АНАЛИЗИ

Да управляваш на инат

С кратко прекъсване управлението на Борисов е най-продължителното, което в условията на демокрация, тотална бедност и разделение в българското общество е истински прецедент. Тази продължителност и последователност на мандатите обусловиха и предпоставките за пълно разгръщане на „капацитета“ на неговата партия и лично на него. Това, че българите твърде късно прогледнаха и осъзнаха колко дълго са се заблуждавали в неговите способности и чии интереси фактически обслужва, му позволиха толкова дълго да се задържи на власт.

През целия период на неговото управление властта всъщност се упражнява заради самата власт и нейното опазване в името на някаква самоцелна и привидна стабилност. По-скоро бихме могли да го асоциираме с поведение, характерно за пожарна команда, за което всъщност премиерът е учил. Разликата обаче е съществена, когато подобен човек се оказва начело на такъв сложен социален организъм като държавата. И това се превръща в проблем за развитие на страната, защото вече е напълно ясно, че подготовката и способностите му не му позволяват да възприема управлението на държавата като визия за перспективно развитие. И дългото му премиерство го доказва по най-категоричния начин. През всичките му мандати се наблюдава скачане от проблем на проблем под напора на събитията, без ясни дългосрочни цели, без реформи в нито една от обществените системи. Власт, движена по текущия хребет на събитията. Гасене на социални пожари и постоянно маневриране в социалното недоволство от различни групи само и само да не загуби властта.

Диалогът и анализът са му чужди

Плътно затворен във вътрешния потенциал на партията си. Монологът, назиданието и инстинктът му са определящи в маниера на управлението на партията му и държавата, където изцяло еднолично взима решенията. Наложената хаотичност при тази пожарна команда обезличава институциите и персонално членовете на правителството. Поради тази причина министрите си подават оставки не поради чувство за отговорност и достойнство, а по нареждане на премиера. Практически са обезличени министрите и съответно целият парламент. Чрез постоянна ревизия на техни решения. Системната промяна на вече взети решения и закони е стил на управление, което излъчва вътрешна и външна нестабилност.

Публичните средства еднолично се раздават към онези социални групи, които зависят от властта, или когато премиерът е притиснат от протести. Раздават се и по партиен признак и политическа целесъобразност. Без предварителни разчети, без анализ и реформи, само и само да се потуши недоволството.

Ниските доходи и бедността се превръщат в бедствие за все по-широки слоеве от населението. Социалната безизходица, самоубийствата и самозапалванията през този период са симптоми за дълбоко заболяване на обществената тъкан. Населението се стопява застрашително. Никога обаче премиерът не говори за тези остри проблеми пред страната.

Подобен пожарникарски стил на управление на държавата е убийствен за обществените отношения и за всеки човек поотделно. Колко хора загубиха живота си или пострадаха от този порочен начин на функциониране на държавата? Стотици са случаите, но най-типичен е този с катастрофата край Своге и повдигнатите обвинения. След толкова загубени живота и след десет години начело на държавата да разбереш чак сега, че за безопасността на движението отговарят единадесет институции! Това говори за абсолютна лична некомпетентност и безотговорност. Защото първо и непосредствено задължение на един премиер е да оптимизира структурата на МС и на целия публичен сектор с цел повишаване на контрола и ефективността на управление. Вместо да се занимава задълбочено с проблемите, влизащи в неговата компетентност обаче, в резултат на своя авторитарен стил Борисов се товари с несвойствени функции за един премиер, изземвайки правомощията на другите власти. И затова управлението му изобилства с погрешни или закъснели решения, икономически неефективни, и въпреки това той никога не поема отговорност. Защото при толкова много провали и човешки жертви, ако той имаше чувство за отговорност и достойнство, отдавна трябваше да е извън властта.

