ЗАКОН

Как да се държите пред побеснели прокурори и ченгета!

Не отговаряйте на полицаи и прокурори, ако първо не обяснят защо ви питат

България има проблем със защита правата на задържаните да бъдат навреме, надлежно и разбираемо информирани защо са лишени от свобода. Често в такава неизвестност те биват притискани от правораздавателните органи да разкриват информация и да пишат обяснения преди да е пристигнал адвокатът им. Известна е и практиката да “канят” заподозрени на “разговор”, който на практика се превръща в разпит и когато пристигне техен защитник, му се казва, че няма нужда от него, защото това не е задържане, а свободна беседа.

Това са част от заключенията на Агенцията на Европейския съюз за основните права (АЕСОП), базирана във Виена и наследник на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията. Докладът, изработен по поръчка на Европейската комисия, проследява прилагането на 3 директиви на ЕС в 8 държави, сред които и България, през 2018 г.

Данните в него се основават на интервюта с общо 252 души, включително 29 от България. От тях 11 са заподозрени от българските власти или са задържани по искане за екстрадиране от друга държава в ЕС, 6 са адвокати, 5 са полицаи, 4 са съдии или прокурори и 3 са от организации, които следят ситуацията в местата за задържане и лишаване от свобода.

Един от задържаните в България е описал, че известно време не е получил никаква информация за основанието и причините за това, а трима – че изобщо не са поличили никакво обяснение. Понякога те нямат достатъчно време да изчетат връчения им документ или полицията ги пришпорва да свършват бързо.

Липсваща или неразбираема информация

Представител на организация, наблюдаваща положението в местата за задържане, описва: “Основанието за задържане не е описано подробно в заповедта. Ако някой е арестуван, защото има доказателства за престъпление, това също не се описва в заповедта. Заповедта се попълва с колкото се може по-малко думи. Така че човекът не получава информация – най-малкото от тези документи не става ясно каква е причината, понеже задържаният няма представа какво означава, например, Член 72, параграф 1, точка 2, 3 и 4. Това не е информация, на която може да се разчита.”

ДокладътВ други от проверените страни като Австрия, Дания, Гърция, Холандия и Полша, в повечето случаи основанията за арест са представени писмено и се обясняват устно. В Холандия заподозреният може да получи допълнително обяснение от помощник на прокурора, тъй като това е част от оценката за законното основание за лишаването от свобода.

Авторите на доклада уточняват, че поради малкия брой анкетирани не бива да се правят общи заключения, че по принцип така се действа във всяка от държавите. Но един от интервюираните в България задържани описва: “Изобщо не ми казаха защо ме арестуват. Питах ги “За какво, какво става, искам да знам какво се случва, защо е всичко това?”, а те ми казват “Влизай в колата. За какво – ще научиш в полицейското управление”.

Имате право да мълчите

Не само в България се злоупотребява с това, че хората обикновено не знаят (и не биват надлежно информирани) за правото си да мълчат, включително за да не разкриват информация, която може да се използва срещу тях. Представител на органите на реда описва това като “игра на покер” със задържания.

“По принцип, заподозрените би трябвало да бъдат информирани и да разбират тази информация. Въпросът е, че понякога преди да пристигнат адвокатите им те биват подканвани да разкажат всичко, да споделят, защото така щели да получат по-леки присъди, защото иначе щяло да има “сериозни последствия” и т.н. Такива средства се използват и ако задържаните са по-податливи, по-срамежливи – както се държат повечето хора, попаднали за пръв път в подобна ситуация, те започват да пишат дълги обяснения, в които казват и неща, за които никой не ги е питал или дори неща, които са далеч от истината, само и само да излязат на свобода колкото се може по-бързо”, разказва адвокат от България, чието име не се посочва в доклада.

Опасната сива зона на “беседите”

Авторите описват и как в полицията на някои държави използват “сивата зона”, в която задържаният още не е наясно какъв е статутът му – дали е заподзрян, свидетел… Това е моментът, в който и органите на реда не са длъжни да уведомят задържания за правата му – задават му въпроси и си записват отговорите, но не ги вписват в официалните документи по случая. Преди да го информират за статута, задържаният не се ползва от защитата на заподозрян, който е длъжен да каже истината, но не може да бъде принуждаван да разкрива вредящи лично на него факти.

