АНАЛИЗИ

Кой се страхува от реформи в Саудитска Арабия, Гигантът от Залива?

С над 700 млрд. щ.д. БВП и над 1,8 трилиона щ.д. ППС (паритет на покупателната способност), Саудитска Арабия е безспорно една от най-богатите държави в света. Много „най“ могат да се използват при представяне на Кралството. Най-богатата на петрол страна, най-големият износител на петрол, най-голямото петролно поле в света Гавар, със 75 млрд. барела резерв, най-много пустинна територия (само 1,5% са обработваеми земи), най-голямата страна без реки и сладководни езера, най-силната съществуваща абсолютна монархия, най-свещените за исляма джамии Масджид ал Харам в Мека и Масджид ал Набауи в Медина и т.н.

Интересно съвпадение! В историята на Саудитска Арабия е имало три кралства на Саудитите, подобно на трите Български царства от нашата история. Първото е от 1744 г., когато Мохамед Бин Сауд създава първото държавно образувание около Рияд, което е изконното седалище на фамилията. Първата държава на саудитите е смазана през 1818 г. от Османската империя, която изпраща специална армия начело с Мохамед Али паша, албанец от Кавала. Впоследствие същият паша от Кавала застава начело на Египет и основава кралска династия, която управлява страната на фараоните до 1954 г.

През 1824 г. е създадена нова саудитска държава, която скоро се разпада след външен натиск и сражения с друга влиятелна фамилия в региона, Ал Рашид. Саудитите обаче, възкръсват като птицата феникс и през 1902 г. завземат отново Рияд, историческото седалище на фамилията и взимат дейно участие в освободителната борба на арабите срещу Османската империя. Ибн Сауд създва военно опълчение от уахабити и бедуини, определяни като самураите на пустинята. Армията му е наречена „Ихван“ (братя) и с нейна помощ Ибн Сауд отвоюва и освобождава Арабския полуостров. През 1932 г. той обединява двете най-големи кралства Неджд и Хеджаз в съвременното Кралство Саудитска Арабия, като самият той е първия му крал под името Абдул Азиз Бин Сауд. След откриването на петрола в Ал Хаса през 1938 г. и разкриването на други гигантски петролни полета, Кралство Саудитска Арабия бързо се превръща от една от най-бедните държави в света, в една от най-големите световни икономически сили и става желан и търсен международен инвеститор.

Саудитска Арабия често е упреквана в западните либерални медии в абсолютизъм и прекалено придържане към консервативния ислям, но медалът има и обратна страна. Самото Кралство е било много често мишена на ислямски тероризъм.

Да припомним: завземането на Голямата джамия в Мека от ислямски терористи през 1979 г., когато са убити стотици вярващи; атентата с кола бомба в Рияд на 13.11.1995 г. , когато са убити американски военни съветници и войници. По-късно идва кървавият атентат в американската база Хобар през 1996 г. с камион натъпкан с експлозиви, с убити десетки американци, цивилни специалисти и семействата им, и стотици ранени (филмът „Кралството“ с Джейми Фокс е по този случай).

Черният 11.09.2001 г. организиран от саудитеца Осама Бин Ладен, като 16 от 19-те терористи взривили Световния търговски център в Ню Йорк са саудитци. Следват самоубийствените атентати срещу жилищен комплекс в Рияд през 2010 г. с 35 загинали местни жители и чужденци и стотици ранени, за да стигнем понастоящем до варварските атаки на екстремистите хути от съседен Йемен, които изстрелват ракети по граждански обекти, пазари, болници и пр.

Абсурдното е, че кралската фамилия на Саудитска Арабия е обвинявана от ислямските екстремисти в отстъпления от исляма и прекалена отвореност към западния свят и модерните ценности, в същото време когато западните либерали обвиняват Кралството във фундаментализъм и консерватизъм.

На този фон политиката водена от краля Салман Абдул-Азиз Ал Сауд и престолонаследника приц Мохамед Бин Сауд е насочена към запазване на традиционните ценности и вяра, налагане на ясни норми на поведение в обществото и на гарантирана сигурност в региона.

Същевременно този процес съчетава усилията на престолонаследника Мохамед Бин Сауд за постъпателни реформи, които да направят от Саудитска Арабия съвременна и просперираща държава.

Престолонаследникът, който се ползва със симпатиите на огромната част от младите саудитци и интелигенцията, ясно заяви, че иска да осигури на поданиците на Кралството “живот, в който религията се превръща в толерантност“ и обеща да „изкорени останките на екстремизма и то скоро“. В Кралството, където 70% от населението е под 30-годишна възраст, неговото желание за реформи и мащабен план за социални и икономически промени наречен „Визия 2030“ се посреща с много надежда и оптимизъм от хората. Програмата му предвижда отваряне на Саудитска Арабия към света. Част от тази визия е гиганския проект за бъдещия огромен мегаполис НЕОМ, който трябва да бъде изграден на брега на Червено мор и да се превърне в световна туристическа дестинация, със статут на свободна културна и икономическа зона, независима от централната власт в Рияд, арабски вариант на Хонг Конг.