Другата не по-малка опасност, която носи това управление за по-нататъшното развитие на страната, е дълбоката му корпоративна и олигархична обвързаност с едрия капитал. Тя се изразява в прокарване на лобистко законодателство в защита на частни интереси и в начина на разходване на вътрешните публични и европейските финансови ресурси. Това сливане на власт, пари, частни и лични интереси фактически е

съставна част от модела

на управлението на Б. Борисов, което генерира постоянна корупция на най-високо ниво. Тези политико-икономически зависимости най-ярко се открояват със злоупотребите в сферата на инфраструктурата за сметка на качеството, легализирани под прикритието на обществените поръчки.

С това би могло да се обясни завидната активност на управлението на Борисов по отношение на усвояването на публични средства, от което се прави политика за привличане на клиентела за печелене на пари и избори. И така се изчерпва цялостната икономическа политика на правителството. Концентрацията еднозначно само в това направление за развитие на икономиката създава фактическа реалност, че това е единственият път за развитие и че като приключи европейското финансиране, ще завърши управлението на Борисов и на неговата партия. В това се коренят и причините за недостатъчния икономически растеж. На фона на ширещата се корупция цинично прозвуча неговото заявление: „създадох партията, за да се бори с корупцията“. Като цяло не се вижда и не се разбира от това управление необходимостта за налагане на други икономически мерки за развитие на страната със собствени сили. Най-важно за властта е да се покаже, че нещо се прави. „Ние показваме какво правим“, обича често да изтъква премиерът.

Зад това се крие двояка цел – да се облажи клиентелата около обществените поръчки, защото след това ще потрябва за поредните политически изборни поръчки. След което властта ще се отплати с нови последващи обществени поръчки. Това е мафиотската матрица на модела в действие, на симбиозата между власт и корпоративни интереси за печелене на избори чрез икономическа принуда над избирателите. Опасността да загубят работата, ако не са гласували правилно.

Технологически това се случва чрез поставени и доверени партийни фигури на ГЕРБ, които предварително отработват условията по кандидатстването на доведената фирма и съответната комисиона, така че преди обявяването на обществената поръчка вече е договорена печелившата кандидатура.

По същата схема в някои случаи кметовете на ГЕРБ, както бе показано в инструктажа на кмета на Пловдив, директно уговарят корпоративно гласуване или други задкулисни похвати как да се отчетат печеливши резултати чрез недействителни бюлетини или поправки в протоколите.

Скандалът с апартаментите

на властта и къщите за селски туризъм са другите поредни доказателства, както при обществените поръчки за политическа корупция в действие. Лобистки закони в интерес на корпоративния капитал, а той се отплаща на властта с лични облаги за себеустройване в ущърб на хазната. Както се развива този скандал, може да се окаже, че цялото правителство и неговите органи, призвани да се борят с корупцията, са упражнявали власт с нагла безотговорност, но най-голяма лична отговорност за уреждане за собственото си благосъстояние.

След погрома над икономиката и социалния стандарт на българите и кражбата чрез КТБ това е поредната драстична гавра с обществения интерес на самозваната десница след 1989 г. и нейното продължение в лицето на ГЕРБ. Резултатите от този пожарникарски мафиотски начин на управление на държавата става все по-очевиден и социално непоносим за все по-широки слоеве на българското общество, което осезаемо усеща застоя, безпътицата и безперспективност, но не и за Терминал 2.

Но това, което се случва, е, че самият Борисов се превръща в проблем за българската политика, а не го разбира. Поради ограничените си възможности, подготовка и компетентност той вероятно не осъзнава, че това, което прави неговото правителство, е крайно недостатъчно за развитието на страната. Затова оставането му на власт до края на мандата и на това парламентарно мнозинство ще задълбочи разпадането на държавността и изоставането на страната.

Петър Карлуковски

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

Пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф се среща с Владимир Путин в Кремъл в момента за важни разговори.

Обърнете внимание, че Путин говори английски. pic.twitter.com/xWIeDGD6V3

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 26, 2025

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news