Днес е ден за прошка. Истинска или отбиваща номера? Борисов вече я поиска в профила си във ФБ.
От сутринта политици мазно, мазно, използвайки традицията се хвърлиха да искат прошка от хората не къде са е, а с безлични послания от страниците си във Фейсбук.
А някои българи се трогнаха и великодушно я дадоха.
Станислава Славова
НЕ ТИ ПРОЩАВАМ, БОРИСОВ! НА ТЕБ И ЦЯЛАТА ШАЙКА, КОЯТО НИ Е СТИСНАЛА ЗА ГУШИТЕ ОТ 10 ГОДИНИ ПОД ПРЕДЛОГ, ЧЕ НИ ВОДИ КЪМ СВЕТЛО БЪДЕЩЕ!
Днес е ден за прошка. Истинска или отбиваща номера? Борисов вече я поиска в профила си във фейсбук.
От сутринта политици мазно, мазно, използвайки традицията, се хвърлиха да искат прошка от хората не къде да е, а с безлични послания от страниците си във ФБ.
А някои българи се трогнаха и великодушно я дадоха.
НЕ ТИ ПРОЩАВАМ, БОРИСОВ! НА ТЕБ И ЦЯЛАТА ШАЙКА, КОЯТО НИ Е СТИСНАЛА ЗА ГУШИТЕ ОТ 10 ГОДИНИ ПОД ПРЕДЛОГ, ЧЕ НИ ВОДИ КЪМ СВЕТЛО БЪДЕЩЕ!
Не ти прощавам, че раздели майки от деца, мъже от жени и ги запокити в тази пуста чужбина да слугуват за грешни евра!
Не ти прощавам, че остави старци да ровят в кофите за смет, за да намерят “насъщния” си!
Не ти прощавам, че ни направи за смях на света и ни докара до позорното последно място по доходи, по щастие, по вяра и самочувствие!
Не ти прощавам, че хора умират пред болниците, които обеща да не закриваш!
Не ти прощавам, че остави хиляди на улицата!
Не ти прощавам, че страната ни се превърна в бойно поле на групировки, измамници, фалшиви схеми, гръмки обещания и в резултат кръгло нищо! Ограбени и измамени хора, всеки ден трупове, всеки ден пребити жени и деца и обрани пенсионери, всеки ден наркомани по улиците дебнат жертви и родината заприлича на една безкрайна крими реалност! С която на всичкото отгоре взехме да свикваме!
Не ти прощавам, че ни продадохте на всеки, който ни поиска. И за колкото ви плати!
Не ти прощавам, че на родната ми земя дрънчи чуждо оръжие, насочено срещу други държави.
Не ти прощавам за лъжите, изричани всеки ден в ефир от теб и кохортата ти, промиващи главите на изтерзания електорат!
Не ти прощавам за униженията и мизерията, за обещанията и липсата на реализацията им, за заблудите и за всичко, с което сте ни оплели в паяжина и изсмуквате последните останки от достойнството ни!
ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.
Тя плака на рамото ми.
Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.
Просто исках да съм с нея.
Моли мразеше всяка секунда от бременността си.
Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.
Но Амелия?
За мен тя беше целият свят, моята светлина.
Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”
Това беше удар за мен.
Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!
Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.
Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:
Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”
Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.
Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.
Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”
Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.
Изпитах надежда.
„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.
Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.
След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.
Имахме се един друг.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.
Тя плака на рамото ми.
Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.
Просто исках да съм с нея.
Моли мразеше всяка секунда от бременността си.
Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.
Но Амелия?
За мен тя беше целият свят, моята светлина.
Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”
Това беше удар за мен.
Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!
Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.
Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:
Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”
Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.
Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.
Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”
Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.
Изпитах надежда.
„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.
Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.
След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.
Имахме се един друг.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