Стресът и мизерията са фактори, изкуствено създавани и насилствено налагани против волята на хората. Оттук и изключително високата смъртност, която поставя България сред държавите с най-мащабно лишаване от правото на живот на собственото си население. У нас се провежда „добре планирана смъртност”, споделя с мрачна ирония медиен коментатор. Което навежда на извода, че наложеният на страната ни модел в най-висока степен убива хора. Може ли да говорим за демографска криза тогава? Или по-точното е демографска катастрофа? Но когато българското население насилствено е поставено в такива условия на живот, които да водят към неговото пълно или частично физическо унищожение, това е деяние, което попада в дефинитивното поле на понятието геноцид – престъпление, за което няма давност (чл. 416 от НК). От което следва, че всеки, който говори за демографска криза, вместо за геноцид, или е невежа, или шарлатан!
От началото на т.нар. преход, в българския език започнаха да се налагат думи и изрази, различни от общоприетото им смислово значение. Така, безапелационното налагане властта на монополите благопривидно бе наречено „пазарна икономика”; нечуваният грабеж на промишлеността и селското стопанство, благопривидно бе наречен „приватизация“; арогантната подмяна на народната воля под диктата на олигарси и мафии, благопривидно бе наречена „парламентарна демокрация”. Примерите могат да бъдат продължени…
1. Демографска криза или катастрофа?
От години у нас се говори за „демографска криза”. Справочните издания определят понятието като „намаляване числеността на населението в даден регион, поради ниско равнище на раждаемост, средни стойности на смъртност, без естествен (нулев) или с отрицателен естествен прираст.” Иначе казано, демографската криза е следствие от наличието на повече или по-малко естествени фактори. В редица страни от Западна и Северна Европа, под влияние на философията на консумеризма и на други идейни или социални тенденции, млади хора не желаят да раждат или ако създават семейства, не желаят да имат деца, въпреки високия си жизнен стандарт. Това те вършат съзнателно и доброволно. Тоест, за демографската криза в тези страни главният фактор е ниското равнище на раждаемост. Докато у нас главният фактор е високото равнище на смъртност.
През 1989 г. населението на България е почти 9 милиона. Според справочника на ЦРУ, към м. юли 2017 г. сме 7,101,510 души. Тази оценка включва и двата (или повече) милиона български граждани, прокудени за насъщния в страните на ЕС, в САЩ, Канада и другаде, доколкото имената им фигурират в ЕСГРАОН и в избирателните списъци. Сходни данни сочат Националния статистически институт; Докладът за състоянието на националната сигурност през 2017 г., приет от Народното събрание в края на 2018 г.; демографската прогноза на „Евростат“.
Или, спрямо 1989 г., около 1.9 милиона от населението ни са намерили смъртта си, което представлява демографска загуба от над 21%. За сравнение, изследванията на учени-османисти като Христо Гандев, Бистра Цветкова, Вера Мутафчиева, сочат между една трета до една втора демографска загуба през първите 100 години след османското нашествие. Иначе казано, темпът на загуба на българския генофонд днес е най-малкото 2 (два) пъти по-ускорен от темпа на загуба през първия век на османското иго. В близките години, на път да минат в отвъдното са още 630 000 българи. [1]
Според Националната здравна стратегия на МЗ за периода 2014-2020 г., страната ни е на първо място по смъртност в ЕС. Покосените от сърдечен или мозъчен удар на 100 хиляди души са три пъти повече от средната смъртност за Евросъюза (160 срещу 51); от болести на кръвообращението – два пъти повече (592 срещу 216); от исхемична болест на сърцето – 106 срещу средно 79 за ЕС. Доклад на Евросъюза сочи, че България надвишава средната за ЕС смъртност по 17 показатели, като при пет от причините за фатален изход (злокачествени образувания; болести на кръвообращението; на сърцето; мозъчно-съдова болест; състояния, възникващи по време на бременност и раждане) страната ни е на първо място. [2] Статистиката сочи, че населението ни намалява със скорост 8 души на час. В същото време, по раждаемост на 1000 души от населението, страната ни е на 210-то място от общо 224 държави. След като не е изложен на катастрофални природни бедствия, епидемии или войни;
2. Как и защо българският генофонд намалява толкова мащабно?
