АНАЛИЗИ
90те, тъмните години на Борисов!
Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини.
Смята се, че Борисов е използвал поста си като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а бившата му любовница, Цветелина Бориславова, е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Появата на политическата сцена на Бойко Борисов е резултат от намесата на силни икономически групировки.
Издигането на „момчето от народа”, оцветен първо в „червено”, а после в „синьо” и особено внезапната му, едва ли не магически сътворена кариера, не е случайно. Бойко Борисов е продукт на бившата номенклатурна класа, която превърна своята политическа власт в икономическа и възприе нова идеология, защитаваща социалните интереси на нейните представители, станали вече капиталисти, а много от тях и олигарси, забравили за съществуването на истинската лява идея, която доскоро са споделяли.
Припомняме показанията на Васил Костов – Кеца, приближен до бай Миле, дадени в съда по делото „Килъри”. Никой още не е образувал проверка по неговите показания, въпреки настояването му:
„Съдът дава възможност на подсъдимия Васил Костов да дава обяснения.
Подсъдимият Васил Костов: Аз искам да разкажа за Бай Миле, понеже съм му бил охранител, и за групировката СИК, за всички босове от СИК, включително и за Бойко Борисов, преди да стане главен секретар, какви са му били отношенията. Не е смешно, защото аз му бях охрана на Бай Миле и съм бил свидетел на разговори и на срещи на Бай Миле, и на други, някои от тях са починали, други са живи. Искам да разкажа отношенията на премиера Бойко Борисов с групировката СИК. Ще започна първо, че повече от разрешителните за оръжията, особено на охранителите на Бай Миле, бяха на фирмата на Бойко Борисов, на охранителната фирма “Ипон”. Виждал съм Бойко Борисов, Сретан Йосич, Бай Миле, Стоил Славов в сладкарница “Виенски салон”, която се намира на паметника “Левски”. И доколкото впоследствие разбрах, тоя Виенски салон май е бил на Венци Стефанов. Впоследствие разбрах, че там се обсъждало от групировката босовете да съберат пари да подкрепят Бойко Борисов да стане някакъв главен в полицията, да му се закупи с тия пари, да му се уреди висок чин.“
В книгата си Юрген Рот отправя срещу Бойко Борисов обвинения като: „Твърди се, че от началото до средата на 90-те години той е създал и поддържал контакти със съмнителни личности и фирми, за които има подозрения, че са натрупали състоянието си чрез изнудване и други незаконни дейности.“
Неназован висш служител от ОЛАФ бил разказал на Рот за впечатленията си от България през 2007 година и бегло споменал, че за него Бойко Борисов е нещо като „политически Ал Капоне“. „Не пожела да каже нищо повече, нито да обясни какво точно разбира под това определение.“ – допълва Рот и продължава: „Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел „Кемпински“, в ресторанта на последния етаж, видял Борисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят – Младен Михалев–Маджо, който всъщност не бивало да се появява в България, защото бил заплашен от арест“.
В интервю за „Дойче веле“ от март 2011 година Юрген Рот, който през 2010 година издава втората си книга, в която отново става дума за България – „Гангстерска икономика“, твърди, че съществува подозрението, че различни престъпни групировки водят война помежду си, и че сега, когато Бойко Борисов е на власт, биват отстранявани онези групировки, които му пречат. На въпрос дали според него Борисов преследва не политически, а лични интереси, когато решава срещу коя престъпна групировка да насочи усилията си, той отговаря: „Ами определени случаи ме карат да мисля точно това. В България има големи престъпни групировки, които до днес никой не е пипнал и с пръст. Това са наистина могъщи мафиоти“.
