АНАЛИЗИ

Призоваха световното правителство за борба срещу пандемията

Глобалната криза, поради пандемията на коронавируса и мерките за борба с нея, само набира скорост, но начинът, по който светът ще излезе от настоящето изпитание, вече се обсъжда. Има особено много прогнози, че 2020 г. ще върне ерата на националните държави. Но не всичко е толкова просто – вече се вижда как глобалистите се опитват да използват пандемията в свои интереси.
По-голямата част от света беше затворена една към друга – уникална ситуация, която не можеше да си представим в началото на тази година. Спрян е не само транспортът между държави. Световната търговия е частично спряна, значителна част от индустриалното производство е спряно в много страни, а технологичните и производствени вериги на световната икономика са прекъснати.
Единната световна икономика е поставена на пауза. Човечеството е подложено на изключителен стрес тест, който дори не може да се сравни с Втората световна война. Но тогава прекъсването между страните нямаше толкова сериозни последици, защото не беше толкова глобално и самата взаимозависимост не беше толкова силна. Светът ще излезе от тази криза с „променено лице“ – не икономически, а като цяло.
Във времето, когато кризата се засилва, всички глобални организации напълно се провалиха. Затова сега все по-често говорят за ерата на националното заграждение, националния егоизъм и националния суверенитет. Никой не се доверява на наднационалните и глобални организации: къде беше ЕС, какво прави ООН и неговият Съвет за сигурност?
При цялата разлика между незавършената супердържава ЕС и международната ООН, има едно ключово сходство между тях: и двете са създадени от западната цивилизация и отразяват идеята ѝ за светло бъдеще както за себе си, така и за човечеството като цяло. Това са прототипите на глобалното правителство – ЕС на европейско ниво, ООН и Съвета за сигурност на глобално ниво.
Ясно е, че степента на интеграция в рамките на ЕС е доста силна и правомощията на неговото ръководство са големи. А страните членки на ООН са обединени единствено от полуабстрактивно международно право и ангажираност към различни миролюбиви принципи. Само Съветът за сигурност на ООН може да накаже и помилва. Но в сегашния си вид е трудно да го наречем дори прототип на световното правителство, дори само защото Русия и Китай, които не са част от западната цивилизация, имат право на вето.
Самата идея за ООН като колективен клуб от световни сили носи потенциала на световно правителство като твърда наднационална сила. Само за да го разкрие, трябва да направи големите цивилизационни държави, преди всичко Китай и Русия, съучастници в играта на Атлантика (което не се получи с Русия дори през 90-те).
Но дори и без това ООН е добър начин за напредък на глобализацията – всякакви проекти за обединяване на човешкия живот и съзнание (от образование до екология). Следователно, дори игнорирайки ООН при жестоки конфликти (когато е невъзможно да се заобиколи руското или китайското вето), англосаксонците използваха възможността да се организират като мека сила за насърчаване на глобализацията.
И сега, на фона на пандемията на коронавирус, ООН, подобно на ЕС, се проваля: нито едно изявление на Съвета за сигурност за криза, което надминава всичко, което се е случило в най-новата история и нанася основния удар върху идеята за единно и успешно глобализирано човечество.
Международното право не работи, международните организации мълчат, а наднационалните структури са неефективни. Европейските политици говорят за разпадането на обединена Европа, в Италия някои политици свалят знамената на Европейския съюз от офисите си, а други казват, че „глобализацията е приключила, това, което се наричаше световен ред, а сега съществува риск от преход към глобална каша“. Светът се разпръсна в национални квартири.
Атлантическата глобализация наистина отдавна фалира, както буквално, така и образно. Изначално беше практически невъзможно. Но смъртта на СССР ѝ даде вяра в близостта до успеха.
Кризата от 2008 г. обаче разкри дори не спекулативната, а мошеническа същност на нейната финансова система, принуждавайки всички повече или по-малко суверенни държави да се подготвят за живот след краха на атлантическата глобализация. И завръщането към „голямата игра“ на Русия и първото място в света по икономическа мощ на Китай лишиха Атлантика от последния им шанс за успех.
Освен това в последните години именно страните от англосаксонското ядро на Запада влязоха в дълбока вътрешна криза: за последните четири години САЩ и Великобритания се заеха на първо място със самите себе си (в Америка се води борба между глобалистите-космополити и антиглобалистите-националисти на Тръмп), а техните позиции на световната арена отслабват с ускорени темпове.
Така че се очакваше преходът на кризата на глобализацията на ново ниво. А фактът, че настоящата пандемия и невъобразимите мерки за борба с нея ускориха, е само много съществено съвпадение. Глобалният икономически (и психологически и културен) шок и глобалната икономическа криза, която се разгръща зад него, наистина ще отслабят позицията на онази част от западния елит, която трябва да продължи да работи по глобалистичния проект.
Но тя няма да му сложи дори при сегашните условия, защото признаването на неговото поражение е равносилно на признаването на неизбежността на нейната предстояща загуба на световно лидерство, завършването на вековната глава на западната хегемония в света. Сега дори ключовият проект на глобалистите, Европейският съюз (който вече беше в сериозно състояние), ще се разклати и залитне – защото, както осъзнатите противници на европейската интеграция, така и най-простите аполитични граждани ще попитат – защо е нужен този съюз, ако не ни помага?
