Противопоставянето на Ангела Меркел и Еманюел Макрон във връзка с проекта на „Газпром“ „Северен поток-2“ продължи по-малко от денонощие.
Победата на канцлерката е изгодна за Германия, още повече – за Русия, а заедно с тях и за България. Съпротивата на Франция срещу подкрепяния от Германия проект за газопровод „Северен поток-2“ продължи по-малко от денонощие. В четвъртък, 7 февруари, във втората половина на деня Париж официално обяви намерението си да подкрепи внесените поправки в Третия енергиен пакет, които биха могли да блокират или най-малкото сериозно да забавят строителството на важния за „Газпром“ тръбопровод. Още преди обяд в петък, 8 февруари, пристигна съобщение, че Германия и Франция са се договорили за компромис, който фактически гарантира завършването на проекта, осъществяван от руската компания с участието на европейски фирми. Няколко часа по-късно намерената формула беше одобрена почти единодушно в Брюксел от представителите на страните от Европейския съюз. Загадъчният демарш на Париж и победата на Берлин Същността на компромиса: за влизащия в Евросъюза от трети страни газопровод отговаря тази държава-членка на ЕС, на територията на която тази транспортна магистрала за пръв път се присъединява към европейските енергийни мрежи. С други думи, „Северен поток-2“ ще бъде регулиран /в съответствие с Третия енергиен пакет/ от Берлин, а не от Брюксел. Съответно той вече не може да бъде блокиран. В същото време Европейската комисия получава възможност да осъществява контрола върху тръбопроводите. Това е втората част на компромиса, на който много държаха в Париж. Уж, Франция е разтревожена от зависимостта на Евросъюза от руския газ, по тази причина било важно да се гарантира европейския контрол, за да не се превърне тази зависимост в прекалено голяма. Такъв обрат на събитията изглежда като пълна и стремителна дипломатическа победа на Германия и нейния канцлер Ангела Меркел. При това остава загадка, защо Париж, имащ многобройни отлично функциониращи канали за връзка с Берлин, първоначално публично и демонстративно се опитваше да се разграничи от германската линия, а след това веднага отстъпи. Наистина ли за постигнатия за броени часове блиц компромис двете страни не можеха да се договорят без излишен шум зад затворени врати? Истинските победите – „Газпром“ и Кремъл Актуалната версия в руските социални мрежи гласи, че Еманюел Макрон се е обявил срещу „Северен поток-2“, огъвайки се под натиска на отвъдокеанския противник на този проект Доналд Тръмп и неговата администрация. Но, ако това наистина е така, то Меркел изключително бързо помогна на Франция да се изправи. Шансовете на България за “Турски поток” нарастват. / БГНЕС И все пак истинският победител в тази история е „Газпром“: той отстоя своите интереси с помощта на Меркел. При това допълнителен бонус за Кремъл е това, че Германия, прокарвайки своята позиция в ЕС под формата на компромис, едва ли съдейства за укрепването на сплотеността в Евросъюза, където много страни, както и преди са против „Северен поток-2“. Подклаждането на противоречия в ЕС, сеенето на разногласия, разгарянето на конфликти е отдавнашна тактика на Москва, а тук всичко се случи от само себе си, дори не се наложи да се прави нещо. Защо Ангела Меркел подкрепя тръбопровода на раздора? Но възниква въпроса: защо Меркел, убедената привърженичка на европейското единство, така яростно защитава този тръбопровод на раздора? Има цял комплекс от причини. Най-актуалната от тях се състои в това, че след като Брюксел в сряда, 5 февруари, наложи вето заради антимонополни съображения на сливането на железопътните клонове на „Сименс“ и „Алстом“, германският канцлер не можеше да допусне второ за три дни голямо външнополитическо поражение на своето правителство: такава слабост щеше да постави под съмнение нейното лидерство в Германия. Още повече, че Меркел прие и започна да отстоява гледната точка, според която „Северен поток-2“ е изгоден за германската икономика и важен за енергийното снабдяване на страната. Особено при положението, че Германия поема курс за отказ от използването на въглища в електроенергетиката до 2038 г. Освен това е твърде късно за отказ от проекта, а и няма убедителни юридически основания за това. А приемането на чисто политическо решение би подкопало вярата в надеждността на правната система в Германия. Но главната, фундаментална причина за нейната подкрепа за „Северен поток-2“ се състои в друго: Ангела Меркел принадлежи към тези многобройни германски политики, които искрено вярват, че в името на съхраняването на мира и стабилността в Европа с Русия трябва да се поддържат отношения, а енергетиката е именно тази област, където взаимноизгодното сътрудничество се развива най-добре. Тя не иска да изгаря мостовете или, в този случай, да потапя газопроводите. Шансовете на България да се договори за „Турски поток“ нараснаха Заради това на Меркел й се налага да се примири с факта, че тази позиция в известна степен е полезна за Москва. Впрочем, от достигнатия и одобрен в Брюксел компромис печели не само Русия, но и още един партньор на Германия в ЕС, България. Изработената сега формула „влизащият в Евросъюза газопровод от трети страни се регулира от държавата, на територията на която той за пръв път се включва в европейските мрежи“ увеличава шансовете на България да се превърне в първия получател и страна-транзитьор на същия този руски газ, който „Газпром“ възнамерява да изнася за ЕС по втората отсечка от „Турски поток“. В настоящата политическа ситуация София и Москва, навярно, ще могат по-лесно да се договорят, отколкото Москва и Брюксел.