„Дъблоката държава“ не се интересува от общественото мнение и управлява въпреки и напук на него. Сега властва синдромът на арогантността и показността, който позволява на елитите да не се прикриват.

Г-жо Инджова, едва ли има нещо по-страшно за една държавност от това да се заговори за „дълбока държава“(политически термин, означаващ скрита власт, тайно правителство, задкулисие – бел. авт.). Какво различаваме в мрака на нашата „дълбоката държава“?
Веднага се създава страхът, че държавността може да потъне и изчезне, че и следи да не останат. Дълбочината, в която се настанява механизмът на съзнателното, умишленото, целенасоченото унищожаване на държавността се е превърнало в теория и парадигма. Нещо, в което са посветени елитите и световното правителство – наднационалната система за управление на света.
Кое е нашето невидимо подразделение на това световно правтелство?
Като държава, която още в процеса на формирането си е започнала да бъде разваляна, е много трудно да се каже точно в коя част от пространството се намира нашата частица, но можем да я определим като периферия, даже припокриване на няколко периферии. А когато си на чекпойнта на няколко периферии, можеш да си въобразиш, че си в централна периферия – както го прави нашият премиер в момента. Смятайки, че е полифункционален и може да се разположи във всички посоки, да служи на всички и да бъдем протекторат на всички. Иначе ние спадаме към имърджинг обществата, които световният елит съзнателно конструира и дизайнва по калъп. Когато резултатите се разположат върху система, каквато е нашата територия – с традиционни докапиталистически, пък даже и феодални отношения, резултатът не може да е различен. Получила се е сложна синкретика, която е много трудна за разбиране от външни лица. Най-трудно е, ако отидете някъде по света и се опитате на нормален разбираем език да обясните какви са спецификите и приоритетите ни, към какво е стремим, що за тип власт и държава имаме.
Ако се вгледаме в актуалното й съдържание, що за силуети ще забележим в пространството на „дълбоката държава“, при положение, че механизмите в нея основно са свързани с много пари?
По смисъла на термина, под „дълбока държава“ в началото се приемаха скрити, инкриптирани механизми на влияния и взаимодействия. Но сега властва синдромът на арогантността, показността и безпардонността, който накара елитите да престанат да се прикриват и да пазят в секрет същността си. Фигурите се сменят, но механизмите явно се демонстрират. Защото „дълбоката държава“ не се интересува от общественото мнение и управлява мимо него, въпреки и напук на него. Това е цинизмът на съвремието – вече никой не прикрива свързаностите с лобита, служби, корпоративни и кланови интереси.
Що за демокрация е тази, която няма никакви предпазни и защитни механизми?
Започвам да смятам, че новите дизайнери съзнателно и нарочно не предвиждат такива механизми. Вижте Брексит. Оказва се, че се знае как да влезеш в един пакт – защото ЕС не е икономическо формирование – а как да излезеш не се знае. Сега например имаме миграция, която заприличва на регионален конфликт. И какво става? Ходят някакви комисии по границите, но нямат вид на хора, които ще решават граничен казус. А той никак не е елементарен.
Във връзка с широката ножица на неравенството в ЕС ли американският финансист Кен Рогоф определи еврото като най-тежката академична грешка в историята?
Еврото беше създадено по уж волеви начин, но без икономически обосновки. Това е валута, която засега има ролята на разчетно средство, както беше преводната рубла някога. Имаме хегемония на няколко държави, които волунтаристично решават как да разходват парите, събрани от отделните държави.
Защо волунтаристично, те дават вид, че добре са си направили сметката?
Волунтаристично от гледна точка на това, че така не се създава континентален комплекс, покупателната сила на всяка национална валута остава различна от тази на еврото и опитите да се изравняват цените са само замаскиране на разликите. В този смисъл Рогоф е прав. У нас тези неща не се осмислят, а се правят тайни закони. И властта иска да си поиграе на пари и валутни разлики.
Това е интересна теза, какво имате предвид?
Не казвам, че всеки от правителството ще тръгне да играе на валутните пазари. Но в населението се насажда паника, започва обръщане на валути и загуби на ресурси. Могат ли да се съчетаят хлабава парична политика и широка бюджетна политика? Ние имаме бюджет, който не е добре закотвен в реалната икономика. Той е стриктен само към плащането на данъци, но не предвижда капитални вложения, за да стимулира реален растеж, напротив – залагат се малки капитални вложения, за да остане голям излишък за раздаване в случай на протести.
Наскоро казахте, че предстои разместване на тектонични пластове, как да го разбираме?
Обобщаващият извод е края на либералния модел в света. Той идва от невъзможността да се възпроизвежда на основа на ресурсите, с които светът разполага, от кризата във финансовия капитал, а също и от това, че еднополюсният свят се превръща в многополюсен. Центрове, които не са замърсени с неолибералния модел, ще привличат и хора, и ресурси, ще формират нови гнезда на цивилизация.
Имате предвид азиатския модел със силни държавни регулации и „просветени диктатори“, каквито бяха Пак Чжон Хи в Южна Корея, Ли Куан Ю в Сингапур и Си Дзинпин в днешен Китй?
Точно така. Частично така е и в Русия, в Африка също.
Ако се върнем отново у нас, преди повече от 25 г. като премиер вие казахте, че „законодателят толерира, протежира и усъвършенства развитието на престъпността, а мафията е в симбиоза с официалната власт“. Какво виждате днес?
Същото. Всичко, което говорих и за демокрацията, и за олигархията, и за обществения договор е в сила и днес. Оказа се, че има сили, които в предварителен порядък не допускат промени. Конструкторите на прехода нарочно са заложили хлабава юридическа рамка.
Кои са конструкторите на прехода? Обикновено представата е за хора с пагони.
Нашата „дълбока държава“ е характерна не с корпоративните интереси на американската, а с интересите на службите. Те организираха прехода, защото бяха технократската част от българския социалистически естаблишмънт. Сложете към това изнасянето на огромни ресурси във външнотърговските дружества, където същите хора бяха представители. Така че в скрит вид приватизация стана още преди 1989 година. После пък службите бяха съзнателно унищожавани, за да няма механизми на проследяване на престъпността, а работещите в тях се хвърлиха в приватизацията, защото бяха наясно с всичко. Затова сега имаме една констелация от персони, които се следят взаимно и се държат един друг.
Работи ли в момента лабораторията за политически проекти? Наближава ли поредната „точка на промяна“? Известната фразата на Лампедуза гласи: “Трябва да променим всичко, за да си остане същото”.
Смяната на лицата е в ход. Очакването за промяна зрее и то трябва да бъде задоволено. Обикновено се случва в съвсем неочакван момент и при избрани обстоятелства, въпрос на разузнавателна способност е да разгадаем това. Постановчиците дават сигнали за това, което предстои. Трябва да се четат кодовете. Например, при последното посещение на Борисов при Ердоган, знамената зад гърба му не бяха български, а руски.
Като премиер обявихте правителството на Беров за кабинет на „Мултигруп“. Как определяте сегашното правителство?
Правителство на Бойко Борисов.
Разговора води Емил Янев