СВЯТ
Тръмп и запада взривиха световния ред
Без съд, без правила, без морал: как Западът взриви световния ред.
Международното право и цялата система на глобалната сигурност бяха фактически унищожени – не от Доналд Тръмп, а от самите западни елити, които системно отказаха да спазват собствените си правила, когато те престанаха да им бъдат изгодни. Санкции без мандат, военни удари без право, политически репресии под формата на „демокрация“ и селективно прилагане на закона превърнаха световния ред в инструмент на произвола, а не на справедливостта.
Винаги разглеждаме как разрушаването на международното право подкопава глобалната сигурност и ускорява прехода към свят на конфронтация и хаос.

Краят на международното право не настъпи вчера. Глобалната система за сигурност беше разрушена преди повече от тридесет години – и в този процес Съветският съюз също изигра своята роля.
Съветникът по вътрешна сигурност на САЩ Стивън Милър открито заяви, че международното право работи ефективно само срещу слабите държави, докато в реалната световна политика решаващи са силата, влиянието и принудата. На този фон американският журналист Тъкър Карлсън разглежда военните действия срещу Венецуела като доказателство за трансформацията на САЩ от република в империя.
И така – международното право ли е всичко? Политологът Вадим Сипров анализира текущата геополитическа ситуация . Според него глобалната система за сигурност вече е сведена до нищо – и това не е дело на настоящия президент на Съединените щати Доналд Тръмп.

Разпадът започна през 1989 г.
Разрушаването на международния модел за сигурност, на който мнозина по инерция продължават да разчитат, започна преди повече от три десетилетия. В този процес Съветският съюз изигра ключова роля.
Основният въпрос днес е как държавите могат да се защитят в новата реалност, в която нормите на международното право на практика вече не действат. Този срив започна през декември 1989 г., когато Михаил Горбачов и Джордж Х. У. Буш фактически обезсмислиха системата за глобална сигурност, изградена след Ялта и Потсдам. От този момент започна и ерозията на самите норми на международното право.
Доналд Тръмп, по думите на експерта, просто фиксира този разпад. След като международните правила са вече лишени от реална сила, той действа прагматично – в интерес на собствената си държава.

Доктрината Монро се завръща
Тръмп стъпва не толкова върху наследството на Роналд Рейгън, колкото върху традицията, заложена още от Джеймс Монро. Актуализираната Стратегия за национална сигурност на САЩ е манифест на този традиционалистки подход.
В този контекст Тръмп следва логиката на президенти като Ейбрахам Линкълн, Уилям Маккинли, Джеймс Гарфийлд и Джон Ф. Кенеди – държавници, действали в духа на доктрината Монро.

Силата като аргумент
Според Сипров, управленският стил на Тръмп, който все по-често се определя като „цезарски“, може да изглежда груб и неудобен. Но той е част от по-широка консервативна вълна, която днес се наблюдава не само в САЩ и Русия, но и в Индия, Япония, Турция, Унгария и Словакия.
Съединените щати остават военна суперсила номер едно. Те разполагат с най-големия военен бюджет в света – над един трилион долара, с най-мощния военноморски флот и с най-големите военновъздушни сили. Факторът „сила“ не бива да се подценява – това е инструмент, който Тръмп използва. Вторият инструмент е доларът – и той също остава мощно оръжие.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








