ФОКУС

Кога точно светът научи за печените прилепи на пазара в Ухан

Информационната лента е препълнена с хипотези, версии и сложни разсъждения за това откъде и кога се появи коронавирусът, който тръгна в началото на 2020 г. на околосветско „пътешествие“. Кой е истинският „нулев пациент“? Майк Помпео първи започна да нарича SARS-CoV-2 със загадъчното название „китайски вирус“. Малко по-късно изведнъж престана. Азия е трудно разгадаема за европейците, които имат рамкирано европоцентрично мислене. Няма как средният западняк с тълковен речник на собствената си ценностна система и ползвайки своя промит от либералната идеология мозък да осмисли китайския пъзел. Тоест да осмисли това, което гледа, но не вижда в Китай. Поднебесната е страна, която често се описва със стари дрипави клишета от периода на Студената война, които са с изтекъл срок на годност. Нека се отдалечим назад във времето и да се опитаме да разберем кога и как се стигна до „китайския вирус“ на Майк Помпео.
Западният анализатор разсъждава за прогреса като такъв, в който времето е линейна продължителност на движението на света. Скалата е линейна „прогрес-регрес“. В резултат на хилядолетното съществуване на китайската държава обаче държавните ръководители на тази страна са наследили мисленето на своите мъдреци. При тях времето е последователност от цикли, които следват въртеливото движение на Космоса. Историята е поредица от последователни цикли, всеки един от които е с три периода – „хаос“, „малко процъфтяване“ и „велико единение“. След едно завъртане на цикъла през вековете следва отново „хаос“, „малко процъфтяване“ и „велико единение“. За китайците развитието е сумата от вълните през различните периоди. Подобно на приливи и отливи. И днес Китай счита, че се намира в своя осми цикъл на изброените три периода. Китаецът се възпитава да обича своята държава, не толкова родина. Много е показателна историята с Конфуций. Неговият баща бил известен и храбър войн. А най-голяма заслуга за един китайски воин е той да даде на своята държава син, който също да стане воин. На 72 години бащата на Конфуций имал 10 дъщери и нито един син. На стари години се развел и се оженил за 18-годишна девойка, която му родила момче. Кръстили го Конфуций и той останал завинаги в историята на хилядолетен Китай.
След Втората световна война законният управител на Поднебесната Чан Кайшъ избързва с циклите и преждевременно залага на САЩ. И сбърква. Мао Дзедун получава властта през 1949 г. и отива на поклон в Москва при „бащата на народите“ Сталин. Въпреки че има дълбоко изкушение да отиде във Вашингтон. Срещу своята лоялност към социалистическия лагер Поднебесната получава от Сталин 250 завода с модерна технология в базовите отрасли на своята икономика. След време обаче Мао решава да замени Кремъл с Белия дом в триъгълника Китай-САЩ-Русия. През 1969 г. „червеният император“ организира граничен конфликт със СССР на остров Даманский. Сблъсъкът с руснаците е доказателство, че китайците са излезли от опеката на Москва. След фиаското на Вашингтон във Виетнам през 1972 г., първо държавният секретар Кисинджър, а след него и президентът Никсън отиват да се поклонят в двора на „червения император“ с американски „дарове“. Американците предоставят на китайците свои невоенни технологии. Те построяват 14 завода за химически торове. Срещу това Поднебесната приема хартиения долар в качеството на чужди инвестиции. Вашингтон прави и още едно сериозно „плащане“ на Пекин. Тайван е изключен от ООН. Престава да бъде политически субект, който представя Китай на световната сцена. По този начин Поднебесната се превръща в модератор между СССР и САЩ. По този повод казват, че Китай използва модела: мъдрата маймуна качена на върха на планината наблюдава битката в долината между двата тигъра. След отмяната на златния стандарт СССР започва да снабдява Запада с нефт и други суровини за хартиени щатски долари. Съветската комунистическа номенклатура лансира версията за конвергенция. Сливане на пазара на капитали със социалистическото планиране. Мао вижда в това таен сговор между СССР и САЩ. „Червеният император“ обвинява Кремъл в ревизионизъм. Или по-точно казано – в предателство. Така СССР е поставен между два огъня. Съветската ситуация се усложнява в политически, икономически и военен план. Така за пред публиката възниква политиката на „разведряване“.
По инициатива на СССР през 1975 г. започват трудни преговори с Пекин за нормализиране на двустранните отношения. През 1969 г. Поднебесната приема в последния момент съветския премиер Косигин, след като той се завръща в Москва от погребението на Хо Ши Мин във Виетнам. Руснакът е унизен и не е допуснат до прага на двореца на „Сина на небето“ (Тиен-дзи, владетел на Китайската империя). Преговорите на Косигин с Джоу Енлай се провеждат на пекинското летище.Следват 14 години мъчителни преговори. И така до 1989 г., когато на поклонение в двора на „Сина на небето“ отива Михаил Горбачов със сведена глава.
За китайците войната е безкраен път на хитростта още от времето на Сун Дзъ. Връх на военното изкуство за тях е да победиш без употреба на оръжие.
