“Промяната” гледа на властта все едно не се е родила, за да промени статуквото

Няма никакъв спор защо записът от НС на ПП изтече точно в този момент – за да торпилира преговорите за съставяне на редовно правителство. Има основателни подозрения кой точно задейства все-още-депутата от ПП Радостин Василев. Има и напрегнато очакване как и кога ще завърши играта на котка и мишка между ПП и ГЕРБ.

ПП първо обяви записа за манипулация с цел дискредитация. После започна да го рекламира като висша форма на демокрация. Опитът за извинение на Кирил Петков към Мария Габриел остана някак половинчат и недодялан. ГЕРБ изпадна в емоционален транс, разкъсвана между верността към Бойко Борисов и потреса от бъдещите си „партньори“.

В този хаос на заден план остана нещо много важно – как ПП си представя управлението на държавата, когато дойде на власт. А там нещата не са никак оптимистични. На практика управлението на ПП по много неща ще преповтори и затвърди всички порочни практики от управлението на ГЕРБ, погазвайки основни принципи на демократичната държава.

1. Имам човек не само в НАП, и не само в КАТ

Може би най-скандалната част от записа е намерението, изразено от бившия и потенциално бъдещ финансов министър Асен Василев, да се направи масова чистка в държавната администрация. При това не само чрез удобно прекрояване на закони и устройствени правилници, а направо чрез погазването им.

Няма никакъв спор, че на много места в администрацията са назначени партийни кадри. И че некадърниците трябва да бъдат отстранени. Но все пак има закон за администрацията, който предвижда как да се освобождават и как да се назначават чиновниците. Той трябваше да гарантира независимостта на администрацията точно от партийни чистки и израстване само според оценка на качествата. Никъде в разговора обаче не става въпрос за оценка на работата на съответните чиновници. Никъде не става дума новите кадри да се назначават по обективни критерии – с конкурс или според качествата им. Просто се казва, че едни хора ще бъдат заменени с други хора – този път удобни на ПП. Самите ПП нямат особено положителен опит с подбора на кадри. Историята досега показа, че на много позиции те назначават спорни хора с противоречива биография. Фактът, че „разобличителят“ Радостин Василев се оказа водач на тяхна листа на два вота, въпреки дългата си история от скандали точно с тайно направени записи, е достатъчно красноречив за това.

По същия начин стоят нещата със службите. И там никой не отваря дума за независимост и коренна промяна в работата им. Говори се за овладяването им. За замяна на едни хора с други, за да се прекрати влиянието на президента. За контрол върху МВР и подчинените му структури в името на спечелването на изборите – нещо, което хвърля сянка въобще върху доверието в изборния процес. Кой е професионалист, кой не е – това няма значение. Хората на един трябва да бъдат заменени с хората на друг.

2. Дискретност всякаква тук зарежете

Няма проблем във факта, че партийни лидери си говорят с чуждестранни представители на всякакви институции. Даже е добре. Проблемите започват, когато желаното се приема за действителност и думите на отговорните фактори се интерпретират публично. Особено ако съответните лица изрично са подчертали: „Не ме цитирай…“ Това най-малкото показва неуважение към събеседника. А когато той е чуждестранен висш чиновник, има опасност и по-тежки поражения върху доверието не само към съответната личност, но и към държавата по принцип.

Факт е, че така прави години наред и възмутеният днес до дъното на душата си Бойко Борисов, който на лягане и на ставане обяснява с кого къде и за какво се е видял, какво са му казали, как е бягал от европейски заседания, за да гледа мач с Ангела Меркел в кухнята. Това обаче ни най-малко не оправдава претендиращите за нов морал в политиката.

В записа се говори за предварително одобрение от „посолството“. Няма евроатлантически и партньорски правила и ценности, които да изискват такова одобрение. Най-вероятно лидерите на ПП излишно си придават важност пред елита на партията, но каквато и да причината за такова говорене – то е грубо, нетактично, извън правилата на елементарната дипломация.

3. И с Дявола ще се съюзим, за да дойдем на власт

Целият запис показва, че ПП няма никакви илюзии, че ще се окаже с врага в едно легло. И ГЕРБ, и номинираната за премиер Мария Габриел, и лидерът Бойко Борисов са описани в най-черни краски, гарнирани с обидни квалификации. Тази част предизвика най-бурно одобрение сред привържениците на ПП. Фактът, че си даваш сметка за бъдещия си партньор, е похвален. Фактът, че планираш как да го преметнеш, за да си правиш каквото поискаш, въпреки предварителните договорки, обаче не говори добре за коалиционната култура. Едно партньорство може да е успешно само ако се гради на взаимно доверие. Особено ако се планират или поне обещават мащабни реформи, за които е нужна широка подкрепа. Тук става ясно, че идва партньорство, градено на взаимната омраза, което е чист политически нонсенс.

