ФОКУС

Войната срещу раждането на деца, за която никой не говори

Много се говори за демографската криза в България, за това колко ниска била раждаемостта, как хората не искали да имат деца и тем подобни неща. Но това не е точно така или поне не е цялата истина. Има и друг проблем, който е много сериозен и за който никой не говори. И това е огромният натиск, който лекари оказват върху бъдещите родители, и страховете, които им всяват, за да ги откажат да имат деца. Парадоксално е, че вместо да служат на живота, каквото е всъщност призванието им, лекари стават служители на смъртта.

Въпреки значителния си напредък в акушеро-гинекологията и голямата помощ, която оказва в тази област, медицината същевременно води безмилостна, скрита война срещу раждането на деца. Това става чрез определянето на дадена бременност като „рискова“ и изчисляването на „вероятности“ за заболявания или увреждания на плода. Намерението иначе изглежда много „добро“ и „благородно“ – да не се допусне раждането на болни бебета. Но кой може да каже със сигурност дали едно бебе ще се роди болно или не? А и дали това е основание, за да бъде убито то? Знаете ли колко бебета са убити заради т.нар. рискови бременности и „вероятности“ за заболявания? Огромен брой. Включително напълно здрави деца – не че това може да бъде основание някой да бъде оставен жив или не. А после ни говорят, че раждаемостта била ниска!? Ами как няма да е ниска, като толкова бебета са убивани под предлог, че са негодни за живот. Или ни казват, че хората не искали да имат деца!? Напротив, искат, но са принуждавани (или да го кажем по-галантно – убеждавани с медицински аргументи) да ги премахват още в зародиш. А дори и тези, които някак успеят да се преборят с огромната лекарска съпротива, натиск, сплашване и дори подигравки и се сдобият с дете, не искат повече да чуят за следващо и да преживеят отново целия този кошмар.

За да стане човек родител, се изисква любов и вяра. Без любов и вяра няма как човек да победи страховете, да устои на натиска, да преодолее съмнението, да понесе подигравките и хулите – „как може да не се вслушва в мнението на специалистите“. Ако искаш да бъдеш родител, трябва да си готов да защитаваш детето си и да се бориш за живота му независимо от всичко, от всякакви прогнози, вероятности, рискове, статистики.

Добре, че има и свестни, ценящи живота лекари, които без заобикалки заявяват, че всички тези вероятности за заболявания на плода са пълна глупост, нямат никакво значение и въобще не трябва да се вземат предвид, тъй като само могат да ви навредят на здравето със страховете, които всяват. А и за никой не е тайна, че тези изследвания се правят за пари – това се признава от самите лекари; от тези изследвания няма никаква реална полза за родителите или децата. Каква е ползата от това да ти кажат, че бебето ти има – или може да има – някакво генетично заболяване и затова е добре да бъде премахнато? Полза има, ако се предлага лечение и отстраняване на проблема, а не отстраняване на бебето. Убийството не е решение за справяне с проблемите.

В този смисъл по-бедните хора (а също „по-необразованите“ според светските стандарти) са облагодетелствани, защото не могат да си позволят (или не смятат за необходими) всички препоръчвани от медицината изследвания във връзка с проследяването на бременността и по този начин са предпазени от целия ужас, свързан с изследванията за рискове и вероятности. А по-заможните (и „по-образованите“) в желанието си да изпълняват стриктно всичко, което им се казва, че трябва да се направи, и тъй като имат финансова възможност, сами си създават толкова много излишни неприятности. Това е и един от факторите за по-голямата раждаемост сред по-бедните (и „по-необразованите“) слоеве на населението – защото лекарите и медицината нямат толкова голям достъп до тях. Иначе със сигурност раждането на деца щеше да намалее драстично и сред тях.

Колкото по-малко се ходи по лекари, толкова по-добре. Естествено, има неща, които наистина са необходими и важни при грижата за бременността, но човек трябва да бъде мъдър, да мисли, да изпитва всичко и да преценява конкретно за себе от какво има нужда и кое е добро за него и близките му.

