Uncategorized

30 години периферен капитализъм, който ограбва българите и обслужва чужди сили

Може би най-често задаваният въпрос у нас е защо сме зле и защо сме бедни. Отляво казват: защото преходът беше извършен от десницата; тя унищожи земеделието, а по време на Костовата масова приватизация продаде държавната индустрия на безценица, с което бяха ликвидирани цели два отрасъла на българската икономика. Това е довело до огромни социално-икономически проблеми и социална несправедливост, тъй като е свързано с ограбване на българите и ограничаване на преразпределителните възможности на държавата.
Десните пък казват обратното: че преходът бил извършен от бившите комунисти. Те раздавали куфарчета с пари, предизвикали кризата и хипер-инфлацията от 1996-1997 г., а и въобще за всичко лошо в нашата история все те са виновни. Десните твърдят още, че основен проблем на държавата е корупцията, като обръщат поглед не към социално-икономическата, а към правно-юридическите форми на справедливост и равенство, пропускайки очевидния факт, че правно-юридическите равенство и справедливост са напълно невъзможни без определено равнище на социално равенство. Една е справедливостта за клошаря, който няма какво да сложи в чинията си (ако изобщо има чиния) и спи на улицата при минус 10 градуса, а съвсем различна – за милиардера, олигарха, политика, които могат да си купят всичко и всеки. Това означава, че в условията на неограничаван от нищо неолиберален капитализъм юридическото равенство е напълно невъзможно.
Аз обаче ще изразя друга гледна точка. И тя е, че сме зле и сме бедни, защото бяхме включени в ръководената от САЩ и ЕС система на глобален неолиберален капитализъм. В рамките на тази система светът е разделен на център, периферия и полупериферия, като характерното за центъра е, че той извлича ресурси и суровини от периферията и полупериферията, преработва ги и след това ги изнася за целия свят. Това стои и в основата на богатството на развития капиталистически център, тъй като благодарение на това там производителността на труда е най-висока.
До 1989 г. България беше отделена от тази система, което и позволяваше да спре изтичането на ресурси и да ги концентрира с цел догонващо развитие. Тя, от една страна, имаше привилегировани отношения със СССР, откъдето получаваше на преференциални цени и дори безплатно енергийни суровини, ресурси, технологии, а от друга страна, чрез научно-техническото разузнаване, успяваше да краде технологии и патенти от развития капиталистически център. В резултат единствено през периода на държавния социализъм България не е била в ролята на експлоатирана държава, а тя е експлоатирала другите.
Известни са резултатите от тази политика – от периферна селска държава България се превръща във високоразвита индустриална сила, милиони хора се преселват в градовете, променят начина си на живот, образованието и здравеопазването са напълно безплатни, армията ни може да съперничи на военните сили на Турция и Гърция, взети заедно. Имаме относително висока и стабилна военна и икономическа мощ, което ни гарантира добро място в рамките на световната система. Индексът на човешко развитие на ООН отчита, че през 1980-те ние сме сред 30 държави в света, където се живее най-добре.
След 1989 г. обаче реставрирахме капитализма. При това не във версията му на социалната кейнсианска държава, каквато съществува на Запад след Втората световна война до 1970-те години, а във формата на неолиберален глобален капитализъм, наложен ни отвън като на страна, загубила война, макар и „студена“ .
В резултат на това само за няколко години България се върна десетилетия назад и придоби статута на периферна неоколониална държава, управлявана от компрадорски политически елит. Държава, от която Западът извлича ресурси и на която продава след това боклуците си. България започна да се ръководи отвън, от ЕС и най-вече САЩ, с помощта на корумпираните политически елити, управляващи вече 30 години не в интерес на българските граждани, а в интерес на външни фактори и в свой собствен интерес.
