ПАРИ

„Бял роб в медия“

Градацията на финансовите наказания завършва с клаузата – „ако Авторът прекрати договора предсрочно или наруши изискването за творчески допир до други медии, неустойката е в размер на 300 000 (триста хиляди) лева за всяко нарушение!“
Възможно ли е у нас да бъде осъден журналист, защото се е възпротивил на вътрешната цензура в медията, в която работи?
Може!
Мартин Карбовски е нагледен пример за това.
Историята е достойна за трилър.
През август 2010 година той сключва договор с „ТЕЛЕМАН“ ЕООД/ Нова телевизия за подготовка, създаване и заснемане на седмичното предаване с работно заглавие „Конферентна връзка“. Излъчването му е всяка събота от 16.00 часа с продължителност 120 минути
Карбовски е автор на предаването, за което получава възнаграждение в размер на 350 лева за всяко седмично издание.
Договорът е железен по отношение на съгласуваност, поведение и отношение към сродни медии.
За всяко неизпълнение на многобройните клаузи, които превръщат Автора почти като роб на Продуцента, неустойката е 2 000 лева.
Ако пък по някакви причини, извън болест, бедствие или война, Авторът не успее да предаде брой на предаването, неустойката е 20 000 лева. Градацията на финансовите наказания завършва с клаузата – „ако Авторът прекрати договора предсрочно или наруши изискването за недопускане на творчески допир с други медии, неустойката е в размер на 300 000 (триста хиляди) лева за всяко нарушение!“
Няма грешка – плащащ 300 000 лева неустойка по договор, който ти осигурява заплата от 350 лева!
(притежаваме копие от договора – б.а.)
Пренебрегнал несъзамера на наказанието спрямо заплащането, Карбовски се колебае, но от Нова телевизия му казват, че те ще станат гарант по този договор, защото имат реципрочни договори – такава била практиката.
И Карбовски подписва.
Предаването се завърта на екран. Първите една-две години всичко е о’кей.
Постепенно обаче Продуцентите започват да се месят повече от допустимото в работата на автора. Отначало Карбовски приема добронамерено „забележките“, докато вмешателстовото не се превръща в открита цензура, която би взривила всеки журналист, който държи на позицията си, независимо дали се харесва или не. А Карбовски е точно такъв и затова е рейтингов.
„През 2012-2013 година отношенията автор-продуцент започнаха да се развиват по начин, различен от журналистическите стандарти“, разказва пестеливо Карбовски, без да влиза в подробности, заради „прангите“ в договора.
Продуцентите започнали да му редят гостите, да му казват: „този може, онзи-не“. Отначало той се бунтува: „Така не може да се работи!“ – „Не, така ще се работи!“, нареждат му продуцентите. Стигат до абсурда да му посочват дори „забранени“ теми, да му редят предаването.
Идва и „капката“, след която той скъсва договора, отказва да прави политическо предаване в Нова тв и през 2013 си взима шапката и напуска.
Да, ама договорът е железен. И не е един, а три – с неустойки всеки по 300 000 лева.
Това е омагьосаният кръг, в който ако влязат, журналистите се оказват принуждавани да се съобразяват с политики, с практики на работа, които не одобряват, но са длъжни да следват. А ако решат да надигнат глава – следват непосилните последствия от тези договори.
Вероятно Карбовски не е единственият случай на „бял роб в медия“, който в един момент се изправя пред огромното изпитание да откупи свободата си като физическо лице и да плати, заради нежеланието си да се съобразява с порядки, несъвместими с журналистическите норми.
Продуцентите на предаването завеждат дело срещу Непокорника с мълчаливата подкрепа на Нова тв.
Искът срещу Карбовски е на стойност повече от един милион лева – 600 000 (шестотин хиляди) евро!
На предпоследна инстанция адвокатите успяват да се преборят и съдът намалява тази сума на 310 000 лева.
Кой обикновен журналист обаче ги има? Никой!
Съдът не държи сметка за това. Нито за „веригите“, които това решение слага върху един представител на свободата на словото.
Впечатляващо е, че неустойките по трите договора са хиляда пъти по-големи от заплащането на журналиста. Съдът обаче не се съобразява с идеята за прекомерност и нищожност на тези неустойки, които противоречат на всяка логика и на добрите практики.
След съдебното решение имуществото и банковите сметки на Карбовски са запорирани.
Така минават пет години.
В които той успява да се държи на крака, продължава да бъде журналист с позиция и да не занимава никого със съдебните си дела.
Продуцентите обаче явно разполагат със силни адвокати и неограничени средства и не спират да гонят „жертвата“ си, а телевизията отдавна се е отметнала от обещанието си за „гарант по договора“.
През декември 2018 година съдът постановява оглед на негов имот с цел продажбата му на търг.
Малко по-късно търгът е спрян. Карбовски тегли заем и внася като депозит част от присъдената му дума, за да освободи апартамента си.
Тормозът обаче не спира.
С настървение, достойно за нравите в джунглата, ЧСИ продължава да запорира жилището му, въпреки депозита, с което блокира развитието на процеса.
И делото е върнато в изходната си фаза. Първоинстанционният съд чрез различни процедурни хватки не взима решение по запорираните имоти.
И сагата продължава
В момента и трите дела са на последна инстанция и всички зависи от ВКС.
Няма журналист, който може да издържи на този натиск. И да продължи да работи!
Този казус не е частен случай! Той осветлява един огромен проблем в българските медии – вътрешната цензура, диктата на продуцентите и принуждаването на журналистите да се съобразяват с практики, които не харесват.
И докато се мълчи, ще има дела за по 300 000 лева срещу осмелилите се да се противопоставят на това „убийство“ на журналистиката.
Каквито и да са причините за решението на Карбовски, той има право да напусне която и да е медия и да му бъде присъдена неустойка, съотнесена към заплащането му. Нормалната практика е неустойките да бъдат в рамките на едно предаване, на две, на три най-много. Но 1000 пъти е невиждано по размер наказание за такова „провинение“. Карбовски нито е убил, нито е откраднал, нито е продал Родината.
Той просто е отстоявал позицията си на журналист- да пише и да говори свободно!
…
Казусът „Карбовски“ тепърва ще има своето развитие. От него ще се поинтересуват и в Страсбург. След като случаят се раздуха, ще е любопитно да разберем какво ли място ще ни отредят догодина в класацията за свободата на словото.

