КОМЕНТАР
Дреме ми на х*я – огромният тумор на България
Онзи ден бях до Плевен и се видях със сестра ми Петя.
Тя ми разказа една случка, която може да ви се стори незначителна. Даже може да кажете, че това, което й се е случило е нормално. И точно в това ще е проблемът.
На сестра ми й се е доял хотдог и вляза в голяма търговска верига, където има и щанд за хотдог.
– Нямаме хотдог, щото свършиха питките – казал продавачът на щанда.
– Нямате питки и затова няма хот-дог?
– Няма.
– Добре де, в магазина сме, отидете да купите питки, аз ще ви изчакам – предложила любезно сестра ми.
– Няма.
– Нали сте щанд за хотдог? Купете питки, на мен ми се яде хотдог.
– Дреме ми на х*я! – отвърнал накрая гордо продавачът.
“Дреме ми на х*я”. Ако този израз се отнасяше просто до една конкретна случка с един плевенски продавач на хотдог – нямаше дори да си заслужава коментар. Проблемът е, че “Дреме ми на х*я” е израз, който се разраства като епидемия сред българите. Всеки ден, навсякъде е “Дреме ми на х*я”.
В една от любимите ми книги – „Пътеводител на галактическия стопаджия“, главният герой търси отговор на въпроса „какъв е смисълът на живота“. Според Дъглас Адамс, авторът на книгата, отговорът на въпроса е 42. Ако Дъглас Адамс беше роден в България и беше наш съвременник, щеше да напише следното: „Отговорът в България на въпроса „какъв е смисълът на живота“ е „Дреме ми на х*я“.
През 2002 г. в книгата “За стърчането” споделих, че един израз по жесток начин боде очите и сърцето ми. Изразът “Знаеш как е”. “Това са трите гадни думички, с които си служи всеки българин, който се страхува, който дава или взима подкупи, оправдава бездействието си и слабостта, робува на нежеланието да преследва мечтите си и да променя света около себе си”. Това споделих тогава. 2002 г.! Оттогава до днес това злокачествено “Знаеш как е” се е развивало и е растяло… и вече е “Дреме ми на х*я”. “Дреме ми на х*я” – огромният тумор, който разяжда общността. И заради който няма общност.
Всъщност, в повечето случаи “Дреме ми на х*я” не се изрича на глас, но ти го виждаш – дреме му на х*я. Да, има такива хора. Например, живее на 10-ия етаж и след като изяде буркана с месо от село, хвърля буркана през терасата. Долу може да утрепе някого, но – “Дреме ми на х*я”.
Или пък на пътя – вие стоите в трафика на магистралата заради ремонтите, наредили сте се, както изискват правилата, а той, тарикатът, профучава през аварийната лента. Може да утрепе някого, но – “Дреме ми на х*я”.
И никой нищо няма да му направи, защото този, който трябва да му направи нещо, също си е казал “Дреме ми на х*я”.
„Дреме ми на х*я“ не се среща само сред тарикатите, дори по-вредно е онова „Дреме ми на х*я“ у онази огромна група българи, завладени от непукизма и нихилизма.
Как реагират тия българи, например, на събитията от последните дни?
– Посред зима бетонират плажове на Черноморието; изсичат се гори, които „по характер са гори, но по документи са нещо друго“; разорават се дюни, щото пречат на нечия гледка – „Дреме ми на х*я“.
– За едночасова програма по откриване на европейска столица на културата се харчат 3 милиона лева пари на данъкоплатците. Но пък няма кой да купи къщата музей на Яворов за 1,4 млн. лв. – „Дреме ми на х*я“.
– Изпариха се преките чужди инвестиции – за 2018 г. те са около 800 млн. евро, като през 2008 г. са били над 6 милиарда евро. А същевременно затвори и най-големият производствен завод на „Булгартабак“ в Благоевград – „Дреме ми на х*я“.
– Проверката за подарения от кръстника апартамент на финансовия министър Горанов приключи, но е тайна – „Дреме ми на х*я“.
– Прокуратурата отказа да повдига обвинение на Московски, не бил длъжен да знае как се управлява моторна шейна – „Дреме ми на х*я“.
– Обвиняват журналистка, че е прала пари от КТБ. Тя е знаела за престъпленията в КТБ, а държавата, която държеше парите на дружествата си в същата банка – нищо не е знаела – „Дреме ми на х*я“.
– Съдът оправда всички по делото „Алабин“, щото са били разчистени доказателствата. Две момичета загинаха под срутилата се сграда – „Дреме ми на х*я“.
– Няма да има машинно и електронно гласуване, не е ясно въобще ще има ли честни избори – „Дреме ми на х*я“.
– Имаме ниска раждаемост и се стопяваме – „Дреме ми на х*я“.
Освен това – оглавяваме всички негативни класации в ЕС, а нерядко и в Европа – класации по корупция, свобода на словото, по независимост и ефективност на съдебната система, по качествено образование, здравеопазване. Пенсионерите с нищожните си пенсии пък умират от глад и унижения. Даже ги бият в собствените им домове, за да им вземат и последните 20-30 лв. Но – „Дреме ми на х*я“.
Вие си решавате. Вие ще живеете в тази държава. От вас зависи да я направите такава, каквато искате. Ако чакате някой друг да ви я направи, докато вие си казвате „Знаеш как е“ и „Дреме ми на х*я“ – няма да стане.
През 2002 г. в „За стърчането“ споделих и това:
„Само едно нещо има значение, което трябва да се набива от най-ранна възраст в главичките на малките българи – „където няма роби, няма тирани!“ От най-ранна възраст и 500 години от тук насетне! Не „Знаеш как е“, а „Ето как“!
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!