Според стандартите на медицината риск за дадено заболяване (или генетичен проблем) от порядъка например на 1:100 се смята за висок. Но какво всъщност значи това? Значи, че на всеки 100 бебета се предполага, че едно може да е болно; и някои лекари са готови да убият 99 здрави бебета само защото е възможно да има и едно болно!!! Това ако не е медицински геноцид! За човек, който обича и цени живота, дори риск 1:2 не е основание за прекъсване на бременността. Даже и прогнозата да е 1:1, пак това не значи, че със сигурност ще стане така. Всичко може да се промени. Но дори и наистина детето ти да има заболяване – няма ли да го защитиш и да се погрижиш за него? Или ще се откажеш от него? То може и здраво да се роди, а по-късно да се разболее – и какво, ще го изхвърлиш в кофата за боклук ли? Това е едно изродско мислене. А медицината мисли точно така – щом има вероятност едно дете да е болно, по-добре да бъде премахнато. По тази логика по-добре човек да не се ражда само защото има вероятност да умре.

Животът е риск. Бременността също е риск. Всяка бременност е рискова, няма нерискова бременност. И това е нещо напълно нормално. Който иска да живее, трябва да може да поема рискове. Животът не се определя от вероятности и статистики, а от нашите избори и от промисъла, вложен във всичко съществуващо.

Статистиката е инструмент за изследване на миналото, а не на бъдещето. Тя се отнася единствено за това, което е било, а не за това, което ще бъде. Статистиката може да показва миналото (и то донякъде), но не и бъдещето. Следователно е напълно погрешно – и може да бъде пагубно – да се предсказва бъдещето въз основа на статистически данни. А медицината прави точно това с нейните изчисления на вероятности и рискове въз основа на минали събития или на показатели, отнасящи се за други случаи, други хора, други обстоятелства, които нямат нищо общо с конкретния човек и конкретната ситуация.

Освен това медицината въобще не си дава сметка, че нещата могат да се променят в бъдещето, независимо че в настоящия момент може да изглеждат по друг начин. Никой не може да каже дали даден проблем, дори когато наистина има такъв (а не е измислица или заблуда на лекарите), няма да изчезне в бъдещето. Реалността не е обективна, както твърди материализмът, а зависи от наблюдателя, от субекта, от нашия поглед и отношение, от нагласите ни, от мислите, с които се изпълваме и на които даваме място, от делата ни и начина ни на живот. Когато човек е в неверие и страхове, това естествено води до материализирането на тези страхове и неверие. Страхът е пълната противоположност на любовта, както и неверието е обратното на вярата. Страховете могат да бъдат победени само с любов, с убеждението, че всичко, което ти се случва, е за твое добро и има своето предназначение и смисъл да те развие като личност. Неслучайно се казва, че съвършената любов изпъжда страха, защото в любовта няма страх; а който се страхува, не е усъвършенстван в любовта, защото страхът има в себе си наказание.

Децата не се правят или дават от лекарите, а са дар от Бога. Единствено Творецът има власт над живота. Така че никой лекар няма право да препоръчва, камо ли да настоява за убиването на дадено бебе, след като нито го е създал, нито може да носи отговорност за живота му. Животът не зависи от лекарите и медицината – и слава Богу! Следователно никой човек (в това число никой лекар – все пак лекарите са хора, а не богове) не може да дава преценки за това дали някой трябва да живее или да умре, нито да прави прогнози за рискове и вероятности дали някой ще е болен и колко ще живее.

Друг инструмент за изтребване на бебета е процедурата амниоцентеза. При нея през корема на майката се вкарва една игла, която прониква в околоплодните води, за да вземе генетичен материал, който да бъде изследван, за да се установят евентуални заболявания. Само от описанието на процедурата може да ви стане ясно колко е „безопасна“ – направо тръпки да те побият. Въпреки това тя официално се води за ниско рискова. Истината обаче, основаваща се на реалните истории на жените, подложили се на амниоцентеза, а не на манипулативната статистика, е, че почти всички, които са преминали през тази процедура, са направили след това спонтанен аборт или са имали тежки усложнения на бременността, а бебетата им са оцелели само по чудо. Много от жените, които са загубили бебетата си след амниоцентеза, после разбират от изследванията, че всъщност плодът им е бил напълно здрав, но вече е късно: едва ли за някой може да е утеха, че бебето му е било здраво, когато него вече го няма.

