СВЯТ

Министрите от ЕС подписаха болезнен “развод” с Лондон

Мишел Барние и ротационният председател Австрия казаха, че договореният текст ще бъде представен на лидерите от ЕС за подписване на срещата на върха в неделя

Европейските министри подписаха проекто-сделка за развод с Лондон, когато започна „болезнена“ последна седмица от преговори за бъдещи отношения между Брюксел и Обединеното кралство.

Главният преговарящ от ЕС по Брекзит Мишел Барние и ротационният председател Австрия казаха, че договореният текст ще бъде представен на лидерите от ЕС за подписване на срещата на върха в неделя.

„Първата трудна крачка беше направена“, казда австрийскитят министър по европейските дела Гернот Блюмент след министерската среща. „Започва болезнена седмица за европейската политика“, каза Блюмел. „На масата са документите за развода. 45-годишен труден брак приближава своя край.“

Междувременно продължават дискусиите по същество за паралелно политическо изявление, което има за цел да определи амбициите на блока за бъдещи отношения с Великобритяния след Брекзит – и за потенциалната възможност за удължаване на преходния период.

Великобритания ще напусне Евросъюза на 29 март 2019 г., но ще остане в единния пазар за още 21 месеца, докато преговарящите търсят постигането на сделка за избягване на потенциалния срив в търговията между ключовите икономически партньори.

Ако страните се борят да постигнат споразумение преди края на този период, Великобритания може да поиска еднократно удължаване. Барние предположи, че то трябва да изтече в края на 2022 г., но той каза, че държавите-членки все още трябва да се подпишат.

“Мисля, че през тази седмица ще имаме окончателно предложение за тази дата. Решението ще се вземе съвместно между Обединеното кралство и 27-те”, каза Барние.

Надежди за търговска сделка

Нито европейските държави-членки, които искат да защитят достъпа до единния си пазар, нито британските брекзисти, които се страхуват да бъдат в плен на блока, където не пишат правилата, искат безкраен преход.

Барние подчерта, че правителството на министър-председателя Тереза Мей е поискало опцията за удължаване и че той се е съгласил да го успокои, но е предупредил: “Не може да бъде безкрайно. Трябва да бъде решено.“

В Лондон Мей заяви, че иска да постигне търговска сделка до края на 2020 г., за да избегне искането за удължаване на срока, но че ако преходът бъде удължен, това би трябвало да бъде преодоляно от “следващите общи избори”.

Ако Мей оцелее въпреки вътрешния гняв по сделката, следващите британски избори са насрочени за 2022 г.

Европейските преговарящи планират да публикуват тяхната версия на изявлението за бъдещите отношения във вторник. Проектът за споразумение за напускане „е задоволителен, работещ и ние ще посветим енергията си върху политическото споразумение“, заяви холандският външен министър Стеф Блок.

Междувременно продължава подготовката за срещата на върха в неделя, на която Мей и нейните 27 колеги от ЕС ще подпишат споразумението за развод.„Намираме се в заключителните етапи на договаряне на сделката“, каза Мей. „Нищо не е договорено, докато всичко не бъде договорено.“

Мей ще бъде тази седмица в Брюксел, за да се види с председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер за последни разговори по бъдещите отношения.

Лондон иска да представи възможно най-подробно пътя към споразумение за свободна търговия, отчасти да спечели подкрепата в британския парламент, който все още може да отхвърли сделката.

Брюксел междувременно настоява, че Великобритания не може да има същия привилегирован достъп до единния пазар, след като Брекзит е на 29 март следващата година.

Политически борби в Обединеното кралство

Докато 27-те държави-членки на ЕС остават публично обединени през 17-месечните преговори, британските политически лагери се борят настървено помежду си. Консервативните хардлайнери и северноирландските съюзници юнионисти на Мей са обещали да гласуват за договора, въпреки заплахата от катастрофален Брекзит без сделка.

Опозиционната Лейбъристка партия, която омаловажава шанса да свали правителството на Мей, също предупреди, че членовете й няма да подкрепят сделката й.

Представителите на ЕС са изненадани от яростния дебат и като цяло отказват да се намесят, но френският министър по европейските въпроси Натали Лоазу каза, че и двете страни “са изчерпали границите си за маневриране”.

Блок заяви, че е наложително политическото изявление, “полагащо основите на бъдещите ни отношения да бъде амбициозно”.

Някои държави-членки са раздразнени, че в сделката по раздялата не са им гарантирани техните права за риболов в британски води и въпросът е оставен за разговори в бъдеще.

Испания също така е загрижена за бъдещия статут на Гибралтар, британската територия на южния ѝ бряг.

“Преговорите между Обединеното кралство и Евросъюза няма да се прилагат за Гибралтар … бъдещите преговори за гибралтар са отделни преговори”, заяви испанският външен министър Жозеп Борел.

“И това трябва да стане ясно. Докато нямаме декларация за бъдещето и знаем, какво гласи тя, независимо дали сме съгласни или не, няма да одобрим споразумението за оттегляне.”

Въпреки това белгийският външен министър Дидие Рейндерс заяви: “Тук ще оцелее. Чакаме същата ситуация в Лондон, но тук, в Брюксел, ще оцелее.

Post Views: 17

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