Под диктовката на Запада и с ръцете на българските политически елити страната за кратко време придоби отново статута на неоколониална периферия. Така господарите хем си измиха ръцете, хем прехвърлиха отговорността за случващото се на местните управници, които са техен послушен продукт. В резултат доверието в държавата и в институциите се срина, България падна до последно място във всички класации и днес е първа само в класацията за най-бързо изчезваща нация в света.
Най-напред беше ликвидиран земеделският отрасъл. Под диктата на Световната банка и САЩ и с лозунгите за демокрация и частна собственост правителството на СДС в началото на 1990-те години реши да върне земята в „реални граници“. Така тя беше разпарчетосана на милиони малки парченца, стана хем невъзможно, хем нерентабилно те да се обработват, което направи земеделието напълно неконкурентноспособно. Техниката беше разграбена и унищожена, а милиони животни избити. Селото се върна сто години назад, в епохата на натуралното стопанство. Милиони хора останаха без работа, сред тях голяма част от циганите, което постави началото на процесите на циганизация. От страна – износител на селскостопанска продукция за целия свят, България се превърна в страна, която внася почти всичко необходимо от развития капиталистически център.
С идването на правителството на ОДС с ръководител Иван Костов настъпи етапът, получил известност като „криминална приватизация“ и завършил с унищожаването и разграбването на вторичния сектор на икономиката – българската индустрия. Индустриална база за десетки милиарди долари, построена и принадлежаща на всички българи, беше разграбена само за няколко години. Хиляди образовани учени, инженери, техници останаха без работа и бяха привлечени от Запада да работят за неговата икономика, а България унищожи още един отрасъл от своята. Обосновката, с която беше ликвидирана индустрията, гласеше, че това е тежка социалистическа индустрия, а светът се движи към постиндустриално общество, в което водещ сектор ще бъдат услугите. Така, докато Западът изнасяше тежките си производства в периферията, където цената на работната сила е по-ниска и може да се краде от нея, запазвайки за себе си, печелейки и развивайки услуги като информационно-комуникационни технологии, софтуер, компютри и интернет, то ние също разгърнахме сектора на услугите – перачки, продавачки, охранители, чистачки, огромна бюрокрация, чужди и финансирани отвън НПО-та, които не произвеждат нищо.
Същото се случи и със здравеопазването. Неолибералният капитализъм, наложен ни отвън, от институции като Световната банка и МВФ под ръководството на САЩ, разглежда всичко като стока – като се започне с културата, мине се през морала и се свърши с човешките живот и здраве. Така ни беше реформирано и здравеопазването, че въпреки модерните технологии, създадени през последните тридесет години, то се върна десетилетия назад. Болниците бяха превърнати в търговски дружества, чиято основна цел е печалбата, а не опазването на човешкото здраве. В резултат на това днес милиони хора са лишени от здравеопазване, а медиите редовно съобщават за починали пред самите лечебни заведения, които не могат да спечелят от тях и затова ги оставят да умрат. За милиони българи здравеопазването се превърна в заплаха за техния живот, а за управляващите – в огромна бюджетна яма, от която може да се краде относително лесно.
По същия начин се развиха и процесите в образованието. Най-напред в угода на новите господари от Запад ние трябваше да променим учебниците, така че те да съответстват на неолибералната догма. А това пък означаваше да премахнем от тях всичко, което е формирало нашата идентичност от Възраждането до днес. За да се харесаме навън и защото трябваше да разрушим националната си общност, оплюхме собственото си минало, собствената си държава, собствените си национални герои. Това доведе от отродяване и загуба на идентичност, до ликвидация на особено важния човешки фактор, който стои в основата на всяко икономическо, социално, политическо развитие. После беше въведено правилото, че „парите следват ученика“, което превърна по същество и училищата в търговски дружества, които печелят от броя на учениците. В резултат няма развитие, а връщане с десетилетия назад, за да може днес неграмотността да достига колосални размери.
