АНАЛИЗИ
Вие живеете зле и ще продължавате да живеете зле, но при управлението на ГЕРБ това се нарича стабилност, докато при всяко друго – хаос
През 1455 г. битката при Сейнт Олбанс в Англия слага началото на войната за английския престол между привържениците на Ланкастърите (с отличителен знак червена роза) и управляващата династия на Йорк (с отличителен знак бяла роза).
Конфликтът, продължил 30 години, най-сетне завършва с издигането на Хенри VII за крал. Той успява да обедини партиите на Ланкастърите и Йорките, за двете групировки е създаден и общ герб.
Централизираната английска държава постепенно се стабилизира, но в резултат от Войната на розите хазната е поизпразнена…
И точно тук се проявява геният на Джон Мортън, архиепископ на Кентърбъри, комуто през 1487 г. хрумва гениална идея! Ако човек живее скромно, значи умее да спестява и може да си плати данъците, казва той, а ако живее охолно и в лукс, очевидно притежава достатъчно средства, за да не жали от тях и за краля си. С други думи, както и да живеете, все ще ви се наложи да плащате данъци, защото двата аргумента са като зъбите на вилица – благоприятен избор е изключен, независимо от материалното ви състояние. Оттук под „вилица на Мортън“ се разбира разсъждение, в което противоречащи си аргументи водят до едно и също неприятно заключение.
Наистина хитроумно, нали?
Но друг един англичанин, при това не архиепископ, ами собственик на конюшня в Кеймбридж, измисля нещо по-хубаво от вилица, която да боцка и богатите, и бедните. Томас Хобсън, въпросният собственик на конюшня, направо предлага избор без избор, който в неговия случай изглежда така: или вземате коня, който стои най-близо до вратата, или си тръгвате пеша. За да осигури еднаквото използване и износване на конете, той казва на клиентите си: „Имаш всякакъв избор, стига да е моят“.
Разбира се, и двата принципа гарантират да бъдете прецакани, което не пречи към прецакването да се подхожда и творчески. Да вземем Цветан Цветанов, който вероятно не е и чувал за Мортън и Хобсън, но по повод разгръщащите се в страната протести представи на вниманието ни интересна дилема. След като съзря в масовото недоволство от високите цени на горивата и лошите условия за живот не друго, а опити за провокация, политически действия за дестабилизация и стрес за прибиращите се у дома деца, председателят на парламентарната група на ГЕРБ ни постави пред наглед ясния избор „Хаос или стабилност“. Ясен, повтарям, единствено и само наглед, защото това, което имаме като избор, на практика означава един и същ неблагоприятен изход. А именно:
Вие живеете зле и ще продължавате да живеете зле, но при управлението на ГЕРБ това се нарича стабилност, докато при всяко друго управление – хаос. Каквото и да изберете, то все ще ви одира по сто кожи от гърба, така че грабвайте куция кон до вратата и дим да ви няма от улиците. Ама бил грохнал и изтощен до смърт – абе какви са тия претенции, моля ви се?
Я се прибирайте вкъщи, като пътьом запалите свещ за здравето на управляващата коалиция, че не ви остави да се влачите по корем, неблагодарници с неблагодарници такива!
Това е дълбоката причина за днешното състояние на България
Защо всеки инцидент в България, било то жестоко убийство, катастрофа с много жертви или лош уличен ремонт, се пише директно на сметката на премиера? Отговорът на този въпрос обяснява състоянието на България изобщо. (11.10.2018)
Освен че подобна „вилица“, поставена на врата, е най-нахалното нещо, което можеше да се измисли, то е и възможно най-глупавото. Поне по няколко причини, които оставеният да приказва Цветанов очевидно не осъзнава. Като започнем от обстоятелството, че е оставен да приказва тъкмо той, минем през факта, че ръси додеяли ни клишета за „стаЛбилността“, както сам написа преди време, и стигнем до упоритото криене на премиера Борисов, от чиито уста дни наред не чуваме коментар за протестите, нито едно от гореизброените не успокоява обстановката. Напротив, издава безпомощност, липса на визия, даже паника, които допълнително настройват хората срещу управлението, а оттам и задълбочават кризата. Тъй като на мнозинството българи му дойде до гуша арогантно да му бъдат налагани решения, някои от които и граничещи с абсурда, пък отгоре на всичко и текущо да го плаши, че без него идвало друго зло, разсъждения като тези на Цветанов още повече го дразнят. И не, то не се гневи от високите цени на горивата, вдигането на данъка за старите коли или поскъпването на „Гражданска отговорност“, а е разлютено от несигурността, липсата на перспектива и живеенето от вчера за днес. Вбесено е, че го нямат за нищо, но далеч повече му писна да потъва в лепкава летаргия по отношение на собствения си живот, към който властта се отнася пренебрежително, без капка уважение и дори подигравателно.
