БЪЛГАРИЯ

Грозното шоу на българските политици

Вместо да се борят за по-голямо доверие, партиите в България предпочитат да се адаптират към недоверието. Затова и непрекъснато се самоунижават. Каква е целта на грозното им шоу? Коментар на Даниел Смилов.

В телевизионно студио са се събрали видни представители на двете основни български партии – ГЕРБ и БСП. Управляващите твърдят, че опозицията „не ходи на работа“ и затова трябва да ѝ се спре заплатата. Казусът е ясен – БСП бойкотира част от пленарните заседания и застрашава кворума, а ГЕРБ иска да дисциплинира социалистите, като им наложи парични санкции за отсъствие. От аргументацията зрителят остава с впечатлението, че в парламента просто „не ходят на работа“ и въпреки това получават пари.

БСП отговаря, че заплатите на депутатите по принцип трябва да се намалят. Зрителят се убеждава, че дори и да „ходят на работа“, депутатите получават твърде много пари за това, което вършат. Общият извод от шоуто е, че депутатската „работа“ е от малка обществена полза и е свръхплатена.

На другата стутрин ГЕРБ измислят допълнителна глоба за „неходене на работа“: 700 лева за всяко неизвинено отсъствие. Тук се включва и лидерът на „Воля“ Веселин Марешки, който предлага директно 10 000 лева глоба от държавната субсидия за партията. Човек започва да се чуди: защо не и сто пръчки на голо като допълнителна мярка за отсъстващите депутати.

В други телевизионни студиа управляващи депутати се потят да обяснят защо ще гласуват отново държавна субсидия за партиите. Междувременно публиката вече е дълбоко убедена, че те не ходят на работа и вземат твърде много пари. Затова без много дебати държавната субсидия за партиите е все пак прокарана в парламента.

Шизофренията става пълна – тези, които „не ходят на работа“ и така или иначе вземат „твърде големи заплати“, ще получават и щедра държавна субсидия. Водещи са възмутени, политици гледат гузно като домашен любимец, който е изял суджука на стопаните.

Впрочем, такъв е и погледът на министър-председателя няколко дни по-рано – по време на гостуването му в предаването на Слави Трифонов, когато става дума за партийната субсидия. Но като опитен политик Борисов бързо се окопитва и обещава, че ще внесе предложение за радикално намаляване на субсидията. Което обаче не се приема в парламента…

Защо се разиграва това грозно шоу, чиято цел е една-единствена – колективно самоунижение на партиите и на политическото представителство? Защо няма нито един политик, който да защити полезността си за общото благо?

Самоунижението като популистка стратегия

Отговорът на този въпрос стига по-дълбоко от обичайното и донякъде здравословно лицемерие, типично за политическата сфера. Проблемът е в това, че партиите вместо да се борят за по-голямо обществено доверие, предпочитат да се адаптират към недоверието и да го използват за тактически цели спрямо опонентите си.

Днес партиите предпочитат да не спорят за ползите от тяхното съществуване, а по-скоро твърдят, че излизат евтино на хазната или по-евтино от опонентите си. Затова и непрекъснато се надпреварват кой ще си намали заплатата най-много или пък кой ще критикува най-силно държавните субсидии. Най-популярните мерки в тези популистки времена са две: намаляване на броя на депутатите и намаляване на парите за политика (партии).

Зад тези мерки всъщност стои обезценяването на политиката. Вместо да се борят срещу това обезценяване, партиите всъщност се състезават кой ще предложи по-обезценяваща мярка: по-малко депутати срещу по-малко пари. А тези, които не се поддадат на подобен натиск, се чувстват гузни и самоунизително се извиняват.

Важна функция на самоунижението е, че то скъсява дистанцията между „елита“ и „народа“. Грозното шоу, в което политици се надпреварват да убедят публиката кой е по-евтин и безполезен, всъщност отнема и малкото останал авторитет на партийността. Неговата цел е да покаже, че партията няма някаква отделна тежест, някаква особена експертиза или почтеност. Напротив, партията е точно такава, какъвто е и народът с всичките качества и недостатъци на средния избирател.