За да бъде България смачкана окончателно, отвън поставиха задачата за ликвидация на защитата на държавата. И нашите неоколониални марионетки я изпълниха. Така на дръвника беше сложена и българската армия. Останахме напълно беззащитни и изцяло под контрола на новите си господари. Обосновката беше, че вече не ни трябва стара съветска техника, не ни трябват войници, трябва ни НАТО, защото „НАТО ще ни пази“. А НАТО започна да дрънчи с оръжия срещу Русия, които е въпрос на време да гръмнат, превръща ни в прифронтова държава с безплатни американски бази, които да държат и колонията в подчинено положение, провежда военни провокации срещу Русия, изгражда някакви комуникационни центрове, превръща си ни под собствения ни нос в пушечно месо на американските войни срещу Русия. При това армията беше унищожена, а оръжието нарязано под американски диктат, за да може днес да плащаме на американците милиарди долари за хвърчила и всякаква друга техника, докато милиони български пенсионери живеят в ужасяваща мизерия като награда, че построиха България. Строителите на съвременна България бяха поставени под дъното от грабителите на същата тази България.
Нямаше как да не променим и данъчната си система, така че днес тя да генерира бедност и мизерия за 99% от българите, генерирайки в същото време огромни печалби за най-богатия един процент от населението. Жалко е да го кажа, но този процес беше завършен от човек, наричащ себе си „социалист“, който днес е президент на европейските социалисти и който дори написа книга със заглавието „Защото сме социалисти“. Така и не разбрах защо той е социалист, тъй като работата на социалистите е да защитават труда и социалните права на трудещите се, а не да дават извънредни права на капитала (10% плосък данък) и безплатни американски бази у нас. В резултат днес имаме по същество регресивна данъчна система, при която богатите не плащат почти нищо, докато бедните издържат държавата чрез масовото потребление, акцизи и ДДС, което прави бедните все по-бедни, а богатите все по-богати, ограничавайки в същото време преразпределителните функции и роля на държавата.
Културата и моралът, като основни регулатори на човешкото поведение в социалната сфера и във формирането на човешката личност и човешкия капитал, бяха превърнати в инструмент за забавление и печалба, рушащ всякакви морални граници и културни рамки. В резултат на това стотици читалища бяха закрити или превърнати в публични домове и дискотеки, а в медиите доминират опростачващи предавания от типа на „Биг брадър“, „Фермата“, „Маскираният певец“, чалга се лее на високи децибели отвсякъде, престъпността, проституцията, наркоманията са в непознати мащаби.
Новите господари нямаше как да простят и на българското разузнаване, което се смяташе за едно от най-добрите в света и което години наред им бе трън в очите. Срещу съответните комисионни и постове се намериха и съответните изпълнители на поръчката. Анализатори, медии, политици с уж големи претенции извадиха от чувала възможно най-нелепия аргумент на света – били комунистически и ДС. В резултат, на това хиляди хора, чийто единствен грях бе, че са работили за интересите на България, бяха обявени за „доносници“, а редица от тях просто избити или хвърлени по чужди затвори. Ето за такива национални предателства на политическите елити у нас никой не говори, а те са престъпления срещу държавата.