Изследвайки тази свръхсмъртност, доц. Пенчо Пенчев от катедра “Национална и регионална сигурност” в УНСС формулира преди години хипотеза за наличието на „форми на геноцидно насилие”. [3] Академични автори като Георги Близнаков, Васил Проданов, Нако Стефанов, Петър Славейков, Янко Янков, Валери Стефанов и много други, дори българската общност в Чикаго, също бият тревога за геноцид, осъществяван срещу българската нация. [4]
Световната здравна организация (СЗО-WHO) отдавна алармира за рязко нарастване на умиранията в света, 59% от които са следствие от незаразни хронични заболявания (НХЗ) – исхемични болести на сърцето, на органите на кръвообръщението, хронични респираторни заболявания, ракови, диабет, и др. В Еврорегиона те формират 77% от общото бреме на болестите [5] по индекса DALY. [6] НХЗ се отключват най-вече от рискови и стресови фактори, породени от външни дразнители, нагнетяване на страх, неблагоприятна социална среда и пр. За възникването на стрес решаващо значение има начина на живот и социалната среда, които са независими фактори на индивидуалното здраве. Здравето, според дефиницията на СЗО е „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, не просто отсъствието на болест или недъг.“ [7]
Основните социално-икономически фактори на стреса и риска в България са социалната несигурност, ниските доходи, безработицата, замърсената почва и питейна вода, замърсения атмосферен въздух, наднормения шум и др. под., сочат научните изследвания. [8] Особено сериозен фактор на риск и стрес е т.нар. енергийна бедност: според официалните (чувствително занижени!) данни, 30 % от българските граждани не могат да покриват сметките си за ток, парно или твърдо гориво. И по този показател сме на първо място в Евросъюза. [9]
Стресът и мизерията са фактори, изкуствено създавани и насилствено налагани против волята на хората. Оттук и изключително високата смъртност, която поставя България сред държавите с най-мащабно лишаване от правото на живот на собственото си население. У нас се провежда „добре планирана смъртност”,споделя с мрачна ирония медиен коментатор. [10] Което навежда на извода, че наложеният на страната ни модел в най-висока степен убива хора. [11] Може ли да говорим за демографска криза тогава? Или по-точното е демографска катастрофа? Но когато българското население насилствено е поставено в такива условия на живот, които да водят към неговото пълно или частично физическо унищожение, това е деяние, което попада в дефинитивното поле на понятието геноцид – престъпление, за което няма давност (чл. 416 от НК). От което следва, че всеки, който говори за демографска криза, вместо за геноцид, или е невежа, или шарлатан!
И така, научните изследвания назовават факторите, които отключват заболявания, водещи към ускорено физическо елиминиране на част от българското население.
3. А кой генерира тези фактори?
Едва ли може да се спори, че те са следствие от мафиотизиране на държавното управление през годините на т.нар. преход. Престъпността не само се инфилтрира, но напълно се е сляла с трите власти. Няма област в обществено-политическия живот, в която да не властва организирана престъпност. В разговорния език, а и в медиите, често я назовават чрез конкретните й проявления: енергийна мафия, здравна мафия, фарма-мафия, имотна мафия, банкова мафия, дървена мафия, медийна мафия, чиновническа мафия, съдебна мафия…
„Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително върху парламента, правителството и съдебната власт. В резултат на това, организираната престъпност е увеличила влиянието си и е в състояние да действа буквално безнаказано”, сочи в доклад още през 2005 г. Джеймс Пардю, екс-посланик на САЩ в София. [12]
Последният доклад на Държавният департамент на САЩ за България от март 2019 г. съдържа още по-смазващи констатации за задълбочаващи се злоупотреби и корупция във всички правителствени институции; неефикасност и липсата на отчетност в съдебната система; безнаказаност на длъжностите лица в най-високите етажи на властта; и т.н. [13] Очевидно, 14 години след доклада на Джеймс Пардю, управлението на държавата ни не само не се е променило, даже драстично се е влошило.
В първото у нас изследване на организираната престъпност, авторите Лада Паунова и Пламен Дацов – съдии в САС, разкриват симбиозата между лица от организираната престъпност, държавния апарат и общините и повдигат алармиращи въпроси. [14] „Държавата се управлява като бандитска шайка”, обобщава адвокатът-правозащитник Михаил Екимджиев. [15] Видният общественик и основател на Съюза на работодателите в България Васил Василев, алармира: “Тоталитаризмът се промъква в обществения организъм и се намесва безцеремонно в икономиката, а оттам – навсякъде в обществения живот. Тази тенденция се наблюдава отдавна, отпреди повече от десет години, но придобива вече застрашителни размери”. [16]
Едно от проявленията му, усещано най-зловещо, е енергийният октопод, доколкото последиците от социално-екстерминистичните му деяния достигат до всеки български дом. Още през 2006 г., преждевременно споминалият се Илия Божинов – член на ВС на БСП, – разкри колосалните мащаби на престъпния конкубинат на енергийните монополисти с „компетентните органи”, политици, магистрати, медии и „енергийни експерти”, организирани в щедро финансирани от чужбина „експертни институти”; назова го „енергийна мафия.” [17] Налице е нарастваща „заплаха от енергиен фашизъм”, бие тревога и журналистът от в. “Труд” Георги Великов. [18]
Впрочем, организираната престъпност, тероризмът и фашизмът използват едни и същи или сходни методи, прийоми и практики като заплаха, нагнетяване на страх, принуда, насилие и др. [19] Без използването на откровено терористични методи и практики престъпността не би могла да налага властта си над милиони, да принуждава хората да им се подчиняват. Когато ти прекъснат тока или те връхлетят гангстерите от т.нар. колекторски фирми и/или частните съдебни изпълнители, почти сигурно е отключването на НХЗ. Като прибавим и абдикирането на „компетентните органи” от задълженията им по Конституцията за защита, вкл. в здравеопазването [20], няма как изкуствено налаганите уродливи условия на живот да не доведат до физическото елиминиране на значителна част от нацията.