Какво да правиш в такъв момент?! Ами откачаш, грабваш автомата и ги чалкаш наред! После нека те изкарат изперкал вследствие натиска и тормоза!
Шибана мафия!
———————————————
“…Няма журналист, който може да издържи на този натиск. И да продължи да работи!
Този казус не е частен случай! Той осветлява един огромен проблем в българските медии – вътрешната цензура, диктата на продуцентите и принуждаването на журналистите да се съобразяват с практики, които не харесват….”

Post Views: 4

Related Topics:финанси фокус

Up Next

Громим мафията – Домуса и подкупа за Горанов никой не ги разследва, но арестувахме старец за 400 грама тютюн (не е майтап – тютюн)

Don't Miss

Нова ТВ търси нови купувачи

ПАРИ

Как Хърватия се бори безуспешно със спекулативното покачване на цените след влизането си в еврозоната

Влизането в еврозоната създаде възможности за безпринципно увеличение на цените в ресторантите, бензиностанциите, търговците на дребно и телекомуникационните доставчици, но инфлацията на национално ниво в Хърватия остана непроменена.

Хърватското правителство следеше отблизо различни показатели за инфлация и въведе няколко мерки, които колективно ограничиха спекулативното увеличение на цените. Краткосрочната цел за спиране на злоупотребите с еврото беше постигната: правителствените мерки – особено работата на Комисията за защита на потребителите – обърнаха пиковете на цените от септември до ноември 2022 г. и сигнализираха, че увеличаването на цените чрез спекула ще бъде наказано. Средносрочната цел също беше постигната с допълнителни мерки през 2025 г.: инфлацията на храните в Хърватия се доближи до средната за еврозоната до април 2023 г., когато световните цени на храните отново се повишиха в началото на 2025 г. Това наложи да се предприемат допълнителни мерки, тъй като таваните на цените не можеха да предотвратя нов ценови скок. Тези мерки не бяха свързани с приемането на еврото, а по-скоро с общоевропейско увеличение на цените на храните поради геополитическа нестабилност и заплахи от тарифи.

Мониторинг на показателите за инфлация

Индикатор

Какво се случи след влизането на Хърватия в еврозоната?

Инспекции

През първите две седмици Държавният инспекторат е установил неоправдани надценки в 40% от посетените от него магазини и е наложил значителни глоби.

Проверки

Отделна проверка на място две седмици по-късно все още показва, че 25% от търговците на дребно са увеличили спекулативно цените.

Анализ

Анализът на ЕЦБ установи едномесечен скок в някои цени през януари 2023 г., но общото увеличение на инфлацията през този месец беше само 0,3%.

Проучване

Академично проучване отдава 16% от инфлацията в началото на 2023 г. при храните, хотелите и дрехите на закръгляване, свързано с еврото, без да открива цялостно въздействие върху инфлацията.

Мерки за неутрализиране на спекулативно увеличение на цените

Периоди

Мерки

юли – декември 2022 г.

Задължително показване на всички цени в местна валута и евро.

