《Как отговори El Periódico на „медиите на Борисов”》

Базираният в Каталуня, но с общоиспанско покритие вестник El Periódico, който на 21 февруари излезе с пет публикации относно започнатото от каталунската полиция и испанската антикорупционна прокуратура разследване за пране на пари срещу премиера на България Бойко Борисов, даде своя подигравателен отговор на тенденциозните твърдения за него, тиражирани у нас от лоялни към правителството медии, включително и от БНТ. Впрочем, именно по БНТ дори външната министърка Екатерина Захариева си позволи да повтаря непроверени твърдения на услужливи тукашни медии, уронващи престижа на авторитетния испански вестник с недоказани подмятания за „руска следа” в публикациите му.

Отговорът от Испания дойде с коментара „Повей от България” на известния журналист и зам.-главен редактор на в. El Periódico от 2017 г. насам Луис Маури.

Ето малко полезна информация за съчинителите на конспиративни теории у нас, преди да обявят Маури за главен руски разведчик в иберийското кралство. Той е роден през 1959 г. в Барселона и се утвърждава в журналистиката първо като репортер на най-големия испански вестник El Pais, а по-късно работи и като редактор във вече спрелите да излизат El Correo Catalán и El Noticiero Universal. В El Periódico се проявява като много добър разследващ журналист.

През 2017 г. е назначен от тогавашното ръководство на El Periódico за зам.-главен редактор на изданието заедно с друга негова колежка от вестника, издигната също на такава позиция – родената през 1976 г. в Барселона Олга Грау.

Тук спираме за момент, за да могат нашенските конспиратолози да си поемат щастливо дъх – да, да, представяте ли си, красивата млада жена се казва Олга!!! Хайде сега се хвърлете бързо да издирите родословното ѝ дърво – сред фамилията ѝ няма начин да не изскочи ако не руски роднина, то поне някой почитател на Пушкин и „Евгений Онегин”, или най-малкото на Чайковски, нали… Иначе тази хубава Олга е завършила Cuny Graduate School of Journalism в Ню Йорк, ама то е сигурно само за отклоняване на вниманието, за прикритие…

Е, няма как, сега идва ред на студения душ. Тази благодатна Олга напуска El Periódico миналата година, когато вестникът преминава от притежавалата го дотогава медийна група Zeta към друга голяма медийна империя – Prensa Ibérica. Новите собственици обявяват, че ще назначат и нов главен редактор, по възможност жена. И всички очакват, че това ще е експертката в икономическата журналистника Олга Грау. Но оглавяваната от медийния магнат Франсиско Хавиер Мой де Мигел Prensa Ibérica предпочита да покани ръководителка отвън – натрупалата опит в конкурентния вестник La Vanguardia и в агенция Europa Press настояща главна редакторка на El Periódico Ана Кристето Масанеда. Затова Олга Грау си тръгва обидено и става PR на голяма банка. Като единствен зам.-главен редактор остава Луис Маури, който продължава да е такъв и днес.

А сега повишено внимание, моля! В своя коментар, чийто пълен превод следва по-надолу, Луис Маури сравнява по абсурдност ненаучната фантастика откъм България с друго обвинение, отправено към El Periódico от каталунските сепаратистки среди през септември 2017 г., след жестокия джихадистки атентат в Барселона. Тогава вестникът известява за съществуването на изпратено още преди месеци от американското ЦРУ предупреждение, че има риск от осъществяване на такъв атентат тъкмо в Барселона – но предпазни мерки от каталунските власти не са били взети. Изданието незабавно е атакувано от просепаратисткото правителство и подчинената му полиция, че щом разполага с такава информация, значи е свързано със спецслужбите и в Мадрид, и във Вашингтон. Лично Луис Маури отвръща на нападките по телевизии и радиа, възмутено определяйки ги като посегателство над свободата на медиите.

Интересно, само нивото на интелигентност на домораслите ни конспиратолози ли е причина да не са информирани за тези подробности и да лансират „руска връзка” точно в издание като El Periódico, или просто бързат да създадат шумова завеса, за да не възникнат подозрения за интереси на друга свръхсила, силно дразнеща се от една тръба?

Но да оставим конспиратолозите от всички оттенъци да се лутат на воля из лабиринтите си и да видим едно към едно коментара на Луис Маури, за който го вдъхнови обслужващата правителството медийна кохорта у нас. Ето:

Повей от България

Луис Маури

Историята има много лица, но оригиналността не е сред тях. Знаем го от доста векове насам. Разбира се, че го знаем, прекалено добре. Историята се повтаря неуморно. По-точно – уморяващо. Каквото и да казват новите технократи, всичко вече е измислено.

Журналистиката не е чужда на тази аксиома. Преди две години и половина по повод публикацията, че разузнаването на САЩ е предупредило за риск от предстоящ джихадистки атентат в Барселона, сепаратисткият блок (който точно в онзи момент поемаше по финалната права към провала на своя курс за едностранно обявяване на независимост) и неговите многобройни случайни сателити обвиниха El Periódico, че е на заплата към испанското разузнаване. Днес глашатаите на българския министър-председател Бойко Борисов, разследван от каталунската полиция и антикорупционната прокуратура за предполагаема мрежа за пране на пари в Барселона, за което съобщи нашият всекидневник, обвиняват El Periódico, че пише под диктовката на руския шпионаж.

Кой дава повече?

Преди две години и половина с неописуема ярост ни атакуваха радиото и телевизията на каталунското правителство, както и безброй изданийца, захранени с парите на данъкоплатците, част от обичайната дигитална глутница. Днес със същия плам ни бичува българската телевизия. Медиите на Борисов твърдят, че El Periódico е агент на сепаратизма в Каталуня и го поставят в центъра на заговор, дирижиран и финансиран от Русия, за да бъде свален българският премиер. Кой дава повече?

На историята ѝ липсва всякаква оригиналност. В тоталитарните общества свободната информация е смазана. В демократичните, особено ако през тях е пуснато електричеството на национализма, властта се старае да реагира на жалби за корупция, пазейки достойнството на нацията. Узурпирайки го. Отдавна ни е познато всичко това. Само трябва да се надникне в книгите и старите вестници. Пужол и Каталунската банка. (Жорди Пужол е емблематичен каталунски политик, многократен премиер на автономната област, отлично сътрудничил си с централната власт в Мадрид, но по негово време Каталунската банка стига до фалит, а по-късно са му повдигнати и обвинения за мащабна корупция – б.пр.) Мас и 3%. (Артур Мас, който бе каталунски премиер от 2010 до 2016 г., е разследван за злоупотреби при възлагане на обществени поръчки с прибиране на 3% комисионни – б. пр.) Испанската социалистическа работническа партия и скандалът „Филеса” (ИСРП е уличена в незаконно финансиране на изборната си кампания през 1989 г. – б.пр.). Народната партия и най-голямото корупционно тресавище в Испания. (НП стана пословична с многобройни шумни дела за корупция на най-високо ниво, заради което през 2018 г. от власт падна и премиерът Мариано Рахой – б.пр.) А сега идва и повей от България.

…

ЕВАЛА НА ИСПАНЦИТЕ, ИЗЛЕЗНАХА С ЖЕЛЕЗНИ ТОПКИ, виж само как го вкараха на нашите продажници…

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американаска връзка”