ЕМ БИ ЕС (MBS Мохамед Бин Султан) извърши дългоочаквана промяна като предостави права на жените в Кралството, за които те от поколения мечтаят. Отпадна забраната за саудитските жени да шофират, те вече могат да бъдат постъпват на работа, както в частния сектор, така и на държавни длъжности (даже и в прокуратурата), могат да откриват собствени фирми, което досега беше немислимо. Нещо повече, те вече не са задължени да покриват главите си на публични места и да носят черна абая с цепка само за очите.

В Кралството вече се провеждат концерти, отвориха се киносалони. Жените могат не само да присъстват на спортни състезания, но и да участват.

Престолонаследникът Мохамед Бин Салман оглави и вътрешната битка срещу корупцията. Беше създадена нова антикорупционна служба. А в хода на множество проверки, при които бяха арестувани 11 принца от управляващата фамилия, 4 министри и някои от свръхбогатите хора в Кралството бяха иззети и върнати в хазната над 106 млрд. долара.

В сферата на икономиката беше създадена стратегията „Визия 2030“.

Стратегията цели чрез икономически и технологични пробиви и дългосрочна социална и културна програма да се гарантира и бъдещото развитие на Кралството и след ерата на петрола. В тази връзка по идея на престолонаследника, Рияд организира амбициозен годишен икономически форум „Инициатива за инвестиции в бъдещето“, известен вече като „Давос в пустинята“.

Второто му издание през 2018 г. беше засегнато от инцидента с Хашоги, но пак събра световния икономически и инвестиционен елит. България даде добър знак, като нейния бъдещ посланик в Рияд Димитър Абаджиев, присъства на конференцията. Този символичен жест потвърди интереса, който страната ни има за партньорство, заявен с ключовото посещение на премиера Борисов през 2017 г. в Саудитска Арабия. При визитата си министър-председателя беше придружен от последния български монарх и бивш министър-председател Симеон Сакскобурготски, който е личен приятел на крал Салман.

Като естествено продължение на взаимния интерес беше откриването на посолства в двете страни. Само преди дни кралят на Саудитска Арабия прие българския посланик Димитър Абаджиев за връчване на акредитивните писма. Още тази седмица в Рияд ще се проведе саудитско-български бизнес форум, на който България ще бъде представена с делегация от над 40 фирми, ръководена от министъра на икономиката Е. Караниколов. Заявеният интерес от българска страна е в сферата на специалното производство, биотехнологиите, привличане на инвестиции в сферата на строителството, инфраструктурата, туристическите обекти, финансовите услуги, като особено внимание се обръща на потенциала на индустриалните зони в България. На най-високо равнище се разглежда възможността за предоставяне на една такава зона специално за интересите на инвеститорите от Залива.

За огромният интерес на всички световни политически и финансови кръгове към Саудитска Арабия, като илюстрация може да се посочи, че най-голямата американска адвокатска кантора Jones Day, която урежда спорове, международни арбитражи и управлява проекти и инвестиции за милиарди има цели три офиса в Саудитска Арабия.

Същевременно Суверенният фонд на Саудитска Арабия (PIF)инвестира стотици милиарди във високотехнологични направления, като над 50% от тях са насочени към фирми от Силициевата долина. Знакови инвестиции са в Tesla на Илон Мъск (5%) и същевременно в прекия му конкурент Lucid Motors. Отделно фондът е инвестирал 3.5 млрд. в Uber, 20 млрд. в американския инфраструктурен инвестиционен фонд Blackstone, 45 млрд. в японския SoftBank Vision Fund. Издирват се стартъпи с потенциал, в които се инвестират изначално милиарди. На фона на всички тези динамични процеси, позитивни реформи и огромен потенциал е обяснима реакцията на част от по-консервативната общност и на някои управляващи фамилии в други арабски страни. Те съзнават, че нямат мощта, мащабите и потенциала на Саудитска Арабия и правят всичко възможно да задържат динамика на развитие на Кралството, включително и чрез персонални атаки срещу членове на кралската фамилия. Да не забравяме и латентната вътрешна опозиция засегната от антикорупционните мерки предприети от престолонаследника.

Дали негативните реакции ще попречат на гиганта от Залива да разгърне огромния си потенциал и да продължи по пътя на реформите, предстои да видим. България обаче и целият съвременен свят приветстват заявената посока на развитие на Саудитска Арабия, гледат с надежда на взаимното партньорство с новия-стар Рияд.

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

Пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф се среща с Владимир Путин в Кремъл в момента за важни разговори.

Обърнете внимание, че Путин говори английски. pic.twitter.com/xWIeDGD6V3

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 26, 2025

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news