Днес популистките партии затова са се отказали от всякакви образователни функции. Те не обучават хората на някаква собствена идеология, а са просто огледало, в което той да се огледа. Те са рупор на всякакви предпочитания и нагласи, стига те да са широкоразпространени.

В една такава среда политиката се населва с одиозни фигури – колкото повече недостатъци има някой, толкова по-подходящ е за самоунижение и за затвърждаване на чувството, че политиците не са с нищо „повече“ от „обикновените хора“.

В тази психологическа игра някой може да види триумф за демокрацията – недоверието към политиците и чувството за равенство между тях и останалите са безспорно здравословни характеристики на всяко демократично управление. Но преминаването в крайности също има своята цена.
Цената на популистката демокрация

Първо, партиите имат за задача да вземат решения в трудни ситуации, за които след това да носят и отговорност. Ако те са едно и също с народа – само трансмисия на волята му – кой носи отговорност за решението в крайна сметка? Отказът на партиите от собствен авторитет им дава възможност да си „измият ръцете“ с волята на народа, когато решенията им се окажат погрешни.

Второ, политиката е успешна, когато може да убеди хората, че временни жертви си струват, за да се постигнат бъдещи големи цели. Ако партиите се водят единствено от временните настроения на хората, то подобна дългосрочна политика става невъзможна. Голямата опасност от популистките партии е, че те превръщат дългосрочните и смислени реформи в невъзможни за изпълнение. Оцеляването им ден за ден е свързано единствено със следването на моментните народни настроения и изключва някаква дългосрочно-рационална стратегия.

И накрая, докато партиите и политиците се самоунизяват и надпреварват да доказват безполезността си, властта се изплъзва от демократичните органи към бизнес интереси и задкулисни играчи. Така например, докато правителството Борисов 3 се опитва да оцелява като внимателно следва всяка смяна в настроенията на шумни групи, в съдебната система се подготвя преврат с цел да бъде отстранен Лозан Панов – единственият висш магистрат, който е неудобен на определени интереси.

През това време партийните представители на управляващите са заети да спорят за това кой ще излезе по-евтино на електората и дали е конфликт на интереси да ползваш голям апартамент на кръстника си, който може би е масон. Второто, разбира се, не е редно, независимо дали става дума за масон или не.

Да, популистката демокрация е демокрация, но с много ниско качество.

БЪЛГАРИЯ

Борисов, се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела

Пътуването на Тръмп младши в София не се покри със слава – нито за него, нито за домакините му, нито за санкционираните по Магнитски, нито за медиите под техен контрол.

Най-ощетен се оказа Борисов, който се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела – без дори да получи снимка с автограф. Подобно унижение за лидера на партията мандатоносител и трикратен министър – председател от човек, който дори не заема държавен пост, е срам за цялата държава и показва тоталното дъно, в което е пропаднала цялата политическа класа. Там, където в лобито на бившия Шератон Бойко издебна сина на Тръмп, едно време жриците на любовта причакваха клиенти в малките часове на нощта.

Аман от наведени чиновници, преди .ижеха задниците на руснаците. Сега на Американците.#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/Pms5k65fcb

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

Изводите:
В очите на новата администрация на Белия дом България остава блато, “пълно с крокодили и хипопотами”, в което трябва да се стъпва внимателно. Сделки няма да бъдат правени, освен за криптоактиви, а правителството на Желязков – Пеевски не е припознато въобще за партньор на Щатите. Такъв тепърва ще се търси.

САЩ ще си търсят до последно и онези 5 милиарда долара, ограбени от криптофараонката Ружа Игнатова от американски граждани, които сега се намират най-вероятно изпрани в български престъпни ръце. Този знак вече е даден и на Сарафов, сещай се – на Пеевски и Таки, така че скоро ще следват остри действия срещу хората с власт у нас. Кой знае дали Нексо не съдействат с информация на американските служби?