“Първо, хващат някого, водят го в полицията без да му връчват заповед за задържане. После казват, че просто искат да си поговорят. И когато пристигне адвокат, заявяват, че “Ама чакай, той не е задържан, че да има право на защита, ние просто водим беседа”. Човекът не е информиран за нищо, не знае защо е там, те просто започват да питат” “Къде беше, познаваш ли този или онзи” и т.н. А адвоката – забравете за него”, разказва в доклада защитник от България.

В страната това се наричало “разузнавателен разговор” и адвокати твърдят, че в България често такива беседи са първото основание, на което потенциален задържан, обвиняем или представляващ интерес е викан да се появи, а не формално да го призоват като свидетел.

Няколко от участниците в проучването изтъкват, че подобни “беседи” могат да навредят на положението на задържаните. Понякога такива хора дори не са записвани в регистъра на полицейското управление, а адвокатите им са държани отвън, защото нямали основания да присъстват. Половината анкетирани адвокати споделят за случаи, в които полицията се опитва в такава ситуация да измъкне колкото може повече, включително като кара хората да дават писмени обяснения.

“Българските власти са регулирали с някакви вътрешни документи – публично достъпни нормативни актове няма – провеждането на такива “разузнавателни разговори”, за които научаваме от разпитването на полицейски офицери като свидетели в наказателни дела”, разказва български адвокат. “Тогава установяваме, че заподозреният е бил поставен в ситуация да говори с полицията и да им каже всичко по случая без да му е изяснено нито че имат право на адвокат, нито че имат право да мълчат. После думите им биват включени в делото като свидетелски показания на разпитвалите ги офицери.”

Преходът от свидетел към заподозрян

Друг важен момент, посочен в доклада, е използването на показания от свидетели за натиск срещу тях, когато статутът им се промени в заподозрени или обвиняеми. В почти всяка от осемте държави с изключение на Дания, свидетелските показания остават в делото и съдията може да ги допусне като доказателствен материал или да ги прочете и да ги вземе предвид при разглеждане на случая.

Адвокат от България казва, че в страната има такава практика – да се взимат свидетелски показания и човекът да бъде питан вече като заподозрян дали продължава да стои зад думите си.

“По принцип, показанията на заподозрян, когато той е бил само свидетел, не се взимат предвид. В България това е напълно незаконно, доколкото знам – Европейският съд за правата на човека постанови, че е погрешна практика оперативните работници, след като разговарят с някого, после да разказват като свидетели какво са чули и присъдата да се основава на косвено признание”, разказва един от българските защитници.

“Разбира се, че четат свидетелските показания и ги взимат предвид. Както и че задават въпроси на базата на това, което заподозреният е заявил като свидетел”, е цитиран в доклада български адвокат. “Взимат ги предвид, но не могат да ги използват законно, съдът не може да се мотивира с това, че като свидетел той или тя е казал едно, а като заподозрян – нещо, противоречащо на първото, и затова второто ще го пренебрегнем и ще се позовем на показанията като свидетел. Това е невъзможно.”

Защо задържаните не схващат състоянието си

В проучването е отделено внимание и на усилията на властите да проверят дали задържаният добре разбира информацията за статута си. Авторите изброяват 5 проблемни казуса защо хората не схващат за какво става дума и България присъства при всеки един от тях:

– бързане да се приключи с процедурата

– стрес или психологическо състояние на задържания, особено ако е в такава ситуация за пръв път (в 3 от 5 случая в България анкетираните заподозрени изобщо не си спомнят заради притеснение дали са ги информирали за правата им да извикат адвокат; двама казват, че полицията директно им е извикала адвокат, на един е било казано, че няма нужда да вика адвокат, защото процедурите срещу него ще бъдат прекратени, един се е сетил, че прочел за право на адвокат във връчената му за подписване писмена декларация; във Франция съотношението на хората в такава ситуация е 1:10)

– предполагане на връзка между нивото на образованост на задържания и способността му да разбере правата си (бел.ред. – в смисъл, че на по-необразованите не се дават подробни обяснения, защото не могат да схванат за какво става дума)

– полицията не полага усилия задържаният да разбере правата си и просто му ги изчита и пита наясно ли е

– проблеми с това по какъв начин се поднася информацията на задържания (анкетиран от България описва как просто се връчва писмена декларация, която се очаква човекът да прочете, попълни и подпише).

