БЛОГ

Платен агент на чужди корпорации ли е Паси или е патологичен лъжец?

Той се появи в БНТ със зелени кецове (китайски) и ракия със змия в бутилката (севернокорейска). И рече: „Време е НАТО да задейства чл. 5 за колективна защита“.
Член 5 влиза в сила тогава, когато страна, член на НАТО, е нападната от друга страна. Коя страна, член на НАТО, е нападната от друга страна? И кой е агресорът? Срещу кого трябва да се задейства чл. 5? Срещу Китай, Русия и Куба. Те са „агресорите“.
И кого са нападнали? Италия. И как нападнаха Италия? С конвои и самолети, които носят лекари, маски, респиратори, дезинфектанти. Това агресия ли е? Очевидно. Когато Русия, Китай и Куба помагат в битката с пандемията – това е агресия или поне – хибридна война и фалшива новина. Когато ЕС, затънал в своя егоцентризъм, се прави на умряла лисица и не си мърда малкото пръстенце, това е висша евросолидарност.
И кой е юнакът със зелените кецове и змийската ракия?
Соломон Паси, естествено.
Същият Соломон, който с един нонпейпър закри – през глава и зад гърба на президент и парламент – трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Който, бидейки външен министър, изсипа 400 000 лв. държавни пари на една частна рекламна агенция да прави кампания срещу българската ядрена енергетика.
Който обяви българските ядрени реактори за атомни бомби със закъснител, а българските ядрени енергетици – за потенциални терористи.
Който в същото това време се правеше на загрижен и разправяше, че ще спасим АЕЦ „Козлодуй“, ако я прекръстим на „Папа Йоан Павел Втори“.
Който днес, понеже е супер далновиден и прогностик, предлага да продадем АЕЦ „Белене“ на Тръмп, пък той в замяна да ни подари Ф-16 и да изпрати български космонавт на Луната.
Който плака от щастие при влизането на България в НАТО, защото за него членството в НАТО е „равно на Освобождението, Съединението и Независимостта“ (взети заедно, очевидно).
Който си мисли, че вирусът е нещо като Белград или Багдад, че да ги бомбардираш.
Който пръв поиска България да изпрати български военен контингент в Ирак, за „да не изпуснем парада на победата в Багдад… да си върнем милиардния иракски дълг и към България да потече иракски петрол“. За постигането на тези цели Соломон се самообяви за „ястреб на мира, демокрацията и хуманизма“, а също – за еманация на „Христос, Гарибалди и капитан Петко войвода“ (едновременно)… Вместо милиарди и петрол, в България пристигнаха ковчези. Малко по-късно всички лъжи изплуваха като онова, дето обикновено изплува, когато се спука отходната канализация…
Това е същият Соломон, който списа брошурка как Русия трябва да се саморазпадне на 7 части, от които половината да се „влеят“ съответно в САЩ, Япония, Полша и Прибалтика, поради тяхното „особено ценно географско местоположение“. Защото, казваше Соломон, само изчегъртването на Русия от картата на света ще донесе вечно щастие и благоденствие на целокупното човечество: „Предстоящото разпадане на Русия ще бъде едно от най-значителните събития в геополитиката на XXI век… ще срути остатъците от мита за втори геополитически полюс, построен върху морални норми, противоречащи на евроатлантическата ценностна система… ще бъде триумф на либералните ценности… и принос към утвърждаването на съвременната система на международна сигурност“, за да заживеем – най-сетне! – в „един свят без най-голямата по територия страна, която има почти 60% от ресурсите на полезни изкопаеми и граничи с 42% от населението на света“.
Не бързайте да се радвате! Окончателният „триумф на либералните ценности“ предстои, защото: „Съдбата на предпоследната империя е предвестник на разпадането и на последната, Китайската империя. Но това е предмет на друго есе“. Друго есе Соломон тъй и не списа. Китай едва преживя тойзи факт.
Това е същият Соломон, който настоява да спрем „Турски поток“, защото е руски“; който вопие за американски бази в Бургас и Варна и за ядрено оръжие на Балканите – за да ни пази НАТО от Русия; и който, за разтуха, ни забавлява със съветите „Путин да превърне военните си кораби в платноходки“…
Това е все същият Соломон, който ще остане в историята с репликата „майната му на православието“!
И това е все същата евроатлантическа змийска ракия, която вече 30 години трови българския народ, българската нация и българската държава.
автор: Велислава Дърева

Related Topics:блог българия

Up Next

“Не, аз не бях послушен тийнейджър. Правех каквото си искам и честно казано, не знам как, но върпеки това, не станах наркоман”

Don't Miss

Този властови терор ви казва: Подчинявайте се безпрекословно

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”