КОМЕНТАР

В България всичко е „по закон“. И грабежът, и измамите

Законност срещу справедливост – това е истинското противоречие днес. Колко пъти сте чували фразата „всичко е по закон“?

Тази дупка не е дупка, гласеше популярен милиционерски виц за дупчене на шофьорски талони. Сетих се за него, когато някъде чух някой да обяснява, че гората края Арапя всъщност не е гора.Усетихте ли? През 90-те се борехме за хляб и знамена, сега се борим за пясъчни дюни. Марксист може да ви каже, че сме минали базата и сме около надстройката, други ще ви говорят за пирамидата на Маслоу (йерархична система, в която американският психолог Eйбрахам Маслоу подрежда потребностите на човека – б.ред.) или просто ще ви кажат, че сме преживели ценностната промяна към постмодерно общество. Че даже минаваме и следващ етап.

Освен за пари, минало и геополитика, вече защитаваме хабитата на пясъчната лилия. Разбира се, далеч не всички ние се вълнуваме от това. Но поне онази част от нас, която по-често говори от телевизионния екран. България плавно преживява своя преход към нормалност. Своя преход – така да се каже – от февруарски към юнски протест. Бавен, откъслечен, мъчителен и, меко казано, не всеобщ. Пиров преход, но все пак резултатен. И днес България разбира, че не ѝ се случва нещо особено оригинално. Просто вече създадохме капитализма (добър или лош), а сега вече се опитваме да моделираме резултатите. И това най-много личи в непосредствената ни среда за живот – населените места, зелените площи, морето, планините.

Вече не мислим толкова за права, колкото за правила

През 90-те и после мислехме за бурната инициатива, днес се мъчим да я обуздаем. Направихме гипсокартонени гета, сега се опитваме да им направим фасадите в един цвят. Тук идва и първото грамадно противоречие, с което тепърва все повече ще се сблъскваме – напрежението между собственост и правила: собственост срещу градоустройство, собственост срещу планиране, философия, визия. Насърчавайки частната собственост, фаворизирахме собственика и лашнахме махалото в посока към неговите права и щастие.Днес, когато става дума за нашата среда за живот, вече мислим не толкова за права, колкото за правила. И тук ще ни сполетят нови и нови сблъсъци. Защото у мнозина е залегнала простата логика: мое е, следователно ще го правя каквото искам. Жива е щампата: частната собственост е свещена, неприкосновена и т.н. И искам да стисна оная десница, която успее да направи две – поне две – тераси в един и същ жилищен блок еднакви. Дори и санирането не успя.

Това е дори поколенчески проблем. Вчерашното общество мисли в собственост и йерархии, днешните млади все повече започват да мислят за споделяне и за мрежи. Това са два различни езика и погаждането им няма да е лесно. Защото освен собственост, инвестиции и работни места има и градоустройствени режими и обществен интерес. Които да кажат, че не може да има небостъргач тук, или два-три етажа уж „подпокривно“ пространство там. Там е работата, че и двата езика са верни – и бизнесът има своите основания и законови вратички, и защитниците на ансамбловото звучене имат своя красив разказ.

Всичко е „по закон“

И тук идва друг, още по-сериозен, проблем. Някак лесно е да кажем „нужно е да спазваме правилата и животът ще е хубав“. Но не е. Голяма част от гадостите в ежедневната ни среда за живот са си съвсем по правилата. Добутани са да изглеждат по закон; намерена е законовидната им форма. Презастрояването на зелените площи в градовете си е по закон. Абсурдната реституцията – също. Възстановяването на „ниви“ между жилищни блокове – също. Върху които после се появяват новите кооперации. Заменките по морето – също. И инвеститорите са прави да търсят интереса си. Не е луд онзи, който яде зелника.

В тъмните времена на прехода се появиха нарочно и порочно родени, лобистки, откровено наивни, или зловредни текстове. Законност срещу справедливост – това е истинското противоречие днес. Колко пъти сте чували фразата „всичко е по закон“? Само в последните дни около строежите по морето – около десет пъти. И – разбира се – законът е толкова разтеглив, че винаги можеш да прикриеш срамотиите с него. Или пък винаги ще има за какво да се хванат властите и да ти спрат строежа – ако се събуди обществен гняв.

И това е по-неприятното противоречие от иначе класическото „растеж срещу природа“. „Растеж срещу природа“ е нещо, което отдавна не ни учудва. Банално е. Ясно е, че интересите на бизнеса и на защитниците на природата често са антагонистични. Още по-баналното е, че големият бизнес и голямата политика са свързани. И екопротестите понякога са толкова наивни в представата си, че нещо друго е възможно. Разбира се, че е възможно нещата да са и по-добре. Но в крайна сметка няма сила на света, която да отдели голямата собственост от голямата политика. И добре се вижда, че и в страните, които са най-ярки жалони на Западния свят, това правило също важи.

