ПАРИ
Компанията, за която списание Inc. разказва, е GitLab. При нея никога не е имало идея да работи само със служители от разстояние, но с течение на обстоятелствата се случва точно това.
Когато стартира през 2012 г., технологичният бизнес включва само изпълнителния директор Сид Сиджбранди, който работи от дома си в Холандия. Първото му наемане на служител се случва в Сърбия, а сътрудникът му – инженера Дмитрий Запорожец, който работи в Украйна и който по-късно се присъединява като съосновател. Скоро всички осъзнават ефикасността на избягването на централизираната работна сила. “Наех няколко души в Холандия и те идваха у нас, за да работим”, казва Сид. “Но след това спряха, защото просто няма нужда от това пътуване”.
Сега GitLab е добре известен със своята политика за работа от разстояние. Въпреки че официално е базирана в Сан Франциско, компанията има 850 души персонал в повече от 55 държави и всички работят от вкъщи. GitLab плаща на служителите си да посещават свои колеги в различни части на света. През 2017 г. двама души от eĸипa им ca били дoбpoвoлци дa пpeĸapaт шecт paбoтни мeceцa c 49 paзлични cвoи ĸoлeги на 14 различни места.
Сид споделя, че да има такъв огромен екип от таланти е от съществено значение за драстичния растеж на бизнеса. Компанията, която предлага инструменти за софтуерни разработчици, обявява финансиране в размер на 268 милиона долара през септември като увеличава стойността си до 2,75 милиарда долара. Сид посочва, че техният модел за безплатен ограничен достъп за отделните разработчици и платен пълен достъп за бизнеса е довел до приходи, които са над два пъти повече спрямо миналата година.
Фирмената култура, разбира се, може да бъде трудна за поддържане, когато хората не са на едно място. Служителите на GitLab остават свързани чрез ежедневни разговори в екипа и платформи за работа и комуникация като Zoom и Slack. Сид споделя, че политиката на компанията, която са измислили е много успешна като колегите му също споделят това мнение. В подкрепа на това, през юни компанията за първи участва в списъка на сп. Inc. за най-добри работни места, който се прави чрез проучвания на служители.
Домашните офиси на хората от компанията са добре оборудвани – от поставяне на уеб камери до специални ергономични столове. Работното пространство на самия Сид разполага с висококачествен подкаст микрофон и фон, който може да бъде евентуално сменян по средата на срещите.
Преди 4 години е имало промяна в политиката на компанията, защото инвеститорите са настоявали, че отделите дейности като маркетинг и финанси изискват офис. Така през април 2015 г. GitLab създава свое физическo място в Сан Франциско, но се установява, че няма смисъл от него и не се подновява.
Ето и трите най-добри съвета на Сид за това как да изградите правилната работна култура за такъв тип компания:
1. Приоритизирайте резултатите, а не часовете
Често срещан аргумент срещу отдалечената работа е: “Как можете да гарантирате, че служителите ви работят?” Сид отговаря с една от основните ценности на компанията: “Измервайте резултатите, не часовете.” “Не можем да измерим колко дълго работите”, казва той. “Не искаме да го правим. Не искаме вашият мениджър дори да говори за това с вас, освен ако не сметне, че работите твърде много.”
Служители са насърчавани да правят предложения и критики към отделите чрез онлайн заявки. Те бързо се приемат или отхвърлят от останалите и се решава дали да бъдат приложени. Това може да се случва и без обяснения. Тези решения са публично видими, благодарение на желанието на GitLab за прозрачност. Всеки служител има страница с потребителски профил на уебсайта на компанията, която съдържа списък с всяко нещо, с което е допринесъл за нея.
“Много от фирмите се опасяват, че прозрачността ще създаде пълен хаос”, споделя Дарън Мърф старши мениджър в GitLab. “Истината е, че с многото власт идват и много отговорности. Но хората тук признават, че това е привилегия.”
2. Документирайте всичко
Друг класически аргумент срещу отдалечената работа е: “Как се координирате и общувате ефективно в различните времевите зони?”” Отговорът на GitLab е, че трябва да се документира всичко.
Всички срещи и презентации се качват в YouTube. Когато служителите имат въпроси, те се насърчават да търсят в огромния онлайн наръчник на компанията – дълъг над 1000 страници, преди да събудят колегите си в други часови зони.
Мърф споделя, че събирането на много документация е дейност отнемаща време и която предприемачите често избягват, особено в началото на развитието на компанията, което е проблем, защото ако мине повече време, шансът да се пропусне нещо е голям. Всеки път, когато компанията срещне ново предизвикателство, някой го документира и то бързо става видимо онлайн.
3. Използвайте предизвикателствата като възможности за обучение
Наемането само на отдалечени служители носи неочаквани предизвикателства. Някои нови служители, например, се присъединяват към компанията, въпреки тази политика, а не заради нея. Мърф споделя, че един от последните наети кадри говорила за това колко ѝ липсва социализирането в офисите и различните активности на работното място, докато не осъзнала колко пари е успяла да спести от това, че не трябва да си купува нови дрехи, благодарение на несъществуващия дрескод на GitLab.
Има и друго. Няма смисъл да инвестирате време и ресурси, за да създавате компания в страна, в която имате само един служител. В момента фирмата е в такава ситуация в 20 различни държави, според уебсайта ѝ. Вместо да се запознава с отделните закони и ограничения във всяко отделно място, GitLab работи с местни фирми, които наемат служители от нейно име. Естествено, това струва пари и цените варират в зависимост от различните места, но според Мърф този метод е добър и усилията си заслужават.
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