Добре планираната смъртност, следователно, е трайна политика, която се провежда постъпателно и в координация между законодателната, изпълнителната и съдебната власти: по същество трите власти са инструменти на задкулисието, което фактически властва в държавата. Нека с конкретни примери илюстрираме проявленията на тази политика в т.нар. законотворчество.
– Законодателната власт, в лицето на мнозинството на „командира” Костов в 38-то НС, през 2000 г. ратифицира със закон Eвропейската Социална Харта (ЕСХ), но със следните резерви:
а/ обвързва се само с 35 члена и номерирани алинеи, а не с „не по-малко от 16 члена или 63 номерирани алинеи“ – задължение, разписано в част III, чл. А (задължения), ал.1, т. (с) на ЕСХ;
б/ приема разписаните в част I на ЕСХ права не като задължение, а само като „декларация на целите“;
в/ не се обвързва с правата, разписани в част II на ЕСХ: чл. 2, ал. 1 и 3; чл. 4, ал.1; чл. 9; чл. 10; чл. 12, ал. 2 и 4; чл. 15; чл. 17; чл. 18, ал. 1, 2 и 3; чл. 23; чл. 27, ал.1; на Хартата. [21] Тоест, депутатите не считат, че всеки има право на справедливо възнаграждение, достатъчно за поддържане на прилично жизнено равнище за тях и семействата им (ч. I, т.4); че работниците имат право на справедливи, безопасни и здравословни условия на труд (ч. I, т. 2 и 3); че децата, младежите и жените в майчинство имат право на специална закрила (ч. I, т.7 и 8); че семейството, като основна клетка на обществото, има право на социалнна, правна и икономическа защита (ч. I, т.16); че всички, вкл. тези, които не разполагат с достатъчно средства, имат право да се ползват от мерки, съдействащи за постигане на най-доброто им здравословно състояние (ч. I, т.11 и 13); че всички възрастни имат право на социална закрила (ч. I, т.23); че всеки има право на жилище и на закрила срещу бедност и социална изолация (ч. I, т.30 и 31); и др. Тоест, депутатите не считат, че всеки има право на справедливи условия на труд, вкл. разумна продължителност на работния ден и платен годишен отпуск най-малко от 4 седмици (ч. II, чл. 2, ал. 1 и 2); че работниците имат право на справедливо възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и семействата им прилично жизнено равнище (ч. II, чл. 4, ал 1); че системата на социално осигуряване трябва да се поддържа на задоволително равнище (ч. II, чл. 12, ал. 2); че инвалидите имат право на независимост, социално интегриране и участие в живота на обществото (ч. II, чл. 15); че децата и младежите имат право на социална, правна и икономическа защита (ч. II, чл. 17); че възрастните имат право на социална закрила, вкл. достатъчно средства, за да водят прилично съществуване и да играят активна роля в обществения, социалния и културния живот (ч. II, чл. 23); и др. Всичките тези права са императивно разписани в гл. II на Конституцията, които Върховният законодател – Седмото Велико народно събрание е прогласил като неотменими(чл.57 КРБ)! За сравнение, на Нюрнбергския процес индустриалният магнат Алфред Круп е осъден на 5 години затвор и конфискация на имуществото му, защото ползвал труда на концлагеристи срещу възнаграждение, което не им осигурява възстановяване на изразходваните жизнени сили по време на работа, следствие на което те умират от изтощение. Възражението на Круп, че ползвал онова, което му предоставяло германското правителство, а именно – най-евтината работна ръка, не е прието от съда, защото има морални принципи. Въз основа именно на тези морални принципи по-късно е дефинирана Социалната харта. Като отказва правото на достойни условия на живот и възнаграждение, които да осигуряват на българския гражданин физическото му оцеляване, властта, на практика, провежда неонацистка политика на геноцид.
– Или, приетият през 2005 г. от „царските” депутати Закон за частните съдебни изпълнители (ЧСИ)? У нас „държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна” (чл. 8 КРБ). Изразът е изчерпателен: съдебната власт може да бъде само и единствено част от държавната власт. А съдебно-изпълнителната служба е част от съдебната власт! Съдебни изпълнители се назначават от м-ра на правосъдието след провеждане на конкурс по чл. 265 от Закона за съдебната власт. „Царските” депутати обаче, престъпват императивно разписана конституционна норма и приемат „закон”, какъвто не съществува в нито една правова държава.
