ПАРИ
Първите жертви на еврото в България
Първите жертви на еврото в България – всички онези, които разчитаха на покачването на заплатите си във времена на невиждана от 25 години инфлация
Вече са налице първите жертви на еврото в България – всички онези, които разчитаха на покачването на заплатите си във времена на невиждана от 25 години инфлация. Вместо да има такова увеличение, президентът Радев и вицепремиерът Пеканов замразиха доходите и натъртиха колко е важно да избегнем увеличаването на дефицита в името на еврото. Съответно не представиха бюджет (протест и автошествие срещу замразяването на доходите ще има утре от 11 ч. на пл. Народно събрание, линк в коментарите).
Мантрата за лошия дефицит ще я слушаме оттук нататък постоянно, защото еврото само по себе си представлява вечна политика на остеритет. И ако тя днес очевидно засяга хората на минимална заплата и работещите в държавния сектор, утре ще засегне и всеки друг българин (освен разполагащите с тлъсти банкови сметки). Защото оттук нататък всяка една политика в интерес на хората ще бъде отхвърляна под предлог, че ще струва твърде много на бюджета и ще увеличи дефицита. Същевременно политики, обслужващи чужди интереси, ще се приемат без мигване на окото – като новите милиарди за закупуване на чертежи на самолети и помощта, отпусната за Украйна. Тези милиарди безспорно увеличават дефицита, но да сте чули такъв аргумент преди одобряването им?
Покрай неспирните си хвалби колко папи са го галили по главата (в неговия случай не са папи, а неолиберални икономисти) Пеканов е пропуснал да се информира какво всъщност представлява еврото и защо то понастоящем е вредно за България. Например, не е чел големия икономист Марк Блайт, автор на „Остеритетът – историята на една опасна идея“. Очевидно е безинтересен и Янис Варуфакис, който ни дойде на крака миналата година, за да обясни защо България не бива да приема така конструираното евро.
От приемането на еврото ще спечелят единствено богатите българи и търговските банки (в огромната си част чуждестранни), които ще започнат да поемат все по-големи рискове и да излагат на опасност финансовата система. За всеки нормален човек еврото няма да донесе нищо позитивно и е на практика ненужно.
Но дали и какво ще спечели България от приемането на еврото? Защо е изобщо този напън това да се случи сега и веднага? Чухме само два аргумента, като и двата са смехотворни:
Първият е, че щом сме в ЕС, то сме обещали да приемем еврото. Но не съществува някаква определена дата това условие да бъде изпълнено. Така че това не може да бъде аргумент за напъването да приемем еврото сега – в момент на инфлация и огромна политическа вътрешна и външна несигурност.
Вторият е, че ако приемем еврото, ще плащаме по-ниски лихви по държавните заеми, отколкото бихме плащали, ако не го приемем. Този аргумент е обида за всеки мислещ човек, защото е недоказуем. Аз го наричам „Лихвата на Шрьодингер“. Невъзможно е да сме едновременно в еврозоната и извън еврозоната, за да можем да видим към даден момент в двете различни ситуации какви точно биха били лихвите, за да ги сравним. Лихвите се менят постоянно под силата на множество обстоятелства и комбинации между тях. Никой не може да знае кое точно обстоятелство ще повиши/намали лихвите по държавните облигации. Достатъчно е да погледнем факта, че всяка една държава в еврозоната плаща различни лихви по заемите си, за да си дадем сметка, че самата принадлежност към еврозоната не определя лихвите по облигациите. Нещо повече – влизането в еврозоната предизвиква промени в поведението на банките, което излага на риск националните финансови системи. Гърция стигна до фалит именно заради влизането си в еврозоната и последвалото рисково поведение на германските и френските банки. От това, разбира се, спечелиха гръцките олигарси и западните банки, като в крайна сметка те бяха спасени от обикновените хора в Европа и Гърция, които бяха принудени да затегнат коланите. Същото ще се случи и в България, както ни предупреждава Варуфакис.
