Трябва църквата да се върне в центъра на селото, да се приеме всеобщото мнение, точката върху “i”. Да се изрекат отново очевидните неща, да се припомни реалността, да се върнем към основите, които интелектуалният тероризъм се опитва с всички сили да прикрие. Небето е синьо през лятото, Земята е кръгла и повечето жени не искат “деконструирания” мъж, който френската зелена депутатка Сандрин Русо се радва, че има в живота си (и когото иска да превърне в модел за другите). Този неопределен екземпляр, когото си представят надарен с пенис, но лишен от мъжки качества, неутрален и дори феминизиран, символично кастриран. Повечето жени не фантазират за този мъж, на когото биха могли да заемат полата си или който лее реки от сълзи пред романтичен филм, който се гримира сутрин и очаква да го поканят на вечеря. Те не мечтаят за това същество, за което ни проглушават ушите всеки Божи ден, андрогинен с гащеризон и тротинетка, “поемащ своя дял женственост” в радостен ексхибиционизъм.
Напразно го аплодира един определен елит, превъзбуден от идеята да разруши границите между половете, защото на практика той не привлича много хора. Напразно модните списания изпадат в захлас от голия гръб на Тимъти Шаламе на филмовия фестивал във Венеция, или аплодират новия дантелен мъжки слип от колекцията “Том Форд” пролет-лято 2023 г., символ на възшествието на “друга дефиниция за мъжествеността”, тези атрибути нямат никакъв шанс да попаднат в списъка с подаръци за Ханука за обикновените смъртни. За тяхно голямо объркване, законът за всеобщото привличане остава неподатлив на тази хомогенизация на джендърите и половете. В замяна на това, всяка година американското сп. “Пийпъл” прави класация на най-сексапилните мъже на планетата: през 2021 г. това беше актьорът Пол Ръд, който наследи Майкъл Б. Джордан, Джордж Клуни, Брад Пит или Идрис Елба. Безкрайно популярни сред женската публика аполоновци, които се чувстват добре в кожата си, нито “деконструирани”, нито чувствителни към “джендър флуидността”. Освен ако спектакълът на Елба на токчета или Клуни с изкуствени мигли ми е убягнал, в който случай би било правилно да го отбележа в коментарите към публикацията.
Факт е, че независимо от агресивната войнствена реторика, повечето жени продължават да предпочитат силни и изградени мъже, завладяващи и властни, да кажем дори закрилящи, тъй като не се страхуваме от думите, в които те не възприемат инстинктивно потенциален изнасилвач или съперническа другост, което оправдава обявяването на война. Мнозинството жени знаят, че разликата между половете не е опасност, а обещание за приключение, че не е трамплин към неравенство, а шанс за среща. Да отидем по-далеч: за повечето жени точно тази разлика е вълнуваща, ерогенна, екзалтираща, подобно на електромагнитните взаимодействия, които карат два противоположни заряда силно да се привличат. Мнозинството жени прекрасно знаят, че сред представителите на другия пол има изнасилвачи, манипулатори, мачовци, перверзници, но също така нежни, щедри, приятни мъже и че няма никакво оправдание да искаме да убием всички тях, или да ги феминизираме, което е същото (какво значи да феминизираш един мъж, ако не да подготвиш терена, за да програмираш изчезването му?).
Довчера това твърдение не би си струвало да надраскаш няколко реда на електронната хартия, но ето, че днес то се смята за ретроградно, остаряло, унизително и има всички шансове да предизвика потоци от обиди. Това твърдение, което довчера беше безименна баналност, стана революционно, престъпен акт спрямо господстващата мисъл. Риск да бъдеш прогонен от шепа агресивни активистки, които смятат, че мнозинството жени са индоктринирани, жертви на промиване на мозъка и полови стереотипи, от които смятат, че те самите са се отърсили. Че ние дори не можем да разберем, че желаем това, което обществото ни е научило да желаем, накратко, ние желаем злото, докато те смятат от висотата на безкрайното си презрение, че са освободени от всякаква идеология. Водени от гигантско снизхождение, те си поставят за цел да поправят тези клетници (тоест нас), да ги превъзпитат, докато разберат какво трябва да желаят и обичат. Мнозинството жени не одобряват деконструирания мъж? Значи трябва “да се промени манталитета”, да се превъзпита девиантното им желание, да се прекършат тези първични стремежи под претекст, че ги поставят на място. Да превърнат “деконструирания мъж” на Сандрин Русо в сексуален звяр, за който всички жени мечтаят, да го превърнат в универсален символ и да го наложат напук на всичко. Донякъде като онези недостойни родители, които насила набутват лъжицата с черен дроб от треска в устата на детето, което не я иска, въобразявайки си, че така малкият негодник ще се научи да го цени, докато то най-често накрая се изплюва в лицето им.
Новите инквизиторки мечтаят за преустройство на въображението и, за да направят това, създават нови трикове, нови думи, нови изрази. Например, използвайки разширено определение за “токсична мъжественост” или “доброжелателен сексизъм”. Първото цели да осъди дълбоката природа на съществото с пенис, като го криминализира, т.е. като отрече неговата невинност, за да изгради този изкуствено “деконструиран” екземпляр, идеологически и химически “чист”, съобразен със смятаната за безукорна, лоботомизирана, безкрайно обусловена ценностна система. Второто цели да отхвърли всичко, което представлява асиметрия на отношението на съзблазняване, което разтопява жените: галантността, инстиктът за закрила, завоевателният дух. Проектът има за цел да опитоми тълпите, да накара мъжете да се чувстват виновни за това, което са, жените за това, което желаят, заявявайки и на двете страни, че само възпроизвеждат заучените социални норми, за да обяви, в крайна сметка, срещата им за остаряла. Да превърне другия в подобен, еднакъв, за всеки и за всяка, и така радостно да подпише края на човечеството. Уви, инквизиторките са забравили основния урок на тоталитаризмите: именно търсенето на прекомерна чистота е в основата на токсичността на тези режими.
Това е причината, поради която писателят Пиер Кормари използва много уместния термин “ексцизорки”, за да квалифицира тези инквизиторки, позовавайки се на онези кастраторки в традиционните общества, които изрязват с парче стъкло клитора на млади жени, за да им попречат да изпитат удоволствие и да се наслаждават. Способ, целящ да овладее по-добре тези млади жени, да ги подчини на желанието на другите, да ги превърне в чисти обекти, на които собствените желания няма да причиняват неприятности. В името на химерна еманципация от половата дуалност, западните “ексцизорки” имат за цел вменяване на вина на плътта, премахването на половете, ликвидирането на желанието и удоволствието, насладата и любовта, анархистки по природа, те винаги допускат някаква част асиметрия и уязвимост, дори хаос.
Постомодерността иска да сложи край на сексуалността и любовта, обвинени за всички злини на света, предварително загубен Прометеев проект, тъй като тези стремежи са вписани в нашите гени, определят ДНК-то на човечеството, детерминирано от “волята за живот на вида”, по думите на Артур Шопенхауер.
Автор: Ноеми Алиуа, “Фигаро”
Довчера това твърдение не би си струвало да надраскаш няколко реда на електронната хартия, но ето, че днес то се смята за ретроградно, остаряло, унизително и има всички шансове да предизвика потоци от обиди. Това твърдение, което довчера беше безименна баналност, стана революционно, престъпен акт спрямо господстващата мисъл. Риск да бъдеш прогонен от шепа неоправени агресивни мазохистки, които смятат, че мнозинството жени са индоктринирани, жертви на промиване на мозъка и полови стереотипи, от които смятат, че те самите са се отърсили.
Превод от френски: Галя Дачкова
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