Щях да пропусна енергетиката, където може би и най-ясно се вижда ролята на ЕС и САЩ в процеса на нейната ликвидация. Започна се с 4 блока на АЕЦ „Козлодуй“, които трябваше да бъдат ликвидирани, за да станем членове на ЕС, въпреки че имаха още десетилетия живот и въпреки доказаната им от всевъзможни специалисти сигурност. Продължи се със сделките с ТЕЦ „Марица-изток 1“ и ТЕЦ „Марица-изток 3“ на американците, допълнително оскъпили потреблението на електричество за българските потребители, които ежегодно вадят по 1 млрд. лв. от джоба си, за да плащат на бедните ни американски господари. След това ЕС и САЩ ни принудиха насила да спрем АЕЦ „Белене“, където вече бяха вложени милиарди, за да загубим още милиарди. В резултат на това българският народ плати атомната електроцентрала в Белене, но не получи атомна електроцентрала в Белене. След това ЕС и САЩ ни принудиха да спрем и проекта „Южен поток“, за да не купува България руски газ от Русия и да го преразпределя към Европа, а да купува руски газ от Турция и да го преразпределя към Европа, плащайки така български пари на Турция и правейки ни енергийно зависими от прищевките на Ердоган. Честита ни руска енергийна независимост и честита ви енергийна зависимост от Турция. Решиха още да преизпълнят с десетина години всички изисквания за ВЕИ централи, защото хем могат да се покажат големи европейци, хем да гушнат тлъсти пачки. Сега се очертава ЕС да ни принуди да закрием и въглищните си централи, което ще означава огромен енергиен дефицит, още по-скъп ток, още плащане и още енергийна зависимост от Турция. Очертава се и скъп американски газ да купуваме, тъй като американците смучат всеки лев от колониите, за да вържат 20 и кусур вече трилионния си дълг.
Оказва се най-накрая, че и държава не ни трябва. Независимо от това, че в държавното управление работят над 111 хиляди човека, а с административни и спомагателни дейности са заети близо 116 хиляди, то държавата е разтоварена от функции повече отвсякога преди това в историята. Всички нейни базови характеристики са предадени на външни фактори, в резултат на което тя може да изпълнява единствено колониално-административни функции, за което ѝ трябват само силен репресивен апарат, с който да подтиска недоволството, и средства за идеологическа подмяна на съзнанието, започващи от промените в учебното съдържание и свършващи с почти пълната монополизация на медийното пространство у нас. Суверенитетът е предаден на първо място на САЩ, след това на Брюксел, Берлин и Анкара. Сигурността е дадена на концесия на НАТО и САЩ, които ни обясняват, че днес сме по-заплашени от враг отвъд Черно море повече от всякога в историята. Почти всички държавни системи функционират чрез външни подизпълнители – чужди фондации, които се занимават с пренаписването на учебници, закони, интернет сайтове, медии, научни форуми, джендър прояви, социални услуги и какво ли още не.
Цялата икономическа власт е на теория дадена на пазара, но на практика е монополизирана от няколкостотин човека, които управляват държавата в свой собствен интерес. Именно поради това демокрацията е илюзия, която прикрива факта, че днес сме олигархия, управляваща благодарение на външна, а не на вътрешна подкрепа. Това означава, че българският народ не е суверен и няма право да определя съдбата си. Суверен са господарите и техните прокси управляващи елити, които натрупаха огромни състояния, играейки си с нашата съдба. Затова и все по-малко хора ходят да гласуват на избори, а основните държавни институции се ползват с доверието на средно 10% от гражданите. Онези 10%, които тя обогатява за сметка на всички останали.
Всичко това ме навежда и на въпроса за „престъпния комунистически режим“. Първото, което ми прави впечатление, е, че не може да има „престъпен комунистически режим“, ако у нас никога не е имало комунизъм. Явно управляващите ни „политически елити“ дори не правят разлика между „социализъм“ и „комунизъм“, което обаче не им пречи от сутрин до вечер да хвърлят обилни слюнки по комунизма. Второто, което ми прави впечатление, е идеологическият характер на понятието „режим“. Тогава нека да кажем нещо и за „престъпния капиталистически режим“, който 30 години руши, краде, яде на гърба на милиони трудещи се българи, превръщайки ги в бедняци, просяци и работещи бедни, който унищожи държавата в името на пазара, парите, печалбата, който изгони българите от България и който ни превърна от относително достоен в превил глава и приел незавидната си участ народ.