януари 2023 г.

Блиц инспекции и глоби; заплаха за увеличаване на ДДС на секторно ниво. На Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Данъчната администрация е наредено да обявят нарушителите и да глобяват.

февруари 2023 г.

Стартиране на мобилното приложение „Движение на цените” и денонощната гореща линия „Hello, Inspector”.

септември 2023 г.

Ценови таван за 30 основни продукта (хляб, месо, мляко, брашно, олио, птици, някои хигиенни артикули).

февруари 2025 г.

Списъкът с ценови ограничения е разширен до 70 стоки, обхващащи повече месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци, както и домакински консумативи.

юни 2025 г.

Задължение за всички търговци на дребно да публикуват ежедневно ценоразпис.

Мерки от 2025 г. за ограничаване на безпринципното поведение на търговците.

Регламентът за таван на цените беше разширен през февруари 2025 г. до 70 артикула и остава в сила до март 2026 г. През 2025-2026 г. правителството премина от фиксирани тавани към инструменти за прозрачност и конкуренция. Те включват ежедневно електронно оповестяване на цените и целенасочена подкрепа на доходите за нуждаещи се семейства.

Post Views: 92

ПАРИ

Европейската централна банка все още изразява резерви към напъните на Борисов и Пеевски

Западни медии: Европейската централна банка все още изразява резерви към България

Световни издания коментират положителната оценка, която България получи от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г..

Пътят на България към единното европейско валутно пространство беше изпълнен със закъснения, понеже страната се бореше с политическа нестабилност и популистки отпор срещу общата европейска валута, пише в. „Файненшъл таймс“. През последните четири години в България се произведоха седем вота за парламент, като редица неустойчиви правителства допринесоха за забавянето на приемането на еврото, отбелязва британският вестник.

Съпротивата срещу присъединяването към еврозоната от страна на популистки проруски сили в България обаче не стихва. Независимият президент на страната Румен Радев също предложи произвеждането на референдум по въпроса – ход, който представители на правителството окачествиха като саботаж, допълва „Файненшъл таймс“.

Всички членове на ЕС, които все още не са приели единната валута, трябва да докажат, че са се сближили с останалите европейски икономики, за да се присъединят към еврозоната. Например те трябва да покажат, че инфлацията е под контрол и не надхвърля 1,5 % от средната в трите държави от еврозоната с най-ниска инфлация, пише още „Файненшъл таймс“.

България не успя да изпълни критериите за инфлацията през 2024 г., което забави присъединяването ѝ с една година. През април обаче инфлацията се забави до 3,5 % и с това бе изпълнено последното условие за приемане на еврото през 2026 г., обобщава „Файненшъл таймс“.
Изданието „Политико“ също се спира по-подробно върху трудностите, пред които беше изправена България по пътя си към еврозоната.

Балканската страна с население от 6,4 милиона души се ангажира да се присъедини към еврозоната през 2007 г., но неколкократно получи отказ, след като не успя да изпълни редица от т.нар. критерии за конвергенция, които имат за цел да гарантират икономическа и правна съвместимост, пише изданието. Трайно високата инфлация след пандемията и инвазията в Украйна провалиха шансовете ѝ да се присъедини към клуба през 2024 и 2025 г., отбелязва „Политико“.

Финансовите власти успяха да овладеят инфлацията, която през 12-те месеца до април възлизаше средно на 2,7%. В началото на тази година вътрешната инфлация се повиши до 4% поради прекратяването на някои мерки за подпомагане от времето на пандемията. Но този ефект ще бъде „временен“, заяви във вторник Масимо Суарди, ръководител на дирекция „Икономически и финансови въпроси“ към ЕК, добавя „Политико“.

Суарди също така поздрави България за „сравнително гъвкавите и ефективни“ пазари на труда и „много ниския“ държавен дълг, който със своите 24,1% от брутния вътрешен продукт е вторият най-нисък в ЕС и е значително под референтната стойност от 60%, необходима за присъединяване към еврозоната, пише още „Политико“.

Суарди обаче отбеляза, че страната е прекалено зависима от изкопаемите горива. Други слабости, които той отбеляза, са недостигът на квалифицирана работна ръка и недостатъците в образователната система. По данни на ЕК 30,3% от населението на България е изложено на риск от бедност или социално изключване, посочва „Политико“.

Въпреки че почасовите разходи за труд в България все още са най-ниските в ЕС, ръстът на заплатите трябва да съответства на този на производителността, за да се запази конкурентоспособността и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори, заяви ЕЦБ, добавя „Политико“.