Но дори едно дете да се роди болно, това прави ли го недостойно или негодно за живот? Болните деца – и въобще болните хора – нямат ли право да живеят? Или само здравите имат право на живот, а другите да бъдат изтребвани? Явно такава е позицията на медицината. Това си е истински здравен расизъм или медицински нацизъм. Някога Хитлер и нацистите са мечтаели да създадат едно напълно здраво общество, „чисто“ от всякакви „непълноценни индивиди“, но не като се борели с болестите и техните истински причини, а като изтребвали болните хора. Такова е мисленето и на медицината в областта на акушеро-гинекологията – на сталинския принцип „има човек, има проблем; няма човек, няма проблем“: има бебе, има проблем; няма бебе, няма проблем. За някои лекари важното е да няма болни бебета – за тази цел са готови да убият всички бебета, само и само да няма болни.

Смисълът на живота не се определя от това дали си здрав или болен, щастлив или нещастен, дали изпитваш страдание или не; животът има смисъл при всякакви условия и обстоятелства; дори страданието и болестите може да имат много повече смисъл, ако облагородяват и извисяват човека, отколкото някакво здраве и щастие, за които нито си благодарен, нито цениш, нито те правят по-достоен човек.

Друга широко разпространена заблуда, която също служи за оказване на натиск и всяване на страхове и която е поддържана от немалко лекари, е твърдението, че по-възрастните жени (разбирай жени над 35 години!) раждали болни бебета – или имало по-голяма вероятност да родят болно бебе, отколкото една по-млада жена. Всичко е индивидуално и конкретно за всеки и е напълно погрешно да се правят подобни обобщения. Естествено, някой ще извади „аргумента“ на статистиката в подкрепа на това твърдение. Но тук трябва да се има предвид, че в статистиката като неуспешни бременности са включени всички случаи на аборт, препоръчан поради предполагаем „риск“ или „вероятност“ за заболяване на плода, както и спонтанен аборт в резултат на извършена по лекарско назначение амниоцентеза. Следователно със своите настоявания за прекъсване на бременността поради някаква измислена от тях причина лекарите всъщност подсилват черната статистика. Може ли тогава тези данни да бъдат наречени „обективни“, след като са целенасочено направени да бъдат такива от „заинтересованите“ лица?

В днешно време все повече жени раждат на по-късна възраст. Това е тенденция, която ще се засилва в бъдеще, така че лекарите трябва да си променят разбиранията за възрастовите „ограничения“ на жените да забременяват и да раждат деца. Такива ограничения реално не съществуват, така че нека лекарите да не си приписват власт над живота, каквато нямат, определяйки кой може да ражда и кой – не, или кога. Както и да спрат да разглеждат като по-високо рискови бременностите на смятаните от тях за по-възрастни жени и да престанат да им упражняват натиск да се подлагат на всевъзможни изследвания и процедури, които в най-добрия случай са безсмислени, а в най-лошия могат да бъдат пагубни. Жените могат да раждат и да отглеждат деца на толкова години, на колкото им е дадено от Живота.

Трябва също така да се има предвид, че в медицината има определена „заинтересованост“ от това да се правят аборти, за да има материал за изследвания. Ако няма неуспешни бременности и мъртви бебета, няма да могат да се правят различни опити и проучвания. За медицината смъртта на едно дете не е кой знае каква трагедия, но за родителите, загубили бебето си, наистина е. Така че не позволявайте вашето дете да се превърне в материал за нечия дисертация или изследване. Освен това е добре да се настоява в случай на смърт на бебето – било в резултат на аборт или поради друга причина, тленните му останки да се погребват, а не да бъдат оставяни на болниците и лекарите, за да си правят опити и проучвания с тях, или да бъдат изхвърляни като отпадъци. Това е човешко същество, а не материал за изследване или някакъв боклук!

Някои болници отказват да се занимават с бременности, които са смятани за по-трудни, за да не си развалят „репутацията“, ако се случи нещо. Особено голяма съпротива има срещу бременностите с близнаци – някои лекари гледат на тях не като на повод за радост, а като на проблем. Даже се дават медицински препоръки за прекъсване на подобни бременности или за убиване на някое от близначетата, без реално да се проявява загриженост нито за живота на децата, нито за живота на майката, въпреки че може да се твърди точно обратното.

Не слушайте лекарите – освен тези, които имат светъл поглед и добро отношение към вас и децата ви; другите напълно ги игнорирайте и не позволявайте по никакъв начин тяхното мнение да ви окаже влияние. След като някой лекар не ви харесва, го сменяйте с друг. Слава Богу има и добри лекари.

