БЪЛГАРИЯ

Любовни игри на “Левски”

Случващото се в „Левски“ София, за поредна година, е еманация на необратимия и катастрофален упадък на една обществено, социално и институционално превзета и провалена държава. Клубът, за който Христо Смирненски е писал стихотоворение, а Димчо Дебелянов химни, за който капитан Димитър Списаревски е рисувал рисунки, а братята Иван и Владимир Вазови са взели присърце борбата за юридическата му регистрация, е един от последните тласъци на българското Възраждане. Днес е унизително принизен до политически инструмент и разменна монета в едни чужди, мръсни, мутренски игри, които до такава степен са окопали и задушили устоите на цялата държава, че клетата ни майчица България изнемогва в сподавен плач, без чист въздух и вода, отровени и откраднати от корените и недрата ѝ.

Клубът „Левски“ е създаден в една от онези родолюбиви и по детски наивни, идеалистични каузи, които са правили от децата на България големи и достойни мъже. Клуб на високи ценности и добродетели, в чийто устав от самото начало е заложено изключването на всеки един член, който се е проявил в дух на неспортсменство, измама, агресия или пиянство, несъвместими и уронващи престижа на Софийския Спортенъ Клубъ „Левски“. В годините на мракобесния комунистически режим, „Левски“ генерираше и консолидираше съзидателната енергия на онази част от българския народ, която ценеше свободата и достойнството много повече от изкъртените си зъби в килиите на Държавна сигурност. Онази част, която единствена в България намери човешката съвест да подкрепи масово чешките студенти, скандирайки „Левски, Дубчек, Свобода!“ по стадионите на България, докато престъпникът Тодор Живков изпращаше български танкове да подкрепят съветските му господари в смазването на великото чешко въстание за свобода. У нас същата тази група плати скъпо цената на това свое дело, а на „Левски“ София му беше отредена ужасната съдба да бъде унизително подведен под опеката и пагона на най-омразната институция за всеки непримирим и свободолюбив левскар – Държавна сигурност.

„Левски – оле, нищо общо с МВР!“, тръгнаха да крещят хората по трибуните и момчета със „сини“ шалчета започнаха да изчезват по трудовите лагери и из тухларните, а други директно биваха интернирани извън София. Но нови и нови поколения идваха и заемаха местата им на стадиона… И заради тях истината зад идеята, наречена „Левски“ София, оцеля неподменена. Идеята никога не загуби своята идентичност, никога не прекъсна пъпната си връв, защото тя не се скроява и съшива изкуствено в нечия канцелария, а се предава от и чрез хората, които разпознават фалша и не се примиряват с него. Когато режимът отне на „Левски“ стадиона му в центъра на София и го изгони в подуенските покрайнини да рита на игрище без трибуни, за да се пречупи популярността му, когато „Левски“ беше забравил с години как изглежда видът на шампионския медал, на „Герена“ започнаха да се стичат три пъти повече хора. Защото идеята беше в опасност. И не носиха със себе си само „сините“ шалчета, а и кирки и лопати, за да вдигнат сами от насипите на село Подуене трибуните на стадион „Георги Аспарухов“.

Днес една самозабравила се мутра, която от десетилетие държи 7 милиона човека заложници в една изключително ниско интелигентна игра на монополи, в която с бивши и настоящи авери първо се събират и си разделят, а по някоя време се скарват и си преразпределят частни и държавни имущества, пари и бизнес влияния, казал на един друг авер за „Левски“: „Аз няма да го взимам, взимай го ти!“. И аверът го взел, но сега се скарали с главната мутра и затова молил левскарите да звъннат на Краля-Слънце да му кажат да го остави на мира, защото в противен случай ако приключил той, приключвал и „Левски“. Да си знаем мястото, един вид. И, разбира се, в един и същ обидно тъп сценарий, разиграван от около 15 години, великата идея зад този вековен клуб продължава да бъде заложник в една чужда, порочна схема и да бъде безжалостно обезценявана от хора, които скоро ще се върнат обратно на бунището на човешката история, откъдето произхождат. Но ще ни завещаят тежки и непоправими, навярно, щети.

