LIFE
Един модел в Лондон
– Аз съм Ник Дерменджиев, или Николай. На 19 г. съм, живея в Лондон, занимавам се с мода като модел. Уча финанси в City University of London.
– Какво прави един българин в Лондон?
– В Англия съм от 2020 г., в Лондон — от 2022 г. Нямах конкретна идея, когато се преместих в Англия. След 7. клас не исках да продължавам в България и се преместих там. Реших: по-добро обучение, по-самостоятелен живот. Родителите ми бяха съгласни и така заминах и започнах да уча в Royal School в Уулвърхемптън. Когато се преместих там, бях на 14 — бях малък. Имаше всякакви деца — румънци, индийци, африканци, българи, руснаци, много хора от Полша. И англичани, разбира се. Бях в общежитие 3 г., после се преместих в самостоятелен апартамент.
Изкарах много голям късмет, защото един мой приятел, с когото бяхме в един клас от 1. до 4. клас, се оказа в същото училище като мен в Англия и ми беше съсед. Успях бързо да си направя един кръг от приятели, който си го държах две години — колкото бях в първото ми училище. После реших да се преместя в Лондон, в Kensington Park School.
В началото в Лондон беше много сложно. В сравнение със София Лондон е огромен град, много неща се случват, много е шумно. Първия месец сигурно имах главоболие всеки ден от този шум. Бях на 16 г., когато се преместих. Бях в малък делириум, мислех си: „Окей, не е чак толкова зле“, но после започна да ми става малко по-сложно да свикна.
Най-сложно ми беше да се справям с храната, тъй като е изключително скъпо да се храниш навън. Първият ми опит да си готвя беше с едно пиле, което стана като гума. След няколко неуспешни опита отидох да питам африканците, които също учеха там и си готвеха постоянно. Накрая стана така, че половин година ядох само пиле по африкански с нудли (смее се). После, като се преместих да живея самостоятелно, започнах да гледам социалните мрежи и ми излизаха много видеа за готвене. Реших пак да започна да си готвя — пържоли, бургери, пасти, такос, всякакви неща. Каквото видя на видео — го сготвям. И така лека-полека се понаучих да готвя.
Оттогава си готвя. Повечето пъти става вкусно. Понякога — не.