От настоящия фалит на глобалните структури и треперенето на световната икономика ще се възползват онези цивилизационни държави, които отдавна са направили съзнателен залог на внимателното демонтиране на Атлантическия проект (за да не погребват всички под развалините си) и изграждането на поддържащи структури от нов световен ред. Това са Китай, Русия и много страни от ислямския свят и Индия – като цяло всички, които поддържат суверенитет, и тези, които искат да го укрепят. И дори тези, които искат да го възвърнат, ще получат възможности за реванш. Не само ще се случи укрепването на националните държави – силните цивилизационни държави и мощните суверенни държави ще укрепят своите позиции на международната арена.
Но при изграждането на заместител на атлантическата глобализация много ще зависи от това как успяват да координират възгледа си за прекрасното. Естествено, всеки има свои собствени визии за бъдещия световен ред (за това са суверенни държави със собствена история и традиция). Някой иска да изгради равен клуб, някой (предимно китайците) са подозирани в намерението просто да заменят англосаксонската глобализация със своя.
Основната трудност при създаването на нова архитектура на световния ред не е, че тя ще трябва да се комбинира със силни национални държави (и регионални асоциации като АСЕАН), а това, че ще трябва да се направи паралелно с продължаващата функционираща глобалистична система, създадена от англосаксонците. Тоест, опростявайки се, ще е необходимо едновременно да живеете в къща, полуготова от други, и да изградите своя собствена вътре в нея, без да срутвате първата, докато втората не бъде завършена.
И тук се крие основният капан за всички противници на сегашния модел на глобализация, който е шанс за удължаване на агонията за атлантическите стопани на дискурса. Те ще започнат да се пазарят и да предлагат да не строят нищо ново, да не се разрушава недовършената къща (жалко за труда, а той уж е общо достояние), а просто да се споразумеят за нова архитектура в рамките на вече завършени работи. Грубо казано, дайте нова поръчка на стария архитект.
Всъщност точно това казва човекът, който по време на последната криза през 2008 г. инициира свикването на първата в историята среща на върха на Г-20 – клуб на велики сили, който всъщност замени чисто западната (плюс Япония) G-7. и включително Г-8 с Русия (погребан от Запада през 2014 г.). Гордън Браун, бившият британски премиер, призова за форма на глобално управление – естествено, за борба с пандемията и кризата и, естествено, временно. Защото сега е по-лошо, отколкото през 2008 г .:
„Това беше икономически проблем, който имаше икономически причини и имаше икономическо решение. Сега сме изправени на първо място с необходимостта от спешна медицинска помощ и за решаването му са необходими съвместни действия. Но колкото повече се намесвате в спешната помощ, толкова повече излагате икономиката на риск …
Това предизвикателство не може да бъде преодоляно в една държава. Трябва да има съгласуван глобален отговор … Пандемията изисква по-строг международен подход. Нуждаем се от някакъв вид ръководен орган. Ако се справях с настоящата криза, бих разширил правомощията на Г-20, защото при настоящите обстоятелства е необходимо да се вслушваме в най-засегнатите от кризата държави, в страните, които имат значение, и в страните, които имат потенциала да помогнат на много хора, засегнати от кризата, например в Африка. ”
Разбира се, всичко за спасяване на живота. „Специалната сила“ от световните лидери и ръководители на международни организации, тази „глобална работна група“, ще трябва да се бори както с пандемията – „ще бъдат необходими координирани усилия за намиране на ваксината, както и за организацията на производството, снабдяването и предотвратяването на спекулациите“, както и с разгръщането на финансовите средства -икономическа криза:
„Работна група би могла да координира усилията на централните банки, да предприеме стъпки за предотвратяване на изтичането на капитали от развиващите се пазарни икономики и да постигне съгласие за съвместен подход за използване на държавните разходи за стимулиране на растежа.“
Освен това, пише Браун, е необходимо да се увеличи бюджетът на Световната банка и Международния валутен фонд.
Това че предложенията на Браун са очертани като подсилване на Г-20, не трябва да е объркващо. Няма никакво значение под какъв лозунг да продължи изграждането на глобално правителство. Важно е инструментите му да са например СБ и МВФ, тоест най-важните елементи на самия глобален атлантически проект, което е и причината за настоящата икономическа криза. И от което цялото останало човечество иска да се отърве (и значителна част от самия „златен милиард“).
Тоест Браун иска да използва кризата не само за да спаси фалиралия Атлантически проект (да оправи финансовия си компонент), но и да изведе глобализацията на ново ниво: създаване на работещ прототип на световното правителство.
Страхът на човечеството от коронавируса има наистина големи очи. Но не чак дотам, че да може да му се пробута като “чудо-лекарство” от пандемията глобалната власт на никому не контролираните наднационални елити.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 33

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 30

АНАЛИЗИ

Само мошенници като тези могат да вкарат България с измама в Еврозоната и затова са с най-голяма заслуга! Сега ще се краде по десет!