Освен това монетарните власти са притеснени от резултатите на България в борбата срещу прането на пари, заради което страната беше включена в „сивия списък“ на Специалната група за финансови действия, изискващ засилено наблюдение. В този списък попадат страни като Сирия, Венецуела и Йемен, припомня изданието.

Германският в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ поставя акцент върху позициите, които ЕК и ЕЦБ изразяват в конвергентните си доклади.

ЕК препоръча на страните от еврозоната да приемат България като 21-вият член на единното европейско валутно пространство. Докато ЕК смята, че условията за присъединяване на България са изцяло изпълнени, ЕЦБ все още изразява леки резерви, но не се противопоставя на приемането на страната в еврозоната, отбелязва германското издание.

В доклада на ЕЦБ се посочва, че с оглед на „качеството“ на институциите и вземането на политически решения България все още е изправена пред някои „изисквания“, свързани с борбата срещу корупцията, ефективността на публичната администрация, справедливостта на данъчното облагане и независимостта на съдебната система, пише още „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

След като бе оповестено решението на ЕК обаче България разсея всички резерви, че предприема твърде малко мерки срещу корупцията и че страда от зле функциониращо върховенство на закона, коментира германският вестник.

„Брюкселският орган и без това посочва, че единствено той разполага компетенцията да взема решение по предложенията за присъединяване, докато ЕЦБ единствено го „подпомага аналитично“, допълва изданието.

Германското сп. „Шпигел“ обръща внимание на вътрешнополитическата ситуация около присъединяването на България към еврозоната.

Дебатите за въвеждането на еврото в България са съпроводени от силни протести, отбелязва „Шпигел“. В събота поддръжници на проруски и националистически партии излязоха на демонстрации по улиците на София и други градове. Те настояват за запазване на лева като национална валута, понеже се притесняват, че преминаването към еврото ще доведе до повишаване на цените, коментира германското издание.
През февруари националисти запалиха огън пред входа на представителството на ЕС в София. Освен това те напръскаха с червена боя стъклената фасада на сградата и хвърлиха по нея коктейли „Молотов“ и яйца, пише още „Шпигел“.

Проруската националистическа опозиционна партия „Възраждане“ обвини властите, че фалшифицират данни, за да направят възможно въвеждането на еврото. Опозиционната партия казва, че с въвеждането на единната европейска валута България би загубила своя национален суверенитет, отбелязва германското списание.

Българското население е разделено по въпроса за еврото. Според проучване на общественото мнение, проведено от българската социологическа агенция „Мяра“ от 10 до 13 май, повече от половината от пълнолетните (54,9) са против въвеждането на еврото през 2026 г., отбелязва „Шпигел“.

Германското списание цитира и резултатите от анкета на „Галъп интернешънъл Болкан“ от втората половина на май, които показват, че 33% от респонеднтите „са склонни да виждат ползи“ от въвеждането на еврото. За разлика от тях 33% „по-скоро се опасяват от недостатъци“, а 23% не очакват нито предимства, нито недостатъци.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 170

ПАРИ

Печалбите на соларните паркове в Европа паднаха до историческо дъно

Печалбите на соларните паркове в Европа паднаха до рекордно ниски нива, което поражда прогнози, че колкото повече се разширява индустрията, толкова повече цените им и съответно приходите им ще паднат, съобщи Bloomberg.

Най-голям е спадът в Испания, където т.нар. степен на улавяне, ключов измерител на рентабилността на активите от възобновяема енергия, е средно само 7% досега този месец, според данни на London Stock Exchange Group Plc. Това е спад спрямо 43% преди година.

„Най-големият рисков фактор за разширяването на възобновяемите енергийни източници е намаляващата рентабилност в соларния сектор“, коментира Натали Герл, водещ енергиен анализатор в LSEG. „По-ниските темпове на улавяне подкопават бизнес казуса за слънчевата енергия, излагайки на риск политическите слънчеви цели“.

Испания е отбелязала скок на слънчевия си капацитет над 50 гигавата, което е шест пъти повече, отколкото преди десетилетие, според BloombergNEF. Бързият растеж отразява по-широка европейска тенденция, движена отчасти от рязкото намаляване на разходите за соларните паркове.

Когато производството на електроенергия надвишава търсенето, това е проблем, защото обемът на батериите, включени в мрежите, все още не е наваксал бума на възобновяемите енергийни източници. Тъй като произведената енергия не може да се съхранява, свръхпредлагането изпраща цените на електроенергията – понякога дори под нулата.

Т.нар. ниво на улавяне в Испания е най-ниското ниво в Европа и би било още по-ниско, ако соларните централи не трябваше да намалят производството си този месец. Тази промяна съвпадна с увеличаването на газовата енергия, за да се стабилизира мрежата след общонационалното спиране на тока през април, причинено от свръхпроизводството на зелена енергия.