КОМЕНТАР
Българската интелигенция отчайващо безпомощна
Преди всичко искам да кажа, че не смятам себе си за интелектуалец – подобно определение предизвиква у мен гадене, подобно на Сартр! По-скоро си мисля, че съм дете на думите, по Айрис Мърдок – но на думите, които трябва да разтърсват! А не на апологетичните безсмислици, които всъщност носят отвращение от думите!
За съжаление, ако изключим Франция, днес в Европа почти няма “деца на думите” – т.нар. “интелектуалци” отдавна са се превърнали само в обслужващ идеологически персонал /ляв или десен/, било на властващи, било на опозиция. Коментатори или “анализатори” на събитията, които се случват пред очите ни, но ограничаващи ги само до фактите. Или най-много до съответната идеологическа конструкция, която се въобразява като единствено правилно обясняваща картината на света. Рационалното черно-бяло разцепване на действителността дотолкова е сковало мисленето в т.нар. “западна цивилизация”, че всяко “дете на думите” се чувства като вълк, по Херман Хесе – вълк, виещ от отчаяние, заради обезмислянето на думите, тоест отказът да се мисли върху смисъла, дори неговото изпразване от Човешкото!…
Сигурно е, даже е очевидно, че т. нар. “българска интелигенция” днес няма как да не бъде вкарана в коловоза на безсмисленото говорене, в който се тътри и т.нар. “европейска интелигенция” /без блестящите френски изключения/. Още повече, че за българските “интелектуалци” подобно подражание е историческо-психологическа закономерност – те надменно ще благославят Германския райх, после ще славословят Съветската система, а сега ще обожествяват НАТО и Европейския съюз. Днес изключенията са само в опозицията ляво – дясно, която по никакъв начин не може да провиди две прости неща: първо, че България не е и не може по никакъв начин да бъде част от западната цивилизация, тъй като нейната православна цивилизационна матрица е нещо съвършено различно, и, второ, че дехристиянизираната западна цивилизация бавно, но сигурно върви към своята гибел по начина, по който девитаминизирания човек заболява терминално, както предупреждаваше още в средата на ХХ в. Жорж Бернанос – едно от големите “деца на думите”!
С други думи – българският “интелектуалец” /с редки изключения/ може да оцелява единствено, ако обслужва идеологически властта, подобно на българския “политик”, който си мисли, че ще оцелява винаги, ако обслужва поредния външен “гарант” за държавата – Берлин, Москва, Вашингтон или Брюксел! За тази взаимна компания, справедливо наречена от Тодор Панов още през 1914 г. “образованата пасмина”, фундаменталните проблеми на българския народ, свързани с неговата национална идентичност и цивилизационна субектност, винаги са си оставали, остават си и ще си остават затворена врата! Защото тъкмо целта за личното и семейно-родовото оцеляване ще възпроизвежда безсмисленото говорене, идеологическите капаци и апологетиката на думите, които нищо няма да казват за скритата зад тях действителност! Изглежда това въобще не притеснява българската интелигенция, защото нейната заучена безпомощност да се крие зад идеологическата догматика, всъщност винаги е осигурявала нейното съществуване! А това се е оказвало достатъчно, тъй като нейният извечен провинциализъм винаги е правил невъзможен полетът на въображението и мисленето над ограничените хоризонти на ежедневието!…
Искам да кажа, че днес европейската цивилизация, с всички условности на подобно определение, претърпява мащабна екзистенциална криза, намира се в тежък екзистенциален вакуум, които нямат нищо общо с политическите структури на Европейския съюз! В такава ситуация са нужни повече “деца на думите” в самата България, които да осмислят картината и да предложат решения за самата държава – иначе ще бъде късно!…
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!
П.П. Извън моя обичаен песимизъм обаче, към момента не виждам признаци това да започне да се случва в България!
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!