Related Topics:българия история

Up Next

ДЕБЕЛ, ПРОЗ И ПЛЕШИВ! ДЯДКАTA БОРИСОВ НИ ПОКАЗА ЧЕ Е СПЕЦИАЛИСТ ПО НИЩО!

Don't Miss

Защо Щатите масово убиват американците?

Uncategorized

Борисов и Пеевски опоскаха и последните пари на държавата

Бюджетът е пред бедствие. Почти опря до парите в Сребърния фонд

Задълженията на Българската народна банка към правителството, които на практика са равнозначни на фискалния резерв, са били 5.98 милиарда лева към края на миналата седмица. Това показва седмичният баланс на управление „Емисионно“ към 4 април (петък), публикуван по-рано днес. При положение че днес държавата е изплатила между милиард и половина и два милиарда лева за пенсии, излиза, че от безпаричие правителството едва се е разминало с нуждата да посегне на резервите на пенсионната система.

Сребърният фонд е възлизал на 3.96 милиарда лева, което означава, че държавата е разполагала с ликвидност в размер най-много половин милиард лева над него. Това е нищожен буфер на фона на икономика с годишен обем от 215 милиарда лева и бюджет с планирани разходи от 96.7 милиарда лева. Почти сигурно е, че държавата вече е изразходвала около 80% от останалите буфери, които формират фискалния резерв – включително фондовете за извеждане на ядрени мощности, за управление на радиоактивни отпадъци, учителския пенсионен фонд и още няколко по-малки компонента.

Облекчение временно носи изтегленият днес вътрешен заем от половин милиард лева под формата на Държавни ценни книжа. През този месец се очакват по-високи от обичайното приходи – както от вноската на Българската народна банка от печалбата ѝ, така и от данъчните плащания по приключващата кампания за личен подоходен данък за изминалата година.

Всичко това обаче са палиативни мерки, които само временно стабилизират положението, без да решават тежките проблеми на публичните финанси. Фактът, че се стига до заем само за да не се прибягва до Сребърния фонд, показва, че бюджетът е в сериозна криза – състояние, подобно на това след оставката на първия кабинет „Борисов“ през 2013 г.

Дори ако този месец, благодарение на еднократни фактори, бюджетът „поеме въздух“, от май насетне държавата отново ще бъде в режим на несигурност – дали текущите приходи ще покриват текущите разходи.

Още по-притеснително е, че това се случва едва в първия месец от действието на бюджета. Дори ако „Продължаваме промяната“ и Асен Василев се опитват да прехвърлят вината върху тазгодишния „прахоснически“ бюджет, то изпълнението му все още не е започнало да създава проблемите, които тепърва се очакват. Сегашната ситуация е резултат от инерцията на трите предходни години на прекомерни разходи. А ако тогава бяха изтеглени над 20 милиарда лева дълг, то само за тази година са планирани нови 17 милиарда – което означава, че в рамките на 12 месеца ще се емитира нов дълг, равен на 8% от БВП. Никой не намери за нужно да предотврати това при приемането на бюджета.

Предстои, разбираемо, финансовият министър да опита да внесе спокойствие чрез изяви в парламента и медиите. Вероятно ще обясни, че заемите в размер на 17 милиарда лева представляват „отворена възможност“ за покриване на крайни сценарии. И донякъде ще е прав в усилията си да успокоява.

Но сметките не излизат. Ако към края на март България вече е с бюджетен дефицит от 1.9 милиарда лева – една трета от планирания годишен дефицит – какво предстои през оставащите девет месеца? Как ще се изпълнява инвестиционната програма? При 13 милиарда капиталови разходи, които още не са започнали да се плащат, как дефицитът ще бъде ограничен до 6 милиарда лева – т.е. 3% от БВП?

Следващият абзац пиша с особено внимание, защото не желая по никакъв начин да омаловажа ничия загуба, но вече е видно: катастрофи се случват не само заради безотговорни шофьори, а и заради опасни пътища. Дали са опасни поради липса на поддръжка от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ или поради системно недофинансиране, не е напълно ясно. Безспорен е обаче фактът, че държавните инвестиции от години се използват като буфер за прикриване на фискални дефицити. А обществото започва да плаща цената за това – с човешки животи.

Бюджет 2025 е първият, който ясно показва нуждата от актуализация още в първия месец след влизането му в сила. Подобен случай помним през 2010 г., когато забавени плащания от предходната година блокираха икономиката. Втори пример беше през 2020 г. заради пандемията. Но тогава обществото имаше надежда, че след извънредното положение нещата ще се върнат към нормалното.