Представители и на полицията, и на адвокатите в България казват, че обикновено се оставя изцяло на защитниците да обяснят на хората ситуацията. “Но ако задържаният се появи с адвокат, не му четат правата. От 100 случая, които съм имал, правата бяха изчетени само веднъж”, споделя един от адвокатите.

Адвокатите струват пари и това плаши

Още един важен момент за България – задържаните са освободени от плащане на разходите на представляващите си защитници, само ако в крайна сметка бъдат оправдани. Български адвокат твърди, че властите подчертават този факт на задържаните, вероятно за да ги накарат да се откажат от търсене на услугите на защитник: “Хората се притесняват за разходите, защото при изясняване на това, че им се полага правна помощ, винаги им казват, че ако ги осъдят, тези средства не им се възстановяват”. Негов колега казва, че това не е съвсем така, поне при хората, които вече са били обвиняеми – те не се притеснявали за разходите, защото на практика държавата няма как да си събере парите от осъдени в тежко финансово положение.

От България и Полша съобщават в доклада за притеснения, че органите на реда са във връзки с назначаваните от държавата адвокати и често полицаите препоръчват свои приятели. От организация, следяща състоянието на местата за задържане, разказват, че ако полицията изобщо помага на задържаните да си намерят адвокат, то е най-много да им връчи списък с имена и контакти и да им даде телефон или дори да позвъни на някой от тяхно име. “Всички анкетирани представители на този орган бяха единодушни, че никаква друга помощ не се оказва.”

Има адвокат, но как да стигне до клиента си

Когато в България се установи връзка с адвокат, има трудности той да се срещне с клиента си. Това става, след като конкретен служител, отговарящ за делото, позволи посещението, а това обикновено отнема време, през което продължават “неформални разговори” на полицията със задържания, пише в доклада. Опитите да стигнат до клиента си бързо след задържането се сблъскват с това, че назначаването на водещ следовател става след време и преди това никой не поема отговорността да позволи посещение на адвокат. А би трябвало човек да има възможност да се обади на семейството си или на адвокат от момента, в който е влязъл в полицейското управление, казва един от анкетираните.

“Когато ги задържаме за 24 часа, те не се нуждаят от адвокат”, обаче обяснява полицейски служител от България. “[Това става] едва по-късно, когато се намеси следовател и реши дали формално да повдигне обвинения или не.”

Двама задържани, които са анкетирани за доклада, казват, че сами са избрали и платили за защитниците си, но че те не са присъствали при арестуването им или когато полицията е поискала да дадат писмени показания по повдигнати им обвинения. Те са прекарали около 24 часа в ареста и са се видели с адвоатите си при напускането на управлението или по-късно. Други двама обвиняеми казват, че адвокатите са им избрани от полицията и че са ги видели чак в съдебната зала. Единият от тях е прекарал около 2 месеца в ареста преди първото съдебно заседание. И двамата не са доволни от начина, по който са ги защитавали и обвиняват адвокатите си, че само са се съгласявали с прокурора. Всъщност, по закон те имат право да сменят защитника си, ако не са доволни.

“Ако, съгласно Наказателно процесуалния кодекс на България, обвиняемият задължително трябва да има защитник и ако случайно полицейски служител или магистрат го разпитват без адвокат, въпросите имат нулева стойност, те нямат никаква процесуална стойност. Протоколите от такива разпити не се допускат като доказателства заради серзиозно процесуално нарушение. По този начин се допуска грешка още в разпита и каквото и да е казано в него, то няма процесуална стойност и е недопустимо като доказателство”, обяснява български съдия.