Факт е, че нито ГЕРБ, нито Бойко Борисов са партия, на чиято дума може да се разчита. Обратите при гласуването на промените в закона за съдебната власт го показаха. Но прилагането на същата тактика и от страна на ПП предварително минира всяка възможност за продуктивна работа на бъдещия кабинет. Освен ако не смятат ГЕРБ за пълни идиоти, които няма да се усетят как ги премятат. Каквито те не са – 12 години управление и оцеляване на политическия терен, въпреки всички скандали за корупция, показват, че те са тарикати, които могат да обърнат почти всяка ситуация в своя полза.

4. Коалицията си е коалиция, но сиренето е с пари

Още по-големият проблем е, че ПП не показват по-различно отношение и към своите официални коалиционни партньори – Демократична България и ДСБ. Целият разговор е изпълнен с пренебрежителни забележки и обидни оценки към тях. Съдебната реформа се коментира като някаква прищявка на лидера на ДБ Христо Иванов и се иронизира желанието му да говори дори с ДПС, за да се постигне нужното конституционно мнозинство. Обсъжда се иронично как ДБ и ДСБ провеждат политика само на оцеляване. Как изобщо не е сигурно дали ще са заедно на местните избори. А отношението на партньорите им към потенциалното общо управление с ГЕРБ се изчерпва с няколко изречения – че държат министрите да са експерти, а не политически лица.

Всъщност, процесът на преговори за евентуален кабинет в този парламент показва пълно пренебрежение към ДБ, ДСБ и Зелените. През цялото време се отчитат единствено и само желанията на ПП, а останалите се споменават между другото. Елементарната коалиционна култура изисква подобен вид преговори да се водят не поотделно, както правят ПП с ГЕРБ, а заедно – т.е. в тях да се включват задължително и навсякъде ДБ и Зелените. Едва ли е случайно, че лидерите на ДБ са изключително лаконични в коментарите си за кабинет с ГЕРБ и видимо се дистанцират от някои от решенията на ПП.

Нежеланието на ПП да отчита интересите на други партии, независимо дали са стратегически или тактически партньори, е една от най-големите им слабости, която доведе до падането на предишния кабинет, несъставянето на нов кабинет с техен мандат в предишния парламент и минира потенциалното управление в този парламент.

5. Демокрацията, демокрация, ама гласувайте както се иска

Гласуването на решението за кабинет с ГЕРБ затвърждава убеждението, че толерантността на ръководството на ПП в лицето на Кирил Петков съществува само когато се подкрепя мнението му. Всъщност една от приятните изненади в записа е, че дискусията наистина е много смислена. Участниците в нея задават логични въпроси за спазване на принципи и предизборни обещания. Притесняват се от реакцията на избирателите, които няма да се вържат на еквилибристиките за влизане в коалицията с ГЕРБ. И са възмутени от повечето порочни практики, които ръководство смята да приложи по пътя към голямата цел. Точно от тях идват забележките, че освен овладяването на „кранчетата на държавата“, трябва да се обърне внимание и на изборния кодекс, и на конституцията, и на местния вот. Повечето от тези притеснения се неглижират или отхвърлят с лека ръка от Асен Василев и Кирил Петков. Вижда се, че те са отписали местните избори („в 90% от местата ни няма“) и нямат илюзии какъв ще е резултатът на следващия парламентарен вот („интелектуалците са 7-8%, може да са трета, даже четвърта сила). И смятат, че това е може би единственият шанс ПП да вземе властта, предвид скромния спрямо очакванията си резултат.

Все пак членовете на ПП показват защо партията все още е твърде различна от ГЕРБ – те отстояват мнението си и по време на гласуването. Което пък кара Кирил Петков накрая да си изпусне нервите, да заплашва – „утре да тегля една майна“ и да поиска прегласуване. Дори и при него обаче подкрепата за плановете на ръководството минава с 1 глас. Т.е. – в ПП има достатъчно хора, които разбират, че има проблем.

Не е ясно дали тази крехка разлика няма да се окаже голяма пречка при по-нататъшни тежки решения, които ПП трябва да взема – примерно при евентуално гласуване за свалянето на имунитета на Бойко Борисов или друг висш кадър от ГЕРБ. Не е ясно и дали няма да се стигне до по-голямо разцепление, особено ако ръководството продължи да налага своето мнение по подобен начин.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА