Connect with us

АНАЛИЗИ

Единственият изход за Ердоган

През последните два месеца от началото на 2020 г. светът най-малко два пъти се наклони към ръба на мащабна военна конфронтация с участието на ядрени сили, която заплашва да се превърне в нещо по-сериозно и опасно от обикновен регионален конфликт. И тази заплаха остава повече от актуална.
Близкият изток стана основният възел на противоречия. През първите две десетилетия на третото хилядолетие този регион застана в челните места на глобалната конфронтация. След като светът стана еднополюсен с разрушаването на Съветския съюз, глобалният хегемон започна открита намеса в тази богата на въглеводороди част на източното полукълбо.
Под открито лъжливия и фалшифициран предлог „активистите на демокрацията“ окупираха Ирак, свалиха и екзекутираха легитимния президент Саддам Хюсеин, превръщайки страната в разсадник на тероризма, в огнище на хаос и нестабилност, които се съхраняват и до днес. Това обаче не беше достатъчно за американците и скоро последва вълна от така наречените „цветни революции“, които взривиха най-токсичните за Вашингтон страни от Близкия изток.
Най-засегнати от „Арабската пролет“ бяха Либия и Сирия. И двете страни загубиха своята териториална цялост и потънаха в разрушителния мрак на ожесточени граждански войни, които девет години по-късно са все още далеч от края си.
Турският гамбит в Сирия
Сирия остава най-проблемният плацдарм както в глобалната, така и в регионалната конфронтация. С пряката подкрепа на Руската федерация президентът Башар ал Асад успя да защити суверенитета, да разгроми ИДИЛ, който беше подхранван от американците сред най-радикалните последователи на нетрадиционния ислям и да възстанови законността и реда в по-голямата част от Сирия. Днес северозападната провинция Идлиб остава единственият бастион на антиправителствените радикални групировки. Ключовата пречка за пълното му освобождение от терористите остава позицията на Турция, която на всяка цена се опитва да запази влиянието си в региона и за целта извърши военно нахлуване в Сирия.
През септември 2018 г. Москва и Анкара постигнаха споразумение за създаване на зона за деескалация в Идлиб. Ключовите му условия бяха изтеглянето на войските, деблокирането на стратегическата магистрала М-5 Дамаск-Алепо и отделянето на агнетата от вълците. Под «агнета» да се разбират «умерените» протурски въоръжени групировки, а терминът «вълци» в случая се отнася предимно за международната терористична групировка «Хаят Тахрир ал Шам», която контролира по-голямата част от провинцията. Тези условия обаче не бяха изпълнени от турската страна. Освен това радикалните ислямисти продължиха атаките си, атакувайки с дронове и ракети, включително руската въздушна база Хмеймим в съседна Латакия. Всичко това породи серия от настъпателни операции на сирийската армия, по време на които южната и югоизточната част на провинция Идлиб бяха изчистени от терористите. Турското ръководство, вместо да допринесе за прилагането на Сочинските споразумения, напълно застана на страната терористите и изпрати войските си в битка срещу сирийската армия.
На 20 февруари 2020 г. турските военни удариха сирийците, принуждавайки ги да прекратят атаката срещу Идлиб и да се оттеглят от наскоро освободените селища Нейраб и Серакиб. В същото време стратегическата магистрала М-5 отново беше прекъсната, която според условията на сделката от Сочи трябваше да бъде напълно деблокирана. След падането на Серакиб на 27 февруари сирийските (според други източници, руски) самолети нанесоха мощен удар по турския военен конвой, който незаконно нахлу в Сирия.
Според официалните, очевидно занижени данни на Анкара, 33 турски войници станаха жертва на въздушния удар. Тежките загуби на турските военни станаха причината за свикването от президента на Турция Ердоган на спешно заседание на Съвета за сигурност, на което се обсъди възможността за пълномащабни военни действия срещу Сирия, което автоматично означава война с Русия. В крайна сметка всичко се ограничи до поредица от гръмки изявления, както и с нанасянето от страна на Турция на атаки срещу сирийските военни обекти, в резултат на което подчинените на Ердоган обявиха за унищожаването на повече от 300 военни от Сирийската арабска армия и няколко десетки военни машини.
Междувременно ситуацията в сирийската провинция Идлиб остава напрегната. Очаква се Ердоган да пристигне в Москва на 5 март, където ще се проведат преговори за деескалиране на ситуацията. Сега турският президент се опитва да укрепи позициите си и да привлече подкрепата на партньорите от НАТО. Вярно е, че прави това много безобразно и дори чрез метода на открито изнудване. В телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон Ердоган намекна за отварянето на границите със страните от ЕС за сирийските бежанци, което би могло да доведе до ново утежняване на миграционната криза в Европа и в резултат на това до засилване на дезинтеграционните процеси в ЕС. Имайки предвид, че в самата Турция има около 4 милиона сирийски бежанци и още 1,5 милиона в граничните сирийски територии, контролирани от Анкара и турските ислямистки групировки, а и от факта, че много от „бежанците“ изобщо не са безобидни жени с деца и възрастни хора, а такива, които са тренирани и са участвали в боевете, които са привърженици на ИДИЛ и други радикални ислямистки терористични групировки, заплахата за европейската сигурност е повече от очевидна.