Post Views: 5

ЗАКОН

Отказът на парламента от референдум за еврото противоречи на демокрацията

Конституционният съдия Янаки Стоилов: Отказът на парламента от референдум за еврото противоречи на демокрацията

„В преамбюла на Конституцията на Република България народните представители от VII-то ВНС са прогласили своята решимост да създадат демократична, правова и социална държава, а в чл. 1, ал. 2, изр. второ те са предписали, че държавната власт се осъществява от народа непосредствено и от органите, предвидени в Конституцията. След като по въпрос, свързан със замяната на един от символите на държавността – националната валута с общата европейска валута – националната представителна институция е отказала произвеждане на референдум, трябва да се запита има ли въобще важни за националната съдба на България въпроси, по които такъв би се допуснал.“ Това пише в особеното мнение на проф. Янаки Стоилов – конституционен съдия по к.д. 13/ 2023г. към решението на Конституционния съд (КС), че отказът на депутатите да насрочат референдум не противоречи на Конституцията.

„Отказът на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по въпроса кога да се въведе еврото като единствена валута в Република България, предложен от инициативен комитет и подкрепен от стотици хиляди български граждани с избирателни права, противоречи на принципа на демокрацията, прокламиран в чл. 1, ал. 2 от Конституцията“, посочва Янаки Стоилов. Единствено той гласува с особено мнение за разлика от останалите членове на съда, които се произнасят в полза на решението на парламента да няма референдум за еврото.

„КС се е произнесъл по въпроса – противоречи ли на Конституцията решението на НС, с което не е прието предложението за произвеждане на референдум по поставения въпрос“, коментира бившия съдия Румяна Ченалова.

Предмет на делото е конституционосъобразността на решението на НС, а не на референдума.

В решението е записано:

„Чл. 6, ал. 1 ЗПУГДВМС гласи: „Споровете за конституционност на решението на Народното събрание ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ на национален референдум се решават от Конституционния съд до определяне на датата за неговото произвеждане“.

Тази разпоредба следва да се тълкува в контекста на установеното в чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията правомощие на Конституционния съд да се произнася по конституционосъобразността на „законите и другите актове на Народното събрание“. Това означава, че приетите от Народното събрание решения, в частност и решението, предмет на настоящото дело, попадат в обхвата на актовете на парламента, предмет на контрол за конституционосъобразност, по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

В тази разпоредба конституционният законодател „не прави разграничение между актове на Народното събрание с положително и актове с отрицателно съдържание с оглед на компетентността на Конституционния съд“ (определение от 27.10.1992 г. по к.д. № 22/1992 г.). Следователно на контрол за конституционосъобразност по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията подлежи НЕ САМО РЕШЕНИЕ на Народното събрание, което ПОДКРЕПЯ произвеждането на национален референдум, НО И РЕШЕНИЕ, което ОТХВЪРЛЯ направено предложение за произвеждане на национален референдум“.

На 9 май президентът Румен Радев обяви, че ще предложи на парламента свикване на референдум за приемане на еврото въпреки произнасянето на Конституционния съд.

„Това, което най-много липсва обаче, е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за нашето общо бъдеще, без да се вслушват в мнението на гражданите. Като президент съм убеден, че възвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус. С вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има правото да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще. Затова внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута – евро, през 2026 година?”, каза във видеообръщение към нацията държавният глава.

„Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще. Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Той ще даде думата на хората и ще даде възможност да се чуят всички аргументи „за“ и „против“. Ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие. Доверие, което загуби през последните години. Всенародното допитване ще върне към урните хиляди българи”, заяви Румен Радев.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 57

ЗАКОН

Бездарниците от прокуратурата изкарват Божков най големият звяр

Бизнесменът обяснявал, че “била много лесна”, дал на Бухлев снимка на Бойка Стоянова, точния й адрес, както и номер на автомобила ѝ

Убиецът Бухлев за Божков: Прати ме в Швейцария да застрелям една баба – любовницата на Мутафчийски!