Ако бяхме слушали някои лекари и прокрадващите се чрез тях отровни внушения, сега нито ние със съпругата ми, нито толкова много други хора щяхме да сме родители и да имаме такива прекрасни деца. За нещастие, немалко хора са слушали подобни “лекари” и отровни внушения и после горчиво са съжалявали.

Не робувайте на лекарски авторитети. Не се доверявайте напълно на лекарите, нито приемайте всичко, което ви казват, за чистата, пълна и абсолютна истина. Винаги си търсете откровение лично за вас и преценявайте нещата според вашия конкретен случай, без да се сравнявате с някой друг. Лекарите са хора като вас, а не богове. Те могат много да помагат, но и много да вредят. Има само един истински и всемогъщ Лечител и Той може да използва различни хора, средства и обстоятелства, за да ви помогне.

Основните причини за демографската криза не са финансови, нито икономически, нито материални, както се опитват да ни втълпяват. Основните причини за демографската криза са страхът и неверието. А те могат да бъдат победени единствено чрез любов и вяра. Любовта и вярата са основните движещи сили на живота, развитието и благополучието. Без любов и вяра животът е невъзможен; без тях няма развитие и благополучие. А страхът и неверието водят единствено до упадък, изостаналост и смърт – до каквото водят и егоизмът и мързелът, които също са в основата на демографската криза, кореняща се в нежеланието да се грижиш за някой друг освен за себе си – макар че е съмнително дали въобще човек наистина може да се грижи добре за себе си, ако не се грижи и за другите.

Автор: Илиян Могиларски

ФОКУС

Румен Вълка се пенсионира в Гърция в палат за 4 млн. евро

Похвалил се пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален

Румен Гайтански – Вълка се е изнесъл в Гърция, докато чака прокуратурата да приключи разследването срещу него за присвояване на 150 милиона лева от държавната Българска банка за развитие (ББР), твърди „Уикенд”. Гайтански се похвалил пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален, но като човек, видял много, е наясно, че няма защо да се навира между шамарите в София. Далеч по-разумно било да излезе в заслужена пенсия, все пак е на 67 години и да харчи на спокойствие натрупаното си богатство.

В южната ни съседка той разполага с ултра луксозна къща в богаташки комплекс, разположен на първия ръкав на полуостров Халкидики – Касандра. Вълка купува имението за 3,4 млн. евро, като впоследствие прави допълнителни ремонти за поне още 600 000 евро. С интериора на имота му се заема лично последната му съпруга Ася, която професионално се занимава с вътрешен дизайн.

Гайтански заминава към Гърция в края на миналата година. Да припомним, че в средата на октомври той излезе на свобода срещу гаранция от 250 000 лева. Съдия Виктор Чаушев прецени, че нямало опасност да се укрие или повлияе на свидетелите по делото за многомилионната афера от държавната банка. А и трябвало да си възстанови здравето, което сериозно се разклатило по време на няколкото седмици в ареста. Как да не се разплаче човек от подобна загриженост за клетия пенсионер милионер!

Румен Гайтански има и друг мотив да се изсели от България. След като неговият ментор Ахмед Доган загуби властта да „разпределя порциите в държавата”, империята на Вълка, разчитаща основно на държавни пари, бързо залязва. Фирмите му за събиране на боклук вече изгубиха няколко конкурса в различни градове. На тяхно място набързо се намести друг бивш кадър на групировките. Вълчата империя ще рухне окончателно в края на годината, когато договорите на фирмите му „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” за сметосъбиране в половин София изтичат.

Шансът да спечели отново конкурса е нулев, кълнат се общинари. Как ли да е иначе, след като лично кмета Васил Терзиев преди две седмици се похвали с поредната разкрита схема на Гайтански. Проверката на общинските чиновници показва, че „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” надписват теглото на събираните от контейнерите боклуци. В други от случаите камионите на Вълка карали боклуци от други градове и ги представяли за събрани в София. Като доказателство общинарите предоставиха множество видеозаписи, включително и правени с дрон. И при двете схеми са прибирани допълнително милиони левове, без реално да са свършили никаква работа. Според Терзиев измамата действа от години, но екипа на предшественичката му Йорданка Фандъкова изобщо не си е давал зор да я пресече.

