АНАЛИЗИ
Военни действия зад завесата на COVID-19
Ако има нещо, което се пропуска в периода на страх и борба за преодоляване на световната криза следствие „COVID-19, това е, че вирусът всъщност се явява димна завеса, зад която се водят политически, икономически, идеологически и всякакви битки, включително в енергийния сектор, по цял свят. В това отношение Либия е красноречив пример, защото тази страна без съмнение е важен геополитически плацдарм и не само защото си има лесно добиван нефт с високо качество.
Либия от десетилетия е мост за наплив на мигранти към Европа т.е възможност за натиск към ЕС и място, от което контрол върху Средиземноморието може да се упражнява лесно. А в Източното Средиземноморие, казват, имало много газ. В тази връзка на 4 април се навърши една година, откакто единият от основните играчи в либийския конфликт на терен, ген. Халифа Хафтар, обяви начало на военна офанзива към столицата Триполи, за да установи там своя власт и след това върху цяла разорена и разпокъсана Либия. Срещу този генерал, който казват все още има американско гражданство, стои правителство на националното споразумение /ПНС/ начело с Файез Сарадж, признато от ООН. Това правителство е съсредоточено само в Триполи, където някои квартали не са му подчинени, но е подкрепяно изцяло от структури на мюсюлмански братя. Една от причините за всяческа подкрепа от страна на Турция и Катар. Операциите на ген.Хафтар са с променлив успех, макар че следствие предателство завзе ключовия либийски град Сирт, но той е изявен противник на ислямистите и на висок глас обявява, че се бори с тероризма. Генералът оглавява Либийската национална армия /ЛНА/, която е настанена в гр.Тобрук и има подкрепата на изнесения там през 2015т парламент на Либия. Светът не обръща особено вднимание на този етап, но сраженията в Либия между двете основни сили там, са се активирали и то на фона на срината здравна система, обявени от Арабската лига 150 хил бежанци следствие битките и признати „само” 10 заразени от коронавирус и един починал. Водят се сражения за власт, но болниците са затворени, защото или са близо до зоните на бойни действия, или те самите са разрушени, а да се говори за здравна система е несериозно. В Арабската лига я определят като „обезпокоително положение с нейната недостатъчност в условия на Covid-19”. Ген. Хафтар явно е ознаменувал годишнината от първото нападение над Триполи с нови атаки, независимо от подписано на 21 мярт споразумение за прекратяване на огъня. В отговор ПНС обявява операция „Ураган на мира”, докато милициите на ген. Хафтар бомбардират летището „Митига” в Триполи. И двете страни обявяват различен брой жертви и унищожено военно оборудване, но е факт, че през Турция в Сирия се връщат ковчези с убити джихадисти, които Анкара придвижи от Идлиб, Сирия, към Либия, за да воюват на страната на Сарадж. Турция има споразумение с ПНС на Сарадж за подкрепа и за „съгласуване на морските граници”, което е възможност да се участва в разпределението на територии, в които може да се добива газ в Източното Средиземноморие. Следствие на което Гърция застава на страната на ген. Хафтар, където са вече Франция, Египет, ОАЕ, САЩ, всички по свои си причини и стратегии. ЕС, както обикновено, няма единна позиция за деескалация на напрежението в Либия, защото Италия, бивш колониален владетел на Либия и подкрепяща Сарадж, и Франция стоят от двете страни на барикадата в либийския конфликт. Тези дни Арабската лига призова за спиране на огъня от двете страни и това да е ознаменуване на 1 година от началото на атаките срещу Триполи от страна на ген.Хафтар. В писмено съобщение следствие коронавируса, Арабската лига подчертава опасенията си от продължаване на сраженията в западните райони и Триполи. Съобщава се за хиляди загубили живота си, за стотици хиляди напуснали домовете си и за „крайно нарушаване на обществената структура на Либия”. Призивите са да се изнесат на преден план бирбата с коронавируса и националните приоритети на страната. Всичко това под егидата на ООН. Такива призиви в изказвания има и в Женева от страна на говорителя на Висшия комисариат за бежанците към ООН.
