АНАЛИЗИ

Всичко е помия и лайна” (Боил Банов за митичния Ангелов и как скандалът стана по-голям)

Януари 2018 г. Цяла България живее под знака на шесторното убийство в Нови Искър. Заподозрян за извършител е Росен Ангелов, по чиито следи хукват жандармерия и военни командоси, включва се и хеликоптер. Вестниците преливат от подробности за бурната любовна връзка на Ангелов с една от жертвите. Той обаче старателно се укрива, както впрочем е правел от 2009 г., когато е обявен за общодържавно издирване. „Предприети са няколко полицейски операции за откриването му, но без резултат. Срещу него се водят досъдебни производства, които не могат да приключат, докато не бъде намерено лицето“, обявява тогавашният главен секретар на МВР Младен Маринов, понастоящем вътрешен министър.

Ангелов има три присъди „лишаване от свобода“. През 1984 г. лежи за кражба, през 1999-а – за изнасилване, а през 2009 г. – за блудство с непълнолетно момиче. Изчезва, преди да влезе в затвора. Той е в неизвестност почти 9 години, няма документи и е безработен, но все пак изкарва някой лев в автосервиз. Обитава незаконно построена къща край малко селце в Искърското дефиле, където се упражнява в стрелба по тенекиени мишени с незаконно притежаван пистолет.

Местните, които все пак са го виждали (а сред тях е и кметът), го наричат Горския човек, защото предпочита да се движи по горските пътеки. Така няма риск да бъде забелязан, но междувременно върти любов и поддържа профил във Фейсбук. След убийството дори се връща във вилата в с. Луково, отоплява я, включва лаптопа, приготвя си храна.

Уви, след близо седмица се съобщава, че Росен Ангелов е предпочел да се самоубие. Трупът му е открит в изоставена постройка на около 500 м от незаконно обитаваната къща. България е разочарована – не успява да види този загадъчен Горски човек, чието лице познава само от една-единствена снимка…

Януари 2019 г. В последните дни на месеца България е разтърсена от корупционен скандал. Депутатът от БСП Елена Йончева изважда записи от разговори на културния министър, датирани от март 2016 г. Тогава Боил Банов е зам.-министър на културата във втория кабинет „Борисов“, а според записите дава указания как да се фалшифицират документи. Целта е да се опрости неустойка на фирмата строител на Ларгото, като по този начин държавата е ощетена с поне 700 хил. лв.

Оказва се, че записите по аферата, наречена от Йончева „Ало, Банов съм“, са направени от бивш служител на министерството. След три години „страх лозе пази“ човекът осъзнава, че е участвал в нещо незаконно, и в един момент решава да потърси възмездие.

Първата реакция на Боил Банов е да нарече записа фалшифициран. По-точно: „Компилация някаква от неща, които съм правил в десетки срещи, за мен той е подработен. Пипан е вътре.“ Банов обаче знае кой го е направил – Ангел Ангелов, директор на дирекция „Европейски програми и проекти“ в МК, който бил уволнен от тогавашния титуляр Вежди Рашидов. Помагал му и някой си Иво Костов, така че ставало дума за организирана престъпна група. „Този Ангелов с неговия партньор, това са схемаджии, това правят тези момчета – шантажират“, обявява министърът, а по-късно ги нарича престъпници.

Но същият този Ангелов, както става ясно пак от думите на Банов, след уволнението от МК е назначен в министерството на образованието. Там той работи по познатия начин – дава на онзи Костов вътрешна информация, така че последният да осигурява проекти, които да печелят съответните поръчки. Освен това продължава да записва всички разговори на висшестоящи, за да ги изнудва. От тази практика, обобщена от министъра с фразата „Всичко е помия и лайна“, вече си пати и директор на агенция към просветното министерство. Нещо повече, този директор дори подава оплакване в полицията, че гумите на автомобила му са срязани!

Впоследствие версията е потвърдена от зам.-министъра на образованието Деница Сачева. Да, срещу Ангелов има сигнали, че е правил опити да заплашва шефа на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Да, Ангелов е назначен в МОН през септември 2016 г. след конкурс. „Името на този човек ни стана известно през декември (2018 г.), когато за първи път получихме информация за това, че е направил опити да заплашва изпълнителния директор на агенцията и да упражнява върху него натиск в полза на определени изпълнители за определени проекти“.

