БЛОГ

На бащите, които вече ги няма. И на тези, които все още са тук. На теб, тате!

Едно писмо до теб, тате!
Защото ме научи да тичам, да танцувам, да се смея! Защото ме научи да обичам, да мечтая и да пея!
Едно писмо до теб, тате, защото ме научи да живея!
В началото на всяка година си спомняме за хората, които вече ги няма. И за тези, които все още са с нас. Спомням си за теб, тате!
Ти си бил до мен при първите ми стъпки. Аз не помня, но ти благодаря!
Ти си бил до мен при първите ми думички. Аз не помня, но ти благодаря!
Ти си бил до мен при първото ми паднало зъбче. Аз не помня, но ти благодаря!
Ти си бил до мен на първите ми празници. Аз не помня, но ти благодаря!
Ти си бил до мен при първите ми сълзи и разочарования. Аз не помня, но ти благодаря!
Ти беше до мен, когато се учех да стъпвам смело и уверено по неравния път на живота. Ти ми показваше какво е достойнство и смелост. Аз помня и ти благодаря!
Ти беше до мен, когато се подхлъзвах и падах. Ти ми показваше как да се изправя и да продължа, въпреки страха и неувереността. Аз помня и ти благодаря!
Ти беше до мен, когато се учех да обичам. Ти ми показваше как да обичам себе си и другите, как да обичам живота. Аз помня и ти благодаря!
Ти беше до мен, когато сърцето ми изпитваше страдание и болка. Ти ми показваше как да запазя себе си въпреки тях. Аз помня и ти благодаря!
Ти беше до мен, когато се учех да мечтая. Ти ми показваше как да вярвам в гласа на сърцето си и да се вслушвам в него. Аз помня и ти благодаря!
Ти си до мен всеки път, когато с думите и делата си се стремя да съм достоен и добър човек. Всеки път, когато защитавам себе си и тези, които обичам. Всеки път, когато се боря да живея истински и правилно. Аз те нося в себе си и ти благодаря!
Ти си до мен всеки път, когато поглеждам назад и си припомням уроците на миналото. Всеки път, когато се уча да прощавам своите и чуждите грешки. Всеки път, когато избирам вчерашните неуспехи да се превърнат в днешни поуки, а не в утрешни окови. Аз те нося в себе си и ти благодаря!
Ти си до мен всеки път, когато се наслаждавам на настоящето и усещам благодарността да изпълва сърцето ми. Всеки път, когато виждам това, което имам, а не това, което нямам. Всеки път, когато усещам, че дишам, че живея. Аз те нося в себе си и ти благодаря!
Ти си до мен всеки път, когато впервам поглед в бъдещето и то ми изглежда прекрасно и пълно с вълшебства. Всеки път, когато давам простор на копнежите си да летят. Всеки път, когато давам свобода на сърцето си да мечтае. Аз те нося в себе си и ти благодаря!
Ти си до мен всеки път, когато чуя нашата песен и в нея открия теб. Всеки път, когато изпратя залеза и в него открия теб. Всеки път, когато срещна очите си в огледалото и в тях открия теб. Аз те нося в себе си и ти благодаря!
Благодаря ти, тате!

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”