ПАРИ
Измамници се опитват да точат банкови сметки след НАПлийкс
Измамници използват нова схема да стигнат до паролите ни за електронно банкиране и да точат банковите ни сметки. Те се възползват от притесненията на хората около хакването на информационните системи на НАП, при което в интернет изтекоха личните данни на над 4 милиона българи.
Във фалшиви мейли измамниците обясняват на хората, че заради хакерската атака в приходната агенция е необходимо отново да въведат паролите си за електронно банкиране, за да подобрят сигурността си. Към съобщенията има линк за достъп до електронното банкиране, но на практика се отваря фалшив сайт на съответната банка. Така измамниците разбират каква е паролата и получават достъп до банкови сметки.
„Схемата всъщност не е нова. Винаги когато се случи някакво значимо събитие, в случая хакването на информационните системи на НАП, се правят опити да се предизвика изкуствено доверие към подобни мейли“, коментира експертът по киберсигурност Спас Иванов пред Нова тв. „Никога не потвърждавайте подобни мейли. Банките изпращат мейли единствено с информативен характер, ако някой иска да извършите някакво действие, трябва да ви светне червена лампа, че това е измама“, посъветва още киберекспертът.
Той припомня, че почти всички банки в България са въвели т.нар. двуфакторна нотификация. При нея всеки път, когато клиентът иска да се разпорежда електронно с банковата си сметка, получава на телефона си потвърдителен SMS от банката с код, който трябва да се въведе, за да се извърши финансовата операция. Другата опция е притежаването на токен устройство, което генерира еднократни кодове за потвърждение на транзакциите.
Според експертите лесно може да се провери дали мейлът, с който ви информират, че трябва да извършите определени действия, е изпратен от обслужващата ви банка – като се задържи мишката на компютъра върху подателя, се появява действителният адрес, от който е изпратено съобщението.
„Най-важното, което трябва да се знае обаче, е, че във файловете, които изтекоха от НАП, няма нищо свързано с банкови сметки и пароли за банки“, уверява Спас Иванов.
НАП обаче до момента все още не е информирала гражданите какви точно техни лични данни са сред файловете, изтекли след хакерската атака. Вече трета седмица след установяването на пробива ИТ експертите в НАП сверяват информацията от тези файлове с реалната база данни на НАП, за да се види дали няма дописване, изтриване или други манипулации. Шефката на НАП Галя Димитрова не се ангажира кога агенцията ще приключи проверката, въпреки че преди няколко дни съобщи, че от 80 милиона записа 73 милиона вече са съпоставени. Тогава бе съобщено, че са засечени „несъответствия“ в над 600 000 записа.


ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