– Чл. 95 ал. 2 на гласуваният през 2005г. ДОПК (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс) пък, разпорежда: „Не може да се оспорва пред съд съдържанието на документ”. Тоест, ако в момент на умопомрачение данъчен чиновник издаде някому „справка на задължено лице за 1 (един) милион лева”, на това лице е отнето правото му на жалба пред съда! Депутатите по такъв начин престъпват ЕКПЧОС (Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи) – надмощно право спрямо националното ни законодателство, императивно разписала в чл. 6 „правото на справедливо и публично гледане” на всяко дело „в разумен срок от независим и безпристрастен съд”!
– Или приетите през 2007 г. в новия ГПК (Граждански процесуален кодекс) разпоредби в чл. 410 и сл. по реда на т.нар. „заповедно производство”; узаконяващи издаване на изпълнителен лист в полза на монополисти, банки, учреждения, общини и пр., въз основа на документ или извлечение от счетоводните им книги, без съдът да проверява достоверността на претенцията и без да призовава лицето, набедено за длъжник! На какво правно основание съдът допуска, че документи или извлечения от счетоводни книги вярно отразяват съдържащите се в тях факти и обстоятелства, а не са документи с неверно съдържание? Нали императивът на чл. 121, ал. 4 на КРБ задължава съдът при „производството по делата да осигурява установяването на истината”? И в този случай, като отнемат изрично разписаните права на гражданите, депутатите престъпват ЕКПЧОС.
– Ами Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), приет от Министерския съвет с ПМС № 343/2004 г.? Член 14, ал.3 на този „правилник“ принуждава лица с ампутиран крак или ръка и с пожизнено издадени от ТЕЛК Експертни решения, да се явяват на всеки 5 години пред чиновниците на регионалните дирекции „Социално подпомагане”, за да „доказват”, че не им е пораснал крак или ръка! Това не само е гавра с човешкото достойнство; поставяйки инвалидите в „непряка дискриминация” (§ 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИХУ), овластеният чиновник престъпва и върховенството на закона.
Това са само част от стотиците противоправни актове, гласувани от нашите, божем, законодатели. Авторитетни наши конституционалисти, не само Венецианската комисия, от години бият тревога за вопиющ упадък на националното ни правосъзнание, проявяващ се най-вече в законотворчеството. Повечето от законите, приети през годините на т.нар. преход, не обхващат изцяло материята, за която се отнасят; не са трайни във времето; преди гласуването им не са проведени обсъждания с гражданите и юридическите лица, чрез техните автентични организации и сдружения, с оглед на предварителна оценка на евентуалното им обществено въздействие – задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 20 на Закона за нормативните актове; [22] но най-вече – не отразяват обективните норми. Такива закони не отговарят на съдържанието на понятието „закон”. Тяхното предназначение е да обслужват корпоративни, а не обощонационални интереси, все по-широко да отварят вратите за робия и грабеж. Такива закони са терористични: казал го е Карл Маркс още през 1842 г., когато прави социално-политическа дисекция на обскурантизма на пруското управление. [23]
За съжаление, съдебната власт, която трябва да прогласява за нищожни подобни противоправни актове, не само да се бори срещу престъпността, абдикира от задълженията си. Флагрантни престъпни деяния често се квалифицират като „гражданско-правни”. А съдиите и прокурорите трябва да се противопоставят публично, когато върховенството на правото е нарушено; гласно да изразяват своето неодобрение при приемането на актове, които не зачитат този върховен принцип. Магистратите не само имат правото, те са длъжни да участват в информирането на обществото за правата на гражданите, да укрепват разбирането за законност. Когато демокрацията и основните права и свободи са застрашени, ограниченията на магистрата при публичното говорене отстъпват пред задължението му да говори открито и честно. Тези съвети към българските си колеги дадоха неотдавна европейските съдии от организацията Европейската асоциация за демокрация и свободи МЕDEL (Magistrats Européens pour la Démocratie et les Libertés). Защото смисълът на съществуването на съдебна, като трета, независима власт, е да санкционира най-вече законодателната и изпълнителната власти, когато закононарушават. Защото, може ли някой да назове поне едно престъпление, извършено у нас извън действието или бездействието на държавния чиновник?
И отказът изцяло да ратифицират ЕСХ, и бухалката на ЧСИ, и произволът на чл. 95, ал.2 от ДОПК, и уродливите чл. 410 и сл. от ГПК, и идиотизмът на чл. 14, ал.3 на ППЗИХУ, са незначителна част от хилядите подобни актове, с налагането на които, народните ни, божем, законодатели и изпълнителната власт – при мълчаливото съучастие на съдебната власт, – волно или неволно, или под нечий натиск или диктат, допринасят за отключване на фатални поражения на здравето на милиони български граждани така, че ускорено да бъдат пратени в отвъдното. Престъпвайки императивни конституционни и Евросъюзни норми обаче; както и клетвата, която са положили по чл. 76, ал.2 от КРБ: „Да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа”; депутатите и министрите се превръщат в клетвопрестъпници! А актове, приети от клетвопрестъпници, не могат да пораждат правно действие!