Само от далаверите с отпадъците на София Вълка е изкарал над 100 милиона лева печалба, твърдят запознати. Като бос от ВИС-2 Румен Гайтански е властелин на столичните боклуци още от 90-те години на миналия век. Концесията му е прекратена през 2006 г., след като фирмите му отказаха да чистят и столицата осъмна с боклуци. Тогава лично Бойко Борисов се закле, че Вълка никога повече няма да помирише нов договор в София. Както често става, обещанията на Борисов се оказаха от ден до пладне. През 2018-2019 г. стана ясно, че Вълка се е върнал в бизнеса с боклука на София, макар и първоначално през задния вход. Дружеството му „Грийн партнърс” тайно сключва договор с общинската „Чистота Искър”, на която дава техника под наем за почистването на районите „Люлин”, „Красно село” и „Красна поляна”.

И това е само началото. През 2020 г. „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” печелят конкурси за почистването на 8 столични района. Вълка успя да се уреди с подобни договори и в десетки други общини управлявани от ГЕРБ и ДПС на ментора му Ахмед Доган. За почетния председател на ДПС е известно, че не прави нищо безкористно. Миналата година стана ясно и каква точно е благодарността на Гайтански. Покрай разплитането на аферата със 150-те милиона лева заем от Българската банка за развитие се разбра, че с 30 от тях са изплатени дълговете на притежавания от Доган ТЕЦ „Варна”. Твърди се, че Сокола е получил и още 20 млн. лева подарък. Да има да си харчи! Отделно Гайтански няколко години плаща издръжката на летния сарай на Доган, край Росенец.

Своя дял получава и тогавашният шеф на държавната банка Стоян Мавродиев. Според запознати Мавродиев прибира 10 милиона, за да накара своите подчинени да разпишат документите за скандалния заем. А че той е скандален, спор няма. Кредитът от 148,5 млн. лева е отпуснат през 2019 г. на новосъздадената и без абсолютно никакви активи фирма „Роудуей кънстракшън”. Неин собственик е адвокат Иван Георгиев, който от години обслужва Румен Гайтански. С държавните милиони „Роудуей кънстракшън” трябва да финансира покупката на неизвестната пътностроителна фирма „Пътстройинженеринг”, собственост на Вълка.

Още към онзи момент редица медии сигнализираха, че цената на „Пътстройинженеринг“ е изкуствено надута многократно, а целта му е приближеният до Ахмед Доган бизнесмен законно да ограби банката. Факт е, че фирмата на Вълка няма как да струва 150 милиона. Към момента на сделката тя няма никаква дейност, а печалбата й е смешните 13 000 лева. Единственото й имущество са няколко бракувани валяка и друга древна техника, с която уж ремонтира пътищата в Кърджалийско. Явно само Стоян Мавродиев и подчинените му не са осъзнали, че заемът никога няма как да бъде върнат на държавната банка.

Колко е истинската стойност на „Пътстройинженеринг”, лъсна миналата година. Тогава в опит да си върне парите, ББР продаде фирмата за 5 млн. лева. По този начин държавната банка си възстанови едва 3% от отпуснатия заем, без да се броят натрупалите се през годините десетки милиони лихви. Абсолютно престъпление, за което ще се окаже, че няма виновни. Поне така за това намекна миналата година съдията от Софийския градски съд Виктор Чаушев. В определението си, с което го пусна под гаранция, Чаушев обяви, че липсват доказателства за вината на Румен Гайтански-Вълка. И как да е иначе, след като подписи под всички документи са полагали само негови подставени лица. Той слага параф само под договора за продажба на своята фирма. В това няма нищо незаконно. Както се казва в поговорката: не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Дори и след рушветите за Стоян Мавродиев и Ахмед Доган, за Румен Вълка остават предостатъчно пари. Медийни разследвания показаха, че Гайтански е получил 46 милиона лева дивиденти от свои фирми, по чиито сметки постъпват част от милионите на държавната банка. С тях Вълка си купува баровска яхта, идеална за морски разходки около имението му в Гърция. За луксозният плавателен съд „Riva Rivamare 38” боклукчийският бос плаща над 1 млн. евро.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ФОКУС

Смъртоносната хватка на Дракона

Китай очевидно избягваше вторият акт в търговската война, но след като Съединените щати внезапно наложиха забранителни тарифи върху ключови групи китайски стоки, Пекин отговори неочаквано агресивно и незабавно премина в контранастъпление.

Докато широката общественост обсъждаше кой има по-високи мита, Китай наложи ограничения върху износа на полупроводници и свързани с тях продукти за Съединените щати. И за да е сигурно, че никой в чужбина няма да пропусне отговора, за десерт беше наложена пълна забрана върху износа на седем ключови редкоземни метала и на магнити, създадени на тяхна основа.