Вярно е, че българите не са най-силни в самоорганизирането, но да се твърди, че някой ги е организирал масово за целите на провокацията и дестабилизацията на държавата, е грубо омаловажаване на ситуацията. Вярно е и това, че петимните да се възползват от нея, не са никак малко, нито подлежат на подценяване, но свеждането на недоволството до някакъв конспиративен заговор също не е от полза за управляващите. Ядосаните не работят за БСП, президента Радев, ДПС и прочие алтернативи, понеже най-сетне са осъзнали, че казанът с подобни алтернативи от бели и червени рози е изгребан до дъно. Всичко, което е къкрило в него, е изсърбано до последната капка, и вече няма място за илюзии. Време е да насочим гнева си не към този или онзи компрометиран политик или партия, а към самия ред, създаващ и легитимиращ тези политици и тези партии – това казват те на всички. И статуквото неслучайно е уплашено: тази енергия, дори да бъде овладяна, то ще е само за известно време.
Радев не е послушният Плевнелиев
Бойко Борисов го знае добре и точно затова предпочита да мълчи; номерът с оставката вече е игран и е познат до болка. За разлика от ситуацията през 2013 г., когато го направи за първи път, оставяйки страната в тежка безпътица, сега има друг силен център на власт в лицето на активния и все по-настъпателен в критиките си президент. Радев не е послушният Плевнелиев и въпреки че също може да бъде атакуван с логичния въпрос какво предложи за две години, тъй щото демокрацията да не е сериозно застрашена, той посочва всичко онова, което гражданите усещат и сами, с всяко свое сетиво. Формулира им го ясно, нищо че те се умориха да им обясняват света от телевизора, и наистина ги провокира, но ги провокира най-вече да не са пасивни наблюдатели. Да придобият нужната самоувереност, за да си поискат държавата от онази прослойка, която подмени демокрацията с партокрация, защото е факт, че „лобизмът и корупцията пронизват цялата система на държавно управление и го правят арогантно, без страх от санкция“, факт е, че „законите се пишат все по-често в интерес на бизнес кръгове и лобита, а не на гражданите.“
На този фон е смешно Цветанов да нарича „стабилност“ тази неприятна конструкция, която далеч повече прилича на картел, нежели на демократично управление, ако ще дори да е фасадно. А да плаши с хаос, е все едно да ни пробутва избор между бетонирането на една отвратителност или замяната й с подобна. Избор, който впрочем много прилича на онзи, който навремето конкистадорът Франсиско Писаро предложил на последния владетел на инките Атауалпа – смърт чрез изгаряне, ако не приеме да бъде покръстен, или удушаване с гарота, ако го направи. А онзи, между другото, избрал второто и бил удушен публично с новото си християнско име Хуан де Атауалпа на 29 август 1533 г. , горе-долу по същото време, когато и на Томас Хобсън му хрумнала идеята за конете…
Проблемът няма да бъде решен с арогантност и заплахи
Та от избор до избор има голяма разлика, нека да е ясно. Преди всичко за управляващите, които няма да решат проблема си с арогантност и подценяване, със заплахи и презрение. Така най-много да ускорят свалянето си от власт, или по-точно самосвалянето си, и да пуснат юздите завинаги, без шанс да изпробват иначе еластичните граници на търпението ни за четвърти път. В което безспорно има добра новина – краят на всяко безпардонно ограбване на обществен ресурс, придружено с цинично отношение към донорите, все някога идва. Само дето тогава идва по-тежкият въпрос, който хората на улицата следва да си зададат още отсега: Ако не знаем какъв точно кон искаме, а всеки тарикат има шанс да ни пробутва негодната си стока до безкрайност, как изобщо си представяме, че ще докретаме до по-светло бъдеще?
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).








