуба на памет. А стомахът? Неговото разрушаване ще доведе до смърт само за няколко месеца.
Използването на такова биооръжие е почти невъзможно за откриване. Вирусите лесно се разпръскват във въздуха. Могат да бъдат укрити във флакон за парфюм. Бързо напръскване в непосредствена близост до набелязаната жертва ще е достатъчно за съвършения атентат. Ако вирусите са така проектирани, че да се задействат само при стиковка с ДНК на президента никой друг няма да се разболее. И дълго време след това никой няма да подозира, че смъртта му е настъпила в резултат на ДНК-атентат.
Това съвършено оръжие може да бъде така проектирано, че да започне да действа и да извърши унищожения след няколко месеца и даже години след атаката в зависимост от целта, която са си поставили организаторите на атентата.
Известно е, че съществуват вируси, увеличаващи риска от ракови заболявания. Могат да бъдат отгледани и нови, които атакуват мозъка, причиняващи шизофрения или Алцхаймер. Изкуственото предизвикване на отделяне на кортизол или допамин може да доведе до крайна параноя. Вирус, водещ до увеличено отделяне на окситоцин, може да лиши лидерите от възможността да преговарят.
Когато това оръжие стане по-достъпно, тогава ще бъде използвано много по-често от сегашните биологични оръжия за масово унищожение. В бъдеще всеки политик, бизнесмен или просто известна личност може да стане жертва на биологична атака с умишлено предизвикване на болест. Даже, ако нейният резултат не е смъртоносен, тези атаки не могат да бъдат открити. Диагнозата ще бъде “естествена смърт”.
АНАЛИЗИ
Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане
Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.
Русия спря вече много арменски стоки.
85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.
99% от външните приходи на Армения са от Русия.
100% от газа и петрола на Амения са от Русия.
Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.
В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.
Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.
При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.
Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.
Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.
Москва помни тези неща. И ги събира.
Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.
И точно тук започва парадоксът.
Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.
Това изглежда логично, но има един проблем.
И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.
Там настъпи психологическият срив.
Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.
Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.
Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.
Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.
Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.
Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.
Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.
По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.
Разликата е много опасна за Ереван.
Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.
Особено за банковия сектор.
Особено за логистиката през Грузия.
Особено за енергетиката.
И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.
В Кремъл отлично разбират това.
Затова Лавров говори толкова рязко.
Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.
Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.
Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.
Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.
Той е институционален.
Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.
Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.
А Армения не е такава държава.
Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.
Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.
И точно там започва истинският проблем за Пашинян.
АНАЛИЗИ
Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?
The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.
“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.
Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?
Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати
От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.
Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност
От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.
„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”
Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето
Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.
Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост
За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.
„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.
За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите
Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.
„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”
Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.
АНАЛИЗИ
Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници
- Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!
„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.
Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.
Това е било добре известно на укрофашистите.
Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.
Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.
От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot
„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.
След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.
„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…