Първото нещо, което трябва да се подчертае, е радикалната промяна в тактиката на Китай. Последният път, а именно в периода 2018-2019 г., Пекин последователно въвежда контратарифи, но не се говори за блокиране на износа като цяло или в определени области.

Когато Вашингтон започна да се огражда с тарифни бариери от китайските стоки, последните бързо започнаха да текат по алтернативни канали – през Виетнам, Индонезия, Малайзия и, колкото и да е странно, Япония. Стоките са или директно пререгистрирани, или закупени от фиктивни фирми, като по този начин се променя формалната им собственост. САЩ, разбира се, бяха наясно с това, но нуждата от китайски стоки все пак надделяваше, така че стоките с лека надценка лесно преминаваха през митническата граница в Съединените щати.

На официалната арена страните шумно обявиха прекратяване на доставките на различни стоки, но зад кулисите Китай продаваше, а САЩ купуваше. До известна степен това действаше и в обратната посока. Например забраната за внос на американска соя продължи един месец, докато вносът на въглища беше възобновен след 90 дни.

През 2025 г. сценариите се промениха драматично. Този път Китай наистина спира продажбата на своите продукти или прави сивите експортни схеми изключително сложни.

Пекин не е наложил забрана в пълния смисъл на думата върху полупроводниците и продуктите, базирани на тях, но сега китайските митници изискват отделно лицензиране, а китайски източници пишат, че механизмът за получаване на лицензи за износ е само в етап на разработка. Най-новата бариера е издигната по пътя на седем редкоземни метала.

Сега се изискват лицензи за износ на покупката и за износ през китайските пристанища на самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, итрий и скандий. Както и постоянните магнити – както конвенционални (на базата на желязо, кобалт и цинк), така и специални, създадени на елементна база от споменатите редкоземни елементи.

Всеки знае, че Китай контролира до 90 процента от световното производство и обогатяване на редкоземни метали, но, за огорчение на Съединените щати, китайската индустрия доминира световните пазари за продукти, базирани на принципа на магнетизма, в същата пропорция.

Десетте най-големи компании в индустрията, включително Ningbo Zhaobao Magnet Co., Hengdian Group DMEGC Magnetic Limited, Ningbo Jinji Strong Magnetic Material Co., Baotou Tianhe Magnetics Technology Co., произвеждат девет от десет магнита, които заобикалят всеки от нас. Включително и всеки американец.

Лъвският пай от производството е концентриран около Гуанджоу в провинция Гуангдонг. Още през 2020 г. Си Дзинпин, откривайки тук „магнитен клъстер“, отбеляза, че индустрията е ключова за гарантирането на националната сигурност на Китай и че отбраната и наукоемките индустрии на Запад ще зависят все повече от китайския производствен капацитет и добрата воля на Пекин.

Най-общо казано, асиметрията на действията и дълбочината на китайското стратегическо планиране предизвикват заслужено уважение.

В днешно време малко хора си спомнят събитията от преди 15 години. През 2010 г. Пекин внезапно наложи ембарго върху износа на редкоземни метали за Япония, предизвиквайки истинска паника там. По националните телевизионни канали японски политици и служители предупредиха, че това може да доведе до колапс на ключови индустрии, особено в електронната индустрия.

Това предизвика не по-малко удивление в САЩ, тъй като Япония е основният доставчик на полупроводници. Ембаргото продължи точно седем седмици, през което време Пекин прочисти всички частни посредници с железен юмрук, организаторите на контрабандните канали отидоха в затвора, а цялата индустрия беше практически монополизирана под покрива на China Rare Earth Holdings Ltd.

След 15 години САЩ и Япония успяха само частично да заменят китайската елементна база чрез закупуване на аналози от Австралия, но общата тенденция само се влоши. Например миналата година китайските компании представляват 87 процента от глобалното производство на неодим и празеодим, ключови компоненти за производството на мощни магнити. Малайзия допринася с още осем процента, Виетнам – с 1,5 процента. Тоест повече от 95 процента само в тази зона се контролира от страни, срещу които САЩ вече са наложили санкции, за да пресекат паралелния китайски внос.

Е, и да стигнем до най-важното, защо магнити и каква е тяхната тайна сила.