Пропагандирайки бързото ни влизане в еврозоната, Пеканов изтъква, че щом еврото е добро за Германия, значи е добро и за всеки друг. Всъщност този аргумент доказва, че той няма елементарни познания относно еврото. Изобщо не разбира, че единната валута е един вид „златен стандарт“, при който държавите-износителки печелят от общата валута за сметка на всички останали държави във валутния съюз. Нито разбира, че остеритетът е първото и най-важно последствие от приемането на еврото – в нашия случай то се изразява още преди приемането, както ни доказаха Радев и Пеканов с отказа си да представят бюджет, замразявайки по този начин заплатите при днешната убийствена инфлация. Пак ще го подканя да почете малко икономическа теория, писана не от неолиберали, а от честни прогресивни икономисти, отдадени на науката. Хора като Джоузеф Стиглиц, Янис Варуфакис и Марк Блайт (линкове в коментарите).
Абсурдното в цялата ситуация е, че Пеканов се счита за ляв икономист, докато действа единствено в интерес на капитала – основно западния банков капитал. Неспособен е да говори повече от две минути, без да отбележи как се е срещал с някой „велик“ неолиберален икономист. В последното си участие в Панорама се хвалеше, че бил на среща с Кенет Рогоф. Нарече го „Кен“, точно както Баце умираше да говори за европейските политици на малко име, за да подчертае колко са си близки. Та Пеканов заяви колко много го било срам, че когато бил млад и наивен студент, е критикувал Рогоф. Сега хвалеше въпросния любител на остеритета и един от бащите на теорията, че държавните разходи водели до икономически кризи. Същият този „икономист“ беше хванат от един студент в научна измама и то точно в „доказателствената“ част на въпросната теория (линк в коментарите).
Освен че прави всичко възможно, за да ни вкара в крайно вредната за нас еврозона, Пеканов може да се похвали и с постижението, че нанесе и смъртоносен удар по българската енергетика чрез прокарването на така лелеяния План за възстановяване и устойчивост. План, който ще възстановява и развива единствено шепа приближени до правителствата фирми, докато работещите и социално слабите ще им плащат масрафа и ще затягат колани. Именно заради този план Пеканов, вместо да се бори за запазването на въглищните ни централи по примера на Германия, обеща до три години да намалим въглищната си индустрия с 40%. Как това ще се отрази на държавата в цялост и на десетките хиляди работещи в сектора в частност, Пеканов не се интересува. Така или иначе в периодите, в които не работи като назначенец на Радев, той веднага се изнася от България, не живее тук и очевидно не свързва бъдещето си с България, а с европейските институции. Кариерата на първо място, а какво по-добро за личната кариера от умението да се харесваш на управляващите – онези вътре и извън границите?
В крайна сметка изглежда, че не само Костов ще остане в историята с ужасни за България непоправими действия. Подобно на извършената от него безочлива приватизация, влизането в еврозоната и унищожаването на енергетиката ни няма да могат да бъдат поправени от никое следващо правителство, дори и да се появи национално отговорно такова. Този път обаче, дълбоките и непоправими реформи се правят от един уж ляв икономист. Крадливите правителства са далеч по-малко страшни от онези, които взимат дългосрочни и необратими решения. Решения, от които бихме могли да се освободим само чрез революция, а както знаем, България не може да се похвали със собствени победни революции.
Радев като президент не е длъжен да познава икономическата теория и практика. Именно затова президентите си имат съветници. Но следва да се отбележи, че Радев не блести с особено добри способности да си подбира съветниците и министрите. В крайна сметка точно той извади от цилиндъра новите управленци със западно образование Асен Василев, Кирил Петков и Атанас Пеканов. Сега ние ще им сърбаме попарата – колкото и докогато е необходимо.
Датата е подходяща да си честитим Деня на банана, драги сънародници! Големият европейски банан.
Даниела Пенкова