ПАРИ

Излизането на Русия от ОПЕК+: Как Москва убива петродолара

Петък, 6 март 2020 г., ще влезе в историята като денят на разпадането на световната петродоларна система, съществуваща от 1960 г. насам. На срещата на ОПЕК+ във Виена Русия отказа по-нататъшно участие в програмата за намаляване на производството с цел стабилизиране на цената на черното злато.
По този начин съществуващите споразумения автоматично се прекратяват след изтичането на споразуменията на 31 март на текущата година. От този момент всеки производител ще се погрижи за себе си.
Защо това се случи и в какво ще стане в близко бъдеще, днес е един от основните икономически, както и геополитически въпроси. Разбирането на отговора изисква известен ретроспективен анализ на причините за възникването на съюза на ОПЕК с Русия преди три години.
Изправени пред проблема с неизбежността на отрицателния външнотърговски баланс, Съединените щати започнаха така наречената шистова революция. Поради бързото нарастване на производството на петрол от шистовите находища, Америка се надяваше да се превърне от нетен вносител във водещ нетен износител на петрол по света и да спечели пари. Трябва да се признае, в началото тя определено успя.
От почти нулевите стойности през 2007 г. Съединените щати повишиха износа на нефт до 2,3 милиона барела на ден през 2013 г. и достигнаха 3,5 милиона барела през 2014 г., като по този начин завзеха 4,3% от световния пазар. Към средата на 2018 г. скоростта на производство на шисти достигна 6,3 милиона барела.
Да, повечето добиващи компании загубиха пари, но световният пазар получи значително увеличение на предлагането и започна да реагира. За справка, ежедневното производство в Саудитска Арабия и Русия е приблизително 10 милиона барела на ден.
В резултат на това средната цена за барел марка „Брент“ падна от 111,87 през юни 2014 г. до 48,42 долара през януари 2015 г. Водещите производители имаха въпрос – какво да правят по-нататък?
Ситуацията изглеждаше проста. Пазарният елемент не би могъл сам да преодолее кризата. През септември 2015 г. барел вече струваше 47,23 долара, а през януари 2016 г. потъва до 30,8. Американският шистов пазар бе разтърсен от разрухата на добивните компании, но пазарът се задържа до около 42–49 долара с тенденция да се срине още по-дълбоко. Всички си спомниха, че през юли 1986 г. петролът изобщо се търгуваше на нивото от 9,56 долара за барел, което сега изобщо не можеше да задоволи никой от производителите.
Отрицателната перспектива обаче не изглеждаше толкова мрачна, но и не предизвикваше радост. Изчисляването на баланса между търсене и предлагане прогнозира стабилизиране на пазара някъде около 42 долара.
По-специално, за Русия това заплаши не само да спре спестяванията в резервите, но и означава директни загуби в бюджета, изчислени въз основа на граничното ниво от 40 долара за барел, ако се повиши, да речем, до 39. В сравнение с по-рано получените 1 милиард долара дневни приходи, общите загуби на руската петролна индустрия могат да достигнат 610 милиона долара на ден. Саудитска Арабия оцени загубите си по същия начин.
Ако обаче се опитаме да работим заедно с ОПЕК (34% от общото световно производство) и Русия (12,6%), за да намалим дебита, да речем, 1 милион барела на ден за всички, тогава ще изглежда възможно световната цена да се запази поне 53–55 долара.
В този случай конкретно Русия би губила само 466,5 милиона долара на ден, което е със 143,5 милиона долара по-малко от най-лошия сценарий. Освен това страната остана в състояние да продължи нормалното изпълнение на бюджета и дори поддържа приток на средства в резерви.
В резултат на това на 30 ноември 2016 г. във Виена Москва подписа споразумение с Картела за съвместни действия за преодоляване на кризата, наречено ОПЕК+. Той предвижда общ спад на производството с 1,8 милиона барела на ден, от които 300 хиляди барела се падаха на Руската федерация.
Отначало решението имаше очаквания ефект. Ако в деня на подписването барелът струва 47,97, то през януари 2017 г. нарасна до 55,98, като по този начин намалява руските загуби с почти 10 милиона долара на ден. Тактическият съюз с Картела работи дори с отказа да се намали производството от САЩ. Така през май 2017 г., когато предишното споразумение изтече, членовете на ОПЕК + го удължиха до март 2018 г., а после до края на март 2020 г.
На пръв поглед всичко вървеше добре. През ноември 2017 г. цената надхвърли отметката от 62 долара, през януари 2018 г. надхвърли 68,77, а през октомври 2018 г. достигна нивото от 80,64 долара за барел. Намалихме загубите до 194 милиона на ден, което беше категорична победа в сравнение с най-лошия сценарий от 610 милиона.
Но в детайлите въпросът вече не изглежда толкова розово. С нарастването на цените загубите на американските работници от шистовия петрол също намаляха, което доведе до увеличаване на обемите им на производство. През септември 2019 г. достигна 12,45 милиона барела на ден. Това не само оказа натиск върху цените, които отново започнаха да намаляват (63.15 към юни 2019 г.), но и започнаха да образуват общо превишение на предлагането на пазара.