Постоянните магнити, направени от редкоземни сплави, са модерно научно преосмисляне на конвенционалните магнити, където основният елемент е желязото. Най-често използваните сплави са неодим и самарий, но са възможни и други комбинации. Получените магнити, въпреки че са значително по-малки по размер, са поне два до три пъти по-силни от техните феритни или керамични аналози. Магнит, базиран на чист самарий, е шест пъти по-силен, а магнит, базиран на чист неодим, е десет пъти по-силен от своите „железни“ колеги.

Обхватът на приложенията на редкоземните магнити е толкова широк, колкото е и понякога неочевиден.

Те се използват в минни и преработвателни предприятия за масово извличане на полезни рудни компоненти, а магнитите се използват за почистване на пистите на летища от опасни метални отпадъци. Без тях работата на апаратите за ЯМР, създаването на вятърни генератори и електрически превозни средства е невъзможна; мощни неодимови магнити се монтират и в кормилните системи на автомобили с двигатели с вътрешно горене.

Магнитите повдигат отливки в цеховете за производство на стомана, държат листове и заготовки на конвейери за автоматично заваряване на каросерии на автомобили, улавят чужди частици във фармацевтични разтвори и създават ефект на магнитна левитация, поради което съществуват високоскоростни влакове.

И, разбира се, без магнитите от ново поколение е невъзможно да се произвеждат дронове, промишлени и бойни роботи, ударни и космически ракети, сателити, изтребители и всичко останало, което оформя концепцията на съвременния свят и особено на съвременната война.

Съединените щати заемат скромна ниша в тази област: по-малко от два процента. И ако Китай сериозно затегне винтовете на износа, тогава след известно време, когато текущите складови резерви започнат да се изчерпват, проблемът с попълването на запасите от сложни електронни оръжейни системи ще възникне с пълна сила.

Пекин ясно демонстрира на Вашингтон, че за да се победи вражеска армия, изобщо не е необходимо да се води ръкопашен бой. Достатъчно е да премахнете тези смешни, на пръв поглед, магнити от общата формула.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ФОКУС

Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Имоти, коли, банкови сметки: Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Даниел Иваничков – директорът в АПИ, отговорен за убийственото в буквалния смисъл на думата поддържане на пътната мрежа, довело до смъртта на 12-годишната Сияна и на хиляди други, е натрупал някои и друг имот през последните две-три години, установи разследване. Да припомним, че господинът е наричан от подчинените си с колоритния прякор Дани Касичката.

Вярно, имотните му придобивки – описваме само тези, които са официално вписани в Имотния регистър, не са кой знае колко бляскави, но пък и той е едва на 34 години. При това, за да си купи голям апартамент не му се е наложило да тегли банкови заем. А това си е направо постижение при космическите цени на имотите в София. Освен това той е в АПИ едва от 2017 г. като старши експерт, а през 2022 става директор на „Поддържане на пътната инфраструктура”.

Майка му Калинка, която е родена в Плевен, но живее в столицата, също е понатрупала някой и друг имот, като е пазарувала успоредно със сина си, установи таблоидът. Можем само да предполагаме до какви резултати би стигнала проверка, но истинска и задълбочена, извън официалния Имотен регистър, на Антикорупционната комисия.

И друго интересно съвпадение – имотите са купени, когато в АПИ избухва грандиозен скандал – в чекмеджето на Иваничков са открити сертификати за 140 млн. лева, които не са разплатени на фирми за пътна поддръжка. Защо ли директорът е държал тези важни платежни документи в бюрото си? Официален отговор на този въпрос няма засега.

Нека обаче проследим имотното замогване на семейството на младия пътен директор. Навремето той и майка му разполагат само с малко панелно апартаментче от 54 квадрата във „Фондови жилище” . След това през 2016 г. Калинка и Даниел получават по половин къща и стопански постройки в търновското село Дъскот. Този имот обаче им е прехвърлен от дядото на Даниел. Да уточним, че бащата на Иваничков е бил таксиметров шофьор, но е починал през 2002 г.

През 2015 г. майката на бъдещия пътен директор купува гарсониера от 44 квадрата в „Разсадника”. Само че за тази панелна придобивка й се налага да плаща ипотека цели 6 години. Успява да я погаси чак през 2021 г.

След като синът се издига в йерархията на АПИ, и трудните времена остават зад гърба на двамата. Майката и синът вече показват вкус и възможности да се сдобият с далеч по-големи имоти, за които не им се налага да сключват ипотеки.

