ШЕРБЕТ! НЯКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ ОКОЛО ЗАХАРОСВАНЕТО НА БОЙКО 

Напоследък Бойко направо е разсипван от всевъзможни хвалби.

Заливат го – особено някои авторки – с кофи шербет.

Геноцид с шербет.

Нормален човек не може да издържи това.

Бойко спешно трябва да подготви указ за шербета: как да се използва, в какви дози, от кого точно и пр.

Той внимателно е слушал Живков, обаче изглежда е пропуснал урока му за шербета и какво се прави с прекалените угодници.

Онзи ден един социолог го нарече „хирург“.

Поводът бе оставката/разкарването на председателя на Парламента Главчев.

А в случая Бойко се държа не като хирург, а направо като касапин.

Отгоре на всичко, ползата от махането на Главчев ще бъде, че сега в Парламента всеки ще може да говори, както си ще за Хирурга.

Всъщност, Главчев се опита да защити Бойко от патоса на Нинова – и си го получи.

Обаче Марешки, който е подсъдим, остана заместник-председател на Парламента – и дори старателно подкрепя Хирурга.

Така че вече във всяко решение на ГЕРБ ще има и капка фалшива виагра.

Все пак, поне засега, не овъртолиха Бойко и в събитията около 10 ноември 1989-а, някак успяха за спестят заслугите му.

Иначе Преврата бе отбелязан мижаво, но пак не липсваха преувеличения и фалшификации.

Имаше и изключения. Бившият министър на културата Георги Йорданов най-сетне – 28 години по-късно – оповести едно свое знаменито писмо до Луканов, както и непубликувана стенограма от заседание на Политбюро от

9 ноември 1989-а – и направи за смях адептите на „перестройчиците“.

От неговите свидетелства вече можете да си представите, как е писана „историята“ за онези събития, с колко шербет за някои и колко жлъч за други.

Няма по-насилвано нещо от Българската История, това продължава и до днес.

Някои са царе на нелепостите, един, пак тия дни, написа следното: „Убеден съм, че повечето хора сега могат да се похвалят с пълни хладилници“.

Това е индиректно шербет пак по адрес на Хирурга – тъпо, предизвикателно тъпо.

В същото време, социологическо проучване твърди, че приблизително половината от анкетираните предпочитат живота в годините на соца. Шербетчийството изпива акъла на някои хора.

Милиони хора са потънали в мизерията, тя изглежда направо непреодолима, а те дрънкат за пълни хладилници – вероятно ги бъркат със собствените си търбуси.

Божидар Димитров пък твърди, че новите богаташи били предварително „разписани“ – има нещо вярно в това, макар че много повече чорбаджии се пръкнаха измежду ЧАКАЛИТЕ, които направиха приватизацията.

Друго е по-тягостното: разписана бе новата тотална бедност, и тя още дълго, ако не и завинаги, ще си остане неизкоренима.

Ние вече свикнахме с нея, до степен, че я смятаме за нещо нормално.

Отделни събития и факти от близката ни История са оставени напълно безпризорни, а те натрупват грамади от съмнителни интерпретации, грамади от боклук.

Наскоро се появиха документален филм за

Симеон/Царят Беглец, също и книга за него.

Не последва нито една сериозна критическа интерпретация – сякаш става дума за някакъв индийски сериал.

Няма рецензии, нито една.

Хвърлят тия неща на лековерните читатели, обаче никой не ги води за ръчичката – особено по-младите – къде е истината, къде – шербетът на измислицата.

Като гледам врявата около „бугарските фашисти окупатори“ на Македония – така ни наричат македонците, скоро ще изкарат и Борис Трети антифашист.

„Можем ли поне 6 месеца да не си клатим къщата преди Председателството?“ – срещнах някъде този въпрос.

Ами, точно тогава трябва да се види, че има някакво подобие на политически живот у нас, че са останали някакви трохи от колективна енергия, че не сме стадо; това ще впечатли брюкселските дантели повече от всичко друго, за да не си въобразяват, че толкова лесно могат да ни водят за носа.

Другото какво е: на всеки софийски площад да турят по един симфоничен оркестър, който денонощно да стърже „Ода на радостта“.

Главчев ще се окаже напразно пожертван: социалистите нямат друг избор, освен да продължат да се държат като шумкари и периодично да бягат от Парламента – освен ако Нинова не е подписала някакво тайно споразумение с Бойко. Ще научим за това след 28 години.

От Би Ти Ви направиха анкетата „След силната 2017-а, какво ще постигне Григор Димитров“. Хубав въпрос.

Може от време на време да го задават и на политиците, но да не са толкова конкретни – могат да ги питат, какво ще постигнат все някога.

Фейсбук става някак по-неприличен, когато държавните ни мъже го използват, за да поздравят някого – тия дни всички бяха любезни с Григор.

А имат достатъчно лимит за телефоните си, и могат да го направят и лично.

Сега излиза, че се присламчват към чуждия успех.

Президентът написал: „Един българин показа как с много труд, упоритост, дух и вяра се постига победата“.

Липсва обаче най-важната дума: талант.

Но няма да се сетят да направят един пленум, дори и полуфалшив като онзи от 10 ноември 1989-а, как да се създават и съхраняват таланти.

Талантът е осенение от самия Господ – и може би затова политиците не са склонни да се сещат за него.

Дългият нос на новата Мис България се оказа почти толкова важен, колкото и триумфът на Григор, накрая може да засенчи и Председателството.

Дори депутатката Десислава Атанасова писала: „Изненадват ме критериите на журито и толерирането на филърите и силикона“. Имало и уточнение, че това е личното й мнение, а не на ГЕРБ.

Обаче не е лошо ГЕРБ да помисли малко по въпроса.

Да направят специален пленум за силикона в политиката.

Мерят дължината на носа на „миската“, но не и очевидната корупция в този конкурс.

Долу-горе така се борят и със другата, Голямата корупция.

Мерят си носовете – и всички са запушени за вонята там.