Уви, от онзи сой и морал хора, които браниха идеята „Левски“ в най-черните му и безнадеждни дни, по начини и с методи, които макар трайно да променяха тях, оставяха морала и идеала на „Левски“ непокънати, днес са останали и остават все по-малко и все по-разединени хора. Доста момчета и момичета решиха в търсене на бързия, краткия и адаптивен път към „успеха и щастието“ в живота да подменят своя морал и ценности, но по-пагубното е, че решиха и успяха да наложат същата подмяна и над общата единица за стойност в „Левски“. Омесиха, като в миш-маш, слогани, символи и завети от левскарското основоположничество с напълно несвойствени възгледи, методи и примери от заника на мутренските години, и по този начин активно допринесоха за обезценяването на левскарската същност и ценности. Левскарите сме твърде много и твърде различни, в мнението, във възгледите, в начините, в съвестта и в съзнанието си. Но за толкова дълго време ценностите на „Левски“ винаги са вървяли над всеки, непроменени и недокоснати. Несвойствените биваха претопявани, а не обратното – несвойствените да претопяват ценностите. В това се провалихме жестоко, шумно, тежко и навярно непоправимо.

„Левски“ със сигурност може да бъде приключен от нискочелите кукловоди под някаква форма. Но те смятат, че тази форма е единствената и окончателната, а ние знаем, че живуркането на ПФК „Левски“ в някаква т.нар. елитна футболна група е само частица от смазващата с огромността и комплексността си същност на тази институция. И така да бъде, но докато още имаме, срещаме и познаваме левскари от онзи, другият сой и морал, „Левски“ никога не ще бъде запомнен с позорното му настояще на мутренско бичке по анцуг, разкрачено между мостовете на подлизурковщината, слугинажа, келепира и преживяването. А ще бъде запомнен, като онзи неподправен и невъзможен за имитация и ген-инженеринг 100-годишен, непрежалим нам старец – с набраздените до неузнаваемост лице и ръце, прегърбен и състарен от превратностите и битките с времето, но пазещ в проникновения си „син“ поглед, и някъде в невидимия си екзоскелет, спомена и истината за онази горда, изправена и достойна възрожденска осанка, която превърна една детска мечта в най-голямата събирателна любов и кауза на България.

Не е срамно „Левски“ отново да започне да играе на игрища без трибуни, ако това ще ни върне към корените, към същността, към чистите и почтени идеали и вън от ръцете и интересите на несвойствени хора. Ако няма пари за трибуни, ще донесем пак кирките и лопатите. Ако няма пари за екипи, ще купим шевна машина и ще си ги ушием. Ако няма достатъчно играчи и ние може да се съблечем по екип. Винаги ще се намерят български деца, които да тичат след една топка само заради честта да носят емблемата на великия „Левски“ София, и заради едната кифла с боза от млекарницата на бай Трайче Жиковски, както в 1911 година. В „Левски“ нищо не е на всяка цена. Само името и ценностите. Винаги ще има „Левски“ София, докато има поне един останал човек, който помни и пази тази негова истина. От години се надпреварваме с гробокопачи, вътрешни и външни, да пием от чашата с отровата. Няма шанс ние да стигнем до дъното първи, защото помнете, че там где крачка до гибел остава, там и надеждата най-често изгрява. Само “Левски” завинаги!

БЪЛГАРИЯ

Борисов, се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела

Пътуването на Тръмп младши в София не се покри със слава – нито за него, нито за домакините му, нито за санкционираните по Магнитски, нито за медиите под техен контрол.

Най-ощетен се оказа Борисов, който се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела – без дори да получи снимка с автограф. Подобно унижение за лидера на партията мандатоносител и трикратен министър – председател от човек, който дори не заема държавен пост, е срам за цялата държава и показва тоталното дъно, в което е пропаднала цялата политическа класа. Там, където в лобито на бившия Шератон Бойко издебна сина на Тръмп, едно време жриците на любовта причакваха клиенти в малките часове на нощта.

Аман от наведени чиновници, преди .ижеха задниците на руснаците. Сега на Американците.#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/Pms5k65fcb

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

Изводите:
В очите на новата администрация на Белия дом България остава блато, “пълно с крокодили и хипопотами”, в което трябва да се стъпва внимателно. Сделки няма да бъдат правени, освен за криптоактиви, а правителството на Желязков – Пеевски не е припознато въобще за партньор на Щатите. Такъв тепърва ще се търси.