България е на прага на клинична смърт. Следователно, кардиналният проблем пред всички днес е:
4. Може ли да спрем геноцида?
Можем! И първата стъпка е възстановяване на държавността, на непосредственото действие на Конституцията. Това означава:
– възстановяване на неотменимите ни основни права, най-вече императивно разписаните в гл. II, които властта на практика е суспендирала (правото на достоен живот; безплатно образование и медицинско обслужване; социална защита; право на труд; закрила на семейството, майчинството и децата; равнопоставеност на всички пред закона;) и т.н.;
– възстановяване на гарантираната ни в чл. 19 защита срещу монополизма – особено нужна и на гражданите, и на малкия и средния бизнес;
– създаване в съответствие с Конституцията на легитимна съдебна власт, която да е в състояние да ограничи и постепенно да ликвидира престъпността;
Но възстановяването на отнетите ни права едва ли е възможно, а също, едва ли е възможно да се върви към възходящо икономическо развитие, докато съдебната власт не е в състояние да спре източваните от организираната престъпност милиарди народни пари. Отнетите милиарди да се насочат към реиндустриализация и устойчиво развитие; което ще генерира ресурс за възраждане на образованието и науката, на социални дейности (здравеопазване, пенсии, достойно заплащане на труда) и т.н.
Днес е съмнително доколко партиите на прехода са в състояние да възстановят непосредственото действие на Конституцията и да създадат легитимна съдебна власт. Трето десетилетие те работят на тъмно; генерират разруха и грабеж; прогонват стотици хиляди прекрасно подготвени специалисти; оказват се неспособни да създадат легитимно управление с работеща, устойчиво развиваща се икономика. Или, ако припомним старозаветната мъдрост, „Всички те съгрешиха и непотребни станаха.”
5. Кой може да спре геноцида?
Отговорът е извън партиите; засяга цялата нация и всеки, който реши да го експлоатира за свои утилитарни, политически, теснопартийни цели, неминуемо ще претърпи поражение.
България е в задълбочаваща се криза на легитимност. Не случайно през последните години участието в парламентарни избори е под 49% от имащите право на глас. Народът вече показва сериозни признаци на пробуждане; критичната точка е премината: над 51% от българските граждани, независимо от пъстротата на настроенията им, на техните идейни, политически, възрастови, професионални, образователни и др. различия, се обявяват против статуквото, против системата, която убива. Те не желаят да участват в налаганият им „демократичен” спектакъл. По примера на Махатма Ганди, демонстрират своята активна пасивна съпротива срещу произволите на властта. Все повече български граждани си задават въпроса: „Защо Виктор Орбан в Унгария може, а ние не можем? Защо останалите страни от т. нар. Вишеградска четворка, а също – вече и в Италия, Австрия и другаде могат, а ние не можем?”
Независимо от кризата на легитимност, да се бориш за спиране на геноцида, тоест, срещу статуквото, с инструментариума на статуквото, едва ли ще даде резултат. Президентът Радев говори за смяна на системата (която убива); но не сочи как точно ще се осъществи тази „смяна”. „Системата”, в лицето на трите власти, е добре смазан полит-инженерен механизъм и въпреки незначителната подкрепа, която реално има, може да продължава геноцидната си политика. Днес, пробив в системата едва ли възможен, сочат социологическите анкети.
Редица граждански сдружения обаче виждат възможност за пробив чрез „смяна на алгоритма”, считат, че задачата може да се реши по друг, неизползван досега начин.
6. Гражданският изход
„Смяната на алгоритма” означава мобилизиране на автентичните граждански организации (които не получат външно финансиране), за активни действия, които да доведат до позитивни решения. От 80-те години на ХХ век такива сдружения успяха да завоюват сериозни позиции, да насърчават участието на хората в контрола на управлението в редица страни в Европа, Азия, Латинска Америка. Философията им е, че хармония в управлението може да се постигне чрез взаимодействието между трите главни субекта на обществото: правителство, бизнес и граждани. Колкото и да изглежда утопична, не може да се отрече, че тази идея е голямо предизвикателство. Впрочем всички големи идеи в историята на човечеството са били считани за утопични, преди да бъдат реализирани на дело.
Успехът на новия курс в САЩ през 30-те години (New Deal) в най-голяма степен се дължи на президента Франклин Делано Рузвелт, който успя да наложи баланс между властта и корпоративните интереси; предостави право на глас на уязвимите групи, вкл. сдруженията на потребителите, организациите на работниците, на фермерите, на групите в неравностойно положение. Облагането на най-богатите достига 70%! Тази политика не е загубила значението си и днес, сочи в доклада за 2017 г. UNCTAD – Конференцията на ООН за търговия и развитие, призоваваща към отхвърляне на “пазарния фундаментализъм” и “неолибералните рецепти”.