Подготовка за убийството на Бойка Стоянова е най-малко известният случай от криминалното дело на Васил Божков. Описан е в обвинителния акт на прокуратурата, с който разполагаме. От него не става ясно защо Божков е искал убийството на жената.

В сряда Софийският градски съд е прекратил делото срещу Васил Божков за убийствата и е върнал папките на прокуратурата. Причината – допуснати са сериозни нарушения, липсват факти и подсъдимият не разбира за какво е обвинен. По делото са опит за изнасилване на Мария Филипова, бивша шефка на комисията по хазарта и подбудителство към убийствата на Йордан Динов, Манол Велев и Бойка Стоянова.

Бойка Стоянова е близка до хотелиера и оръжеен търговец Младен Мутафчийски, който почина през 2013 г. Историята разказва свидетелят Константин Бухлев, който лежи в затвора за убийството на диджей Теди във Варна. Мъжът беше убит пред дома си през 2015 г. Година по-рано, през юни 2014 г., Божков се свързал с Бухлев, когото познавал от началото на 1990 г., поне според показанията на свидетеля и обвинителния акт на прокуратурата. Срещнали се на паркинга на столично кино.

“По време на срещата Васил Божков казал на свидетеля: “Има една баба в Швейцария, която трябва да се премахне”, като добавил, че “била много лесна”, пише в обвинителния акт, който е върнат за поправка. Бизнесменът дал на Бухлев снимка на Стоянова, точен адрес в Швейцария, както и номер на автомобила ѝ.

По време на разговора Божков обяснил на Бухлев, че Стоянова е любовница на Мутафчийски. Обещал да му плати 100 хил. евро. Дал му аванс от 20 хил. евро и контакт с албанец, който има ресторант в Швейцария. Той щял да му даде пистолет със заглушител. С него щял да се види, след като вече е проучил навиците на мишената и е готов да извърши убийството. Бухлев твърди, че след тази среща са имали още една. На нея Божков го упрекнал, че се бави с изпълнението. Бухлев отговорил, че вече си е купил билет за Швейцария. После два пъти пътувал със самолет до Цюрих, а оттам с влак до адреса на Бойка Стоянова. Намерил къщата на три етажа, която била до езеро. Три дни Бухлев наблюдавал имота, но не видял Стоянова да излиза, нито колата ѝ. В разпита си твърди, че останал и през нощта, като направил много снимки и клипове, за да ги покаже на Божков. След това се прибрал в България и пак се срещнали на паркинг пред един от моловете в София. Дал му цялата информация, която събрал.

Божков се разочаровал, че не е свършил работата. Бил сигурен, че Бойка обитавала точно този адрес. Тогава решили Бухлев пак да отиде до Швейцария, за да я търси. Планът бил да купят фотокапан, който се използва от ловците, за да я заснеме при излизането ѝ от къщата. Бухлев пак тръгнал на път – през Милано, оттам с автобус до Лугано, където си наел автомобил, за да стигне до адреса. Тогава вече заложил фотокапана. Чакал я, обикалял с колата наоколо, но отново не я намерил. Тогава бил спрян от полицаи за проверка на документите. След това Бухлев преценил, че лесно могат да го хванат, ако извърши убийството. Въпреки това на следващия ден отишъл да види къде се намира ресторантът на албанеца. Седнал вътре и го видял, но си тръгнал, без да му се обади. Пак се върнал в България, за да докладва на Божков какво е свършил. Помолил за отсрочка от 7-8 месеца. Убийството така и не е извършено. Доказателствата на прокуратурата са два разпита на Бухлев от май 2020 г., когато вече е в затвора за убийството на диджей Теди, както и протокол за разпознаване.

Константин Бухлев беше защитен свидетел по делото срещу Роман Логвиненко за атентата срещу Алексей Петров от 2015 г. и за подготовка на убийството на Делян Пеевски.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 558

ЗАКОН

Върховният съд във Великобритания върна жената

Върховният съд във Великобритания реши: „Жени“ са само онези, родени като такива

Сюзън Смит (вляво) и Марион Калдер (вдясно), съдиректори на „За жените в Шотландия“, заедно с активисти на кампанията празнуват решението пред Върховния съд.

