КУЛТУРА

Над 215 милиона християни днес са преследвани по целия свят

Мащабът на преследването на християните по света продължава да расте. Повече от 215 милиона християни са преследвани днес. Това се посочва в наскоро публикувания доклад на Международната организация за подпомагане на преследваните християни „Отворени врати“, която вече 50 години оказва помощ на християни, преследвани заради вярата си.

И тази година в списъка са публикувани 50 държави, подредени в съответствие с нивото на заплаха за християните в тях. Проучването обхваща периода от 1 ноември 2016 до 31 октомври 2017 г. По силата на съдебно преследване това проучване се отнася до „несправедливостите, причинени на лица и групи заради изповядваната от тях вяра в Иисус Христос“, което може да бъде под формата на културно-социална дискриминация, психически тормоз, уволнение и физическо насилие, мъчения, отвличания, унищожаване на имущество и убийства.

Челната позиция в този тъжен списък от много години държи Северна Корея. Афганистан, Сомалия, Судан, Пакистан, Еритрея, Либия, Ирак, Йемен и Иран също се нареждат в топ десет. Ескалация на нетърпимост е отчетена в Либия и в Индия, където в резултат на нарастващия индуистки радикализъм са извършени над 24 000 атаки срещу индийски християни.

Според доклада близо 3100 християни са били убити заради вярата си в рамките на изследвания период, а атаките срещу християнски сгради наброяват повече от 15 000. Около две хиляди християни са били хвърлени в затвора за вярата си и повече от 1 200 са били отвлечени. Освен това повече от 33 000 християни са били подложени на различни физически атаки или психологически мъчения.

Според оценката на организацията „Отворени врати“ в Африка повече от 81 милиона християни са били жертви на преследване, а в Азия и Близкия изток – повече от 113 милиона души; в Латинска Америка – 20 милиона, в други части на света – почти 12 000 души.

Сред основните заплахи за християните е радикализацията на фундаменталисткия ислямизъм, главно в Африка и в азиатския неарабски мюсюлмански свят. По-специално увеличаването на случаите на етническо прочистване възоснова на религиозна принадлежност се наблюдава в Нигерия, Кения, Сомалия и Судан. Друга заплаха за християните в Азия е „религиозният национализъм“ – в това отношение най-притеснително е положението в Индия и Непал. Влиянието на „идеологическия национализъм“ в Китай, Виетнам и Лаос е сериозно. В страни като Северна Корея и Еритрея основният източник на преследване се нарича „диктаторска параноя“. Християните в Мексико и Колумбия най-често са жертва на „организираната престъпност и етническите конфронтации“.

Докладът на „Отворени врати“ също отбелязва леко подобрение в ситуацията в Кения и Етиопия. Значително намаляване на нивото на насилие срещу християни се отчита в Сирия, което се дължи главно на поражението на Ислямска държава.

Post Views: 25

LIFE

Домашна баница със сирене и кисело мляко

Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.

Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)

Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.

Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.

Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.

Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.

Post Views: 32

КУЛТУРА

Тишината на Родопите

В късната есен на 2015 година, някъде из тихите гънки на Родопите, денят се спускаше бавно над поляните. Миришеше на влажна трева, дърва за огрев и далечен дим от комините на селото.

Баба Станка седеше на тревата, както правеше често, когато имаше нужда от малко тишина. До нея беше козата ѝ – Бела. Не беше просто животно. Бела беше компания, слушател и свидетел на много от мислите ѝ.

— Ех, Бела… — прошепна тя и погали козата по брадичката. — Само ти остана да ме слушаш.

Козата леко наклони глава, сякаш разбираше. В Родопите хората често казват, че животните усещат душата на човека.

Гората зад тях стоеше тъмна и спокойна. Дърветата вече бяха почти голи, а пътеката към селото се губеше между храстите. Някога по нея минаваха деца, каруци, смях. Сега по-често се чуваше само вятърът.

Снимки: Росен Коларов

Станка не беше тъжна. Просто знаеше, че времето си върви, както реката върви надолу по камъните.

Навремето тук беше шумно. Мъжът ѝ цепеше дърва до къщата, децата тичаха по поляната, а козите бяха цялото стадо. Сега бяха останали само тя и Бела.

Но това не беше самота. Това беше друг вид живот.

Слънцето се показа за миг между клоните и освети лицето ѝ. Бръчките ѝ приличаха на малки пътеки – всяка със своя история.

— Хайде, момиче — каза тя на козата и се усмихна. — Време е да се прибираме. Ще стане студено.

Бела тихо изпръхтя и се размърда.

Станка се изправи бавно, изтупа тревата от дрехите си и хвана козата за въжето. Двете поеха по тясната пътека към селото.

Отдалече вече се виждаше димът от комина на къщата ѝ.

И макар че светът навън се променяше, в тази малка част на Родопите всичко си оставаше същото —
тихо, просто и истинско.

А вечерта щеше да дойде с чай от мащерка, топла печка и още един разговор между жена и коза, под стария родопски покрив.

Снимки: Росен Коларов

Разказ и редакция: Иван Велинов

Разказа може да слушате тук

Post Views: 30

БЛОГ

Минути за разговор

Градът беше шумен, но комуникацията – бавна и тежка, като зимно палто.

Трите кръгли телефонни ниши на стената бяха като малки портали към други светове. Хората идваха, пускаха монета и за няколко минути се свързваха с някого далеч – понякога на километри, понякога само на една улица разстояние, но в друг живот.

Вляво стоеше мъж с тъмно яке. Ръката му стискаше слушалката, сякаш се страхуваше връзката да не се скъса.
— „Да, майко… добре съм. Не, още не знам кога ще се прибера.“

Гласът му беше тих. В онези години хората говореха по телефона като че ли някой винаги слуша.

В средата стоеше жена с дълго палто. Тя беше чакала реда си почти десет минути. Монетата в джоба ѝ беше последната за деня.
— „Чуй ме… аз… мисля, че трябва да замина.“
От другата страна на линията мъжът мълчеше. Телефонната жица леко вибрираше от напрежението между две сърца.

Снимки: Росен Коларов

Вдясно млад мъж се беше облегнал на стената, сякаш разговорът му беше по-лек.
— „Да, утре в шест. Ще те чакам до спирката.“
Той се усмихваше. Понякога тези телефони не носеха само тревоги.

Тримата не се познаваха. Стояха на метри един от друг, с лице към стената, всеки затворен в своя кръг – в своя разговор, в своята история.

Отстрани минаваха хора, автобуси, велосипеди. Никой не обръщаше внимание. Но в тези три малки телефонни ниши се случваха решения, раздели, обещания и надежди.

След няколко минути първо затръшна слушалката мъжът вляво. После жената. Накрая и младият.

Тримата си тръгнаха в различни посоки.

Стената остана същата. Телефоните също.
И чакаха следващите истории, които да минат по жиците. 📞

Снимки: Росен Коларов

Разказ и редакция: Иван Велинов