Днес не е така. Икономическото забавяне е глобално. Много е вероятно прогнозираният растеж да не се осъществи. Това налага актуализацията на бюджета да бъде далеч по-отговорна – с мерки от мащаб, невиждан в последните две кризи. Вероятно е дошло време за повишаване на осигурителната тежест. Може би и на ДДС – временно или за по-дълъг период. Това трябва да бъде определено от експертни анализи и реалистични прогнози.

Всичко друго би означавало влизане в дългова спирала или икономии, които ще доведат държавата до разруха.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Uncategorized

Световния елит в надпревара да целува ръка на новият “кръстник

Световният елит на опашка да целуват ръка и правят “дарения” във Флорида.

Тече ожесточена надпревара между световните лидери да присъстват на церемонията на Тръмп.

Зеленски и Дявола Урсула НЕ СЕА поканени нарочно.

Тече ожесточена надпревара между световните лидери да присъстват на церемонията на Тръмп: Инаугурацията на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп предизвиква истинска надпревара сред световните лидери, които отчаяно се стремят да получат покана за събитието на 20 януари.

Традиционно чуждестранни лидери не присъстват на встъпванията в длъжност на американски президенти, но Тръмп, както обикновено, реши да наруши и това правило, като отправи покана към китайския президент Си Дзинпин. Макар Си да е отказал лично участие, се очаква високопоставен представител на Китай да присъства на церемонията.

Според източници ред Post, много други лидери се опитват по всякакъв начин да получат достъп до събитието, като активно използват своите агенти във Вашингтон. „Те полудяват – Чили, Перу, Нигерия, Мозамбик. Всички те искат да присъстват“, споделя регистриран чуждестранен агент. Същевременно, той отбелязва, че не всички страни имат реален шанс да бъдат поканени. „Ако сте Коста Рика, няма как да получите покана. Каква е добавената ви стойност? Вие не носите големи бизнес възможности или значителни инвестиции от вашата страна.“

Инаугурацията на Доналд Тръмп, който ще стане 47-ият президент на САЩ, ще се състои на западната фасада на Капитолия. След клетвата, столицата ще бъде изпълнена с празненства и балове, отбелязвайки мирния преход на властта

Инаугурацията на Доналд Тръмп, който ще стане 47-ият президент на САЩ, ще се състои на западната фасада на Капитолия. Церемонията ще бъде ръководена от председателя на Върховния съд Джон Робъртс. След клетвата, столицата ще бъде изпълнена с празненства и балове, отбелязвайки мирния преход на властта – нещо, което много чуждестранни лидери виждат като уникална черта на американската демокрация, добавя изданието

Както богатите американски граждани и корпорации, които вече са дарили над 170 милиона долара за инаугурационния фонд на Тръмп, така и чуждестранните лидери се водят от своите собствени интереси. Те искат да използват възможността да представят своите приоритети пред новата администрация.

Например, президентът на Нигерия, Бола Ахмед Тинубу, вероятно се стреми към американска помощ за справяне със сигурността в проблемните северни райони на страната, както и към икономически инвестиции в по-стабилния юг.

Освен това, Тръмп е поканил лидери, които споделят неговите политически и идеологически възгледи. Сред тях са италианският премиер Джорджа Мелони, която заяви, че ще се опита да присъства, и президентът на Аржентина Хавиер Милей, който също планира да присъства. Президентът на Ел Салвадор, Найиб Букеле, известен със своята успешна борба срещу насилието на банди, също е получил покана, както и бившият бразилски президент Жаир Болсонаро. За унгарския премиер Виктор Орбан няма и съмнение, че ще е сред присъстващите.

Зеленски за церемонията на Тръмп: Ако иска да отида, ще се радвам да го видя

Един от най-активните кандидати за присъствие е украинският президент с изтекъл мандат в далечния 20 май миналата година Владимир Зеленски, който публично изрази желание да участва. Макар че Тръмп не е отправил официална покана, той заяви миналия месец: „Ако иска да отида, ще се радвам да го видя.“

Според източници, близки до Тръмп, около Зеленски има хора, които се опитват да уредят поканата по различни канали, включително чрез съюзници на Тръмп. „Силен интерес има, защото през последните четири години международната обстановка се промени драстично. Много световни лидери искат първи да се срещнат с него, за да изразят своята позиция и да повлияят върху начина, по който Тръмп ще отговори на глобалните кризи“, обяснява Брайън Ланца, бивш старши съветник в кампанията на Тръмп, който сега работи като външен консултант.