У нас са регистрирани стотици автентични професионални и граждански организации и сдружения, представляващи милионната маса от пенсионери, военноинвалиди, резервисти, учители, лекари, кооперативни деятели, учени, културни дейци и много други, които представляват огромното мнозинство на българските данъкоплатци; и които, независимо от своиите политически пристрастия, социални, етнически, верски и/или други различия, милеят за Отечеството. Въпреки че не получават пряко или косвено материална подкрепа за своето съществуване и дейност от правителства и/или фондации от чужбина, в техните редици продължават да се творят идеи, предложения, програми за промяна. Много от идеите им разчитат на подкрепата на определени партии. До следващите избори, когато отново ще разберат, че са излъгани. Нещата ще се въртят в същия порочен омагьосан кръг, откъдето са започнати.
Днес, на дневен ред е тяхното ЕДИНЕНИЕ. Защото само единни може да спрем геноцида. Това е реално изпълнимо, ако стотиците исконни неправителствени организации и сдружения; както и браншовите и професионалните организации, които се гърчат под ботуша на монополизма; постигнат единодействие в името на кардиналната цел – да спрем геноцида!
И хората – независимо от условията при които живеят, независимо от политическите им симпатии, имуществен, образователен, или друг статус, етническа или религиозна принадлежност, и т. н. – да се включат непосредствено и активно за реализиране на в тази върховна цел. Като се стремят не към властта, а към овладяване механизмите за обществена регулация и контрол, които са извън трите власти – дейности, в осъществяване на които през годините на прехода правителствата най-вече се провалиха (Сметна палата; Комисия за защита на конкуренцията; Комисия за защита на потребителите, Национална здравно-осигурителна каса; Национален осигурителен институт; Агенция по лекарствата; Ветеринарно-медицинска инспекция; Национален статистически институт; Агенция за метрология и технически надзор; всички регулатори – КЕВР, СЕМ, КРС и др.; Инспекторат към Висшия съдебен съвет; Омбудсман; и мн. др.); а също, да наложат премахването на ония дублиращи функции на властта, които се маскират като контролни и граждански.
Например, какъв е смисълът от съществуването на Комисията за защита на потребителите, която разполага с материална база и солиден бюджет, щедро отпускан от властта, но на практика е неефективна бюрократична „пощенска кутия” на стотиците хиляди жалби срещу грабежа на монополистите? В същото време имаме активна гражданска Федерация на потребителите, която разполага с експертен потенциал и се стреми да защитава потребителите, но разполага с оскъдни средства. Ако гражданският сектор е обединен в единен и мощен юмрук, властта ще бъде принудена да закрие фиктивната Комисия и да предаде дейността и бюджета й на гражданската Федерация на потребителите!
Всъщност, всички командвани от властта „контролни и регулаторни дейности”, се финансират с парите на данъкоплатеца; но в действителност представляват неефективни бюрократични „пощенски кутии” за „измиване очите” пред Брюксел. Съгласно ЕС регламенти и директиви обаче, повечето от изброените органи следва да бъдат независими публични организации, а не пряко или косвено назначавани от властта. Освен това, те не осъществяват дейността си в съответствие с ЕС регламенти и директиви, за което България търпи постоянни критики, а българският данъкоплатец – пасивите от изплатените глоби и неизплатените пари от еврофондовете.
От години тези „органи” са абдикирали от задълженията си да работят в интерес на гражданите и обществото – единственият интерес, който Конституцията признава! Мобилизиране на автентичните граждански сдружения означава най-после гражданите-данъкоплатци да започнат да осъществят правото си да знаят как властта харчи парите им! Поемайки в свои ръце всички контролни и регулаторни дейности, на практика ще се сложи касов апарат на държавата! А това е следващата стъпка към спиране на геноцида.
Гражданският изход за спиране на геноцида не означава, че гражданските сдружения не трябва да си сътрудничат с партиите. Сътрудничество и подкрепа може и трябва да има; но само с такива партии, които се равнопоставят в единение с хората, с народа, с Върховния суверен на РБългария; с неговите автентични сдружения и организации. Равнопоставеността е основополагащ фундамент на гражданското общество; не търпи лидерство; не допуска трибуни, делови президиуми и тем подобни. Всички граждани са равни и пред Бога, и пред закона; особено когато иде реч за кардиналния проблем на Отечеството – спиране на геноцида. Дискусиите по този проблем трябва да са ясни, прозрачни, аргументирани. Всеки има право на участие, до постигане на консенсус. Но само партии, които на дело зачитат волята на гражданите; които разбират равнопоставянето като неотменим дълг към обществото; които необратимо допускат – когато са на власт – да бъдат ежедневно, ежечасно контролирани от гражданите чрез механизмите на обществен контрол и регулация; само такива партии могат да получат подкрепата на гражданското мнозинство, да извършат пробив за достъп до властта.
