СВЯТ

ЕВРОПА САМО ОБЕЩАВА НО НЕ ИЗПЪЛНЯВА!

Кое е вярното: Платил ли е ЕС парите за бежанците в Турция или не е?

《ЛЪЖЕЦА ОТИДИ КАТО ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ЛЪЖЦИ》

„Обещаните 6 млрд. евро – не ги отпуснаха. Сега казват, че ще отпуснат 1 млрд. евро. Кого залъгвате?“ С тези думи президентът Реджеп Тайип Ердоган обвини Европейския съюз (ЕС), че не изпълнява споразумението за бежанците с Турция. Това стана по време на съвместното изявление на Ердоган и българския премиер Бойко Борисов в Анкара в понеделник вечерта.
„Гласувахме тези пари за Турция. Не мога да разбера защо не са дадени“, каза и Борисов.
Изпълнява ли ЕС споразумението си с Турция от 2016 г. и платени ли са обещаните пари? Отговорите са в следващите редове.
Какво е споразумението?
Механизмът на ЕС за бежанците в Турция (EU Facility for Refugees in Turkey) беше договорен на 18 март 2016 г. Той предвиждаше ЕС да осигури 3 млрд. евро за подкрепа на бежанците – по-конкретно за достъп до образование, здравеопазване, закрила и издръжка.
На 29 юни 2018 г. ЕС реши да удължи срока на Механизма за следващите две години и се ангажира с подкрепа за още 3 млрд. евро. По това време България беше председател на Съвета на ЕС. Заседанието в Брюксел продължи цяла нощ и на следващата сутрин българският премиер Бойко Борисов каза пред журналистите:
„До 6 часа българско време беше, такова чудо не съм видял… Всичко, което ние сме пожелали, което сме предложили, колегите го утвърдиха във всяко едно отношение“.
Турция изрази задоволство от решението на ЕС. Приемането на механизма стана извество като „сделката между ЕС и Турция за бежанците“. Европейският съюз се ангажира да помогне с 6 млрд. евро, а Анкара пое ангажимент да помага на бежанците на своя територия и да не допусне мигрантска вълна към Гърция и България, а от там към Западна Европа.
Дадени ли са парите?
Повечето са изплатени. Към 31 декември 2019 г. Механизмът на ЕС за бежанците в Турция отчита, че 4,7 от общо 6 млрд. евро вече са договорени. От тях 3,2 млрд. евро вече са изплатени. Все още има проекти, които се изпълняват или се договарят и затова не всички пари са изхарчени.
Първата част от Механизма, която е за 2016-2017 г., е изцяло договорена – 3 млрд. евро са вече насочени към конкретни проекти. От тях са изплатени 2,47 млрд. евро. Втората част на Механизма за 2018-2019 г. предвижда 2,96 млрд. евро, от които 1,7 млрд. евро са договорени, а 750 млн. евро са изплатени.
Кой получава парите?
Механизмът се ръководи от Управителен комитет, който се председателства от Европейската комисия и в който влизат представители на всички страни членки, както и представител на Турция, който е със съвещателен глас. Този комитет решава накъде да насочи помощта, какви дейности да финансира и с кои организации да работи.
Помощта на ЕС за бежанците в Турция никога не е била предвидена и договорена като директни финансови трансфери за правителството в Анкара. Това е ясно от самото начало както за правителството на Турция, така и за всяко правителство на страна в ЕС.
Парите се разпределят на проектен и прозрачен принцип сред някои от най-големите световни благотворителни организации. Сред тях са организации към Обединените нации – като УНИЦЕФ, Върховният комисариат на ООН за бежанците, Световната продоволствена програма и Фондът на ООН за населението. Сред получателите са също утвърдени организации като Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, британската „Спасете децата“ (Save the Children), германската „Световна помощ за гладуващите“ (Welthungerhilfe) и много други.
За какво се харчат парите?
В отчета на Механизма се казва, че той подпомага 1,7 милиона бежанци в Турция, над половин милион деца получават достъп до образование, извършени са почти 2 милиона консултации на бременни жени. По проекти от Механизма са наети постоянно над 4 хиляди учители по турски език, построени са 180 нови училища, осигурени са допълнителни часове за настигане на 52 хиляди ученици, над 40 хиляди деца получават транспорт до училище.
С парите на ЕС в Турция са изградени 179 временни здравни пунктове, в които са наети 2900 здравни специалисти, които да помагат на бежанците. С помощта на европейците са ваксинирани 650 хиляди бебета.
На сайта на Механизма има интерактивна карта, на която са отбелязани всички места в Турция, където се реализират проекти с финансовата подкрепа на ЕС. Така например в град Бириджек, който е на границата със Сирия, световната благотворителна организация Care International осигурява базова хуманитарна подкрепа с храни и лекарства за 31 хиляди бежанци. Стойността на проекта е 4,6 млн. евро. В близкия град Низип американската организация International Medical Corps осигурява животоспасяваща здравна помощ за над 211 хиляди бежанци. Голяма част от тези проекти продължават и така ще бъдат похарчени останалите пари от обещаната от ЕС помощ за бежанците в Турция.

Post Views: 91

СВЯТ

Заплащането на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента

Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.

Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.

Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.

Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.

Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.

Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.

Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.

Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.

Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.

Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.

Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.

Post Views: 6

СВЯТ

Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни

Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.

Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.

Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.

Последствията могат да бъдат драматични.

Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.

Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.

Особено уязвими остават най-бедните региони.

Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 14

СВЯТ

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.

И Швеция призна, че е сбъркала.

Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.

Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.

Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.