През 1979 г. председателят на военния съвет на ЦК на ККП Дън Сяопин слага каубойска шапка и пристига в САЩ. Той подписва с американския президент Картър споразумение „За конструктивно сътрудничество“ със срок 20 години, до 1999 г. С възможност то да бъде продължено с още 20 години, до 2019 г. Смисълът на американо-китайския сговор е, че американците ще съдействат за разполагане на модерна промишлена база на китайска територия за снабдяване със стоки на страните на „златния милиард“. И няма да има военен сблъсък между САЩ и Китай.
Поднебесната поема ангажимент да подкрепя хартиения долар и да отмъсти на Виентам за поражението на американците. Този пазарлък напомня с нещо за договора „Молотов-Рибентроп“. „Кръвната“ клетва за вярност е дадена от Пекин един месец след завръщането на Дън Сяопин от Вашингтон. На 17 февруари 1979 г. Поднебесната нанася „контраудар с цел самоотбрана“ на Виетнам. След което „комунистически“ Китай започва да се превръща във „фабриката на XXI век“. Поднебесната успешно изпълнява програма за модернизации в четирите сфери – промишленост, селско стопанство, наука и отбрана. Проведена е пазарна реформа и се приемат американски инвестиции и невоенни технологии.
През 1985 г. Михаил Горбачов проглушава ушите на света със своето „ново мислене“. В действителност, той постави под съмнение комунизма като способ на производство. И признава ролята на СССР като обикновен доставчик на суровини за световния пазар.
През 1989 г. бащата на перестройката отива на поклон в Пекин със съветски „дарове“. Политически отстъпки за общата граница и модерни военни технологии, необходими на Поднебесната за модернизация на НОАК (Народна освободителна армия на Китай).Американците военни технологии не дават. Затова и днес най-модерното китайско оръжие е като клонинг на руското. Дън Сяопин приема руските дарове и открива нова страница в руско-китайските отношения. Поднебесната напълва руските пазари със своя ширпотреб и нарича това „стратегическо партньорство насочено в 21-ви век“. Американците са разочаровани от новия руско-китайски сговор и предаването на руски военни технологии на Поднебесната.Естествено, следва класическият условен рефлекс на САЩ. В началото на юли 1989 г. с помощта на янките на площад Тиенанмън избухва „контрареволюционен метеж“ или както сега го наричат класически майдан. Дън Сяопин смазва бунта с помощта на НОАК и показва на света, че Китай е независим и самостоятелен център на власт в света. По времето на Борис Елцин глобалната ситуация за Пекин се влошава. Оставането на власт на вечно подпийналия руски президент означава в перспектива пълен контрол от САЩ и НАТО на ресурсите в Сибир и Далечния Изток. По-ясно казано, за китайската „фабрика на XXI век“ това е истинска смърт. През 1993 г. Китай приема тайната доктрина „Три севера/четири морета“. С нея се определят китайските интереси в света: от Ледовития океан до Индийския океан и от Тихия океан до Атлантика. „Трите севера“ означава преодоляване на Северноамериканските Съединени Щати, Северноатлантическия алианс и Северна Евразия (Русия зад Урал). Паралелно Поднебесната предявява претенции към САЩ за китайския дял в природните ресурси на Русия и ги подкрепя с натиск на стоковия и финансов фронт.
САЩ се съгласяват. И през 1999 г. в Пекин пристига Бил Клинтън. Американският президент преподписва с „третия император на червената династия“ Дзян Дзъмин договора „За конструктивно сътрудничество“ до 2019 г.
На 9 декември 1999 г. Борис Елцин прави „страшно“ заявление в Пекин: „Клинтън си позволи да натиска Русия. Той, видимо за секунда, за минута, за половин минута забрави какво е Русия. Че Русия владее пълен арсенал от ядрено оръжие. Не е било и няма да бъде САЩ да диктуват на целия свят как да се трудим, как да работим, как да почиваме… Не, и още веднъж не. Многополюсният свят е основа на всичко. Тоест, така както се договорихме с Дзян Дзъмин. Ние ще диктуваме на света как да живее, а не само Клинтън“. След което на 31 декември 1999 г. Борис Елцин неочаквано си подава оставката. На терена се появява Владимир Путин. През 2001 г. в Москва Дзян Дзъмин подписва с руския президент Владимир Путин договор „За добросъседство“ със срок до 2020 г.
Очевидно е, че връщането на Хонконг през 1997 г. в лоното на родината и превръщането му в специален административен район на Китай, играещ ролята на финансов център на Тихоокеанската зона, няма как да стане без съгласието на Великобритания и на банковата група Ротшилд. По това време Пекин повече от ясно вече се е договорил с Лондон. С банкерите от Ситито. Любопитно беше да се наблюдава през 2015 г. как Техни Величества чакат близо 15 минути идването на Си Дзинпин. Невероятно изглежда снимката на английската кралица Елизабет II, която при ръкуването си със Си Дзинпин се покланя пред него. Нейно Величество почти елиминира изпълнителната власт в Лондон при посещението на китайския президент и се включи в Голямата игра. Бъкингамският дворец се зае с работата, за която английските министри получават заплата. Типично по британски вестник Guardian написа: „Китай е във възход, а САЩ са в упадък. Британия не може да игнорира тази реалност… Нас не ни устройва ситуацията с правата на човека в Китай, която по нашите мерки изисква подобрение при това в много отношения… Но, ситуацията с правата на човека не е основание ние да се откажем от изграждането на по-тесни връзки с Китай.”