БЛОГ

Съвет! Никога не разказвайте за плановете си, дори и със свои близки приятели!

Случвало ли ви се е следното: предстои ви нещо вълнуващо, а вие нямате търпение да го споделите със своите приятели? Хубаво, обаче още щом го разкажете и всичко рухва, сякаш идеята ви просто е чакала да я изречете на глас и да се махне от живота ви. А забелязали ли сте, че за най-богатите хора в света се знае съвсем малко? Те не дават интервюта, не се появяват в жълтата преса, държат плановете си в тайна от хорските очи. И въпреки че имат вила на някой екзотичен остров, не се притесняват да ходят със старите си дрехи. На какво мислите, че се дължи това? От прекалена пестеливост? Нищо подобно.
Истинският успех не идва с показност и хвалене. Така например на един много известен богаташ дъщерите научили, че той винаги е имал личен самолет, когато били на цели 30 години. Ако не искаме хората да ни завиждат, най-добре да се сприятелим с тишината. Не е нужно хората да знаят какво се случва с живота ни, не е нужно да знаят плановете ни, успехите и провалите. И ние не сме длъжни да им даваме обяснения. Понякога дори най-близките ни хора без да искат урочасват нашия успех, те не го искат, не го желаят, но то се случва! Винаги, когато започнем да говорим за плановете си, осъществяването им започва да се приближава до невъзможно. Мотивацията изчезва, идва натискът на познати и приятели, с които сме споделили и всичко започва бавно, но сигурно, да върви надолу. Затова запомнете следното: – Няма нужда всички във Фейсбук да знаят колко сте щастливи. Няма нужда да знаят и обратното
Не показвайте в социалните мрежи, че страдате, това няма да промени нищо – Не разказвайте на всички за мечтите и целите, които имате – Не се вкопчвайте в одобрението на околните, то не ви трябва, за да постигате целите си – Няма нужда да рекламирате живота си с „луксозни снимки“, вие и без това струвате повече – Не се обяснявайте на никого, за да доказвате успехите си – Оценявайте силно тишината.

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”