По-късно дисбалансът се увеличи още повече. Например 54,7 хил. барела на ден петрол произведен в Сирия, чиито находища са под контрола на американската армия, не са отразени в официалната статистика. Никой не може да определи реално обема на износа на Иран под санкции.
Смята се, че производството там е паднало до 2,28 милиона барела на ден, но редица източници смятат, че като се вземат предвид сивите операции, той може да достигне 2,6 милиона барела. Разликата надвишава обема на намалението на руското производство.
Въпросът се усложнява от факта, че около 5 трилиона долара от така наречения оборот на хартия се отчитат със 100 милиарда долара при физическа търговия с петрол в света. Това е, когато инвеститорите инвестират във фючърсни договори изключително за спекулативни барели, без да предполагат, че всъщност са отнети.
Тези фючърси изобщо не са свързани. Те означават, че определен продавач се задължава да намери петрола някъде и да го достави на купувача на фиксирана цена до известно време. Освен това деривативите все пак съществуват при търговия с фючърси, което прави изключително трудно да се вземе предвид реалния пазарен баланс с достатъчна точност.
Например, според официалните данни, общото потребление на петрол през 2017 г. се е увеличило до 98,19 милиона барела на ден (само 1,7 милиона повече от резултатите от 2016 г.), докато официално декларираният общ обем на световната му продукция е около 52 милиона барела на ден.
Теоретично аритметиката казва, че на пазара трябва да има недостиг на предлагане и цените трябва да летят отвъд облаците, но в същото време те падат тихо, а запасите от нефт на склад само нарастват. През пролетта на 2019 г. част от флотата на танкерите обикновено стояха, заредени с петрол като временни складови помещения.
Експертите тълкуват това като пряко доказателство за свръх предлагане на ниво от 2,3-2,8%. С тенденция на растежа му до 6,5% в края на 2019 г.
И най-важното е, че всички усилия на ОПЕК + за намаляване на производството в САЩ се използват за увеличаване на пазарния му дял, плюят върху ценовите последствия в бъдеще. Те трябва спешно да коригират негативността на външнотърговския баланс, преди всичко сега. Вярно е, че мнозина сега се опитват да играят на силата на звука. Например, Бразилия, чийто производствен дял е 3,1%.
Като цяло цените отново паднаха бавно и предложението на Саудитска Арабия да намали производството още повече в рамките на ОПЕК + (за Русия трябваше да бъде намалено с 500 хиляди барела на ден) очевидно не можеше ефективно да стабилизира пазара.
Коронавирусът 9 показа, че световната икономика не просто изпада във временна криза, след която ще продължи да расте. Предстоящата рецесия на световната икономика е системна по своята същност, ще е чудесна още дълго време. Е, ако стигнете дъното, ще бъде след десетилетие.
Съсобственикът на LUKOIL при оценката на размера на загубите на Руската федерация от 100 до 150 милиона долара на ден поради отказ от споразумението ОПЕК+ е напълно математически правилен, но системно греши. Защото е необходимо да се оценява не по отношение на днешния, а да се започне от цифрите на най-лошия сценарий, който се основава на пазарната цена за следващите 3-5 години, която не определя самата оферта, а цената на продукцията.
И тук се оказва следното. Следователно, Русия може да задържи бюджетния си излишък и възможността да продължи изпълнението на плановете за икономическо развитие дори с петрол от 40 долара за барел. В този случай саудитците ще имат вътрешни проблеми, но като цяло те могат да бъдат преодолени. Но американският добив на шисти на това ниво няма да може да издържи точно, особено като се има предвид надвисналия над него „Демоклеев меч“.
Така общото предлагане ще бъде намалено с американския дял от 12,45 милиона барела на ден, което е повече от цялото производство на Руската федерация. Освен това доставките от Канада, Венецуела и няколко други страни неминуемо ще намалеят.
Като цяло тази стъпка в рамките на два или три месеца успява да премахне от пазара до 9-10% от общото му предлагане, което точно стабилизира цените в региона, което е доста удобно за нас 42–44 долара за барел, ако не и по-високо.
Да, това ще доведе до намаляване на приходите от износ от сегашните 600-650 милиона долара на ден до 430 милиона, но ще защити цената от американското влияние и дори ще даде възможност на Русия да увеличи производството с 2-3% спрямо текущите стойности.
Да, рублата ще потъне сега и много експерти ще прехвърлят на обществото всичките си измислици за „необходимо е да се срине тази страна“. Но в стратегическа перспектива това решение означава достъп на Русия до съвсем ново ниво на световно влияние сега, не само политически, но и икономически.
Докато Съединените щати ще загубят петролната си и газова промишленост, носейки 1,3 трилиона долара годишно и генерирайки 7,6% от БВП на САЩ. Е, и накрая, крахът на ОПЕК, който послужи за основа на световната система на американските петродолари – саудитците и тяхната сделка ОПЕК + – беше само част от американската игра, ние също ще имаме полза. Това ще бъде новият ОПЕК +, с нови, руски правила на играта, а не с американски.