Нужно е друго, централно решение

Собственост срещу планиране, законност срещу справедливост, природа срещу растеж. Вижда се, това са възли, които нямат разплитане. Става само с разсичане. Как? Очевидно е нужно бързо осъвременяване на законовата база. Нужно е централно решение, което да догони новите реалности. Често става така – законите трябва да настигат обществените отношения.

Казвам го като човек, който более за различни каузи из страната. Има тонове гори, които на книга не са гори, тонове градски паркове и зелени междублокови пространства с детски площадки, които на книга са частни парцели с готовност за строеж. И хората го разбират, едва когато видят машините пред блока си. Очевидна е нуждата от спешна промяна в законодателството, която да въведе нови дефиниции за фактическа зелена площ, гора, дюна и т.н. Ако е нужно – мораториум на всякакви инвестиционни намерени в такива точки, докато се изработи новата законова база. И – вероятно – ще е нужен и по-мащабен фонд за изкупуването на подобни терени. За да има справедливост и за коректни собственици и инвеститори.

В момента общини търсят варианти за замени на парче или измислят други креативни решения, за да запазят зелени площи, когато се надигне обществен гняв. Или пък се разчита на намеса на Борисов. После следват дълги шикалкавения в съда, където я някой юрисконсулт „забрави“ да защити публичния интерес, я интересът на собственици и инвеститори премине в пари. А съдебните решения някак си не са особено подвластни на обществения натиск. И така, уж някой проблем е решен, а след някоя година пак се явява, при това „изпран“ през съда. Ясно е, че е нужно базисно, структурно решение – през промяна в законите – което да помири инвеститори и публика. Защото в противен случай казусът с „Младост“ скоро ще ни се види като мил спомен.

Първан Симеонов

Post Views: 4

Related Topics:българия закон коментар

Up Next

В крайна сметка защо за Венецуела и Мадуро да може, а за Франция и Макрон да не може?

Don't Miss

СЛУГИТЕ НА САЩ

КОМЕНТАР

Коларова, комунистическото ти ДНК мирише още от телевизора!

Коларова, комунистическото ти ДНК мирише още от телевизора!

Когато проф.Коларова започне да обяснява как „националният интерес“ изисквал това правителство да остане, разумният човек не чува анализ. Чува дежавю. Чува ехото на онези партийни секретари от някогашния й родов дом, които обясняваха, че „в името на стабилността“ трябва да мълчим, да търпим и да вярваме, че всичко се върши за наше добро.

Това не е политология, това е политическа чалга с аристократичен тембър.

Не, професорке. Народът не ви е длъжен да преглъща кочината. А вие, с всичките си псевдоинтелектуални формулировки, всъщност казвате следното: „Да, властта ви е гнила, но по-добре гнила власт, отколкото никой, който да ни инструктира отгоре.“

Да твърдиш, че „успехът на политическия проект на президента предполага провал на правителството“, е не просто цинизъм. Това е фройдистко изпускане на една професионална говорителка на статуквото. Казвате ли ни всъщност, че проектите се градят само върху рухването на други? Или че политическата алтернатива е заплаха, защото пречи на благородната мисия на държавната хранилка да храни същите лица с различни лозунги вече 30 години?

Да се оправдава забавянето на мерките по еврото със страха от реакция, показва що за „експертен“ кръг командва. Вашето мнение не се гради на ценности, а на интереса на онези, които искат безметежен преход към еврозоната, за да могат после в евро да крадат. И сега вие ни учите да стоим мирно, да не мърдаме, докато ни лъжат в лицето?

Най-накрая, когато намеквате, че „никой не би отрекъл нуждата това правителство да остане“ – вие не говорите от името на народ, а от името на вашия кръг. Кръгът на фалшивата експертиза, на телевизионните аналитици със стари тефтери от ЦК на БКП. На послушниците, които винаги знаят кой ще е следващият господар – и предварително започват да му се мазнят.

Г-жа Коларова, ние помним. Помним от кого идвате. Помним кого сте хвалили преди. Помним какви идеи защитавахте, когато беше модерно да се кланяте на друг идол. И помним, че когато народът се събужда – точно вие сте първите, които започват да го поучавате колко е опасно да мисли сам.

Няма нужда от вашите „реалистични“ диагнози. Те са само друг език за насадено подчинение!

