《Новата руска ракета «Новатор» срещу американските ПРС в Румъния и Полша》

Опитите за принуждаване на Русия със сила няма да се оправдаят никъде

Поредната среща на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел на 12 февруари се проведе под мотото на нарастващата „руска заплаха“.

Миналата година френският президент Е. Макрон заяви, че “мозъкът на НАТО е умрял” и това се превърна в ясна индикация за състоянието на съюза. От една страна, Тръмп отдавна остро критикува членовете на блока, които не плащат за „колективната защита“. От друга страна, действията на САЩ по отношение на Иран предизвикаха недоволство сред европейците. Различията се формират и в НАТО в подходите към отношенията с Русия. Въпреки това, за да се закърпят дупките в корпуса на „атлантическия кораб“, капитаните на този кораб не са измислили нищо по-добро от „руската заплаха“.

На съвещанието на министрите на отбраната на Алианса от време на време се чуваше тезата за нарушаването на “равновесието на страха”, вината за която е на руската политика в областта на оръжията. Генералният секретар на НАТО Й. Столтенберг заяви, че НАТО “е обезпокоена от появата на нови руски ракетни системи, които са създали стратегическо предимство за Русия и които блокът е безсилен да отблъсне”. Ставаше дума за ракетите «Новатор» (модификация на «Искандер»), на които НАТО приписва завишен обхват на полета.

В изказванията на някои участници в срещата беше отбелязано, че скоростта на «Новатор» не надвишава скоростта на пътническия лайнер, а времето им на полет е 2 часа. Тези ракети обаче в последния етап на полета могат да летят по плоска траектория на височина около 50 м. над земята и в пълен режим на радио тишина, което затруднява тяхното откриване. Позовавайки се на «Новаторите», САЩ обявиха нарушение от страна на Русия на Договора ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО) и в началото на февруари 2019 г. започнаха процедурата за оттегляне от Договора. Руското министерство на отбраната демонстрира ракетата «Новатор» на пресконференция и разкри характеристиките й на изпълнение, но това за американците изглеждаше неубедително. САЩ не промениха решението си, но беше постигнато само едно – Русия обяви намерението си да увеличи обсега на полета на «Новатор» до 2-3 хиляди километра.

Изказвайки се на срещата на министрите на отбраната на НАТО на 12 февруари, те забравиха едно обстоятелство – причините, поради които възникнаха «Искандерите» и «Новаторите». «Искандерите» се появиха почти по едно и също време с инсталирането на американската противоракетна отбрана в Румъния, а «Новаторите» пристигнаха навреме за подобни работи в Полша. В резултат на това американските стартови площадки, замислени според концепцията за „бърз глобален удар“, се оказаха под прицела на руските ракети.

Освен това приближаването на театъра на военните действия към руските граници принуди руското военно ръководство да засили мерките за защита срещу възможно нападение. Като се има предвид многократното превъзходство на европейските армии на НАТО над армията на Руската федерация на този театър на военните действия, ракетите с по-малък и среден обсег стават единственото средство за възпиране на потенциалния враг. Обхватът на «Новаторите» ще бъде увеличен до способността да се постигне нивото на дълбокото ешелониране на армиите на противника. Последователността от стъпки на всяка от страните тук е очевидна, но връзката между причините и следствията не се вписва в съзнанието на лидерите на НАТО, те продължават да твърдят за „агресивността на Москва“.

На срещата на министрите на отбраната на военния блок се заговори за нови свръхзвукови системи, разработени и частично вече инсталирани от Русия. Високопоставен служител на НАТО заяви, че според Договора за РСМО Русия “далеч надминава възможностите на НАТО, тук се е създало голямо неравновесие и системно неравенство”. Това прилича на признание, че Западът е загубил способността си да сдържа Русия със страха от взаимно унищожение. Ако бъде взето политическо решение в съответствие с това твърдение, ще се отвори пътя към нов етап на надпреварата във въоръжаването.

Много опасни, според експертите от НАТО, са ракетите «Кинжал», които са монтирани на стратегическите бомбардировачи. Такава ракета, след като се отдели от самолета, отива на височина до 20 км, развива скорост 10 маха и достига целта за минути. НАТО няма средства за защита срещу нея. Същото се отнася и за бойните глави на «Аванагард», които се изстрелват в космоса от междуконтинентална ракета и след това преминават по независима траектория. Сега те са инсталирани на SS-19, а от 2022 г. ще бъдат монтирани на новата ракета-носител «Сармат». Както бе отбелязано в НАТО, самото изстрелване на ракетата-носител може да бъде определено с помощта на космическо наблюдение, но когато бойната глава се отдели от нея, „ние научаваме за нея едва след като порази целта, това изключително устойчиво на топлина изделие се движи със скорост, превишаваща скоростта на звука 20 пъти.” През декември 2019 г. Русия снабди със системата «Аванагард» първия ракетен полк.

Москва покани американците да дойдат с инспекция, за да се уверят, че «Аванагард» спазва споразумението за СТАРТ (СНВ-3). Договорът изтича през 2021 г., Русия възнамерява да го поднови, но Тръмп не изразява нищо категорично по този въпрос.

Късогледото „стратегическо планиране“ на НАТО, основано на убеждението за технологичното превъзходство на САЩ, доведе блока до това, че „сега трябва да се реши как да се отговори на руската заплаха с убедителна отбрана“. Засега е решено само едно: „Няма да монтираме нови ядрени ракети със среден обсег в Европа“, каза Й. Столтенберг. Това обаче не решава проблема с „нарушеното равновесие“ за НАТО. Монтирането на американски ракети със среден обсег с конвенционални бойни глави се счита за една от възможностите в Европа.

Освен това от началото на февруари американците започнаха да снабдяват своите балистични ракети на подводниците с атомни заряди с малка мощност. Конгресът обсъжда проект за разработване на крилата ракета за подводници, оборудвана с атомна бойна глава. Пентагонът обявява планове за разработване на нова зенитна ракета, американските ВВС заявиха, че също така поръчват разработването на свръхзвукова ракета с конвенционални бойни глави. Така че не всичко е толкова лошо с паритета, както уверява Брюксел.

Демонстративно паническите настроения в блока на НАТО не са толкова резултат от истинското изоставане от Русия в създаването на съвременни оръжия, а от задънената улица в стратегическото планиране. Нарастващата бойна ефективност на въоръжените сили на РФ поставя преграда на пътя на военната принуда. През февруари 2007 г. руският президент се обърна към участниците в Мюнхенската конференция по сигурността с апел: откажете се от изграждането на „еднополюсен свят“, от налагането на волята си по въоръжен път и от приближаването на военните си структури до руските граници. Това не бяха празни думи. Атаката срещу Югославия, Афганистан и Ирак поставиха Русия пред необходимостта да обяви категоричното си отхвърляне на подобна политика. Какво обаче разбраха лидерите на НАТО в Мюнхен през 2007 г.? Изглежда нищо. След речта на В. Путин чешкият външен министър К. Шварценберг изрича: “Трябва да благодарим на президента Путин, който … ясно и убедително доказа защо НАТО трябва да се разширява.”

Причината за дисбаланса на отношенията в НАТО е, че те там не са разбрали: концепцията за еднополюсен свят се пропука, опитите за принуждаване на Русия със сила няма да се оправдаят никъде. Преходът от “баланс на страх” към баланс на добрата воля е неизбежен, дори ако Североатлантическият блок трябва да го направи под прицела на руските хиперзвукови ракети.