Post Views: 3

ПАРИ

Как Хърватия се бори безуспешно със спекулативното покачване на цените след влизането си в еврозоната

Влизането в еврозоната създаде възможности за безпринципно увеличение на цените в ресторантите, бензиностанциите, търговците на дребно и телекомуникационните доставчици, но инфлацията на национално ниво в Хърватия остана непроменена.

Хърватското правителство следеше отблизо различни показатели за инфлация и въведе няколко мерки, които колективно ограничиха спекулативното увеличение на цените. Краткосрочната цел за спиране на злоупотребите с еврото беше постигната: правителствените мерки – особено работата на Комисията за защита на потребителите – обърнаха пиковете на цените от септември до ноември 2022 г. и сигнализираха, че увеличаването на цените чрез спекула ще бъде наказано. Средносрочната цел също беше постигната с допълнителни мерки през 2025 г.: инфлацията на храните в Хърватия се доближи до средната за еврозоната до април 2023 г., когато световните цени на храните отново се повишиха в началото на 2025 г. Това наложи да се предприемат допълнителни мерки, тъй като таваните на цените не можеха да предотвратя нов ценови скок. Тези мерки не бяха свързани с приемането на еврото, а по-скоро с общоевропейско увеличение на цените на храните поради геополитическа нестабилност и заплахи от тарифи.

Мониторинг на показателите за инфлация

Индикатор

Какво се случи след влизането на Хърватия в еврозоната?

Инспекции

През първите две седмици Държавният инспекторат е установил неоправдани надценки в 40% от посетените от него магазини и е наложил значителни глоби.

Проверки

Отделна проверка на място две седмици по-късно все още показва, че 25% от търговците на дребно са увеличили спекулативно цените.

Анализ

Анализът на ЕЦБ установи едномесечен скок в някои цени през януари 2023 г., но общото увеличение на инфлацията през този месец беше само 0,3%.

Проучване

Академично проучване отдава 16% от инфлацията в началото на 2023 г. при храните, хотелите и дрехите на закръгляване, свързано с еврото, без да открива цялостно въздействие върху инфлацията.

Мерки за неутрализиране на спекулативно увеличение на цените

Периоди

Мерки

юли – декември 2022 г.

Задължително показване на всички цени в местна валута и евро.

януари 2023 г.

Блиц инспекции и глоби; заплаха за увеличаване на ДДС на секторно ниво. На Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Данъчната администрация е наредено да обявят нарушителите и да глобяват.

февруари 2023 г.

Стартиране на мобилното приложение „Движение на цените” и денонощната гореща линия „Hello, Inspector”.

септември 2023 г.

Ценови таван за 30 основни продукта (хляб, месо, мляко, брашно, олио, птици, някои хигиенни артикули).

февруари 2025 г.

Списъкът с ценови ограничения е разширен до 70 стоки, обхващащи повече месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци, както и домакински консумативи.

юни 2025 г.