Тъй като два-три дни за Ангел Ангелов само се говори, публиката забравя откъде изобщо е тръгнал скандалът. Появява се неясна снимка на енигматичния бос на организирана престъпна група, който обикалял от министерство на министерство, за да изнудва и върти корупционни схеми. Той обаче упорито мълчи и не се появява да защити името си, което се търкаля от сутрин до вечер. И тъкмо да се усъмним, че Ангел Ангелов не съществува, набеденият чиновник най-сетне заявява пред БНТ, че никога не е бил уволняван. Напротив, за работата си получавал най-високи оценки, „което е обективно проверимо във всяко министерство или агенция, в която съм бил служител“. Той отрича и да има нещо общо със записите, а „единственото, което мога да кажа, е, че на записа (за Ларгото) разпознавам автентичния глас на г-н Банов, мисълта му тече ясно и последователно“…

И така, в един и същи месец на две последователни години двама души с еднакви фамилии се превръщат в олицетворение на държавата България:

Първият се укрива години наред, през които властите ужким го търсят, а той необезпокоявано стреля в двора на безстопанствена вила. Всички от селото знаят, че тя е вдигната без съответните разрешителни; знаят и това, че обитаващият я съмнителен мъж обикаля из района. Ангелов № 1 работи „на черно“ в автосервиз, където пък са наясно, че няма документи. „Сюжетът с масовото убийство показа абсолютното беззаконие и хаос, които царят в страната“, обобщи тогава в. „Сега“, припомняйки, че още 594 души, осъдени да лежат в затвора, живеят безметежно на свобода. А най-вероятно са и въоръжени.

Виж, последното нещо, което може да се каже за Ангелов № 2, е, че е някакъв спотайващ се „Горски човек“. Точно обратното – той е държавен служител, заема отговорни постове и дори е сред факторите, които разпределят европари. В МК е шеф на дирекция „Европейски програми и проекти“, после е в Изпълнителната агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ към МОН. Когато гръмва скандалът обаче, никой не го издирва трескаво, въпреки че Ангелов се оказва основно действащо лице. В същото време появата му в т.нар. публично пространство е предшествана от твърде подробни разследвания със заглавия като „Схемата на Ангел и Иво – информация, записи и пари от еврофондовете“. В тях мнението му не фигурира, но за сметка на това изобилстват факти, предоставени от отлично запознати източници:

Въпросната схема започнала още през 2009 г., а „е възможно да е работила и в НАП и агенцията за социално подпомагане, където Ангелов също е бил експерт по управлението на еврофондове“. В МК тя била преустановена едва през април 2016 г., когато служителят е уволнен, но още през септември 2016 г. той е назначен в образователното министерство. Там схемата се задействала отново, а Ангелов и неговият съучастник бясно се хвърлили да купуват скъпи имоти в центъра на София и „богаташкото дунавско село Ветрен“. Само за онази 2016 г. фирмата на Иво Костов „Хари С Консулт 8“ имала приходи от 153 000 лв. от консултантска дейност и т.н., и т.н.

С две думи, дори ако не е вярно, че високопоставеният чиновник е напуснал МК по свое желание, възникват няколко логични въпроса:

Щом 7 години в Министерство на културата Ангелов записва разговори на висшестоящите и ги използва за изнудването им, защо изобщо са го търпели?

Щом преди 3 години е уволнен заради шантаж, защо така и не е бил подаден сигнал до прокуратурата?

Щом жертвите му не са обсъждали в разговорите си нищо нередно, с какво толкова е можел да ги изнудва?

Щом след това е назначен в МОН след конкурс, в МОН не са ли се поинтересували какъв човек взимат на работа, не го ли пише поне в служебното му досие?

Щом през декември миналата година в просветното министерство най-после разбират с какво се занимава, по какви причини той продължава да работи там?

Но най-нелепото в цялата история с Ангелов №2 е самопризнанието на министри – бивши и настоящи, зам.-министри, директори на агенции и прочие, че по коридорите на властта шетат ОПГ-та с достъп до сериозен финансов ресурс. „Вкаран съм в капан от малка организирана престъпна група“, казва в прав текст самият Боил Банов, който съвсем разбираемо се опитва да измести фокуса на вниманието в друга посока. Така обаче аферата, започнала от едни 700 000 лв., за които Йончева твърди, че са „опростени“ неустойки, обраства с нови потресаващи факти и съмнения и е напът да придобие чудовищен вид.

Впрочем и в БСП надали са мечтали за такъв ефект, постигнат от собственото накисване на Банов и сие. Във всеки случай надали някога щяхме да чуем за Ангел Ангелов, ако министърът сам не бе посочил името му и сам не беше направил разкритието за неговите митарства из държавни ведомства. Нямаше и въобще да узнаем, че зам.-министър на образованието случайно е научил за дейността му в ключова агенция към МОН, и то след повече от две години, откакто е назначен в нея.