Иван Славков разказва как всъщност се появява Бойко Борисов покрай Тодор Живков:
„ Ми обидно ми е, казвам ти. Защото ти не знаеш как се появи Бойко?! Аз бях в управителния съвет на застрахователното дружество СИК. Защото всичките мутри ме знаят кой съм. По спортна линия и не само по спортна. И Георги Илиев, лека му пръст, и брат му, нямаше техен рожден ден, на който аз да не съм централният гост. И така, седя с Тодор Живков ден, два, три, да кажем, след като му махнаха горе пазачите. Които не пазеха вилата, а пазеха той да не излезне някъде. Домашен арест. И пристигат горе посред бял ден и влизат Венци Стефанов и Пашата. „Заповядайте, какво ще пиете?“ И Венци тогава казва: „Другарю Живков, добре си живеехме при вас“…А те бяха бензинджии… „И сега виждаме какво стана, искаме да ви върнем малко от добрините, които сме видели, дайте ни една стая тук и ще имате 24 часа охрана.“ И така се появи Бойко там. Те не го пускаха да влезне вътре в кръчмата бе, сикаджиите, в кръчмата дето избиха бай Миле, Бойко седеше отвън да пази колите. После охраняваха и царя. Така се появи частната му охранителна фирма. И после е търсен такъв за главен полицай, който да снася абсолютно всичко на американците. Не на европейците.“ — Иван Славков, зет на Тодор Живков и дългогодишен председател на БОК пред БНР, 2010 г.
За миналото на Борисов свидетелства репортаж, публикуван във в. „Капитал“ на 27 ноември 1995 г. Предлагаме ви част от него.
„Година след създаването си известната със спорна слава застрахователна компания SIC (Security Insurance Company), или просто СИК, се вижда на четвърто място сред застрахователите и мечтае за приходи от милиарди. По повод на светлата годишнина застрахователите с борчески дух вдигнаха коктейл, който беше уважен от видни личности предимно от банковите и спортните среди. „Нас, вас и другите, които сме поканили, но не дойдоха, ни свързват истинско приятелство и сърдечна дружба“, прочете шефът на СИК Красимир Маринов – Маргин от лист, подвързан в алена папка. (Червеният цвят може да се окаже емблематичен за групировката, тъй като с него е оцветен и нейният символ.)
За контактите с медиите се нагърби инициативният Бойко Борисов, шеф на фирма „Ипон“ (ангажирана и с охраната на Тодор Живков). Той услужливо уведоми, че хроникьорите ще бъдат допуснати в салона за 15 минути – от 19, 30 до 19, 45 часа. Малко по-късно Борисов агресивно съобщи, че вълнуващият оглед се отлага, а продължителността му ще бъде намалена с 5 минути. Охранителният бос проведе кратък инструктаж: журналистите да се движат в стегната група плътно около Борисов, за да не обезпокояват гостите. Неизживеният екскурзовод подкара ентусиастите към светските забележителности на СИК- коктейла. Въпреки надеждите на фотографите да уловят с обективите си шефа на „Интергруп“ и едно от лицата на СИК Младен Михалев – Маджо, той се оказа недостъпен. Очевидци твърдят, че Маджо не е пожелал да бъде сниман. Някои волно изтълкуваха това като жест към Красимир Маринов – Маргина, който прочете с микрофон в едната и папка в другата ръка семпло приветствие. Словата на Маргина бяха чути от застрахователи, гравитиращи около Добромир Гущеров, банкери от свързаната с „Интергруп“ и СИК Първа източна международна банка (ПИМБ), шефове на банка „Моллов“, Елит-банк, „Славяни“, Обединена българска банка (ОББ), Стопанска банка, ТСБанк и БРИБанка.
Намек за политическо представителство беше присъствието на Соломон Паси, либералката Светлана Шаренкова, ексминистъра Христо Тотев и Иван Славков, който се раздели с движението „Напред, България“ в полза на БФС. Медиа – компанията се оформяше от Петьо Блъсков, президент на пресгрупа „168 часа“, първия зам.-главен редактор на в. „Труд“ Николай Стефанов, Валентин Панайотов, директор на в. „Пари“, Атанас Свиленов, и. д. главен редактор на „Демокрация“, Явор Цаков, програмен директор на Нова телевизия, и бившия шеф на две радиостанции Радослав Янкулов.
Цяло ято от екипа на агенция „Балкан“ кръжеше около потенциалните си клиенти за пресконференции. Празника, за протокола, зачете и известният контактьор на „Мултигруп“ с медиите Бойко Драганов, главен секретар на групировката. Ку-ку-пейзажа допълни Петър Курумбашев.