Потрес! Борисов издебнал Тръмп-младши като фен, няма даже селфи пред тоалетнитеhttps://t.co/WVmSm2nQBD pic.twitter.com/ydUpdGG1ch

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025

САЩ си дават сметка за отровната медийна среда в България и за завладяната държава и затова лишиха БГ медиите от достъп до Тръмп – младши, както и лишиха Борисов от медийно влияние. За ЦРУ не е тайна #КОЙ изпрати мисирките на пистата със самолета на Тръмп – младши и #КОЙ целеше да си го закачи на ревера за пред публиката. За разлика от Сърбия, където се пекоха прасета пред медиите и от Унгария, където Тръмп спокойно общуваше с политици и медии, в България нямаше среща с журналисти и политици. А Тръмп – младши също е влогър и журналист, но не пожела да дава или да взима интервюта.
На събитието на NEXO много хора си говореха със сина на президента на САЩ и си направиха селфита, но сред тях не бяха депутати или бизнесмени от кохортата на Мечо и Шиши. Освен ако, някой строителен бос, виден хотелиер или Калин Стоянов не са се промъкнали дегизирани като хостеси или сервитьори. Някой от тях имат опит в миналото като такива.

Не един или двама от поканените и организаторите на събитието с Тръмп бяха жертви на Пеевско-Бойовите бухалки през годините – Антони Тренчев от хоста NEXO и собственикът на Еврохолд, когото Борисов плашеше да размаже с КЗК заради фамозната Гинка Върбакова, а по-миналата година и тази зима му се заканваше и Пеевски. Тези хора бяха избрани от САЩ и от Тръмп пред Пеевски, Борисов и техните проксита и назначени милиардери.

Най-ощетен се оказа Бойко Борисов, който се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела – без дори да получи снимка с автограф. pic.twitter.com/m6Z17A4gC8

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025

Никой няма да бъде ваден от санкциите по

Магнитски и дори никой не работи в тази посока – просто защото няма как и няма смисъл. Борисов лъже мисирките безсрамно за някакви доноси срещу Пеевски и Горанов, но не доносите са били причината да попаднат в Магнитски. Самият Пеевски също излъга мисирките нагло с думите си, че е подал възражения с “доказателства” срещу санкциите. Както BIRD и медиите показаха, Пеевски не е отрекъл черно на бяло пред САЩ нищо от това, че е корумпиран, а единствено отрича, че е бил лице на висш държавен пост, когато е вършил гранде корупцията. Тъжна история, защото мисирките тиражират лъжи и дори не задават въпроси.

В Унгария извадиха един от Магнитски и затова в Будапеща имаше публични срещи с политици и с медии на младия Тръмп. Борисов не е Орбан и Пеевски не е Антал Роган. И няма да бъдат.

Най-тежката присъда от Тръмп – младши бе не за Борисов и Пеевски със съпътстващата ги олигархия, а към ТЕХНИТЕ медии в завладяната от тях държава! Начинът, по който мисирките бяха напъдени от пистата с едно махане на ръка и с “Къш!” по нареждане на Тръмп от самолета му е истинската оценка на това семейство и службите зад гърба им към Пеевски и пеевщината в българските медии. 👇👀

Николай Бареков

БЪЛГАРИЯ

Цената на тока по новите правила: Какво означават промените за потребителите.

1 януари 2026 г. отпада като крайна дата за старта на свободния пазар на ток за домакинствата.

Цената му за бита от 1 юли ще бъде определяна с политическо решение от НС и от МС. Има ли риск за сметките за тока? Темата коментираха енергийните експерти Еленко Божков, бивш зам.-министър на енергетиката, и Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията.

Божков заяви, че решението за премахването на крайната дата предизвиква противоречиви чувства.