Тази новина подчертава както дипломатическата динамика, така и личните интереси, които движат световните лидери в опитите им да се позиционират спрямо новата администрация.

Сал една-единствена Уркула фон дер Лайен няма вероятно да присъства. Всъщност към този етап и Зеленски. Дали пък с това Тръмп не иска да им каже нещо?

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Uncategorized

Микроинфарктът често протича без никакви симптоми

Според много кардиолози най-опасният рисков фактор е… преяждането

Много хора не приемат сериозно тази диагноза, но това е наистина опасно състояние, което изисква сериозна консултация със специалист.

Всъщност, става дума за разновидност на исхемичната болест на сърцето, при която в отделните части от мускулната тъкан на миокарда се развива некроза. То се диагностицира трудно, тъй като в началото не се проявява с почти никакви симптоми.

Особено, ако човек страда от стенокардия, той въобще не би обърнал внимание на едва доловимите болки в сърцето. Специалистите посочват характерните признаци на това състояние:

1. Различна по интензивност болка. Внезапните остри болки са характерни за същинския инфаркт, но могат да се проявят и при микроинфаркт.

Типичната болка е пареща, стягаща, нетърпима. Тя се локализира между лопатките и преминава към гърдите, като се спуска и към корема. Може да ирадиира и към шията и ръката, а някои пациенти се оплакват от болки в долната челюст.

Атипичните варианти на микроинфаркта протичат с липса на болкови усещания. В такива случаи само ЕКГ може да открие микроинфаркта.

2. Нитроглицеринът не помага, което означава наличие на некроза на миокардната тъкан.

3. Слабост и студена пот по цялото тяло.

4. Страх и тревога. Типичен признак и за паническа атака, но ако не преминава 20-30 минути, вече става дума за микроинфаркт.

Много често признаците на микроинфаркта са подобни на тези на инфаркта, но когато само определени малки области от сърдечния мускул са подложени на некроза, всички тези симптоми се проявяват в по-малка степен.

Има няколко форми на микроинфаркта, които се проявяват с определени, характерни за тях черти:

1. Астматичната. Среща се обикновено при възрастни хора и такива, които страдат от хипертония или исхемична болест.

Обикновено, няма болка, а лек задух, чувство за недостиг на въздух. Когато задухът е ключов симптом на някакво състояние, трудно е да се мисли за увреждане на миокарда.

2. Абдоминална. Възниква при т.нар. диафрагмален инфаркт, при който болките се появяват в епигастралната област, като наред с това възниква и метеоризъм. Всичко това насочва специалистите към патологии, свързани със стомашно-чревния тракт.

3. Аритмична. При нея е възможна умерена болка, а може и въобще да няма такава. След изследване се установява нарушение на сърдечния ритъм и лекарите обикновено поставят диагнозата аритмия.

4. Церебрална. Симптоматиката напомня проявите на преходно мозъчно кръвообращение. Могат да се появят и двигателни нарушения, както и главозамайване.

Атипичните варианти на микроинфаркта се характеризират с наличие на болки на нетипични места, като например дясната ръка и десния крак, областта на гърба също.

Микроинфарктът се среща по-често при мъжете.

Причините за възникване на микроинфаркта съвпадат с тези, провокиращи същинския инфаркт.

Най-характерните, позволяващи да се разпознае болестта, са: увеличаване нивото на холестерола; промяна в някои места на стените на кръвоносните съдове; увеличаване агрегацията на тромбоцити; физически и емоционални претоварвания; тютюнопушене; спазми на коронарните съдове, провокирани по различни причини.

