Онзи ден бях до Плевен и се видях със сестра ми Петя.
Тя ми разказа една случка, която може да ви се стори незначителна. Даже може да кажете, че това, което й се е случило е нормално. И точно в това ще е проблемът.
На сестра ми й се е доял хотдог и вляза в голяма търговска верига, където има и щанд за хотдог.
– Нямаме хотдог, щото свършиха питките – казал продавачът на щанда.
– Нямате питки и затова няма хот-дог?
– Няма.
– Добре де, в магазина сме, отидете да купите питки, аз ще ви изчакам – предложила любезно сестра ми.
– Няма.
– Нали сте щанд за хотдог? Купете питки, на мен ми се яде хотдог.
– Дреме ми на х*я! – отвърнал накрая гордо продавачът.
“Дреме ми на х*я”. Ако този израз се отнасяше просто до една конкретна случка с един плевенски продавач на хотдог – нямаше дори да си заслужава коментар. Проблемът е, че “Дреме ми на х*я” е израз, който се разраства като епидемия сред българите. Всеки ден, навсякъде е “Дреме ми на х*я”.
В една от любимите ми книги – „Пътеводител на галактическия стопаджия“, главният герой търси отговор на въпроса „какъв е смисълът на живота“. Според Дъглас Адамс, авторът на книгата, отговорът на въпроса е 42. Ако Дъглас Адамс беше роден в България и беше наш съвременник, щеше да напише следното: „Отговорът в България на въпроса „какъв е смисълът на живота“ е „Дреме ми на х*я“.
През 2002 г. в книгата “За стърчането” споделих, че един израз по жесток начин боде очите и сърцето ми. Изразът “Знаеш как е”. “Това са трите гадни думички, с които си служи всеки българин, който се страхува, който дава или взима подкупи, оправдава бездействието си и слабостта, робува на нежеланието да преследва мечтите си и да променя света около себе си”. Това споделих тогава. 2002 г.! Оттогава до днес това злокачествено “Знаеш как е” се е развивало и е растяло… и вече е “Дреме ми на х*я”. “Дреме ми на х*я” – огромният тумор, който разяжда общността. И заради който няма общност.
Всъщност, в повечето случаи “Дреме ми на х*я” не се изрича на глас, но ти го виждаш – дреме му на х*я. Да, има такива хора. Например, живее на 10-ия етаж и след като изяде буркана с месо от село, хвърля буркана през терасата. Долу може да утрепе някого, но – “Дреме ми на х*я”.
Или пък на пътя – вие стоите в трафика на магистралата заради ремонтите, наредили сте се, както изискват правилата, а той, тарикатът, профучава през аварийната лента. Може да утрепе някого, но – “Дреме ми на х*я”.
И никой нищо няма да му направи, защото този, който трябва да му направи нещо, също си е казал “Дреме ми на х*я”.
„Дреме ми на х*я“ не се среща само сред тарикатите, дори по-вредно е онова „Дреме ми на х*я“ у онази огромна група българи, завладени от непукизма и нихилизма.
Как реагират тия българи, например, на събитията от последните дни?
– Посред зима бетонират плажове на Черноморието; изсичат се гори, които „по характер са гори, но по документи са нещо друго“; разорават се дюни, щото пречат на нечия гледка – „Дреме ми на х*я“.
– За едночасова програма по откриване на европейска столица на културата се харчат 3 милиона лева пари на данъкоплатците. Но пък няма кой да купи къщата музей на Яворов за 1,4 млн. лв. – „Дреме ми на х*я“.
– Изпариха се преките чужди инвестиции – за 2018 г. те са около 800 млн. евро, като през 2008 г. са били над 6 милиарда евро. А същевременно затвори и най-големият производствен завод на „Булгартабак“ в Благоевград – „Дреме ми на х*я“.
– Проверката за подарения от кръстника апартамент на финансовия министър Горанов приключи, но е тайна – „Дреме ми на х*я“.
– Прокуратурата отказа да повдига обвинение на Московски, не бил длъжен да знае как се управлява моторна шейна – „Дреме ми на х*я“.
– Обвиняват журналистка, че е прала пари от КТБ. Тя е знаела за престъпленията в КТБ, а държавата, която държеше парите на дружествата си в същата банка – нищо не е знаела – „Дреме ми на х*я“.
– Съдът оправда всички по делото „Алабин“, щото са били разчистени доказателствата. Две момичета загинаха под срутилата се сграда – „Дреме ми на х*я“.
– Няма да има машинно и електронно гласуване, не е ясно въобще ще има ли честни избори – „Дреме ми на х*я“.
– Имаме ниска раждаемост и се стопяваме – „Дреме ми на х*я“.
Освен това – оглавяваме всички негативни класации в ЕС, а нерядко и в Европа – класации по корупция, свобода на словото, по независимост и ефективност на съдебната система, по качествено образование, здравеопазване. Пенсионерите с нищожните си пенсии пък умират от глад и унижения. Даже ги бият в собствените им домове, за да им вземат и последните 20-30 лв. Но – „Дреме ми на х*я“.
Вие си решавате. Вие ще живеете в тази държава. От вас зависи да я направите такава, каквато искате. Ако чакате някой друг да ви я направи, докато вие си казвате „Знаеш как е“ и „Дреме ми на х*я“ – няма да стане.
През 2002 г. в „За стърчането“ споделих и това:
„Само едно нещо има значение, което трябва да се набива от най-ранна възраст в главичките на малките българи – „където няма роби, няма тирани!“ От най-ранна възраст и 500 години от тук насетне! Не „Знаеш как е“, а „Ето как“!