А представяте ли си всичко, което се твърди за Ангелов, действително да се окаже истина? Прави записи, заплашва, дава информация на свои хора по проекти за 83 млн. евро, реже гумите на шефа си. Само дето още не е извадил незаконно притежаван пистолет, за да стреля по оперативки или да опира дулото му в слепоочието на просветния министър. А защо не и в челото на премиера, та да си трае, нищо че и сега си мълчи? Но кой знае – може пък и него да изнудва по някаква линия, при положение че от 2009 г. е такъв ценен кадър за управляващата партия.

Пак добре, че вторият Ангелов се показа навреме, за да не търсим и него с хеликоптери и жандармерия. И не само защото така сърцевината на аферата съвсем щеше да отиде на кино, ами и вероятността той да бъде превърнат в Горския човек беше осуетена. При такива управленски методи току-виж си изпатил като своя съфамилник от миналата година, за когото така и не се разбра от какъв зор си е приготвял храна във вилата, пък сетне е минал половин километър до друга постройка, където да си тегли куршума. И не, нищо не намеквам, просто така съм чувала, че постъпват в ОПГ-то, когато на някого му се наложи да поеме вината. Или пък внезапно пропее, въпреки че мълчанието му е било заплащано с постове и възможност за съучастие в схеми…

Разбира се, в една държава нещата стоят по съвсем друг начин. Но доколкото в тези истории държава отсъства, все едно е имало опустошително нашествие на скакалци, в крайна сметка „всичко е помия и лайна“. И лично аз ни най-малко не съм възмутена, че изразът е на културния министър, даже го приветствам за честността. Браво, Банов, браво! По-кратко и по-ясно наистина не може да се каже.

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

Пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф се среща с Владимир Путин в Кремъл в момента за важни разговори.

Обърнете внимание, че Путин говори английски. pic.twitter.com/xWIeDGD6V3

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 26, 2025

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Глобализацията приключва. Връщаме се в нормалния свят.

Франсоа Лангле: Глобализацията приключва. Върнахме се в нормалния свят

Перифразирайки Реймон Арон, Тръмп прави история, но не познава историята, която прави. Той се подготвя за друг, протекционистки свят, с по-големи търкания и възраждане на границите. Той е точката на промяна между тези два свята. Самият Тръмп обслужва една много мощна тенденция, която се изразява в нашите общества от десет или петнадесет години. Той отговаря на търсенето на ред и авторитет от населението, което е също знак за недоверие към традиционните елити, които от своя страна защитават свят с по-малко ред и граници, за да се занимават със своите бизнес дела. Не знам каква ще е съдбата на този мандат.

Малко вероятно е да приключи, както е предвидено. Но е вероятно идеите, защитавани от крайния американския президент, след това да бъдат подети от по-благородни политици, в моралния смисъл на думата. Доналд Тръмп е само карикатурно и грубо въплъщение на движение, което го предшестваше и ще продължи след него. Тази тенденция е извън него, казва френският икономически журналист Франсоа Лангле пред “Фигаро”.

– Как трябва да тълкуваме внезапната промяна на Доналд Тръмп, който отложи реципрочните мита за 90 дни, точно в деня на влизането им в сила? Заради финансовите пазари ли го направи?

– Да, очевидно. Миналата сряда положението заплашваше да излезе извън контрол със сриването на американските облигации и високия риск от финансова криза. Имаше и охкания на олигарси тръмписти, които явно не са чели програмата на президента преди да финансират кампанията му със стотици милиони долари и да му се преклонят. Технологичните предприемачи, финансисти и петролни босове от Пермския басейн получиха паническа криза, виждайки как курсът на черното злато се срива в началото на седмицата. Плачът на «Big Oil», «Big Tech» и « Big Money » беше прекален.

Тръмп удари твърде силно. Офанзивата му беше зле премерена, както по своя периметър – всички или почти всички страни в света – така и по своя размах, с безумни мита. Така че той мигна първи. С него ще трябва да свикнем с “бързи и яростни” преговори, като в онези автомобилни състезания, в които два болида се хвърлят един срещу друг и трябва да контролираш страха си, за да се отдръпнеш от пътя в последната секунда преди сблъсъка. Трябва да отбележим също, че към днешна дата Тръмп получи това, което искаше: отваряне на прозорец за световни преговори за продажба на достъпа до американския пазар възможно най-скъпо. В допълнение с универсална такса от 10% като начална точка, която вече е одобрена. Така че да не говорим за поражение. Засега всичко е съобразено с плана на президента.

