АНАЛИЗИ

Мюфтийството да прехвърли имоти на държавата срещу дълга

Не може Радикалният ислям полази като едра шарка Европа

Добро законодателство с гняв не се прави. Така казваше човекът-парламент Гиньо Ганев. Бедният, само ако знаеше, че ще дойде време, когато закони ще се правят с посредственост и некомпетентност. Вече живеем в такова време. Никога парламентът не е бълвал такива камари калпаво законодателство. Преди беше сериозен упрек, че един закон е писан „на коляно“. Днес ги пишат на хвръчащи листи докато се облекчават по малка нужда, а с другата ръка цъкат есемеси. Поне така изглежда законотворчеството на 44-то Народното събрание като правна техника и съдържание. Примери бол, но да вземем най-пресния – финансовата амнистия на вероизповеданията.

Казвал съм го още в парламентарните дебати по действащия днес закон, който внесох в първия ден от мандата на 39-ото НС, на 5 юли 2001 г. От гледище на държавността и правата на гражданите, Законът за вероизповеданията е фундаментален закон, който в морално-политическата йерархия на държавните актове стои непосредствено след конституцията. Затова трябва да се подхожда обмислено, стратегически и дългосрочно. С ясна визия са това какво се цели и какви правни и обществено-политически последици ще има една или друга промяна.

Повече от 15 години никой не посмя да пипне приетия през 2002 г. закон тъкмо поради тази особеност. Но след 2015 г. на преден план излязоха много сериозни проблеми, някои от които тлееха дълги години. Турболентните геополитически процеси извадиха на повърхността ескалация на ислямския тероризъм, подмолно нахлуване на уахабитски емисари сред мюсюлманските общности на Балканите, „стратегическата дълбочина“, с която Ердоган се опитва да възкресява мрачния за българския народ спомен за Османската империя. Противоречивата линия на американските неоконсерватори като вече покойния Макейн и глобалистките аспирации на администрацията на Обама и Хилъри, задкулисно толерираха радикалния ислям. Днес те са отстранени от властта в Белия дом, но светът все още консумира последиците от тяхното заиграване със силите на мрака в Близкия Изток.

Радикалният ислям полази като едра шарка Европа, която преди това беше заразена от глобалистките елити с мулти-култи имунна недостатъчност. Капсулирани общности, шериатски порядки и етнически анклави. Еврабия – по думите на знаменитата Ориана Фалачи. Всичко това предизвика оправдана реакция. В редица държави започнаха да се поставят прегради пред финансирането на ислямските общности от чужбина. Въведоха регистри за даренията (Холандия), затварят джамии, в които се проповядва радикален ислям (Австрия), въведоха конституционна забрана за нови минарета (Швейцария).

У нас станахме свидетели на открито използване на ислямската религия за партийно-политически цели с основаването на фракцията на Лютви Местан. В парламентарните избори през 2017 г. имами агитираха открито за кандидатите на ДОСТ, в някои джамии се разпространяваха предизборни материали. Дейност изрично забранена от Конституцията. Това се съчета с обстоятелството, към което българската държава има странна търпимост от доста време – Република Турция финансира съществена част от разходите за заплати и издръжка на българското мюсюлманско изповедание. Тези процеси трябва да бъдат пресечени из корен, защото са сериозна заплаха за националната сигурност. И заедно с това изправят пред рискове социо-културната идентичност и цивилизационната принадлежност на българската гражданска нация, като единна нация с европейски и християнски генезис, в която днес има етническо, религиозно и културно многообразие. И в която мнозинството уважава идентичността и традициите на малцинствата, а те – малцинствата – се вписват в националния контекст, уважавайки ценностите и традициите на мнозинството. Това е фундаментална конституционна повеля, по която не може да има никакъв спор.

България е единна еднонационална държава, а не мултикултурно образувание, в което паралелно и изолирано едни от други съществуват етнически и религиозни сегменти. Радикалният ислям е отрицание на всичко това. Финансирането на исляма от държави с друга цивилизационна принадлежност и с друг подход в отношенията „държава-религия“, каквито са държавите от Близкия Изток и съседна Турция, също е такова отрицание.