Елизабет II позволи на Си Дзинпин да нощува в Бъкингамския дворец. Нещо повече! На Си Дзинпин бе предоставена Кралската каляска като транспортно средство. Той е първият чужд държавен глава, който се е разхождал с нея по улиците на английската столица. Със завидно самочувствие Си Дзинпин заяви в британския парламент: „Да, у вас от XIII век има парламент. Но ние започнахме да говорим за върховенство на закона и права на човека преди 4000 години и започнахме да кодифицираме всичко това пред 2000 години. Така, че дайте да си припомним, кой тук е древна държава“.
Какъв е изводът? Поднебесната е осигурила планово да нараства нейната съвкупна мощ до 2020 г. Подсигурени са мирни и благоприятни условия за „малкото процъфтяване“.
През ноемри 2012 г. се открива нова страница в историята на Поднебесната. На власт идва „петият император на червената династия“, другарят Си Дзинпин. На него се пада отговорната задача да реализира „малкото процъфтяване“ до 2022 г. Най-важните задачи са: връщане на Тайван в лоното на родината; превръщането на Китай от индустриална в иновационна държава от шестата технологична вълна; усилване на военната мощ на страната до ниво, достатъчно за пренасяне на стратегическите граници на Поднебесната извън националната територия на суша, в Световния океан и на полюсите на планетата.
Си Дзинпин търси решаването на тези задачи в триъгълника САЩ-Русия-Китай. Проблемът с Тайван и икономическите задачи за получаване на нови технологии могат да се решат само в сговор с Вашингтон. Китай получава необходимите военни технологии от Русия. Но няма неограничен достъп до ресурсите на Сибир. Които са така необходими за „китайската фабрика на XXI век“. Сега става ясно защо китайският дракон се е „скатавал“ и дълго е спал. В края на XX век се събуди, а през 2012 г. разпери криле и излетя. В синхрон с тактовата честота (вълна) на благополучието в китайската история пикът на подема през 1683 г. се повтаря с пика на подема през 2019 г. За осми път в историята на Поднебесната.
Пекин разбира, че ерата на атлантизма приключва по време на вълните на финансовите кризи, които заливат индустриалното потребителско общество на стоки и услуги. Китайците предугаждат краха на икономиката на невъзвращаемите дългове. Договорките с лондонското Сити и банковата група Ротшилд започват да се развалят. Китай все по-настойчиво показва на САЩ своята „цифрова независимост“ в кибервойната и китайското доминиране в областта на информационните войски в глобалната мрежа. Разбира се, незабавно последва удар по Поднебесната. И започнаха вълненията в Хонконг подклаждани от англосаксонците.
Китай не участва във войната в Сирия. Предвид задължението на САЩ да не блокира морските пътища, които снабдяват със суровини и въглеводороди „китайската фабрика“. През последните години Китай се опитва да подсигури Русия като свой суровинен и военен тил. Без обаче да изпада в крайности. Ключов за разбиране на китайската специфика е XVIII конгрес на Китайската комунистическа партия, открит на 8 ноември 2012 г. На него се прави преход от марксистките, а след това и от либералните, по същество западни „общочовешки“ ценности, към новия китайски интернационализъм, основан на конфуцианската етика. Този китайски интернационализъм трябва да издигне Китай след 2019 г. не като регионален фактор, а като „вселенска империя“. Китай вече е достигнал пика на подема на „малкото процъфтяване“. Но няма как да правим паралели между събитията разположени линейно във времето и тези, които идват съгласно китайската „Книга на промените“. Китайската история е цикъл от промени, които не са права линия на прогреса и модерна. Периодът на „малкото процъфтяване“ започва да се строи от великият визионер Дън Сяопин. Срок до 2019 г. Вторият етап от мечтата на великоханското величие се нарича датун („велико единение“). Полковникът от руското военно разузнаване Андрей Девятов, специалист по Китай, казва, че китайската политика е много и дълбоко хитростна. Със своите 36 стратагеми и китайски церемонии за принуждаване на партньорите да „играят на карти, а не на шах“ китайците ги вкарват в капани, в които те „губят лице“. Така китайците изиграха руските либерали. Но с Путин изглежда, че не се получава. Затова Си Дзинпин и Путин заедно дадоха мощен импулс за стремително развитие на руско-китайското „всеобхватно прагматично партньорство“. Но само времето ще покаже дали зад тези формулировки не се маскира достатъчно пространство за стратегически саботаж и от двете страни.
И така, в момент, когато хилядолетният китайски златен дракон с червен оттенък размахва мощно криле и се опитва да се извиси… някой опече прилеп на пазара в Ухан, изяде го, кихна, после са закашля и COVID-19 се понесе по света. И ето, че първоначалният устрем на китайския Дракон, който иска да направи Поднебесната „пъп на земята“, утихна за известно време.