Всичко това е изпълнимо, ако се отчитат реалните възможности за промяна, които предоставя на първо място КРБ. Вещото познаване на Конституцията и тълкуването на нормите й, постоянното позоваване на правата, императивно разписани във върховния ни закон, предоставя неизчерпаеми възможности за гражданска мобилизация, за разголване порочните практики на властта.
Друг незаобиколим фактор, който трябва да се отчита е, че България е член на НАТО и Европейския съюз, с произтичащите от това задължения, но и права. Членството в тези две организации предоставя редица възможности за реализиране на промяната, стига обаче те да се познават. Струва ни се обаче, че властта няма политическата воля за отстояване и реализиране на правата, които са ни предоставени. За разлика от други страни-членки на Евросъюза и НАТО, най-вече страните от Вишеградската четворка.
Точно тук може да бъде историческата мисия на автентичния граждански сектор. Да бъдем активни и готови да отстояваме идеите си в единодействие. Да изразяваме своето мнение, своя глас – единни! Да демонстрираме единство! Защото след всеки мандат идват избори. А вот не се печели, ако липсва пълноценен, здравословен контакт с гражданите, с народа, в Върховния суверен на Република България. Защото Сivis longa, imperium brevis! (Гражданите са вечни, властта е тленна!)
И най-важното: кой друг ако не автентичният граждански сектор може да осъществи на дело правовата държава, да реализира идеала, записан от бащите-съставители на демократичната ни Конституция, именно, решимостта
„Да създадем демократична, правова и социална държава!”

Автор: д-р Радко Ханджиев

Бел. на автора:
[1] Между 630 000 и 650 000 са най-застрашените, социално изхвърлени български граждани в края на 2015 г.; вж: Институт за модерна политика, 2015, Социално-икономически права, уязвими групи и дискриминация през 2015 г. (годишен доклад) в: България продължава да затъва в бедност [10.10.2016] <//bulgarski.pogled.info/news/69895/Balgariya-prodalzhava-da-zatava-v-bednost>;
[2] България води по смъртност от рак и болести на сърцето в Европа, 01.02.2013, //www.mediapool.bg/българия-води-по смъртност-отрак-и-болести-на-сърцето-в-европа-news202398.html [10.10.2016];
[3] Пенчев, Пенчо, 2005, Изследване за геноцид в Република България за периода 1990-2005 г., в: Бюлетин „Контакти”, № 9/2005.
[4] Проданов, Васил, 1999, Глобалните проблеми и съдбата на България С., изд. „Хр. Ботев”; Проданов, В., 2003, Гражданското общество и глобалният капитализъм, С., изд. „Хр. Ботев”; Проданов, В., 2006, Ще оцелее ли българският народ през ХХІ век, сборник под редакцията на Васил Проданов, С., изд.„З.Стоянов”; Проданов, В., 2012, Теория на българския преход” С., изд.„З.Стоянов”; Проданов, В., 2005, Насилието в модерната епоха, изд. „З. Стоянов“/Унив.изд. „Св. Климент Охридски”; The Bulgarian Media Portal in Chicago, 24.08.2012, Геноцидът над българите. Официално ратифицирано дело на българската власт. Одобрено от бюрократите в Брюксел <//www.eurochicago.com/2012/08/genotsidat-nad-balgarite-ofitsialno-ratifitsirano-delo-na-balgarskata vlast-odobreno-ot-byurokratite-v-bryuksel/> [10.10.2016]; Стефанов, Нако, Геноцидът (и автогеноцидът) на българите [10.10.2016] <//avtorski.pogled.info/article/64239/Genotsidat-i-avtogenotsidat-na-balgaritе>; Стефанов, Нако, Десетилетието, когато ще се реши ще я има ли България <//avtorski.pogled.info/article/77982/desetiletieto-kogato shte-se-reshi-shte-ya-ima-li-balgariya>[10.10.2016];
[5] WHO Regional Office for Europe, ERC, 1998, The European Strategy for the Prevention and Control on Noncommunicable Deseases (2007) WHO, Regional Office for Europe, Copenhagen; Мегова, Таня, Нина Михайлова, Любомира Стоянова и Ростислав Костов, 2009, Рискови фактори, водещи до сърдечно-съдови заболявания; в: Научни трудове на Русенския университет, т.48, серия 8.1, с.73-77; ВОЗ. Център СМИ, ИБ № 317/2011; № 355/2011; № 297/2012; Василевски, Никола, 2012, Профилактика на болестите с най-голямо болестно бреме – ХНЗ; в: Бяла книга за здравеопазването, основани на стойности, С., БАТМИ, с. 327-329.
[6] Disability-Adjusted Life Year (DALY) – индекс на WHO за измерване на общата тежест на заболяванията спрямо броя на годините, загубени поради лошо здраве, увреждане или ранна смърт.
