СВЯТ

Генерална промяна в Двора на Сауд?

Драматичните събития в Саудитска Арабия през последните няколко дни показват генерална промяна в Близкия Изток, нещо, което не се е наблюдавало от десетилетия насам.

Както и се очакваше, масовите медии в отчаяните си опити да намерят нещо, с което да обвиняват Тръмп, напълно пропуснаха тази новина. Вместо това те размишляваха какви ще са последиците за пазара след ареста на принц Ал Уалид и Ко, „появата” на Саудитска Арабия като производител на оръжие, конфликта с „Хизбула”, дворцовите интриги и т.н., и т.н. Едва няколко от тях прозряха най-важното събитие – дворцовия преврат в Рияд, който може да доведе до дълбоки и евентуално положителни промени в Близкия изток. Защото логиката на това, което се случва в Двора на Сауд, е бунт срещу средновековното мракобесие, което е източник на радикалния ислям и, в действителност, на тероризма от средата на 20 век. Няма гаранция, че той ще успее, защото съпротивата срещу него е огромна, но поначало, както след край на някакъв дълъг мракобеснически период, най-подходящият въпрос, който може да си зададем, е „Защо чак сега?”

За опитните наблюдатели това, което се случва в Рияд, не е пълна изненада и някои нагласи за променящите се настроения бяха налице още през Арабската пролет на 2011 г., когато саудитците сякаш сложиха край на дългогодишната си подкрепа за мюсюлманското братство /МБ/ и взеха страната на военните в Египет за разлика от администрацията на Обама, която остана вярна на мита, че МБ е „умерена“ организация. Три години по-късно ОАЕ обявиха 82 ислямски организации за терористични, сред които две известни американски (CAIR и MAS), дълго време подкрепяни от саудитците, а това лято дойде и разривът с Катар заради подкрепата му към радикалните джихадисти в Сирия и други държави.

Несъмнено, много по-важни са ясно забележимите прояви на новия коронован Принц Мохамед бин Салман, известен като MbS, които нападна реакционните уахабисти, отдавна подкрепящи радикалния ислям и тероризма. Докато за показните му действия срещу корупцията се изписа много мастило, то остана незабелязано, че в „корупционната“ чистка са обхванати висши уахабистки духовници като Салман ал-Ауда, Ауад ал-Карни и др. Ако MbS действително цели „предотвратяването на екстремизма“ и „престъпленията в името на исляма“, както е казвал многократно, то тогава има сериозна причина за задържането им. Факт е, че религията на доминиращата улема на уахабитите идеологически не се различава от тази на фанатичните привърженици на ISIS. Пример за натиска, който принцът може да очаква идва от не по-малко важна фигура като бившия имам на голямата джамия в Мека, Адел ал-Кибани, който продължава да твърди публично, че ISIS черпи вдъхновение от саудитския салафизъм.

Независимо от това, MbS продължи и засили атаките си срещу уахабизма. Той не само обеща да премахне уахабистката забрана за жените да шофират, но наложи ограничения на религиозната полиция да извършва арести, като е принудил „Съветът Шура“ /консултативния съвет/ – твърдлинейна уахабистка улема към настоящия момент – да одобри закон против омразата. Освен това създаде Комплекс за хадиси в Медина, който има задачата „да следи тълкуванията на ислямските учения, използвани за оправдаване на насилието и тероризма“.

Нищо от това не би предизвикало интерес, ако не беше фактът, че Саудитска Арабия се е превърнала в главен финансист и идеологически съюзник на ислямския радикализъм в продължение на повече от 50 години. Уахабизмът се съюзи с египетското Мюсюлманско Братство и след като Гамал Абдел Насър не можа да се справи с него през 60-те години започна да изнася на Запад и финансира радикалната идеология на Мюсюлманското Братство на Саид Кутб и уахабизма. Още в началото на 60-те години на миналия век саудитски пари и функционери на Мюсюлманско Братство започнаха да създават екстремистки мюсюлмански студентски асоциации (MSA) в Европа и САЩ. В действителност, всички съществуващи днес радикални ислямистки организации произлизат от MSA. Според данни от Саудитска Арабия Рияд е изразходвал до 2002 г. 80 млрд. долара за спонсорство на ислямския екстремизъм на Запад и в страни като Пакистан, Босна и Чечня. Многобройни изслушвания в Конгреса свидетелстват, че американското правителство е било наясно с подривната роля на саудитците, но нито администрацията на Джордж У. Буш, нито администрациите на Обама направиха нещо за това.

Ето защо е толкова важен обратът, който наблюдаваме при саудитците. Освен фундаментална промяна в Кралството той може да доведе де факто до съюз между арабите сунити, Америка и Израел срещу пълномощниците на Иран, най-вече терористите от „Хизбула“. Ако е така, това е една голяма промяна, която може да допринесе много за сигурността на САЩ.

Post Views: 61

СВЯТ

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.

Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…

— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.

„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“

– Глупости…

Това е шега (но не точно).

Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).

В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.

Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.

Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.

Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.

Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.

Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.

Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).

Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.

Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.

Автор
Александър Роджърс

Post Views: 6

СВЯТ

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.

Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.

Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.

А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…

Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.

Post Views: 4

СВЯТ

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата

Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.

Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.

“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.

“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”

Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.

Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.

Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.

Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.

Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.

В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.

“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.

Post Views: 5