САЩ ще си търсят до последно и онези 5 милиарда долара, ограбени от криптофараонката Ружа Игнатова от американски граждани, които сега се намират най-вероятно изпрани в български престъпни ръце. Този знак вече е даден и на Сарафов, сещай се – на Пеевски и Таки, така че скоро ще следват остри действия срещу хората с власт у нас. Кой знае дали Нексо не съдействат с информация на американските служби?

Потрес! Борисов издебнал Тръмп-младши като фен, няма даже селфи пред тоалетнитеhttps://t.co/WVmSm2nQBD pic.twitter.com/ydUpdGG1ch

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025

САЩ си дават сметка за отровната медийна среда в България и за завладяната държава и затова лишиха БГ медиите от достъп до Тръмп – младши, както и лишиха Борисов от медийно влияние. За ЦРУ не е тайна #КОЙ изпрати мисирките на пистата със самолета на Тръмп – младши и #КОЙ целеше да си го закачи на ревера за пред публиката. За разлика от Сърбия, където се пекоха прасета пред медиите и от Унгария, където Тръмп спокойно общуваше с политици и медии, в България нямаше среща с журналисти и политици. А Тръмп – младши също е влогър и журналист, но не пожела да дава или да взима интервюта.
На събитието на NEXO много хора си говореха със сина на президента на САЩ и си направиха селфита, но сред тях не бяха депутати или бизнесмени от кохортата на Мечо и Шиши. Освен ако, някой строителен бос, виден хотелиер или Калин Стоянов не са се промъкнали дегизирани като хостеси или сервитьори. Някой от тях имат опит в миналото като такива.

Не един или двама от поканените и организаторите на събитието с Тръмп бяха жертви на Пеевско-Бойовите бухалки през годините – Антони Тренчев от хоста NEXO и собственикът на Еврохолд, когото Борисов плашеше да размаже с КЗК заради фамозната Гинка Върбакова, а по-миналата година и тази зима му се заканваше и Пеевски. Тези хора бяха избрани от САЩ и от Тръмп пред Пеевски, Борисов и техните проксита и назначени милиардери.

Най-ощетен се оказа Бойко Борисов, който се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела – без дори да получи снимка с автограф. pic.twitter.com/m6Z17A4gC8

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025

Никой няма да бъде ваден от санкциите по

Магнитски и дори никой не работи в тази посока – просто защото няма как и няма смисъл. Борисов лъже мисирките безсрамно за някакви доноси срещу Пеевски и Горанов, но не доносите са били причината да попаднат в Магнитски. Самият Пеевски също излъга мисирките нагло с думите си, че е подал възражения с “доказателства” срещу санкциите. Както BIRD и медиите показаха, Пеевски не е отрекъл черно на бяло пред САЩ нищо от това, че е корумпиран, а единствено отрича, че е бил лице на висш държавен пост, когато е вършил гранде корупцията. Тъжна история, защото мисирките тиражират лъжи и дори не задават въпроси.

В Унгария извадиха един от Магнитски и затова в Будапеща имаше публични срещи с политици и с медии на младия Тръмп. Борисов не е Орбан и Пеевски не е Антал Роган. И няма да бъдат.

Най-тежката присъда от Тръмп – младши бе не за Борисов и Пеевски със съпътстващата ги олигархия, а към ТЕХНИТЕ медии в завладяната от тях държава! Начинът, по който мисирките бяха напъдени от пистата с едно махане на ръка и с “Къш!” по нареждане на Тръмп от самолета му е истинската оценка на това семейство и службите зад гърба им към Пеевски и пеевщината в българските медии. 👇👀

Николай Бареков

БЪЛГАРИЯ

Цената на тока по новите правила: Какво означават промените за потребителите.

1 януари 2026 г. отпада като крайна дата за старта на свободния пазар на ток за домакинствата.

Цената му за бита от 1 юли ще бъде определяна с политическо решение от НС и от МС. Има ли риск за сметките за тока? Темата коментираха енергийните експерти Еленко Божков, бивш зам.-министър на енергетиката, и Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията.

Божков заяви, че решението за премахването на крайната дата предизвиква противоречиви чувства.