Микроинфарктът се среща по-често при мъжете. Жените, особено в по-млада възраст, са защитени от половите си хормони, но за съжаление, навлизайки в менопаузата, тази защита отпада.

Може и да не ви се вярва, но според много кардиолози преяждането може би е най-опасният рисков фактор, способен да провокира микроинфаркт.

Пушените и консервираните храни, както и солените ястия, затрудняват сърдечната дейност. Не злоупотребявайте и с животинските мазнини. За вас най-полезни са зеленчуците и задушената риба, но и тях трябва да употребявате умерено, за да не допуснете преяждане, защото това натоварва миокарда.

Симптомите за мъжете и жените може да се различават. Мъжете страдат по-често, освен това при тях в повечето случаи болестта протича с усложнения.

Но при жените няма ясни симптоми или ако се появят, се приемат за болести на стомашно-чревния тракт, затова при тях диагнозата се поставя много рядко, а това неминуемо влияе на прогнозата.

Не пренебрегвайте неблагоприятните симптоми, особено през първите дни, дори и часове. Именно тогава могат да се случат необратими последствия.

Ето в какво се изразява първата помощ:
1. Заемете хоризонтално положение и си осигурете достъп до свеж въздух (не се притеснявайте да поискате помощ от близките у дома или от други хора, ако се случи на улицата).

2. Сдъвчете таблетка аспирин и сложете под езика си нитроглицерин, но преди това измерете кръвното си налягане: запомнете: при ниско кръвно налягане никакъв нитроглицерин! Ако нямате под ръка апарат за измерване на кръвното, сложете под езика си не повече от 1 таблетка.

3. Позвънете на “Бърза помощ” и обяснете подробно състоянието си.

Ако се сблъскате с това състояние, докато сте съвсем сам, не се паникьосвайте. Направете следното:
1. Вдишайте дълбоко, за да проникне кислород във всички клетки и тъкани.

2. Започнете да кашляте колкото може по-силно, сякаш се опитвате да изплюете храчка. Това може да спаси живота ви. Опитайте да изпреварите всеки напън за кашлица с дълбоко вдишване. Изкашляйте се на издишване, така се нормализира кръвотокът. Повтаряйте през 2 секунди дълбоко вдишване и кашляне на издишване, без да спирате.

Правете това, докато дойде “Бърза помощ”. Специалистите препоръчват тази техника като най-добра в днешно време. Освен това, се постарайте да имате в аптечката си нитроглицерин, най-добре във вид на спрей. Той действа по-бързо. Запасете се и с аспирин, който в случай на непредвидени обстоятелства трябва да сдъвчете.

Микроинфарктът се лекува на същия принцип, както и инфарктът. Специалистът е този, който ще ви определи схемата на лечение. Обикновено препоръчват антикоагуланти за хората, които вече са преживели подобно състояние. Може да ви изпишат статини, антиаритмични лекарствени средства, хипотензивни препарати и допълнителни лекарства, в зависимост от симптомите.

Препоръки за възстановителния период:
1. Спазвайте режим на сън и почивка, като ги редувате с периоди на отпускане с посилни за вас физически упражнения. Не допускайте преумора, не носете тежки предмети.

Първите леки упражнения можете да започнете няколко дни след изписването от болницата. Полезни са кратките разходки, ходете пеша на свеж въздух в сутрешните и вечерни часове.

2. Избягвайте стреса. През възстановителния период са ви нужни положителни емоции, но без да прекалявате, защото понякога и те могат да навредят на сърцето.

3. Хранете се правилно, балансирано, без пушено, мазно и солено. Използвайте неутрални продукти, особено полезни за миокарда са сушените плодове.

Микроинфарктът в повечето случаи е заради небалансиран начин на живот и редовен стрес.

Често хора над 55 години получават микроинфаркт, затова е добре да ограничат употребата на мазна храна, да се откажат от алкохола и цигарите, за да избегнат неблагоприятните последствия. И не на последно място, никакво самолечение, просто спазвайте препоръките на специалистите.

Яна Бояджиева