ФОКУС

Румен Вълка се пенсионира в Гърция в палат за 4 млн. евро

Похвалил се пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален

Румен Гайтански – Вълка се е изнесъл в Гърция, докато чака прокуратурата да приключи разследването срещу него за присвояване на 150 милиона лева от държавната Българска банка за развитие (ББР), твърди „Уикенд”. Гайтански се похвалил пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален, но като човек, видял много, е наясно, че няма защо да се навира между шамарите в София. Далеч по-разумно било да излезе в заслужена пенсия, все пак е на 67 години и да харчи на спокойствие натрупаното си богатство.

В южната ни съседка той разполага с ултра луксозна къща в богаташки комплекс, разположен на първия ръкав на полуостров Халкидики – Касандра. Вълка купува имението за 3,4 млн. евро, като впоследствие прави допълнителни ремонти за поне още 600 000 евро. С интериора на имота му се заема лично последната му съпруга Ася, която професионално се занимава с вътрешен дизайн.

Гайтански заминава към Гърция в края на миналата година. Да припомним, че в средата на октомври той излезе на свобода срещу гаранция от 250 000 лева. Съдия Виктор Чаушев прецени, че нямало опасност да се укрие или повлияе на свидетелите по делото за многомилионната афера от държавната банка. А и трябвало да си възстанови здравето, което сериозно се разклатило по време на няколкото седмици в ареста. Как да не се разплаче човек от подобна загриженост за клетия пенсионер милионер!

Румен Гайтански има и друг мотив да се изсели от България. След като неговият ментор Ахмед Доган загуби властта да „разпределя порциите в държавата”, империята на Вълка, разчитаща основно на държавни пари, бързо залязва. Фирмите му за събиране на боклук вече изгубиха няколко конкурса в различни градове. На тяхно място набързо се намести друг бивш кадър на групировките. Вълчата империя ще рухне окончателно в края на годината, когато договорите на фирмите му „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” за сметосъбиране в половин София изтичат.

Шансът да спечели отново конкурса е нулев, кълнат се общинари. Как ли да е иначе, след като лично кмета Васил Терзиев преди две седмици се похвали с поредната разкрита схема на Гайтански. Проверката на общинските чиновници показва, че „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” надписват теглото на събираните от контейнерите боклуци. В други от случаите камионите на Вълка карали боклуци от други градове и ги представяли за събрани в София. Като доказателство общинарите предоставиха множество видеозаписи, включително и правени с дрон. И при двете схеми са прибирани допълнително милиони левове, без реално да са свършили никаква работа. Според Терзиев измамата действа от години, но екипа на предшественичката му Йорданка Фандъкова изобщо не си е давал зор да я пресече.