И в цялата тази либийска суматоха въпросът е къде стоят геополитически играчи като Русия, САЩ или Китай, които днес са съсредоточили вниманието си преди всичко, но явно не само, върху спечелване на битката с COVID-19. Защото е ясно, че богатата на нефт Либия не е в състояние да се върне към мирен живот. Там е налице нова военна драма. На Запад казват, че Русия играе двойна игра в Либия, за да „се окаже на страната на победилия”. Факт е обаче, че Русия е незаобиколим фактор в Близкия изток, включително в Либия, въпреки че не успя да убеди ген. Хафтар да подпише споразумение със Сарадж именно в Москва. Може да се каже, че Москва в Либия е на качествено нов етап. Да се казва, че Кремъл подкрепя ген.Хафтар, защото е срещу ислямистите в Триполи, свързани с Ал Кайда и Мюсюлмански братя, е повече от пресилено.Въпреки че Русия по принцип е силно заинтересована от сриване на тези организации по понятни причини, не само заради Кавказ. Да се каже, че ген. Хафтар ще спечели властта и ще я удържи в бъдеще, на този етап никак не е сигурно. Сигурно е, че Русия поддържа връзки и с двете воюващи страни, както и с племенните вождове в Южна Либия, които стоят на ръка разстояние и от Тобрук, и от Триполи, но си имат своите интереси и условия. Някои минават ту на едната страна, ту на другата, но това е известна световна практика. Русия в тази ситуация залага на дипломатически процес за изход от либийската криза, което би имало и положително влияние върху имиджа на Путин като миротворец. Така казват някои на Запад. Не са далече от истината. Русия поддържа правозащитните организации, които действат за нормализиране на отношенията и даже използва за тази цел целия свой авторитет. Още повече, че и Русия, и целокупният Запад си имат своите икономически интереси в Либия. Там два нефтени кладенци, най-богатите, са под контрол на ген.Хафтар, но САЩ и ЕС са въвели правило да се купува нефт само от нефтената национална корпорация, която е под егидата на Сарадж. Няма съмнение, че Москва внимателно наблюдава развитието на събитията в Либия, което бе съобщено от говорителят Дмитри Песков. Не бива да се забравя, че Либия наистина е предмостие към Средиземно море, а след Сирия Русия няма как да пропусне възможност да има своя роля и влияние и в Либия. Това при всички случаи е постигане на позиции за роля в Средиземноморието, в Северна Африка и оттам за връзки с Европа,включително влияние. Нещо, което е цел и на другите геополитически играчи. Теренът в Либия е хлъзгав, но след като Сарадж в разгара на битките избяга в Тунис, не е ясно как това ще допринесе за имиджа му и за желанието на либийците да имат силен лидер, който да ги обедини. В това отношение времената на Кадафи не са забравени, въпреки садистичното му убийство. Впрочев някои от неговите офицери воюват на страната на ген.Хафтар, а той самият е бил в миналото част от екипа на Кадафи. После 20 години е живял В САЩ, където и днес живеят дъщерите му. Напоследък се говори за възможност да се организират в Либия избори за президент на страната, което да подпомогне процеса за омиротворяване, но такива идеи трудно могат да се реализират в условия на военни действия. Въпреки ангажирането на интелигенция и научната общественост в Либия, доколкото са останали. Зависи и как ще се развият събитията в региона на Близкия изток, политическото сътрудничество и толерантност между геополитическите играчи, както и кога ще завърши с успех битката с Covid-19. След като тези дни Вашингтон изпрати отново военни кораби в Латинска Америка, Карибите, с мотив „битка с наркокартелите”, мъглата около намиране на решения за конфликти като този в Либия става още по-гъста. Да не говорим за Венецуела. Но човечеството, което никак не иска да воюва и е уморено от страхове следствие коронавируса, не е измислило нищо друго приемливо за изход от конфликти освен дипломация и диалог. Надеждите са, че либийците ще намерят начин да тръгнат по този път. Въпросът е как големите ще си разпределят сферите на влияние и роля в региони като Средиземно море, Африка или Европа. Явно не изпускат от поглед случващото се по света, въпреки обявена пандемия.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).








