Ако вярвахме на лъжите на Борисов всеки път, когато ни плаши с война, мигрантски вълни и други катаклизми, досега да сме умрели. Като оня човек, замръзнал в хладилна камера при 13 градуса по Целзий. Не знаел, че в този ден хладилните камери не работели – убили го страховете му.
Разбира се, че Борисов не иска да ни убие. Иска само да ни покаже караконджули в тъмното. Ако в първия му мандат мантрата беше “пъдар съм на обран бостан”, от втория насам виновно е все международното положение, заради което Борисов честичко предсказва как “светът върви към война”.
Но не върви. Защото всъщност войните не спират: Сирия е дестабилизирана от години, в Йемен насилието доведе до бум на холера и гладна смърт, в Африка е по-лесно да се изброят държавите, където няма конфликти, а в Афганистан, тази “гробница на империите”, стабилност няма и няма.
„Страхът ми, истинският ми страх„
След като през пролетта отново предрече война, тези дни в интервю за БНТ премиерът заяви следното: „Страхът ми, истинският ми страх е от мигрантската вълна, че няма другите да могат да се справят, а българите, повтарям, забравиха какво беше”. А няколко часа по-рано каза: „Страхът на българите е не, че някой ще дойде да работи за пет месеца или шест у нас, а за това какво ще стане впоследствие, като се образуват цели поколения”.
С далеч по-агресивна реторика унгарският премиер Виктор Орбан си подсигури убедителна четвърта победа на парламентарни избори, определяйки бежанците като “мюсюлмански нашественици”, чийто прием неизбежно водел до възникване на паралелни общества. Имитаторите на Орбан в Европа се множат почти като тези на Елвис Пресли в Лас Вегас. Различни като възраст, пол, националност и похвати на публичното говорене, всички те използват един безпогрешен лост за създаване на колективна психоза – страха.
Колкото по-силен е контролът на властта, колкото по-замърсена е медийната среда, колкото по-компрометирано е правосъдието, толкова по-лесно става да се създават и подхранват страхове. А когато се случва “в общества, които нямат опит с мултикултурализма и са живели изолирано почти пет десетилетия по времето на комунизма” (доц. Иво Инджов), това само катализира процеса.
Целта е видима – подчинение, конформизъм, подмяна на действителните проблеми, потискане на критичното мислене и замяната му с мисли-шаблони. Страхът разяжда човека. Среда на фрустрирани и „страхувани“ хора се поддава по-лесно на емоции, отколкото на логиката на рациото. В тълпата човек е обезличен. Или както казват психолози: „Тълпата има много глави, но малко мозък”. Лидерско ли е подобно поведение, познато от схемата на тоталитарната държава, където партийните дейци и медиите ежедневно вувузелстваха за заплахите от Запад?
След като сподели страховете си, Борисов, волно или неволно, се разкри докрай: „Защото това (отслабналият мигрантски натиск – бел.ред.) е на базата на дипломацията, която водя, на личните контакти, които имам”. Ето това е внушението: няма ли го него, страховете се сбъдват. Не е ли той начело, Ердоган ще пусне мигрантската вълна от Турция. Накратко: спокойният сън на нацията лежи върху плещите на Борисов.
Под прикритието на страха
В своята книга „Страхът в Западния свят“ френският историк Жан Делюмо изследва големите страхове на Европа в периода XIV-XVIII век, като се спира най-вече на размириците, предизвикани от чумни епидемии, глад, бунтове, настъпление на турците. Налага се да бъде идентифициран виновник за всичко това – и църквата и държавата го намират в лицето на Сатаната, който води битка преди края на света. Не кралят и феодалите му, не непосилните данъци, не мизерията, болестите и ниската продължителност на живота.
„Колективният страх, пише Делюмо, може да доведе до заблудени самоубийствени поведения, при които изчезва точната преценка за действителността”. Изследователят цитира и забрана, която гласи: “Забранено е да се сее тревога сред населението чрез фалшиви слухове и лъжливи новини, които могат да го обезпокоят и подплашат“. А сега нека се върнем в XXI век с неговите фалшиви новини, от които социалните мрежи правят взрив за минути…
Под прикритието на страха в периода XIV-XVIII век в много европейски страни са били извършвани жестоки гонения. А в днешна България грижливо подхранваните страхове прикриват същинските проблеми на страната – никакви реформи, покачваща се инфлация, непрозрачно харчене на публични средства, преразпределение на бизнеси с помощта на институции, използвани като “бухалки”, ниско качество на образованието, боледуващо здравеопазване, несекваща емиграция.
Изследване на института “Пю” показа, че при представяне на осем глобални проблема, от които да изберат двата най-сериозни, 61% от запитаните са посочили климатичните промени. Единствената заплаха, класирана по-високо, е “Ислямска държава”. Бежанците са чак на пето място, като преди тях се нареждат глобалната икономика и кибератаките.
Хората във Франция, Италия и Германия се чувстват особено застрашени от терористичната групировка: съответно 88%, 85% и 77% от респондентите я посочват като една от двете най-сериозни заплахи. В САЩ тя е най-големият страх за 74% от анкетираните. Предвид терористичните актове, извършени в тези държави, последният от които във френския град Страсбург, страховете са разбираеми.
„Ще бъдем така засегнати, че няма да имаме шанс„
За седем години разбиранията на Бойко Борисов за националната сигурност силно еволюираха. През 2011 година, по повод терористичен акт в Москва, той заяви: “Арабският свят прави бизнес в България – на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде отчетено от хората, които вземат решенията за подобни актове”. Днес вече към дюнерджийниците той прибави и газопроводите – през призмата на напрежението между Москва и Киев и страха му “да не избиe в тази територия Черно море и нагоре към Украйна, защото просто ще бъдем така засегнати, че няма да имаме шанс”. “И затова искам тези геостратегически проекти да могат да минат през България. Защото там, където има газопроводи, там, където има ядрени реактори, война няма”, заяви премиерът. Само дето никой не дава такива “индулгенции” – конфликтът в Източна Украйна го доказва. Страх лозе пази, газопровод – не. Дайте ни основателна причина.
Коментар от Емилия Милчева