Само от далаверите с отпадъците на София Вълка е изкарал над 100 милиона лева печалба, твърдят запознати. Като бос от ВИС-2 Румен Гайтански е властелин на столичните боклуци още от 90-те години на миналия век. Концесията му е прекратена през 2006 г., след като фирмите му отказаха да чистят и столицата осъмна с боклуци. Тогава лично Бойко Борисов се закле, че Вълка никога повече няма да помирише нов договор в София. Както често става, обещанията на Борисов се оказаха от ден до пладне. През 2018-2019 г. стана ясно, че Вълка се е върнал в бизнеса с боклука на София, макар и първоначално през задния вход. Дружеството му „Грийн партнърс” тайно сключва договор с общинската „Чистота Искър”, на която дава техника под наем за почистването на районите „Люлин”, „Красно село” и „Красна поляна”.

И това е само началото. През 2020 г. „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” печелят конкурси за почистването на 8 столични района. Вълка успя да се уреди с подобни договори и в десетки други общини управлявани от ГЕРБ и ДПС на ментора му Ахмед Доган. За почетния председател на ДПС е известно, че не прави нищо безкористно. Миналата година стана ясно и каква точно е благодарността на Гайтански. Покрай разплитането на аферата със 150-те милиона лева заем от Българската банка за развитие се разбра, че с 30 от тях са изплатени дълговете на притежавания от Доган ТЕЦ „Варна”. Твърди се, че Сокола е получил и още 20 млн. лева подарък. Да има да си харчи! Отделно Гайтански няколко години плаща издръжката на летния сарай на Доган, край Росенец.

Своя дял получава и тогавашният шеф на държавната банка Стоян Мавродиев. Според запознати Мавродиев прибира 10 милиона, за да накара своите подчинени да разпишат документите за скандалния заем. А че той е скандален, спор няма. Кредитът от 148,5 млн. лева е отпуснат през 2019 г. на новосъздадената и без абсолютно никакви активи фирма „Роудуей кънстракшън”. Неин собственик е адвокат Иван Георгиев, който от години обслужва Румен Гайтански. С държавните милиони „Роудуей кънстракшън” трябва да финансира покупката на неизвестната пътностроителна фирма „Пътстройинженеринг”, собственост на Вълка.

Още към онзи момент редица медии сигнализираха, че цената на „Пътстройинженеринг“ е изкуствено надута многократно, а целта му е приближеният до Ахмед Доган бизнесмен законно да ограби банката. Факт е, че фирмата на Вълка няма как да струва 150 милиона. Към момента на сделката тя няма никаква дейност, а печалбата й е смешните 13 000 лева. Единственото й имущество са няколко бракувани валяка и друга древна техника, с която уж ремонтира пътищата в Кърджалийско. Явно само Стоян Мавродиев и подчинените му не са осъзнали, че заемът никога няма как да бъде върнат на държавната банка.

Колко е истинската стойност на „Пътстройинженеринг”, лъсна миналата година. Тогава в опит да си върне парите, ББР продаде фирмата за 5 млн. лева. По този начин държавната банка си възстанови едва 3% от отпуснатия заем, без да се броят натрупалите се през годините десетки милиони лихви. Абсолютно престъпление, за което ще се окаже, че няма виновни. Поне така за това намекна миналата година съдията от Софийския градски съд Виктор Чаушев. В определението си, с което го пусна под гаранция, Чаушев обяви, че липсват доказателства за вината на Румен Гайтански-Вълка. И как да е иначе, след като подписи под всички документи са полагали само негови подставени лица. Той слага параф само под договора за продажба на своята фирма. В това няма нищо незаконно. Както се казва в поговорката: не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Дори и след рушветите за Стоян Мавродиев и Ахмед Доган, за Румен Вълка остават предостатъчно пари. Медийни разследвания показаха, че Гайтански е получил 46 милиона лева дивиденти от свои фирми, по чиито сметки постъпват част от милионите на държавната банка. С тях Вълка си купува баровска яхта, идеална за морски разходки около имението му в Гърция. За луксозният плавателен съд „Riva Rivamare 38” боклукчийският бос плаща над 1 млн. евро.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ФОКУС

Смъртоносната хватка на Дракона

Китай очевидно избягваше вторият акт в търговската война, но след като Съединените щати внезапно наложиха забранителни тарифи върху ключови групи китайски стоки, Пекин отговори неочаквано агресивно и незабавно премина в контранастъпление.