[7] Срвн. Преамбюл към Конституцията на Световната здравна организация(WHO), приет на Международната здравна конференция, Ню Йорк, 19-22 юни 1946 г.; в сила от 7 април 1948 г.
[8] Василевски, Никола, цит.съч., с.339-346.
[9] //bulgarski.pogled.info/news/80213/45-ot-balgarite-nyamat-sredstva-za-da-se-otoplyavat
[10] България е сред страните с най-ниска продължителност на живота в ЕС, в. „Дневник” 04.05.2014, <//www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/05/04/2292037_bulgariia_e_sred_stranite_s_nainiska_produljitelnost> [04.05.2014];
[11] //pogled.info/avtorski/Vasil-Prodanov/kak-kapitalizmat-kato-sistema-ubi-sled-1989-g-stotitsi-hilyadi-balgari.95269
[12] Българската организирана престъпност. Пълен текст на грама 05SOFIA1207 от Wikileaks, първоначално публикувана в редактирана версия на сайта на английския в. „Гардиън”, в: „Биволъ”, <//bivol.bg/05sofia1207> 02.05.2011 [10.10.2016]; Безлов, Тихомир, Безнаказаната мафия ще е катастрофа за следващите правителства, в. „24 часа” 21.03.2011 <//www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=825803> [10.10.2016];
[13] <//www.vesti.bg/bulgaria/tezhyk-doklad-ot-sasht-za-bylgariia-6093134>
[14] Паунова, Лада и Пламен Дацов, 2010, Организирана престъпна група, С., изд. „Сиела”.
[15] в. „Труд”, 26.04.2013 //www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1948156 [30.04.2013; архивът на trud.bg e в процес на прехвърляне към новия дизайн на сайта и в момента е недостъпен];
[16] в. “Труд”, 27.06.2011 г. [интернет архивът на trud.bg e в процес на прехвърляне към новия дизайн на сайта и в момента е недостъпен];
[17] цитиран на 05.01.2007 г. от www.vesti.bg;
[18] в. “Труд”, 2.10.2010 г. [интернет архивът на trud.bg e в процес на прехвърляне към новия дизайн на сайта и в момента е недостъпен];
[19] Schmid, Alex P., Albert J. Jongman et al., 1988, Political Terrorism: New Guide to Actors, Authors, Concepts, Data bases, Theories, and Literature, Swidoc; A/RES/51/210, 88th plenary meeting, 17.12.1996 //www.un.org/documents/ga/res/51/a51r210.htm; Chomsky, Noam, 1998, Rogue States, Z Magazine, //www.zmag.org/chomsky/articles/z9804-rogue.html; Laqueur, Walter, 1999, The New Terrorism: Fanaticism and the Arms of Mass Destruction, NY: Oxford University Press, p. 6-8; Council Framework Decision of 13 June 2002 on combating terrorism (2002/475/JHA) //www.statewatch.org/news/2002/jul/frameterr622en00030007.pdf; Стоянов, Георги, 2003, Тероризмът (Генезис и проявление), С., ВИ; Резолюция 1566 приета на 5053-то заседание на Съвета за сигурност на ООН на 08 окт 2004 г.; US threatened to bomb Pakistan, 2006, BBC News, 22 Sept 2006, //news.bbc.co.uk/2/hi/south_asia/5369198.stm; Bockstette, Carsten, 2006, Terrorismus und asymmetrische Kriegsführung als kommunikative Heraus-forderung; in: Carsten Bockstette, Siegfried Quandt, Walter Jertz (Hg.) Strategisches Informations-und Kommunikationsmanagement. Handbuch der sicherheitspolitischen Kommunikation und Medienarbeit; Bernard & Graefe Verlag; дефиницията е в: Bockstette, C., 2008, Jihadist Terrorist Use of Strategic Communication Management Techniques, George C. Marshall Centre for European Security Studies, No.20, pp.1-28; Проданов, Васил, 2005, Насилието в модерната епоха, С., изд. „З. Стоянов“/Унив.изд. „Св. Климент Охридски”, с. 568, 583; Проданов, Васил, 2016, //avtorski.pogled.info/article/70570/Fashistko-podzemie-bobotiv-nashiya-neoliberalen-svyat
[20] Конституция, чл. 52: “Гражданите имат право на здравно осигуряване, на достъпна медицинска помощ, безплатно медицинско обслужване, закрила на здравето, държавен контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.”
[21] Европейска социална харта (ревизирана), pатифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.03.2000 г., ДВ, бр. 30/11.04.2000 г., //www.trudipravo.bg/index.php/znanie-za-vas/998-evropeiska-sotzialna-harta-revizirana
[22] Закон за нормативните актове, ДВ, бр.27 от 3 април 1973 г.
[23] Маркс, Карл и Фридрих Енгелс, 1957, Съч., т. 1, Партиздат, C., с.14.