Задължение за всички търговци на дребно да публикуват ежедневно ценоразпис.

Мерки от 2025 г. за ограничаване на безпринципното поведение на търговците.

Регламентът за таван на цените беше разширен през февруари 2025 г. до 70 артикула и остава в сила до март 2026 г. През 2025-2026 г. правителството премина от фиксирани тавани към инструменти за прозрачност и конкуренция. Те включват ежедневно електронно оповестяване на цените и целенасочена подкрепа на доходите за нуждаещи се семейства.

Post Views: 90

ПАРИ

Европейската централна банка все още изразява резерви към напъните на Борисов и Пеевски

Западни медии: Европейската централна банка все още изразява резерви към България

Световни издания коментират положителната оценка, която България получи от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г..

Пътят на България към единното европейско валутно пространство беше изпълнен със закъснения, понеже страната се бореше с политическа нестабилност и популистки отпор срещу общата европейска валута, пише в. „Файненшъл таймс“. През последните четири години в България се произведоха седем вота за парламент, като редица неустойчиви правителства допринесоха за забавянето на приемането на еврото, отбелязва британският вестник.

Съпротивата срещу присъединяването към еврозоната от страна на популистки проруски сили в България обаче не стихва. Независимият президент на страната Румен Радев също предложи произвеждането на референдум по въпроса – ход, който представители на правителството окачествиха като саботаж, допълва „Файненшъл таймс“.

Всички членове на ЕС, които все още не са приели единната валута, трябва да докажат, че са се сближили с останалите европейски икономики, за да се присъединят към еврозоната. Например те трябва да покажат, че инфлацията е под контрол и не надхвърля 1,5 % от средната в трите държави от еврозоната с най-ниска инфлация, пише още „Файненшъл таймс“.

България не успя да изпълни критериите за инфлацията през 2024 г., което забави присъединяването ѝ с една година. През април обаче инфлацията се забави до 3,5 % и с това бе изпълнено последното условие за приемане на еврото през 2026 г., обобщава „Файненшъл таймс“.
Изданието „Политико“ също се спира по-подробно върху трудностите, пред които беше изправена България по пътя си към еврозоната.

Балканската страна с население от 6,4 милиона души се ангажира да се присъедини към еврозоната през 2007 г., но неколкократно получи отказ, след като не успя да изпълни редица от т.нар. критерии за конвергенция, които имат за цел да гарантират икономическа и правна съвместимост, пише изданието. Трайно високата инфлация след пандемията и инвазията в Украйна провалиха шансовете ѝ да се присъедини към клуба през 2024 и 2025 г., отбелязва „Политико“.

Финансовите власти успяха да овладеят инфлацията, която през 12-те месеца до април възлизаше средно на 2,7%. В началото на тази година вътрешната инфлация се повиши до 4% поради прекратяването на някои мерки за подпомагане от времето на пандемията. Но този ефект ще бъде „временен“, заяви във вторник Масимо Суарди, ръководител на дирекция „Икономически и финансови въпроси“ към ЕК, добавя „Политико“.

Суарди също така поздрави България за „сравнително гъвкавите и ефективни“ пазари на труда и „много ниския“ държавен дълг, който със своите 24,1% от брутния вътрешен продукт е вторият най-нисък в ЕС и е значително под референтната стойност от 60%, необходима за присъединяване към еврозоната, пише още „Политико“.

Суарди обаче отбеляза, че страната е прекалено зависима от изкопаемите горива. Други слабости, които той отбеляза, са недостигът на квалифицирана работна ръка и недостатъците в образователната система. По данни на ЕК 30,3% от населението на България е изложено на риск от бедност или социално изключване, посочва „Политико“.

Въпреки че почасовите разходи за труд в България все още са най-ниските в ЕС, ръстът на заплатите трябва да съответства на този на производителността, за да се запази конкурентоспособността и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори, заяви ЕЦБ, добавя „Политико“.

Освен това монетарните власти са притеснени от резултатите на България в борбата срещу прането на пари, заради което страната беше включена в „сивия списък“ на Специалната група за финансови действия, изискващ засилено наблюдение. В този списък попадат страни като Сирия, Венецуела и Йемен, припомня изданието.

Германският в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ поставя акцент върху позициите, които ЕК и ЕЦБ изразяват в конвергентните си доклади.