Докато широката общественост обсъждаше кой има по-високи мита, Китай наложи ограничения върху износа на полупроводници и свързани с тях продукти за Съединените щати. И за да е сигурно, че никой в чужбина няма да пропусне отговора, за десерт беше наложена пълна забрана върху износа на седем ключови редкоземни метала и на магнити, създадени на тяхна основа.

Първото нещо, което трябва да се подчертае, е радикалната промяна в тактиката на Китай. Последният път, а именно в периода 2018-2019 г., Пекин последователно въвежда контратарифи, но не се говори за блокиране на износа като цяло или в определени области.

Когато Вашингтон започна да се огражда с тарифни бариери от китайските стоки, последните бързо започнаха да текат по алтернативни канали – през Виетнам, Индонезия, Малайзия и, колкото и да е странно, Япония. Стоките са или директно пререгистрирани, или закупени от фиктивни фирми, като по този начин се променя формалната им собственост. САЩ, разбира се, бяха наясно с това, но нуждата от китайски стоки все пак надделяваше, така че стоките с лека надценка лесно преминаваха през митническата граница в Съединените щати.

На официалната арена страните шумно обявиха прекратяване на доставките на различни стоки, но зад кулисите Китай продаваше, а САЩ купуваше. До известна степен това действаше и в обратната посока. Например забраната за внос на американска соя продължи един месец, докато вносът на въглища беше възобновен след 90 дни.

През 2025 г. сценариите се промениха драматично. Този път Китай наистина спира продажбата на своите продукти или прави сивите експортни схеми изключително сложни.

Пекин не е наложил забрана в пълния смисъл на думата върху полупроводниците и продуктите, базирани на тях, но сега китайските митници изискват отделно лицензиране, а китайски източници пишат, че механизмът за получаване на лицензи за износ е само в етап на разработка. Най-новата бариера е издигната по пътя на седем редкоземни метала.

Сега се изискват лицензи за износ на покупката и за износ през китайските пристанища на самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, итрий и скандий. Както и постоянните магнити – както конвенционални (на базата на желязо, кобалт и цинк), така и специални, създадени на елементна база от споменатите редкоземни елементи.

Всеки знае, че Китай контролира до 90 процента от световното производство и обогатяване на редкоземни метали, но, за огорчение на Съединените щати, китайската индустрия доминира световните пазари за продукти, базирани на принципа на магнетизма, в същата пропорция.

Десетте най-големи компании в индустрията, включително Ningbo Zhaobao Magnet Co., Hengdian Group DMEGC Magnetic Limited, Ningbo Jinji Strong Magnetic Material Co., Baotou Tianhe Magnetics Technology Co., произвеждат девет от десет магнита, които заобикалят всеки от нас. Включително и всеки американец.

Лъвският пай от производството е концентриран около Гуанджоу в провинция Гуангдонг. Още през 2020 г. Си Дзинпин, откривайки тук „магнитен клъстер“, отбеляза, че индустрията е ключова за гарантирането на националната сигурност на Китай и че отбраната и наукоемките индустрии на Запад ще зависят все повече от китайския производствен капацитет и добрата воля на Пекин.

Най-общо казано, асиметрията на действията и дълбочината на китайското стратегическо планиране предизвикват заслужено уважение.

В днешно време малко хора си спомнят събитията от преди 15 години. През 2010 г. Пекин внезапно наложи ембарго върху износа на редкоземни метали за Япония, предизвиквайки истинска паника там. По националните телевизионни канали японски политици и служители предупредиха, че това може да доведе до колапс на ключови индустрии, особено в електронната индустрия.

Това предизвика не по-малко удивление в САЩ, тъй като Япония е основният доставчик на полупроводници. Ембаргото продължи точно седем седмици, през което време Пекин прочисти всички частни посредници с железен юмрук, организаторите на контрабандните канали отидоха в затвора, а цялата индустрия беше практически монополизирана под покрива на China Rare Earth Holdings Ltd.

След 15 години САЩ и Япония успяха само частично да заменят китайската елементна база чрез закупуване на аналози от Австралия, но общата тенденция само се влоши. Например миналата година китайските компании представляват 87 процента от глобалното производство на неодим и празеодим, ключови компоненти за производството на мощни магнити. Малайзия допринася с още осем процента, Виетнам – с 1,5 процента. Тоест повече от 95 процента само в тази зона се контролира от страни, срещу които САЩ вече са наложили санкции, за да пресекат паралелния китайски внос.