„В случая това решение е възприето поради крайна необходимост. Цените на свободния пазар продължават да бъдат високи, защото има дефицит в нашия регион. Той се дължи на това, че заедно със Сърбия, Турция, Румъния и Гърция, предоставяме енергия на Украйна. Нашият и техният дефицит достигат 8 милиона мегават часа на месец, което е горе-долу годишното производство на „ТЕЦ-Марица изток” 2. Това държи цените високи в региона. Дефицитът не може да се попълни от Западна Европа. Пуснеш ли цените за бита в този момент на свободния пазар рискуваш много. Оказва се, че не сме готови за това, което се иска от нас от 10 години. А трябва”, заяви Божков.

Според него, ако се освободят цените, ще има много повече инициатива за създаване на граждански енергийни общности.

„Големият риск е, че по този начин се обезкървява самата енергетика. В момента това означава запазване на обществения доставчик. А единственият начин той да запази цените е като товари водноелектрическите централи, НЕК и Атомната централа”, каза Божков.

Цветомир Николов обясни, че либерализацията е в две стъпки.

„Първата е либерализиране на пазара на едро. Това означава да отпадне моделът на обществения доставчик в лицето на НЕК и крайните снабдители да започнат да купуват електроенергия за своите потребители на свободния пазар. Министерският съвет вместо КЕВР да определя крайната цена за битовите потребители. Т.е. за потребителите нищо не се променя от гледа на точка на тарифите. МС ще продължава да субсидира разликата между пазарната цена и цената, която стига до потребителите посредством Фонда за сигурност на електроенергийната система. Това е, което би се случило. Защо няма да се случи? Поради една проста причина: това правителство няма намерение да прави реформи в електроенергетиката. Вижда се от действията им по отношение на ПВУ, вижда се от всички неща, които продължаваме да си говорим тази година”, заяви Николов

БЪЛГАРИЯ

„Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър

Авиоинструктор: „Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър

След дългоочакваното пристигане на „новият“ изтребител F-16 в България, пилоти и авиационни експерти започнаха да коментират качествата на машините. Един от тях – ветеран авиоинструктор с дълъг стаж, който по разбираеми причини пожела да остане анонимен – сподели ексклузивно пред нашия екип:

„Разбирате ли, тези F-16 са като да получите нов телефон, който обаче е произведен през 70-те години. Разбира се, той все още може да звъни, но няма екран, а зарядното му е с три кабела и нужда от дизелов генератор. Ако трябва да съм честен, мисля, че ако съберем достатъчно капачки от буркани, разтопим ги и ги отлеем във форма на самолет, вероятно ще получим по-смислена и надеждна бойна машина.“

„Изцяло нов, но малко стар“

Правителството гордо обяви, че изтребителите са „чисто нови“, макар че са по-стари, като модел, от пилотите, които ще ги управляват. Единственият наистина нов етикет върху тях е този с надписа „НЕ ПИПАЙ – МОЖЕ ДА ПАДНЕ!“.

Когато попитахме авиоинструктора какви точно са проблемите с машините, той въздъхна тежко и започна да изброява:

Авиониката е толкова стара, че системата за навигация все още смята, че Съветският съюз съществува.

Бутони в кабината са толкова много, че някои от тях просто не знаем за какво служат – подозираме, че някои всъщност са от стар руски телевизор.

На някои самолети вместо модерни HUD дисплеи имаме залепени листчета с инструкции от предния пилот.
„Българският инженеринг ще спаси положението“

Въпреки всичко, нашите военни инженери вече работят по подобрения. Според тях, някои от иновациите включват:

Монтиране на мигачи от „Голф 2“, за да могат пилотите да сигнализират преди завой.

Въвеждане на бустер с домашна ракия – просто защото ракетното гориво е прекалено скъпо.

Обмисляне на вариант за парашути от найлонови торбички – „те са евтини и се разпадат по-бавно от бюджета на армията“.

Какъв е изводът?

Макар че новите (но стари) F-16 все пак могат да летят, остава въпросът дали инвестицията е била оправдана. Авиоинструкторът, който започна този разговор, обобщи:

„Ще свикнем, разбира се. Но ако видите пилотите да носят отвертки и резервни части в джоба си, не се чудете – просто така изглежда новата модернизация.“