След дългогодишна съдебна битка Върховният съд във Великобритания отсъди каква е точната правна дефиниция на думата „жена“, а именно – основана на биологичния пол. Решението по казуса е записано в документ от общо 88 страници. Отсъждането идва след дългогодишна съдебна битка между шотландското правителство и група жени. Единбург твърдеше, че транссексуалните лица със сертификат за признаване на пола (GRC) имат право на защита, основана на пола, докато организацията „За жените в Шотландия“ твърдеше, че тя се прилага само за хора, които са родени като жени.

Съдиите казват, че „понятието за пол е двузначно“, като същевременно предупреждават, че това знаково решение не трябва да се разглежда като победа на едната страна над другата.

Съдиите подчертаха, че това решение не трябва да се тълкува като триумф на една група от обществото над друга, но „За жените в Шотландия“ очевидно бяха тези, които празнуваха победата си. В съдебната зала имаше сълзи и прегръдки, след което навън бе отворена бутилка шампанско.

Това решение е недвусмислено изявление на съда, че правата, основани на пола, съгласно Закона за равенството се основават на биологичния пол. Важно е да се подчертае, че това не заличава защитата на транссексуалните лица, характеристиката за промяна на пола остава в сила, пише Бибиси.

Но това е знаков момент в дебата за пола. И той ще бъде използван от участниците в кампанията за оказване на натиск върху правителството във връзка с по-широките му политики и насоки. Неизбежно ще има въпроси към шотландските министри, които загубиха в най-висшата съдебна инстанция в страната.

Базираната в Единбург благотворителна организация за защита на правата на транссексуалните Scottish Trans заявява, че призовава хората „да не изпадат в паника“ след решението, че правното определение за жена се основава на биологичния пол.

„Бързо ще излязат много коментари, които вероятно умишлено ще преувеличат въздействието, което това решение ще окаже върху живота на всички транссексуални хора“, пише благотворителната организация в платформата за социални медии Bluesky.

С победа за шотландските джендър-критични активисти, които заведоха делото в най-висшата съдебна инстанция на Обединеното кралство, петима лондонски съдии единодушно постановиха, че „термините „жена“ и „пол“ в Закона за равенството от 2010 г. се отнасят до биологичната жена и биологичния пол“.

Съдът обаче подчерта, че Законът за равенството защитава от дискриминация и транссексуалните лица, предаде АФП.

Законът „дава защита на транссексуалните хора“ чрез защитената характеристика на промяната на пола, но също така защитава от дискриминация по отношение на придобития от тях пол, заяви съдия Патрик Ходж, произнасяйки присъдата.

Това е кулминацията на дългогодишна битка между шотландското правителство и кампанийната група „За жените в Шотландия“ (FWS) – която започна обжалване пред

Върховния съд, след като загуби пледоариите си в шотландските съдилища относно неясно законодателство, целящо наемането на повече жени в органите на публичния сектор.

Десетки членове на FWS и други критични към пола активисти, които твърдят, че биологичният пол не може да бъде променен, ликуваха от радост след решението, като се прегръщаха и плачеха пред съда.

„Това беше много, много дълго пътуване“, каза Сюзън Смит, съдиректор на „За жените в Шотландия“, и добави, че участниците в кампанията са „изключително благодарни за това решение“.

„Днес съдиите казаха това, което винаги сме вярвали, че е така: че жените са защитени от биологичния си пол. Сега жените могат да се чувстват сигурни, че услугите и местата, предназначени за жени, са за жени“, посочи тя.

Преди произнасянето на присъдата активисти за правата на транссексуалните изразиха опасения, че решението в полза на FWS може да доведе до риск от дискриминация на транссексуалните в избрания от тях пол.

„Съдът е наясно със силата на чувствата на всички страни, които стоят в основата на това обжалване“, заяви Ходж, признавайки борбата на жените срещу половата дискриминация, както и „уязвимото“ положение на транс общността.