СВЯТ

Газовата победа на Меркел е изгодна за Германия, Русия и България

Противопоставянето на Ангела Меркел и Еманюел Макрон във връзка с проекта на „Газпром“ „Северен поток-2“ продължи по-малко от денонощие.
Победата на канцлерката е изгодна за Германия, още повече – за Русия, а заедно с тях и за България. Съпротивата на Франция срещу подкрепяния от Германия проект за газопровод „Северен поток-2“ продължи по-малко от денонощие. В четвъртък, 7 февруари, във втората половина на деня Париж официално обяви намерението си да подкрепи внесените поправки в Третия енергиен пакет, които биха могли да блокират или най-малкото сериозно да забавят строителството на важния за „Газпром“ тръбопровод. Още преди обяд в петък, 8 февруари, пристигна съобщение, че Германия и Франция са се договорили за компромис, който фактически гарантира завършването на проекта, осъществяван от руската компания с участието на европейски фирми. Няколко часа по-късно намерената формула беше одобрена почти единодушно в Брюксел от представителите на страните от Европейския съюз. Загадъчният демарш на Париж и победата на Берлин Същността на компромиса: за влизащия в Евросъюза от трети страни газопровод отговаря тази държава-членка на ЕС, на територията на която тази транспортна магистрала за пръв път се присъединява към европейските енергийни мрежи. С други думи, „Северен поток-2“ ще бъде регулиран /в съответствие с Третия енергиен пакет/ от Берлин, а не от Брюксел. Съответно той вече не може да бъде блокиран. В същото време Европейската комисия получава възможност да осъществява контрола върху тръбопроводите. Това е втората част на компромиса, на който много държаха в Париж. Уж, Франция е разтревожена от зависимостта на Евросъюза от руския газ, по тази причина било важно да се гарантира европейския контрол, за да не се превърне тази зависимост в прекалено голяма. Такъв обрат на събитията изглежда като пълна и стремителна дипломатическа победа на Германия и нейния канцлер Ангела Меркел. При това остава загадка, защо Париж, имащ многобройни отлично функциониращи канали за връзка с Берлин, първоначално публично и демонстративно се опитваше да се разграничи от германската линия, а след това веднага отстъпи. Наистина ли за постигнатия за броени часове блиц компромис двете страни не можеха да се договорят без излишен шум зад затворени врати? Истинските победите – „Газпром“ и Кремъл Актуалната версия в руските социални мрежи гласи, че Еманюел Макрон се е обявил срещу „Северен поток-2“, огъвайки се под натиска на отвъдокеанския противник на този проект Доналд Тръмп и неговата администрация. Но, ако това наистина е така, то Меркел изключително бързо помогна на Франция да се изправи. Шансовете на България за “Турски поток” нарастват. / БГНЕС И все пак истинският победител в тази история е „Газпром“: той отстоя своите интереси с помощта на Меркел. При това допълнителен бонус за Кремъл е това, че Германия, прокарвайки своята позиция в ЕС под формата на компромис, едва ли съдейства за укрепването на сплотеността в Евросъюза, където много страни, както и преди са против „Северен поток-2“. Подклаждането на противоречия в ЕС, сеенето на разногласия, разгарянето на конфликти е отдавнашна тактика на Москва, а тук всичко се случи от само себе си, дори не се наложи да се прави нещо. Защо Ангела Меркел подкрепя тръбопровода на раздора? Но възниква въпроса: защо Меркел, убедената привърженичка на европейското единство, така яростно защитава този тръбопровод на раздора? Има цял комплекс от причини. Най-актуалната от тях се състои в това, че след като Брюксел в сряда, 5 февруари, наложи вето заради антимонополни съображения на сливането на железопътните клонове на „Сименс“ и „Алстом“, германският канцлер не можеше да допусне второ за три дни голямо външнополитическо поражение на своето правителство: такава слабост щеше да постави под съмнение нейното лидерство в Германия. Още повече, че Меркел прие и започна да отстоява гледната точка, според която „Северен поток-2“ е изгоден за германската икономика и важен за енергийното снабдяване на страната. Особено при положението, че Германия поема курс за отказ от използването на въглища в електроенергетиката до 2038 г. Освен това е твърде късно за отказ от проекта, а и няма убедителни юридически основания за това. А приемането на чисто политическо решение би подкопало вярата в надеждността на правната система в Германия. Но главната, фундаментална причина за нейната подкрепа за „Северен поток-2“ се състои в друго: Ангела Меркел принадлежи към тези многобройни германски политики, които искрено вярват, че в името на съхраняването на мира и стабилността в Европа с Русия трябва да се поддържат отношения, а енергетиката е именно тази област, където взаимноизгодното сътрудничество се развива най-добре. Тя не иска да изгаря мостовете или, в този случай, да потапя газопроводите. Шансовете на България да се договори за „Турски поток“ нараснаха Заради това на Меркел й се налага да се примири с факта, че тази позиция в известна степен е полезна за Москва. Впрочем, от достигнатия и одобрен в Брюксел компромис печели не само Русия, но и още един партньор на Германия в ЕС, България. Изработената сега формула „влизащият в Евросъюза газопровод от трети страни се регулира от държавата, на територията на която той за пръв път се включва в европейските мрежи“ увеличава шансовете на България да се превърне в първия получател и страна-транзитьор на същия този руски газ, който „Газпром“ възнамерява да изнася за ЕС по втората отсечка от „Турски поток“. В настоящата политическа ситуация София и Москва, навярно, ще могат по-лесно да се договорят, отколкото Москва и Брюксел.

Post Views: 29

СВЯТ

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.

Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…

— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.

„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“

– Глупости…

Това е шега (но не точно).

Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).

В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.

Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.

Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.

Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.

Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.

Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.

Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).

Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.

Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.

Автор
Александър Роджърс

Post Views: 19

СВЯТ

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.

Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.

Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.

А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…

Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.

Post Views: 17

СВЯТ

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата

Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.

Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.

“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.

“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”

Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.

Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.

Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.

Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.

Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.

В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.

“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.

Post Views: 18