Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!

Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.

„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.

Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.

„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“

По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.

„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“

Според него тази промяна трябва да започне незабавно.

„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“

Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.

„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“

Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.

„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“

По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.

„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“

Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.

„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“

Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.

„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“

Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.

„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“

Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“

Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.

„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“

Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.

„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“

Величков изрази очакване за съвместни действия.

„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“

Той засегна и темата за президентските избори.

„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“

ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?

Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.

„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.

По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.

За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.

„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.

Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.

От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.

„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.

Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.

Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.

Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.

Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.

Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Иска се желязна воля срещу подземния свят а не невежество! Първата жена главен прокурор със залужени заплахи – Фатик: „Ще те одера жива“.

От заплахи от подземния свят до върха на държавното обвинение с протекциите на ментора и Сарафов – как Ваня Стефанова стигна до поста главен прокурор и защо мандатът ѝ може да се окаже кратък

Първата жена начело на държавното обвинение в България – Ваня Стефанова, беше избрана за временно изпълняваща длъжността главен прокурор от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет след оттеглянето на Борислав Сарафов. Въпреки че се ползва с безупречна репутация като магистрат, очакванията са тя да остане на поста най-много 6 месеца.

Политически контекст и бъдеще на поста

53-годишната Ваня Стефанова беше избрана с пълно единодушие за наследник на Сарафов след неговата оставка. В магистратските среди обаче преобладава мнението, че тя няма да заеме поста за пълен 7-годишен мандат. Причината е заявката на „Прогресивна България“ да бъде избран нов Висш съдебен съвет и да се реализира дълго отлаганата съдебна реформа.

Кариера изграден благодарение на Сарафов

В началото на 2025 г. Стефанова е назначена за заместник-главен прокурор от самия Сарафов, заемайки мястото на Мария Павлова. Поради това мнозина я определят като негово доверено лице, макар че за разлика от него тя не е била замесена в публични скандали.

Образование и ранни години

Първата жена главен прокурор е родена в Горна Оряховица на 26 септември 1973 г. През 1996 г. завършва право в Софийския университет с пълно отличие, като неин преподаватели са утвърдени имена в наказателното право като Маргарита Чинова, Димитър Михайлов и Борис Велчев – главен прокурор на България в периода 2006–2012 г.

Начало в прокуратурата

Именно с препоръка от Борис Велчев, представена пред тогавашния окръжен прокурор на София – Маргарита Попова, през 2001 г. Стефанова става прокурор в районната прокуратура в Сливница. По това време неин ръководител е Борислав Сарафов. Само две години по-късно тя вече е заместник районен прокурор, като работи по дела за наркотрафик и контрабанда през ГКПП Калотина.

Знакови случаи – Опицвет стига до задънена улица

Сред първите значими разследвания, по които работи, е “разбиването” на нелегална лаборатория за синтетични наркотици в село Опицвет. Открити са над 660 килограма амфетамини, а обвинения са повдигнати срещу Кристиян Младенов и химика Валентин Примов, делото стига до задънена улица.

На първа инстанция двамата получават по 15 години затвор, но впоследствие наказанията им са намалени – Младенов излежава 5 години, а Примов – 6. През лятото на 2014 г. Младенов умира от инфаркт в Слънчев бряг.

Делото срещу Барона и заплахите, пълна издънка

Сред делата, с които Стефанова се отличава, е това срещу известния контрабандист Боян Петракиев – Барона. Още през 2001 г. срещу него са образувани производства за контрабанда, грабежи и незаконна търговия.

Колеги разказват, че тя е получавала сериозни заплахи, включително от хора от обкръжението на Барона и от Филип Найденов – Фатик, който се заканил „жива да я одере“. Това я принуждава да смени жилището си. В крайна сметка Барона е осъден само на 3 години затвор, а прокуратурата конфискува два негови апартамента.

Работа по дела срещу наркобосове … издънени дела

Като прокурор в Софийска област Стефанова участва и в разследвания срещу фигури като Константин Димитров – Косьо Самоковеца и Антон Милтенов – Тони Клюна, които са ликвидирани преди да бъдат осъдени.

Преминаване през ДАНС, поради некадърност

През 2010 г. тя преминава в Софийска градска прокуратура, а между 2013 и 2015 г. е заместник-председател на ДАНС, назначена с решение на Министерски съвет, подписано от премиера Пламен Орешарски.

След това се завръща в прокуратурата, а през 2020 г. оглавява Специализирания отдел на Върховната касационна прокуратура.

Костинбродската афера – делото е “смачкано”

Едно от най-шумните дела, по които е работила, е т.нар. Костинбродска афера – скандал от 2013 г., избухнал в деня за размисъл преди парламентарните избори. Тогава са открити 350 000 допълнително отпечатани бюлетини.

По случая са повдигнати обвинения срещу Росен Желязков, който впоследствие става премиер. Делото обаче се проваля в съда и той е напълно оправдан. Към този момент Стефанова вече не е сред прокурорите по делото.

Преподавателска дейност и предстоящи предизвикателства

Освен дългогодишната си кариера, Стефанова се занимава и с обучение на магистрати – от 2021 г. преподава в Националния институт по правосъдието.

В следващите месеци тя ще бъде изправена пред сериозно професионално изпитание като временен главен прокурор. Очакванията към нея включват придвижването на редица забавени дела с висок обществен интерес, които от години чакат развитие.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