През май 2024 г. Даниел си взема апартамент от 105 квадрата, ново строителство, както и два гаража – от 35 и от 17 кв. в „Разсадника”. Колко точно е платил за луксозния имот, той си знае, но по същото време агенции за недвижими имоти предлагат подобни жилища в района за над 200 000 евро.

През януари тази година Иваничков и майка му, заедно с още няколко лица, купуват парцел от 471 квадрата. Теренът е разположен на ул. „Памир”, а какъв градеж ще се извиси на това място, тепърва ще се види. Според източниците доскорошният държавен служител Иваничков планира да строи фамозна кооперация.

Не минава и половин година от тази покупка и през юни 2024 г. майката Калинка се насочва към морето, плаща в брой 83 квадрата апартамент в Созопол. Иначе в Търговския регистър на нейно име се води фирма за дребна търговия, но според документите е без дейност още от 2008 г. Към придобивките на сина, наричан Касичката, следва да прибавим и семейния му автопарк. Иваничков има два луксозни джипа ауди, а съпругата му Анна-Мария притежава „Алфа-Ромео” и три аудита. Наистина, за какво им е всичко това при състоянието на пътищата у нас, за чиято поддръжка отговаря именно господинът?!

Само 3 години преди майката и синът да започнат имотните си инвестиции (на името на съпругата няма нищо отбелязано в Имотния регистър) Даниел е в центъра на скандал. Той е уволнен, но после отново назначен в Пътната агенция и всичко това се случва през 2022 г. Маха го тогавашният регионален министър Гроздан Караджов, понеже в чекмеджето на Иваничков, както вече отбелязахме, са складирани сертификати за извършени, но неразплатени ремонти за 140 милиона лева.

Въпросните сертификати са много важни документи, понеже на тяхна основа след това се издават фактури за извършената работа и едва след това се получават парите. Само че едни фирми получават тези ценни разписки, след което им се плаща, за свършеното по поддръжката на пътищата, а други остават с празни ръце. Логичният въпрос в случаят е, дали за сертификатите не е искан рекет от фирмите? И дали на някой не му е кипнало и е подал сигнал до ръководството на министерството.

По същото време в страната бушува огромно недоволство сред пътни фирми, които имат да вземат огромни пари за поддръжка на шосетата за изминалата 2021 г. Както обяснява в медиите самият Гроздан Караджов дългът към пътните фирми тогава е изчислен на 800 млн. лева и доклад с тази сума е внесен в парламента.

Само че един ден при него пристигат зам.-министърът Явор Пенчев и шефът на АПИ Тодор Василев. Те му докладват, че са намерили сертификати за още 140 милиона лева в прословутото чекмедже на Иваничков. „Това вече преля чашата на моето търпение и ги помолих още в същия час той да бъде освободен” – обяснява Гроздан Караджов. Така Даниел Иваничков сдава директорския пост в АПИ.

Пред медиите Гроздан Караджов не пропуска да поясни още, че: „За много пътища, които трябваше да са в що-годе добро състояние, получавахме десетки, дори стотици жалби по всички канали. Имах много ниска оценка за работата на Иваничков. И на фона на плачевното състояние на републиканските пътища към онзи момент, ама тя и към този е подобна, пак ви казвам, това беше много над моето ниво на търпимост, освободихме го на секундата”.

Иваничков остава за кратко без работа. След като на власт идва правителството на Гълъб Донев, в което служебен регионален министър е Иван Шишков, той тихомълком е върнат обратно в пътната агенция. По думите на Шишков решението било на тогавашното ръководство на АПИ. Явно Касичката е безценен служител, комисионер, за някого в Агенцията!

Иначе Шишков го определя като „много малка пионка във всичко това”, което се случва в ремонтите и поддържането на пътищата. На свой ред Иваничков мълчи като риба и досега не е проронил и дума по чие нареждане е заключил документите в бюрото си. Чудно ли е тогава, че бързат да го върнат в Агенцията, нищо че го наричат зад гърба му Касичката.

Бащата на загиналата Сияна Николай Попов вече написа в социалните мрежи: „Даниел Иваничков! Това лице има основна вина за трагедията със Сияна, както с десетки тежки пътни инциденти в страната. През годините дори е командвал УС на АПИ с устни заповеди и заплахи. На ход е прокуратурата!” Тя обаче вече повече от 2 седмици след трагедията си прави пас.