„Вървим напред. Основният ни лозунг е Побеждавай, но винаги по правилата. „Застраховането е наука“, настоя дни преди коктейла изпълнителният директор Попов.
На самия банкет дим от пури полюшваше бели и розови балони. Светлини и мелодии от роял допълваха тортата с емблема „SIC“.
Явно е, че г-н Борисов може и да е позабравил тези „славни“ години, когато се наливаха първите милиони на групировките, но той е бил там с тях и от тях… Архивите са живи.
Хубаво е човек да помни откъде и накъде е тръгнал, и какъв е бил, и още повече никога да не го забравя, защото в противен случай рискува да стане мишена на присмех и подмятания, а това едва ли е желателно за един политик …
Атентат срещу приближени на СИК-31 март 1997 г. Взривеният-джип:
„Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма „Ипон“ Бойко Борисов , който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове.
Бомбената драма се разигра на улица „Раковски“ и бул. „Евлоги Георгиев“ около 8 – 15 часа вечерта в четвъртък. Джипът й „Опел Фронтера“ хвръкнал във въздуха, когато Карагьозова се опитала да изключи алармата. Детонацията избила прозорците на всички околни сгради. За щастие собственичката на джипа се отървала само с лека уплаха и повърхностни наранявания от счупените стъкла.
Взривното устройство било поставено под предната лява гума, но не е било много силно, смятат криминалисти. По всяка вероятност атентатът е направен, за да сплаши човека от „Ипон“. Според очевидци двама подозрителни младежи на възраст около 20 години обикаляли около колата в деня на атентата. Двамата били средни на ръст, късо подстригани и облечени с тъмни якета.“
Когато говорим за СИК нека си припомним и най-мотивиращата връзка – бизнесинтересите на ББ …
„Тео Интернационал“-АД, Бургас – до лятото на 1996 год. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите заедно с Румен Николов „Пашата“. Впоследствие са заменени от Иво Каменов Георгиев и Недялко Кирезиев.
В периода 1994–1997 „Тео интернационал“ е уличена в производство на фалшиви цигари „Марлборо“ и „Мелник“ във фабриката й в Крайморие. Борисов се оттегля от нея на 24.06.1996, след скандала и бягството на третият собственик – Емил Райков. Аферата е разкрита още на 25.03.1995 г., но тогава делото било смачкано и фабриката продължила да произвежда още 2 г. Налице е информация, че Бойко Борисов и Румен Николов “Пашата” изобщо не са разпитвани за разбитата фабрика. Има данни, че доверен информатор от I РПУ-Бургас е предупреждавал фирмата за предстоящите проверки.
„Интербулпред“-АД, регистрирана през есента на 1997 год. на адрес София, бул.“Г.М.Димитров“, бл.3, ет. 6. и уставен капитал 1 млн.лв. Съвет на директорите – Бойко Борисов, Евстати, Гюров, Чавдар Чернев, Румен Николов, Димо Кръстинов, Владимир Петев.
„Борисов е свързан с най-големите представители на българската мафия. Това се отбелязва в поверително разследване за оценката на риска в страната, възложено от частна банка и публикувано от американското издание „Конгрешънъл куотърли“, което осигурява новини за дейността на Капитолия, където се намират американският Конгрес и Сенатът, предаде Инфо радио.
„Най-могъщият политик в най-новия съюзник на Вашингтон в световната война срещу тероризма – България е близък съратник на известни гангстери и е свързан с почти 30 неразкрити убийства в черноморската република“, твърди докладът. „Американското партньорство с 48-годишния Бойко Борисов е най-новият пример за политически компромис заради глобалната война на администрацията на Буш с тероризма, която кара Пентагона, ЦРУ и ФБР да се съюзяват с някой от най-корумпираните и агресивни световни лидери“, продължава изданието.
Според поверителното досие, събрано от екипи от бивши американски топполицаи за швейцарска финансова институция, Борисов е също считан за бизнеспартньор и бивш съратник на някои от най-големите гангстери в България.“


АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).