ЕК препоръча на страните от еврозоната да приемат България като 21-вият член на единното европейско валутно пространство. Докато ЕК смята, че условията за присъединяване на България са изцяло изпълнени, ЕЦБ все още изразява леки резерви, но не се противопоставя на приемането на страната в еврозоната, отбелязва германското издание.

В доклада на ЕЦБ се посочва, че с оглед на „качеството“ на институциите и вземането на политически решения България все още е изправена пред някои „изисквания“, свързани с борбата срещу корупцията, ефективността на публичната администрация, справедливостта на данъчното облагане и независимостта на съдебната система, пише още „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

След като бе оповестено решението на ЕК обаче България разсея всички резерви, че предприема твърде малко мерки срещу корупцията и че страда от зле функциониращо върховенство на закона, коментира германският вестник.

„Брюкселският орган и без това посочва, че единствено той разполага компетенцията да взема решение по предложенията за присъединяване, докато ЕЦБ единствено го „подпомага аналитично“, допълва изданието.

Германското сп. „Шпигел“ обръща внимание на вътрешнополитическата ситуация около присъединяването на България към еврозоната.

Дебатите за въвеждането на еврото в България са съпроводени от силни протести, отбелязва „Шпигел“. В събота поддръжници на проруски и националистически партии излязоха на демонстрации по улиците на София и други градове. Те настояват за запазване на лева като национална валута, понеже се притесняват, че преминаването към еврото ще доведе до повишаване на цените, коментира германското издание.
През февруари националисти запалиха огън пред входа на представителството на ЕС в София. Освен това те напръскаха с червена боя стъклената фасада на сградата и хвърлиха по нея коктейли „Молотов“ и яйца, пише още „Шпигел“.

Проруската националистическа опозиционна партия „Възраждане“ обвини властите, че фалшифицират данни, за да направят възможно въвеждането на еврото. Опозиционната партия казва, че с въвеждането на единната европейска валута България би загубила своя национален суверенитет, отбелязва германското списание.

Българското население е разделено по въпроса за еврото. Според проучване на общественото мнение, проведено от българската социологическа агенция „Мяра“ от 10 до 13 май, повече от половината от пълнолетните (54,9) са против въвеждането на еврото през 2026 г., отбелязва „Шпигел“.

Германското списание цитира и резултатите от анкета на „Галъп интернешънъл Болкан“ от втората половина на май, които показват, че 33% от респонеднтите „са склонни да виждат ползи“ от въвеждането на еврото. За разлика от тях 33% „по-скоро се опасяват от недостатъци“, а 23% не очакват нито предимства, нито недостатъци.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 168

ПАРИ

Печалбите на соларните паркове в Европа паднаха до историческо дъно

Печалбите на соларните паркове в Европа паднаха до рекордно ниски нива, което поражда прогнози, че колкото повече се разширява индустрията, толкова повече цените им и съответно приходите им ще паднат, съобщи Bloomberg.

Най-голям е спадът в Испания, където т.нар. степен на улавяне, ключов измерител на рентабилността на активите от възобновяема енергия, е средно само 7% досега този месец, според данни на London Stock Exchange Group Plc. Това е спад спрямо 43% преди година.

„Най-големият рисков фактор за разширяването на възобновяемите енергийни източници е намаляващата рентабилност в соларния сектор“, коментира Натали Герл, водещ енергиен анализатор в LSEG. „По-ниските темпове на улавяне подкопават бизнес казуса за слънчевата енергия, излагайки на риск политическите слънчеви цели“.

Испания е отбелязала скок на слънчевия си капацитет над 50 гигавата, което е шест пъти повече, отколкото преди десетилетие, според BloombergNEF. Бързият растеж отразява по-широка европейска тенденция, движена отчасти от рязкото намаляване на разходите за соларните паркове.

Когато производството на електроенергия надвишава търсенето, това е проблем, защото обемът на батериите, включени в мрежите, все още не е наваксал бума на възобновяемите енергийни източници. Тъй като произведената енергия не може да се съхранява, свръхпредлагането изпраща цените на електроенергията – понякога дори под нулата.

Т.нар. ниво на улавяне в Испания е най-ниското ниво в Европа и би било още по-ниско, ако соларните централи не трябваше да намалят производството си този месец. Тази промяна съвпадна с увеличаването на газовата енергия, за да се стабилизира мрежата след общонационалното спиране на тока през април, причинено от свръхпроизводството на зелена енергия.