КОМЕНТАР

В България всичко е „по закон“. И грабежът, и измамите

Законност срещу справедливост – това е истинското противоречие днес. Колко пъти сте чували фразата „всичко е по закон“?

Тази дупка не е дупка, гласеше популярен милиционерски виц за дупчене на шофьорски талони. Сетих се за него, когато някъде чух някой да обяснява, че гората края Арапя всъщност не е гора.Усетихте ли? През 90-те се борехме за хляб и знамена, сега се борим за пясъчни дюни. Марксист може да ви каже, че сме минали базата и сме около надстройката, други ще ви говорят за пирамидата на Маслоу (йерархична система, в която американският психолог Eйбрахам Маслоу подрежда потребностите на човека – б.ред.) или просто ще ви кажат, че сме преживели ценностната промяна към постмодерно общество. Че даже минаваме и следващ етап.

Освен за пари, минало и геополитика, вече защитаваме хабитата на пясъчната лилия. Разбира се, далеч не всички ние се вълнуваме от това. Но поне онази част от нас, която по-често говори от телевизионния екран. България плавно преживява своя преход към нормалност. Своя преход – така да се каже – от февруарски към юнски протест. Бавен, откъслечен, мъчителен и, меко казано, не всеобщ. Пиров преход, но все пак резултатен. И днес България разбира, че не ѝ се случва нещо особено оригинално. Просто вече създадохме капитализма (добър или лош), а сега вече се опитваме да моделираме резултатите. И това най-много личи в непосредствената ни среда за живот – населените места, зелените площи, морето, планините.

Вече не мислим толкова за права, колкото за правила

През 90-те и после мислехме за бурната инициатива, днес се мъчим да я обуздаем. Направихме гипсокартонени гета, сега се опитваме да им направим фасадите в един цвят. Тук идва и първото грамадно противоречие, с което тепърва все повече ще се сблъскваме – напрежението между собственост и правила: собственост срещу градоустройство, собственост срещу планиране, философия, визия. Насърчавайки частната собственост, фаворизирахме собственика и лашнахме махалото в посока към неговите права и щастие.Днес, когато става дума за нашата среда за живот, вече мислим не толкова за права, колкото за правила. И тук ще ни сполетят нови и нови сблъсъци. Защото у мнозина е залегнала простата логика: мое е, следователно ще го правя каквото искам. Жива е щампата: частната собственост е свещена, неприкосновена и т.н. И искам да стисна оная десница, която успее да направи две – поне две – тераси в един и същ жилищен блок еднакви. Дори и санирането не успя.

Това е дори поколенчески проблем. Вчерашното общество мисли в собственост и йерархии, днешните млади все повече започват да мислят за споделяне и за мрежи. Това са два различни езика и погаждането им няма да е лесно. Защото освен собственост, инвестиции и работни места има и градоустройствени режими и обществен интерес. Които да кажат, че не може да има небостъргач тук, или два-три етажа уж „подпокривно“ пространство там. Там е работата, че и двата езика са верни – и бизнесът има своите основания и законови вратички, и защитниците на ансамбловото звучене имат своя красив разказ.

Всичко е „по закон“

И тук идва друг, още по-сериозен, проблем. Някак лесно е да кажем „нужно е да спазваме правилата и животът ще е хубав“. Но не е. Голяма част от гадостите в ежедневната ни среда за живот са си съвсем по правилата. Добутани са да изглеждат по закон; намерена е законовидната им форма. Презастрояването на зелените площи в градовете си е по закон. Абсурдната реституцията – също. Възстановяването на „ниви“ между жилищни блокове – също. Върху които после се появяват новите кооперации. Заменките по морето – също. И инвеститорите са прави да търсят интереса си. Не е луд онзи, който яде зелника.

В тъмните времена на прехода се появиха нарочно и порочно родени, лобистки, откровено наивни, или зловредни текстове. Законност срещу справедливост – това е истинското противоречие днес. Колко пъти сте чували фразата „всичко е по закон“? Само в последните дни около строежите по морето – около десет пъти. И – разбира се – законът е толкова разтеглив, че винаги можеш да прикриеш срамотиите с него. Или пък винаги ще има за какво да се хванат властите и да ти спрат строежа – ако се събуди обществен гняв.

И това е по-неприятното противоречие от иначе класическото „растеж срещу природа“. „Растеж срещу природа“ е нещо, което отдавна не ни учудва. Банално е. Ясно е, че интересите на бизнеса и на защитниците на природата често са антагонистични. Още по-баналното е, че големият бизнес и голямата политика са свързани. И екопротестите понякога са толкова наивни в представата си, че нещо друго е възможно. Разбира се, че е възможно нещата да са и по-добре. Но в крайна сметка няма сила на света, която да отдели голямата собственост от голямата политика. И добре се вижда, че и в страните, които са най-ярки жалони на Западния свят, това правило също важи.

Нужно е друго, централно решение

Собственост срещу планиране, законност срещу справедливост, природа срещу растеж. Вижда се, това са възли, които нямат разплитане. Става само с разсичане. Как? Очевидно е нужно бързо осъвременяване на законовата база. Нужно е централно решение, което да догони новите реалности. Често става така – законите трябва да настигат обществените отношения.

Казвам го като човек, който более за различни каузи из страната. Има тонове гори, които на книга не са гори, тонове градски паркове и зелени междублокови пространства с детски площадки, които на книга са частни парцели с готовност за строеж. И хората го разбират, едва когато видят машините пред блока си. Очевидна е нуждата от спешна промяна в законодателството, която да въведе нови дефиниции за фактическа зелена площ, гора, дюна и т.н. Ако е нужно – мораториум на всякакви инвестиционни намерени в такива точки, докато се изработи новата законова база. И – вероятно – ще е нужен и по-мащабен фонд за изкупуването на подобни терени. За да има справедливост и за коректни собственици и инвеститори.

В момента общини търсят варианти за замени на парче или измислят други креативни решения, за да запазят зелени площи, когато се надигне обществен гняв. Или пък се разчита на намеса на Борисов. После следват дълги шикалкавения в съда, където я някой юрисконсулт „забрави“ да защити публичния интерес, я интересът на собственици и инвеститори премине в пари. А съдебните решения някак си не са особено подвластни на обществения натиск. И така, уж някой проблем е решен, а след някоя година пак се явява, при това „изпран“ през съда. Ясно е, че е нужно базисно, структурно решение – през промяна в законите – което да помири инвеститори и публика. Защото в противен случай казусът с „Младост“ скоро ще ни се види като мил спомен.

Първан Симеонов

Post Views: 32

Related Topics:българия закон коментар

Up Next

В крайна сметка защо за Венецуела и Мадуро да може, а за Франция и Макрон да не може?

Don't Miss

СЛУГИТЕ НА САЩ

КОМЕНТАР

“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”

„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“

Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.

Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.

Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.

Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:

„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.

Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.

„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.

И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.

„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:

„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“

Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.

САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.

В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.

Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .

Post Views: 16

КОМЕНТАР

“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“

Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.

Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.

Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.

Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.

Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.

И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.

Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.

Post Views: 20

КОМЕНТАР

ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?

🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)

👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:

1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.

3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬

Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.

👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯

Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!

Post Views: 16