– Какъв е този план и как да тълкуваме митническата офанзива на американския президент, която доведе до катастрофална борсова сесия в Азия и Европа в началото на миналата седмица ?

– Доналд Тръмп е бизнес маниак, който иска да прави пари от всичко. Обявеното увеличение на митата показва, че периодът на безплатен достъп до американския пазар приключва. Питър Наваро, американският търговски и индустриален съветник, беше определил цената на този нов пазар: той се надяваше да възстанови 600 млрд. долара годишно, за да може впоследствие да намали корпоративните данъци в страната. Така че навлизаме във фаза на наддаване за 90 дни.

Този план не е прищявка, той бележи последния етап от процеса на отслабване на световния господар, който беше Америка. От ерата на Обама бившата американска суперсила еволюира и изпраща едно постоянно послание: ние се оттегляме от световните дела. През 2013 г. президентът демократ постави “червена линия” по отношение на Сирия, преди да даде заден ход и да не нареди удари срещу сирийския режим след атаки с химически оръжия в предградието на Дамаск. През 2016 г. Доналд Тръмп продължи тази политика с обявената цел изолационизъм. Джо Байдън последва неговите стъпки с катастрофалното изтегляне от Афганистан и отказът да изпрати войски да се бият в Украйна.

Доналд Тръмп отива по-далеч в тази логика, като се обръща агресивно срещу своите съюзници, защото иска да постави защитата на Америка преди всичко. В очите на президента на САЩ поддържането на световен ред, подкрепяйки своите съюзници и многостранни организации, като Световната търговска организация, вече не е интересно от гледна точка на печалбите. Това струва твърде много пари в икономически план и твърде много хора във военно отношение. Според британския историк Пол Кенеди САЩ навлязоха в ситуация на “имперско свръхекспониране”, моментът, в който ресурсите на суперсилата вече не са достатъчни за финансиране на военни епопеи в четирите краища на планетата.

Великобритания го преживя между 1880 и 1914 г. Днес според Тръмп най-доброто съотношение качество-цена, за да могат САЩ да останат начело, е Maga: «Make America Great Again» (Да направим Америка отново велика). Следователно той пропилява капитала на меката сила, натрупан от неговите предшественици, който им позволи да ръководят световния ред. Една велика сила не може да се обърне срещу всички. Тя трябва да вдъхва доверие и възхищение у своите съюзници. Но Тръмп не го интересува, защото това не е неговата стратегия.

– Пекин обеща във вторник “да се бори докрай” в тази търговска война. Впрочем временното прекратяване на митническите тарифи не засяга Китай, на който бе наложена допълнителна такса? Това началото на китайско-американска ескалация ли е?

– Китай няма да отстъпи, защото вярва, че е дошло времето да утвърди силата си срещу Америка и най-накрая да заеме мястото, което Западът му открадна през 1842 г. с Договора от Нанкин, сложил край на Опиумната война. Това е часът за големия сблъсък. За Пекин Тръмп е само последният, гримасничещ етап на американския упадък, политическата поза на отслабналата суперсила – и това не е невярно. Обратно, според Доналд Тръмп търговската конфронтация е начин да “удари” Китай, да го изолира. Зад тази икономическа война стои китайско-американското съперничество за лидерството на световния ред, което ще бъде големият въпрос в близките години.

Значителните структурни слабости на Китай вероятно карат Си Цзинпин да мисли, че прозорецът на възможността да надделее може би ще се затвори след пет години. Първата слабост е, че китайският икономически модел се основава на свръхинвестирането на компании, свръхкапацитет, свръхчислени компании. Пекин произвежда, за да не прави нищо друго, освен да наводнява пазарите със стоки, които никой не иска, което понижава цените и подхранва един вид световна дефлация. Това не решава проблема с потреблението в страната. Противно на Япония, Тайван или Тайланд, вътрешното потребление не е изместило външното търсене. Защото, за разлика от тези страни, империята отказва да позволи на валутата си да поскъпне, което свива доходите на домакинствата и поддържа зависимостта от външните пазари.

Освен това Китай е на прага на зрелищен демографски срив. Между 1980 и 2017 г. 240 млн. души в активна възраст се присъединиха към редиците на световната работна сила, което обясняваше китайския бум. Днес 10 млн. души между 15 и 64 г. изчезват всяка година. Китай беше заводът на света, той ще се превърне в старческия дом на планетата.

– Дали САЩ гледат на спада на борсовия пазар като на “преходен период” към нова златна епоха и обновена американска мечта?