Но дали Париж, Берлин и Брюксел ще се хванат на въдицата на самонадеяния турски «султан»? Или ще се ограничат до традиционните устни опасения и присъди срещу официален Дамаск и Москва?
В Европа, разбира се, са заинтересовани конфликтът в Идлиб да приключи скоро.
И да завърши така, че потокът от бежанци от изток да не отмие крехките граници на западния свят. Но в същото време Европа няма никакви илюзии спрямо турския президент, който многократно нарушава всички споразумения и прибягва до изнудване.
Освен това значителна част от политическите елити на страните от ЕС, меко казано, се отнасят твърде отрицателно спрямо позицията на Турция по кюрдския, арменския и някои други въпроси. Съответно вероятността от консолидирана подкрепа от страна на Европа за Турция клони към нула.
Що се отнася до САЩ, те несъмнено са основният изгодополучател от евентуален конфликт между Турция и Русия. Русия е готова да положи всички усилия подобен конфликт да не се развихри.
Американците едва ли са готови да забравят и да простят на Ердоган закупуването на С-400 вместо «Пейтриът», пускането на Турски поток, опитите за изгонване на американците от въздушната база Инджирлик и прекомерната независимост при провеждането на военните операции срещу кюрдите.
Неслучайно директорът на Евразийския център при Атлантическия съвет и бивш посланик на САЩ в Украйна Джон Хербст нарече политиката на Ердоган в Сирия „мошеническа“ и проблем за западните страни. Той също открито заяви, че САЩ и НАТО няма да помогнат на Анкара в случай на конфликт с Русия.
„Ударите по турската армия в Идлиб подчертаха изолацията на Турция в резултат на меркантилната политика на Ердоган. Той трябваше да разбере, че Москва ще му се противопостави в Сирия, ако турските войски бъдат пречка за завоеванията на Асад. Той трябваше да разбере, че НАТО няма да го подкрепи в Сирия, ако неговата мошеническа политики доведе до конфронтация. Той също трябваше да знае, че закупуването на ракетната система С-400 не би позволило на Вашингтон да подкрепи Турция в тази криза“, каза Хербст.
А и самият Ердоган трябваше перфектно да знае какво означава американската подкрепа на практика и каква разплата ще последва за нея. Преди три години и половина той почти претърпя съдбата на Кадафи, когато превратът, организиран от ориентирани към САЩ военни, беше на крачка от успех. Ердоган успя да го смаже в последния момент, до голяма степен благодарение на помощта от Москва. И това въпреки факта, че отношенията между Русия и Турция по време на юлския преврат през 2016 г. не бяха в най-добрия си период, след като турския изтребител свали руския бомбардировач Су-24М над Латакия и коварното убийство на Олег Пешков.
Участието във войната със Сирия (и съответно с Русия) и още повече военното поражение на Турция, както и икономическите загуби поради възможните санкции от страна на Русия (сезонът на ваканциите не е далеч и евентуалното намаляване на потока от руски туристи, което очевидно няма да допринесе за ръста на популярност на турския президент) може да бъде много съблазнителен повод този път упорития Ердоган да бъде премахнат и на негово място да бъде поставена послушна американска марионетка.
Ако това се случи, този път просто няма да има кой да спаси турския президент.
Представители на турската патриотична партия Ватан («Родина») също обявиха за заплахата от подобен сценарий. Според нейните представители САЩ и Израел провокират Турция за война със Сирия, като по този начин вкарват Ердоган в капан и изтласкват Анкара от нейните стратегически съюзници — Русия, Иран, Ирак и Китай.
Ще успее ли Ердоган да загърби своите пан-тюркски амбиции, това ще покажат предстоящите преговори в Москва.
Кремъл отново оставя възможността за своя турски „партньор“ да спаси лицето си, макар и с цената на постепенното възстановяване на сирийския контрол над Идлиб.
Политическата инициатива вече не е на страната на Ердоган, а военният късмет, както знаете, е нещо много променливо .

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест  – и за колонията, и за  пушечното месо в нея!

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА2 days ago

Пълен разпад! Киро и Асен останаха сами, цели структури бягат в нова партия

Пълен разпад. Това е ситуацията по места с партия „Продължаваме промяната”. Активисти на формацията признаха, че си тръгват от Кирил...

ПОЛИТИКА4 days ago

Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това

“Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това”, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...

ПОЛИТИКА5 days ago

Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември

Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...

ПОЛИТИКА7 days ago

Задава се нова опозиционна сглобка

В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците

Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...

СВЯТ

Trending