Английски уча, откакто се помня — бях на 5 г., когато започнах. В Англия ми отне 2 години да „махна“ българския акцент, но в България започнаха да ми правят забележки, че имам английски акцент на български (усмихва се).
Първоначално исках да уча архитектура. Обаче в един момент осъзнах, че изобразителното изкуство и физиката хич не ми вървяха — не се справях толкова добре, колкото е нужно. Та реших, че финансите ще са моето. Записах бизнес училище и после в университета продължавам със същото.
– Каква е разликата между Англия и България, според теб?
– Като нощ и ден. В Англия трябва да имаш определен дух, за да живееш там. В България всичко става — познаваш някого, имаш пари да дадеш на някого — уреден си. Там тези неща не вървят. Всичко е по-строго. Корупцията е много по-трудна. Трябва сам да си създадеш възможности и трябва много да се бориш, за да живееш. Например сестра ми — и тя учеше там, там завърши университет, но не успя да се справи и се премести обратно в България.
– Моделството — разкажи за това. Как стана, как се случи?
– Изкарах огромен късмет. Бях в един парк — разхождах се — и реших да седна на пейка да говоря по телефона с една приятелка. И изведнъж идват двама непознати. Приближиха се и ме питат: „Ти модел ли си? Имаш ли интерес към това?“ Аз казвам: „Не, не съм се замислял.“ Тогава бях на 17. Дадоха ми визитката си и ми казаха да пратя едно съобщение, един имейл — да видим какво можем да направим и как да го оптимизираме. Казах си: „Добре, хайде, ще ги видя в социалните мрежи.“ Оказаха се голяма агенция — една от големите в Лондон. Пратих им имейл, след което се видяхме, направиха ми снимки и след два дена ми изпратиха за подпис договор. И оттам — един месец преглеждах договора, за да не ме прецакат, защото се тревожех. Подписах го и оттам започнах. В първите две седмици ми намериха първата работа.
Първата работа беше да меря дрехи за Alexander McQueen. После, през септември, ми беше първата Седмица на модата и пак дефилирах с Alexander McQueen. Оттогава работя. Подписах с други агенции — в Париж, в Милано, в София също, когато съм тук. Главните ми агенции са Milk Model Management в Англия и Ivet Fashion в България.
Правил съм и малък престой в Милано като модел, но за съжаление нищо не излезе. После, в Париж, имах късмета да дефилирам за YSL, снимах за Uniqlo, пак за McQueen съм снимал. Сега лятото бях в Токио. Има много български модели там, сещам се за трима-четирима в момента.
– Как е да си част от света на красивите?
– Честно казано — изключително скучно, защото повечето време в модата си на опашка. Чакаш два часа за кастинг и се надяваш. Иначе хората в модната индустрия са готини. По медиите се говорят лоши неща — че са груби, че ти казват „твърде си дебел“ и т.н. Това не съществува, поне при мъжете. Или поне не толкова, колкото го представят.
– Какво ти харесва в моделството?
– Това, че мога да видя мои снимки на места, на които не бих си представил. Разхождах се по случайност в Милано — гледам моя снимка на улицата за Uniqlo. На плакат. Гледам си снимката и си мисля: „А, я виж ти, колко неочаквано.“
Понякога приятели от други държави ми пращат селфита с тези реклами. Един приятел ми прати снимка от Токио — и там съм бил на реклама.
– Стана ли по-суетен?
– Еми, не. Много се промени външният ми вид, стилът ми — дрехите, които обличам. Започнах повече да се грижа за себе си. Станах много по-социален. Много, много по-социален, след като започнах като модел. Отпуснах се, един вид. Влияя се от музика и от компаниите, с които работя. Те ми дават много идеи. Например якето ми беше идея от една от компаниите.
– Успяваш ли да се издържаш от тази работа?
– Аз съм имал късмет, че съм работил по т.нар. ексклузивни договори, тоест мога да работя само с X компания за Седмицата на модата. Това е по-доходоносно. Отивам с агенция и имам гарантирани пари. Подписвам договор и ми казват: „Ще изкараш толкова — гарантирано. Може и повече.“ Това ми го осигуряват. Те пресмятат всичко — транспорт, общежитие — и ми го удържат от заплатата.
Все още не съм на 100% самостоятелен — има някои неща, с които ми помагат майка ми и баща ми. Все пак съм на 19 — нормално е.
– Какво правиш със свободното време?
Г- лавно съм навън с приятели. Ако съм в България — всяка вечер излизам. Виждам се със старите приятели и познати. В Англия главно уча. Тренирам за удоволствие баскетбол и бадминтон — колкото да играем с приятели.
– Как се представяш в бъдеще? Имаш ли план, някаква цел, към която вървиш?
– Еми, реално… не. Вървя без планове. Гледайки преди две години къде съм бил и какъв съм бил, не мога да си представя живота, който живея сега — че въобще го имам. Изкарал съм голям късмет, много късмет. И кой знае какво ще стане след две години пак. Не мога да мисля толкова много в бъдещето на такава ранна възраст, според мен. Имам и още три години да уча.
LIFE
Домашна баница със сирене и кисело мляко
Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.
Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)
Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.
Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.
Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.
Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.
LIFE
Адел разкри как е свалила 45 килограма – диетата, която промени живота ѝ
Световната суперзвезда Адел изуми почитателите си с впечатляваща физическа трансформация, като свали над 45 килограма в рамките на около две години, съобщава британското издание Vogue.
Първата стъпка към промяната идва с пълна трансформация в хранителните ѝ навици. Певицата е принудена да наложи сериозни ограничения в менюто си, за да защити гласните си струни след прекаран кръвоизлив.
Тя се отказва от цигари, алкохол и кофеин, както и от пикантни, цитрусови и силно подправени храни. Освен това спира и редовната консумация на големи количества сладък чай – навик, който дотогава е бил част от ежедневието ѝ.
Преди световното си турне Адел решава да подобри физическата си издръжливост, което допълнително ускорява промяната. Тогава тя се насочва към т.нар. „сиртфуд“ диета (Sirtfood), основана на храни, които активират сиртуини – протеини, свързани с метаболизма, кръвната захар и контрола на апетита.
В менюто ѝ влизат зелен чай, какао на прах, кейл, елда и други растителни съставки, смятани за полезни за организма.