„В случая това решение е възприето поради крайна необходимост. Цените на свободния пазар продължават да бъдат високи, защото има дефицит в нашия регион. Той се дължи на това, че заедно със Сърбия, Турция, Румъния и Гърция, предоставяме енергия на Украйна. Нашият и техният дефицит достигат 8 милиона мегават часа на месец, което е горе-долу годишното производство на „ТЕЦ-Марица изток” 2. Това държи цените високи в региона. Дефицитът не може да се попълни от Западна Европа. Пуснеш ли цените за бита в този момент на свободния пазар рискуваш много. Оказва се, че не сме готови за това, което се иска от нас от 10 години. А трябва”, заяви Божков.

Според него, ако се освободят цените, ще има много повече инициатива за създаване на граждански енергийни общности.

„Големият риск е, че по този начин се обезкървява самата енергетика. В момента това означава запазване на обществения доставчик. А единственият начин той да запази цените е като товари водноелектрическите централи, НЕК и Атомната централа”, каза Божков.

Цветомир Николов обясни, че либерализацията е в две стъпки.

„Първата е либерализиране на пазара на едро. Това означава да отпадне моделът на обществения доставчик в лицето на НЕК и крайните снабдители да започнат да купуват електроенергия за своите потребители на свободния пазар. Министерският съвет вместо КЕВР да определя крайната цена за битовите потребители. Т.е. за потребителите нищо не се променя от гледа на точка на тарифите. МС ще продължава да субсидира разликата между пазарната цена и цената, която стига до потребителите посредством Фонда за сигурност на електроенергийната система. Това е, което би се случило. Защо няма да се случи? Поради една проста причина: това правителство няма намерение да прави реформи в електроенергетиката. Вижда се от действията им по отношение на ПВУ, вижда се от всички неща, които продължаваме да си говорим тази година”, заяви Николов

БЪЛГАРИЯ

„Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър

Авиоинструктор: „Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър

След дългоочакваното пристигане на „новият“ изтребител F-16 в България, пилоти и авиационни експерти започнаха да коментират качествата на машините. Един от тях – ветеран авиоинструктор с дълъг стаж, който по разбираеми причини пожела да остане анонимен – сподели ексклузивно пред нашия екип:

„Разбирате ли, тези F-16 са като да получите нов телефон, който обаче е произведен през 70-те години. Разбира се, той все още може да звъни, но няма екран, а зарядното му е с три кабела и нужда от дизелов генератор. Ако трябва да съм честен, мисля, че ако съберем достатъчно капачки от буркани, разтопим ги и ги отлеем във форма на самолет, вероятно ще получим по-смислена и надеждна бойна машина.“

„Изцяло нов, но малко стар“

Правителството гордо обяви, че изтребителите са „чисто нови“, макар че са по-стари, като модел, от пилотите, които ще ги управляват. Единственият наистина нов етикет върху тях е този с надписа „НЕ ПИПАЙ – МОЖЕ ДА ПАДНЕ!“.

Когато попитахме авиоинструктора какви точно са проблемите с машините, той въздъхна тежко и започна да изброява:

Авиониката е толкова стара, че системата за навигация все още смята, че Съветският съюз съществува.

Бутони в кабината са толкова много, че някои от тях просто не знаем за какво служат – подозираме, че някои всъщност са от стар руски телевизор.

На някои самолети вместо модерни HUD дисплеи имаме залепени листчета с инструкции от предния пилот.
„Българският инженеринг ще спаси положението“

Въпреки всичко, нашите военни инженери вече работят по подобрения. Според тях, някои от иновациите включват:

Монтиране на мигачи от „Голф 2“, за да могат пилотите да сигнализират преди завой.

Въвеждане на бустер с домашна ракия – просто защото ракетното гориво е прекалено скъпо.

Обмисляне на вариант за парашути от найлонови торбички – „те са евтини и се разпадат по-бавно от бюджета на армията“.

Какъв е изводът?

Макар че новите (но стари) F-16 все пак могат да летят, остава въпросът дали инвестицията е била оправдана. Авиоинструкторът, който започна този разговор, обобщи:

„Ще свикнем, разбира се. Но ако видите пилотите да носят отвертки и резервни части в джоба си, не се чудете – просто така изглежда новата модернизация.“