Е, и да стигнем до най-важното, защо магнити и каква е тяхната тайна сила.

Постоянните магнити, направени от редкоземни сплави, са модерно научно преосмисляне на конвенционалните магнити, където основният елемент е желязото. Най-често използваните сплави са неодим и самарий, но са възможни и други комбинации. Получените магнити, въпреки че са значително по-малки по размер, са поне два до три пъти по-силни от техните феритни или керамични аналози. Магнит, базиран на чист самарий, е шест пъти по-силен, а магнит, базиран на чист неодим, е десет пъти по-силен от своите „железни“ колеги.

Обхватът на приложенията на редкоземните магнити е толкова широк, колкото е и понякога неочевиден.

Те се използват в минни и преработвателни предприятия за масово извличане на полезни рудни компоненти, а магнитите се използват за почистване на пистите на летища от опасни метални отпадъци. Без тях работата на апаратите за ЯМР, създаването на вятърни генератори и електрически превозни средства е невъзможна; мощни неодимови магнити се монтират и в кормилните системи на автомобили с двигатели с вътрешно горене.

Магнитите повдигат отливки в цеховете за производство на стомана, държат листове и заготовки на конвейери за автоматично заваряване на каросерии на автомобили, улавят чужди частици във фармацевтични разтвори и създават ефект на магнитна левитация, поради което съществуват високоскоростни влакове.

И, разбира се, без магнитите от ново поколение е невъзможно да се произвеждат дронове, промишлени и бойни роботи, ударни и космически ракети, сателити, изтребители и всичко останало, което оформя концепцията на съвременния свят и особено на съвременната война.

Съединените щати заемат скромна ниша в тази област: по-малко от два процента. И ако Китай сериозно затегне винтовете на износа, тогава след известно време, когато текущите складови резерви започнат да се изчерпват, проблемът с попълването на запасите от сложни електронни оръжейни системи ще възникне с пълна сила.

Пекин ясно демонстрира на Вашингтон, че за да се победи вражеска армия, изобщо не е необходимо да се води ръкопашен бой. Достатъчно е да премахнете тези смешни, на пръв поглед, магнити от общата формула.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ФОКУС

Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Имоти, коли, банкови сметки: Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Даниел Иваничков – директорът в АПИ, отговорен за убийственото в буквалния смисъл на думата поддържане на пътната мрежа, довело до смъртта на 12-годишната Сияна и на хиляди други, е натрупал някои и друг имот през последните две-три години, установи разследване. Да припомним, че господинът е наричан от подчинените си с колоритния прякор Дани Касичката.

Вярно, имотните му придобивки – описваме само тези, които са официално вписани в Имотния регистър, не са кой знае колко бляскави, но пък и той е едва на 34 години. При това, за да си купи голям апартамент не му се е наложило да тегли банкови заем. А това си е направо постижение при космическите цени на имотите в София. Освен това той е в АПИ едва от 2017 г. като старши експерт, а през 2022 става директор на „Поддържане на пътната инфраструктура”.

Майка му Калинка, която е родена в Плевен, но живее в столицата, също е понатрупала някой и друг имот, като е пазарувала успоредно със сина си, установи таблоидът. Можем само да предполагаме до какви резултати би стигнала проверка, но истинска и задълбочена, извън официалния Имотен регистър, на Антикорупционната комисия.

И друго интересно съвпадение – имотите са купени, когато в АПИ избухва грандиозен скандал – в чекмеджето на Иваничков са открити сертификати за 140 млн. лева, които не са разплатени на фирми за пътна поддръжка. Защо ли директорът е държал тези важни платежни документи в бюрото си? Официален отговор на този въпрос няма засега.

Нека обаче проследим имотното замогване на семейството на младия пътен директор. Навремето той и майка му разполагат само с малко панелно апартаментче от 54 квадрата във „Фондови жилище” . След това през 2016 г. Калинка и Даниел получават по половин къща и стопански постройки в търновското село Дъскот. Този имот обаче им е прехвърлен от дядото на Даниел. Да уточним, че бащата на Иваничков е бил таксиметров шофьор, но е починал през 2002 г.

През 2015 г. майката на бъдещия пътен директор купува гарсониера от 44 квадрата в „Разсадника”. Само че за тази панелна придобивка й се налага да плаща ипотека цели 6 години. Успява да я погаси чак през 2021 г.