Post Views: 45

КОМЕНТАР

ДИЛЯНА ГАЙТАНДЖИЕВА Е ЗАПЛАХА ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СЕ БОЯТ ОТ ИСТИНАТА

Клеветническата кампания срещу разследващата журналистка Диляна Гайтанджиева не е изолиран инцидент, а елемент от добре координирана операция, в която личат както интересите на определени геополитически среди, така и почерка на специални служби.

Гайтанджиева е журналист, който си позволява да пита там, където повечето мълчат – и да публикува документи, които директно засягат мрежи на международна оръжейна търговия, като програмата за доставки на оръжия от Източна Европа към Сирия и Йемен, маскирани под прикритие на хуманитарна помощ.

Това разследване от 2017 г., базирано на официални документи, публикувани и от Wikileaks, й спечели както уважението на безпристрастни наблюдатели, така и гнева на структури, свикнали да работят в сянка.

Същото стана и с разкритията ѝ за дейността на американски биолаборатории в Грузия, Украйна и други точки по света – теми, които добиха международен отзвук, особено след 2022 г., когато западни и руски източници взаимно си прехвърляха обвинения, но пропускаха въпроса: какво реално се е случвало в тези обекти?

И точно когато подобни въпроси започват отново да изплуват в обществения дебат, се появява поредната „морална“ атака – този път от базиран в Лондон български журналист. Не с аргументи, не с опровержения, а с етикети, внушения и лични нападки. Макар представян в западни медии като борец срещу дезинформацията, тук той действа не като журналист, а като активен участник в операция за дискредитиране.

Синхронът между публични фигури, съмнителни медийни канали и структури, свързани с разузнавателни интереси, не е случаен.

Ролята на специалните служби в такива кампании е известна – използване на доверени публични лица за “мека” форма на дискредитиране. Но този модел вече е разпознаваем. Когато едни и същи хора се активират всеки път при неудобни разследвания, те не разобличават лъжи – те прикриват истини.

Свободната журналистика е защитен механизъм на всяко демократично общество. Днес тя е под обстрел – не само от авторитарни режими, но и от уж „демократични“ среди, когато интересите им бъдат засегнати.

Гайтанджиева не е заплаха за обществото – тя е заплаха за онези, които се боят, че обществото ще научи истината.

Апропо, като стана дума за биолабораториите в Украйна, да не забравяме какво каза само преди месец Тулси Габард – директор на Националното разузнаване на САЩ: „Финансирани от САЩ изследвания в биолаборатории по света завършиха или с пандемия, или с друга здравна криза…“

И американското разузнаване ли е агент на Кремъл?

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 87

КОМЕНТАР

Конвергентния доклад: “България НЕ Е ГОТОВА ДА ВЛЕЗЕ в еврозоната”

Направих си труда да изчета внимателно Конвергентния доклад и просто ми е чудно на какво се радват управляващите, когато в него точно и ясно са потвърдени всички опасения, с които съм ви запознавал в моите предавания и публикации.

Простичко казано в доклада ясно е казано, че България НЕ Е ГОТОВА ДА ВЛЕЗЕ в еврозоната.

В същия този доклад ясно е посочено, че нашите продажни политици са поели политически ангажименти (разбирайте РАЗПРОДАЖБА на родината), за да си КУПЯТ индулгенции.

Измамата с Еврото.#thesofiatimes #bulgaria #news #viral pic.twitter.com/6WPNEZulCh

— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 5, 2025

В същия доклад в прав текст е ПОСОЧЕНО, че ЦЕНИТЕ и ИНФЛАЦИЯТА ЩЕ СЕ УВЕЛИЧАТ.

В прав текст е казано, че в България ВЪРЛУВАТ КОРУПЦИЯ и НЕРЕФОРМИРАНА СЪДЕБНА СИСТЕМА!

В същия доклад ясно е посочено, че България ИМА НЕМОРДЕНИЗИРАНА ИНФРАСТРУКТУРА, за която съм изписал десетки страници, а обикновените български граждани продължават да дават невинни и свидни жертви.

Насила вкарват еврото в България.#thesofiatimes #bulgaria #news #viral pic.twitter.com/zfhGP9wSIm

— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 5, 2025

В същия доклад присъства и това интересно изречение:

“Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, България НЕ БЕ ВКЛЮЧЕНА от Европейската комисия за задълбочен преглед в „Доклада за механизма за предупреждение, 2025 г.“.”

България е най лошо управляваната държава в Европейския съюз.#thesofiatimes #bulgaria #news #viral pic.twitter.com/a9ZrizVbHm

— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 5, 2025

За тези макроикономически дисбаланси написах няколко публикации и за пореден път се оказах прав.

Неуважаеми майцепродавци, за пореден път обслужвайки банковото лоби продавате интересите на българския народ, който все по-трудно може да се защити.