Само измамници като Пеевски и Горанов можеха да вкарат България с измама в Еврозоната! Което могат си го могат и нека им признаем заслугата. Друг шмекер като Кирчо Петков се издъни, макар Урсула да му беше обещала на уше да мамят с цифрите.

Еврозоната – се оказа заслуга на най-корумпираните, които ограбиха българите и ги докараха до просешка тояга и на опашката по доходи в Европа. Народът уплашен се бунтува, а крадците на държавния бюджет ликуват. Самохвалството на изкусен политически измамник като Пеевски, че има основни заслуги за Еврозоната, не е безпочвено. Самото влизане стана с абсолютна измама – и с бюджетния дефицит на България и с инфлацията. Незнайно как цифрите за последните месеци бяха абсолютно фалшифицирани.

За санкционирания от САЩ по Магнитски и от Великобритания за корупция Делян Пеевски: “ДПС и ГЕРБ бяхме основните носители на успеха за България!”

Всъщност, двете партии основно станаха символ на корупцията и на обръчите си от фирми. Напоследък – корпулентните обръчи от фирми, след като същият Пеевски яхна ДПС от 2013 година, а отскоро и ГЕРБ.

“Голям успех за правителството и за България! Това е успех на всички, които подкрепяме този път от много години”, заяви Пеевски по повод положителния конвергентен доклад за готовността на страната ни за еврозоната.
Очевидно наградата е за корупция, защото от последните 15 години България доби статута на “най-корумпираната държава в ЕС”. Редом с това България се води и “най-бедната.”

Пеевски подчерта приноса на друг санкциониран за корупция по Магнитски и от Великобритания – Владислав Горанов, като човека, който е свършил най-много работа, и го поздрави публично.

“Лъжците и най-големият лъжец и шарлатанин няма да успеят. Заплахите за война, безредици и взривяване на ЕС няма да минат. Днес всичко за тях свърши!”, обяви с апломб Пеевски очевидно визирайки неволния създател на Промяната Румен Радев. Реално Румен Радев е различен политик от всички останали, защото е единственият с положителен рейтинг от тях, тоест повече българи му вярват, отколкото не му вярват.
Всичко останали – като Пеевски, Борисов, Горанов, Петков и т.н. имат по 70-80-90% недоверие сред българските граждани. Нормално е корумпираните да мразят такъв като Радев и той да им бъде трън в очите.

От думите на Пеевски излиза, че тези, които са наказани и не могат да имат банкови сметки и да пипат евро, британски лири и долари (като него, Горанов и други), имат основна заслуга да сме в Еврозоната. Защо да го правят, като нямат практическа полза?

Отговорът е прост – ще имат възможност да теглят нови и огромни кредити от името на държавата. Кредити, които веднага ще крадат и ще ги връщат децата и внуците ни. Кредити за стотици милиарди, които ще потъват в асфалта и които, за разлика от еврофондовете, няма да бъдат контролирани от Европрокурата, защото и да бъдат откраднати после народът ще връща.

Всичко това е възможно, само защото Държавата вече е завладяна от Пеевски и е поделена частна собственост между него и Борисов. Реално Пеевски управлява Борисов всички институции, а Румен Радев е единствената, макар и далечна, заплаха за тях.

В публичното си говорене Пеевски лъже за всичко на 100%, а ортакът му Борисов на 90%. Народът знае, че са толкова богати, че спокойно могат да си палят пурите с колкото си искат банкноти от по 500 евро.
Ако преведем думите на Пеевски наобратно, ще излезе, че той и Горанов нямат заслуги за Еврозоната, но ще са основните бенефициенти от нея. Ако има шарлатани и лъжци, това са Пеевски и приятелите му, защото той обвинява опонентите си единствено и само в собствените си грехове. Това е правилото при него.
С европейци като Пеевски и Борисов бъдещето пред Еврозоната е доста мрачно, а ЕС уверено върви по стъпките на СИВ и СССР.

Егати Еврозоната, щом хората от списъка Магнитски са нейните стълбове у нас.

Ако в Еврозоната има нещо хубаво, това е, че ще сложи края на илюзиите – или на пеевските или на нашите.

Николай Бареков

Според еврочиновниците (в конвергентния доклад) сме задминали Швеция, Унгария, Чехия. И сме много напред.
Не може ли хората на Урсула да се свържат с УЕФА и да ги посъветват да приложат същия подход и към футбола. Току виж се окаже, че сме станали европейски шампиони!

Стоян Демиревски