Променените реалности наложиха да се търсят законови промени в защита на националния интерес. Първо на експертно, а после и на висше институционално ниво се формираха идеи за промени в механизмите на финансиране на вероизповеданията у нас и пресичане на недопустимите външни зависимости на българските мюсюлмани. Първи публично с такъв пакет от законодателни идеи се ангажира президентът Радев. После, през май 2017 г. под негова егида Консултативният съвет по национална сигурност единодушно реши, че финансовите връзки между Турция и мюсюлманското изповедание у нас трябва да бъдат прекъснати, като за целта се въведе модел на държавно субсидиране на вероизповеданията. Това е консолидираната държавническа позиция.

Как обаче я претвориха в правна действителност партиите в парламента? Както само те могат – некадърно, със скандали и без сериозно експертно и обществено обсъждане. ГЕРБ, ДПС и БСП внесоха законопроект миналата година. Беше похвално, че се прави с консенсус между управляващи и опозиция. Вместо сериозно експертно и парламентарно обсъждане по тези предложения, започна примитивно политиканстване. „Патриотите“ внесоха свой законопроект с откровено противоконституционни текстове, писани в пристъп на кръчмарско патриотарство, без грам държавническа зрялост и разбиране за национален интерес. А националният интерес по темата „вероизповедания“ е един – приобщаване на всички към нацията и държавата, а не изолация и репресия. С триста зора накрая приеха що-годе прилични норми за държавно субсидиране. Поради липса на воля и последователност обаче се отказаха от уместните предложения за отчетност и ограничаване на получаването на дарения от чужбина. И няколко седмици по-късно се сетиха, че те хубаво мислили, ама пак не са го измислили. Оказа се, че основната цел на промените – да се обезпечат финансово вероизповеданията, и в частност мюсюлманското, което сега се финансира от чужда държава, не може да се изпълни по чисто технически и юридически причини. Когато имаш дългове, държавната субсидия ще отива за погасяването им, а не са заплати и издръжка. Сиреч, въпреки промените, имамите ще продължат да си получават заплатите от Турция. Така се стигна до проекта „Цветанов-Карадайъ“ за опрощаване на повече от 8 млн., от които огромната част дългове на мюфтийството.

Финансова амнистия със закон е възможна, спор няма. Но е редно да се прави с отделен закон, а не с поправки в Закона за вероизповеданията. Големият въпрос обаче е не по процедурата, а по съдържанието. Несъмнено трябва да се реши въпросът с тези дългове, за да се изпълни държавническата цел – нашите изповедания да са финансово независими от чужди държави. Но начинът, който предлагат ГЕРБ и ДПС, е неприемлив. Не може да се опрощават дългове просто ей-така. Срещу този дълг управляващите трябва да поискат две неща. Първо, мюсюлманското изповедание да прехвърли на държавата равностойни имоти – от сградата на театъра в Сливен, през тази на мюфтийството в София и пр. По списък.

Държавата ще им плаща заплатите и ще им опрости дълговете, срещу което те се отказват от свои имоти.

Второ, мюфтийството трябва да се откаже от всички съдебни претенции за възстановяване на „вакъфски“ имоти. Този въпрос е решен веднъж с Българо-Турския протокол от 1909 г. при уреждането на финансовите аспекти на българската независимост и с устава на мюсюлманското изповедание от 1919 г. Имало е специална процедура с участието на представител на българската държава, според която имоти на бившите вакъфи са предавани на мюсюлманското изповедания. Направено е за някои, за повечето не е. Въпросът е приключен. После всичко това е обезсилено от Закона за изповеданията от 1949 г. А днес от правно гледище сме в условията на Rebus sic stantibus, т.е. обстоятелствата са коренно различни, има нов конституционен ред, няма Османска империя, няма вакъфи. Затова главният мюфтия Мустафа Хаджи е длъжен да оттегли всички претенции към България. И понеже го споменах поименно, не мога да оставя без коментар една негова недопустима реплика. Можело било у нас да стане като в Сърбия и Косово, подмята тънко мюфтията след срещата в МС.

Господине, трябва да сте пределно наясно, че етническият мир в България е общо достояние и общ принос, а не дар от мюсюлманското малцинство за българския народ. Трябва да пазим този мир като очите си. Заедно. Защото разрушаването му (недай Боже!) би било катастрофално предимно за мюсюлманската общност. Защото България не е Косово.

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

Пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф се среща с Владимир Путин в Кремъл в момента за важни разговори.

Обърнете внимание, че Путин говори английски. pic.twitter.com/xWIeDGD6V3

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 26, 2025

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news