След като синът се издига в йерархията на АПИ, и трудните времена остават зад гърба на двамата. Майката и синът вече показват вкус и възможности да се сдобият с далеч по-големи имоти, за които не им се налага да сключват ипотеки.

През май 2024 г. Даниел си взема апартамент от 105 квадрата, ново строителство, както и два гаража – от 35 и от 17 кв. в „Разсадника”. Колко точно е платил за луксозния имот, той си знае, но по същото време агенции за недвижими имоти предлагат подобни жилища в района за над 200 000 евро.

През януари тази година Иваничков и майка му, заедно с още няколко лица, купуват парцел от 471 квадрата. Теренът е разположен на ул. „Памир”, а какъв градеж ще се извиси на това място, тепърва ще се види. Според източниците доскорошният държавен служител Иваничков планира да строи фамозна кооперация.

Не минава и половин година от тази покупка и през юни 2024 г. майката Калинка се насочва към морето, плаща в брой 83 квадрата апартамент в Созопол. Иначе в Търговския регистър на нейно име се води фирма за дребна търговия, но според документите е без дейност още от 2008 г. Към придобивките на сина, наричан Касичката, следва да прибавим и семейния му автопарк. Иваничков има два луксозни джипа ауди, а съпругата му Анна-Мария притежава „Алфа-Ромео” и три аудита. Наистина, за какво им е всичко това при състоянието на пътищата у нас, за чиято поддръжка отговаря именно господинът?!

Само 3 години преди майката и синът да започнат имотните си инвестиции (на името на съпругата няма нищо отбелязано в Имотния регистър) Даниел е в центъра на скандал. Той е уволнен, но после отново назначен в Пътната агенция и всичко това се случва през 2022 г. Маха го тогавашният регионален министър Гроздан Караджов, понеже в чекмеджето на Иваничков, както вече отбелязахме, са складирани сертификати за извършени, но неразплатени ремонти за 140 милиона лева.

Въпросните сертификати са много важни документи, понеже на тяхна основа след това се издават фактури за извършената работа и едва след това се получават парите. Само че едни фирми получават тези ценни разписки, след което им се плаща, за свършеното по поддръжката на пътищата, а други остават с празни ръце. Логичният въпрос в случаят е, дали за сертификатите не е искан рекет от фирмите? И дали на някой не му е кипнало и е подал сигнал до ръководството на министерството.

По същото време в страната бушува огромно недоволство сред пътни фирми, които имат да вземат огромни пари за поддръжка на шосетата за изминалата 2021 г. Както обяснява в медиите самият Гроздан Караджов дългът към пътните фирми тогава е изчислен на 800 млн. лева и доклад с тази сума е внесен в парламента.

Само че един ден при него пристигат зам.-министърът Явор Пенчев и шефът на АПИ Тодор Василев. Те му докладват, че са намерили сертификати за още 140 милиона лева в прословутото чекмедже на Иваничков. „Това вече преля чашата на моето търпение и ги помолих още в същия час той да бъде освободен” – обяснява Гроздан Караджов. Така Даниел Иваничков сдава директорския пост в АПИ.

Пред медиите Гроздан Караджов не пропуска да поясни още, че: „За много пътища, които трябваше да са в що-годе добро състояние, получавахме десетки, дори стотици жалби по всички канали. Имах много ниска оценка за работата на Иваничков. И на фона на плачевното състояние на републиканските пътища към онзи момент, ама тя и към този е подобна, пак ви казвам, това беше много над моето ниво на търпимост, освободихме го на секундата”.

Иваничков остава за кратко без работа. След като на власт идва правителството на Гълъб Донев, в което служебен регионален министър е Иван Шишков, той тихомълком е върнат обратно в пътната агенция. По думите на Шишков решението било на тогавашното ръководство на АПИ. Явно Касичката е безценен служител, комисионер, за някого в Агенцията!

Иначе Шишков го определя като „много малка пионка във всичко това”, което се случва в ремонтите и поддържането на пътищата. На свой ред Иваничков мълчи като риба и досега не е проронил и дума по чие нареждане е заключил документите в бюрото си. Чудно ли е тогава, че бързат да го върнат в Агенцията, нищо че го наричат зад гърба му Касичката.

Бащата на загиналата Сияна Николай Попов вече написа в социалните мрежи: „Даниел Иваничков! Това лице има основна вина за трагедията със Сияна, както с десетки тежки пътни инциденти в страната. През годините дори е командвал УС на АПИ с устни заповеди и заплахи. На ход е прокуратурата!” Тя обаче вече повече от 2 седмици след трагедията си прави пас.