Адел откровено признава, че никога не е била почитател на изтощителните тренировки.
„През по-голямата част от времето просто мрънкам. Не отивам във фитнеса, подскачайки от щастие – изобщо не ми е приятно“, споделя тя в интервю за Rolling Stone.

Бившата ѝ треньорка по пилатес Камила Гудис потвърждава, че основните резултати идват от стриктната дисциплина в храненето, а не от спортните натоварвания.
По време на този процес певицата се сблъсква и с физиологичен проблем – при по-интензивни тренировки капилярите на лицето ѝ се разкъсват лесно, което налага по-внимателен подход към физическите упражнения.

След развода си Адел преминава през тежък емоционален период, придружен от панически атаки. Именно тогава спортът се превръща в нейно убежище и начин да възстанови вътрешния си баланс.
Днес певицата споделя, че най-голямата ѝ мотивация остава синът ѝ Анджело и желанието ѝ да бъде здрава, силна и стабилна за него.
LIFE
“Евровизия 2027” в България : Ето колко ще струва и какви ще са
Евровизия не е просто музикален конкурс. Тя е едно от най-големите телевизионни и културни събития в света — и когато една държава стане домакин, ефектът далеч не е само музикален.
На база реалните данни от последните домакинства може ясно да се види, че Евровизия носи огромен туристически, икономически и рекламен ефект за страната организатор.
През 2023 Ливърпул например отчита около 54.8 милиона паунда нетен икономически ефект за региона. По време на конкурса градът приема над 300 000 допълнителни посетители, а стотици хиляди хора посещават съпътстващите събития. Хотелите са пълни, ресторантите работят на максимум, а градът получава безпрецедентна международна реклама.
Евровизия 2024 в Малмьо генерира приблизително 445 милиона шведски крони туристически и икономически оборот — около 38–39 милиона евро. Въпреки политическото напрежение около конкурса, градът отчита силен международен интерес, огромен медиен поток и ръст в туризма.
Евровизия 2025 в Базел е оценен на приблизително 248 милиона швейцарски франка общ икономически оборот, като над 100 милиона франка се очаква да останат директно в региона на Базел. Хотелската заетост достига изключително високи нива, а събитието се използва като стратегическа реклама на Швейцария пред света.
Това всъщност е най-важното. Евровизия не носи само приходи от билети.
Тя носи:
• туризъм
• международна реклама
• глобална телевизионна аудитория
• имидж
• културно влияние
• интерес към държавата години след конкурса

Всяка година конкурсът се гледа от над 160 милиона зрители по света. Хиляди журналисти, блогъри, телевизии и инфлуенсъри отразяват домакина в продължение на седмици. За много държави това е реклама, която би струвала стотици милиони, ако трябва да бъде купена като стандартна медийна кампания.
Именно затова толкова много страни инвестират сериозно в домакинството.
Ако България организира конкурса в София, подготовката вероятно би струвала между 25 и 45 милиона евро – числата са на база разходите на последните домакини като Ливърпул, Базел и Виена.

Средстава са нужни за изграждане на сцената и телевизионната продукция,
сигурност, транспорт и организация, фен зона и съпътстващи събития, модернизация на инфраструктура и зали, настаняване и логистика за делегации и медии.
Ползите за София и България биха били значителни и в различни области.
Това означава десетки хиляди чуждестранни туристи, пълни хотели и ресторанти, транспорт и търговия, глобална телевизионна аудитория от над 160 милиона зрители, международна реклама на България като туристическа и бизнес дестинация, подобрен имидж на София като европейски културен център.

Събитие от подобен ранг променя начина, по който светът гледа на една държава. Защото Евровизия не е само шоу. Тя е момент, в който цяла Европа гледа към теб.