– За Доналд Тръмп борсовият срив беше много полезен: той размекна партньорите. Този предупредителен изстрел го постави в позиция на силата. Доказателството: светът се втурна да преговаря за митническите тарифи. Но сривът на облигациите все пак го принуди да преразгледа стратегията си. Каква роля изигра Китай в тази масова продажба на американски облигации? Дали искаше да предизвика някакъв “валутен Пъл Харбър” срещу Америка, който може да продължи само с по-нататъшни финансови смущения? Във всеки случай китайците залагат на отслабването на доверието, което вдъхваше доларът, и на международна валутна реформа. Вероятно имат право. Американската свръхсила и нейната мека власт можеха да поддържат фикцията за неограничена финансова мощ, с долара като световна котва. С Тръмп това приключи. Той вече няма съюзници, а само задължени и жертви. Това е съвсем друг свят, много по-крехък отпреди, където неприязънта срещу Америка ще набира сила, което служи на целите на Китай.

– Опитва ли се Тръмп да разизиграе картата на президента на народа срещу финансовите елити? Може ли да проработи тази стратегия?

– Това е безспорно. Видяхме го с постановката с работниците при представянето на митническите такси. Нека не се заблуждаваме: свободната търговия деиндустриализира вътрешността на нашите страни. Тази стратегия имаше двама големи бенефициенти, потребителят и акционерът, но тя причини жертви. Противно на онова, което твърдеше американският икономист Пол Кругман преди тридесет години, който по-късно се отказа от думите си, международната търговия с Китай нанесе щети на заетостта. Анализът на Тръмп в политическата икономия е добър. Митническите тарифи са един от инструментите за възстановяването на покупателната способност на средните класи, проблемът е, че те бяха въведени в безпорядък и по опасен начин с този всеобхватен залп. Но реиндустриализацията ще отнеме време.

– Може ли да се анализира тази последователност като форма на “интелигентен протекционизъм”, който се обръща срещу Европа?

– Перифразирайки Реймон Арон, Тръмп прави история, но не познава историята, която прави. Той се подготвя за друг, протекционистки свят, с по-големи търкания и възраждане на границите. Той е точката на промяна между тези два свята. Самият Тръмп обслужва една много мощна тенденция, която се изразява в нашите общества от десет или петнадесет години. Той отговаря на търсенето на ред и авторитет от населението, което е също знак за недоверие към традиционните елити, които от своя страна защитават свят с по-малко ред и граници, за да се занимават със своите бизнес дела. Не знам каква ще е съдбата на този мандат. Малко вероятно е да приключи, както е предвидено. Но е вероятно идеите, защитавани от крайния американския президент, след това да бъдат подети от по-благородни политици, в моралния смисъл на думата. Доналд Тръмп е само карикатурно и грубо въплъщение на движение, което го предшестваше и ще продължи след него. Тази тенденция е извън него.

– Приключват ли ерата на свободната търговия и разюзданата глобализация? Само отклонение ли бяха те?

– Да, преживяхме отклонение, изключителен микроклимат, който не беше нормален свят и който ще ни си струва учудващ след десет години. Либерално отклонение, чийто граници можем да очертаем. Началото беше падането на Берлинската стена през 1989 г., допълнено от излизането на Китай на световния пазар няколко години по-късно. Тази събития премахнаха геополитическия риск. Изведнъж компаниите се втурнаха в четирите краища на планетата, те глобализираха икономиката. Финалната межда беше инвазията в Украйна на 24 февруари 2022 г., която върна геополитическия риск, което кара компаниите да се върнат у дома. Връщането на Доналд Тръмп на власт ще засили още повече това центростремително движение на компаниите и капитала, от перифериите към техните родни или приятелски земи.

Това отклонение на напреднала глобализация съответстваше на апогея на американската мощ, която вече нямаше съперници. И това не е случайно. Една хиперсила плаши всички останали и следователно кара риска да изчезне. Освен това тя пуска в обръщение световна валута и определя универсалните правила за търговията. Преживяхме това между 1860 и 1914 г. с Pax Britanica (на латински “британският мир”, по модела на Pax Romana, бел. ред). Великобритания беше световният господар преди да бъде прекъсната от атентата в Сараево и неговите последици. Войната в Украйна току-що прекъсна американското превъзходство и върна геополитическия риск в Европа, така както избирането на Тръмп.

Така че преживяхме период на глобализация, какъвто има всеки век. Повече няма да го видим през живота си. Върнахме се в нормалния свят, този, който преобладава най-често, когато великите сили се сблъскват. В който, освен това, в момента короната на световния господар е заплашена. И за първи път от 1492 г. тази корона може да премине към незападен представител – Китай.

Превод от френски: Галя Дачкова