ПАРИ

Чиновнически прищевки спират икономическото развитие на Европа

Прагматизмът в енергийните отношения е задължителен, защото става дума не за чиновнически прищевки, а за логиката на неумолимите природни и икономически закони – газопроводите зависят от географията, от цената на газа, от взаимната изгода и сигурността на Европа.

Няколко месеца преди безславния край на мандатите си Европейският парламент и Европейската комисия взеха поредни абсурдни решения.

Комисията поиска щателна проверка на все още очакваното българското участие в проекта „Турски поток”, а парламентът гласува резолюция за спиране на проекта „Северен поток”.

Разбира се, решенията на ЕП са препоръчителни, тоест тук става дума предимно за пропаганден ход, като окончателните решения ще се взимат, надяваме се, в прагматичен порядък, в Брюксел и Берлин.

А прагматизмът в енергийните отношения е задължителен, защото става дума не за чиновнически прищевки, а за логиката на неумолимите природни и икономически закони – газопроводите зависят от географията, от цената на газа, от взаимната изгода и сигурността на доставките.

Колкото и САЩ да опитват да пробутат на ЕС своя шистов газ, между Европа и Америка има цял океан, който го оскъпява до невъзможност, докато Русия е надежден доставчик на евтин ресурс, при това на достъпно разстояние.

А, ако целта е да се гарантира Украйна като трасе, нека си спомним, че именно майдановският режим в Киев е източник на несигурност, провокации, краен национализъм, омраза и изнудване.

И въпреки логиката и разума 433-ма евродепутати гласуваха да спре „Северен поток”.

Абсурд! Първо, прокарването на газопровод е суверенен въпрос на националните държави, през които той ще преминава –ЕП постъпи все едно жителите на София да гласуват дали в Копенхаген да има нови тролейбуси, или не! Помним как през 2013 г. трима US сенатори подложиха на натиск суверенното правителство на България да прекрати успешния и мащабен проект „Южен поток”.

Пак ли ще се повтаря този абсурд!? И второ –с тези решения евродепутатите обричат немалка част от Европа (включително и собствения си електорат) на жесток зимен студ, защото провалът на „Северен поток 2” и „Турски поток” означава именно това.

И още нещо – явно някои сили във Вашингтон и Брюксел са много ангажирани да провалят крехките филизи на разведряване и диалог: вчера измислят отровени с „Новичок” шпиони, днес – военноморски инцидент, а утре – злостни еврорезолюции.

Важното е напрежението да расте, мирът да не се случва…А какво са там някакви си народи в тяхната игра!? Слепи ли са, или са глухи? Не виждат ли все по-мощния поход на „жълтите жилетки” в цяла Европа, които се вдигат срещу нарастващите неравенства, бедността и несправедливостите?

Нека си спомним как сайтът Ди Си Лийкс извади на показ, че 266-има евродепутати са в списъка за влияние на милиардера Сорос, който си партнира с водещи еврокомисари. Като прибавим американски агенти на влияние и лобисти на техни корпорации – ето ги 433-мата. За какъв демократичен вот, за каква парламентарна съвест да говорим сред брюкселския елит!?

Но времето му свършва. Затова и толкова бързат провалените елити, но народите се събуждат. Дано в следващия ЕП да влязат нови, чисти от зависимости хора. И независимо дали им лепим етикети „крайнолеви”, „крайнодесни” и „популисти”, да работят за мир и сътрудничество, за нови правила и социална държава. В това е надеждата!

Post Views: 20

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.