АНАЛИЗИ

Военни действия зад завесата на COVID-19

Ако има нещо, което се пропуска в периода на страх и борба за преодоляване на световната криза следствие „COVID-19, това е, че вирусът всъщност се явява димна завеса, зад която се водят политически, икономически, идеологически и всякакви битки, включително в енергийния сектор, по цял свят. В това отношение Либия е красноречив пример, защото тази страна без съмнение е важен геополитически плацдарм и не само защото си има лесно добиван нефт с високо качество.
Либия от десетилетия е мост за наплив на мигранти към Европа т.е възможност за натиск към ЕС и място, от което контрол върху Средиземноморието може да се упражнява лесно. А в Източното Средиземноморие, казват, имало много газ. В тази връзка на 4 април се навърши една година, откакто единият от основните играчи в либийския конфликт на терен, ген. Халифа Хафтар, обяви начало на военна офанзива към столицата Триполи, за да установи там своя власт и след това върху цяла разорена и разпокъсана Либия. Срещу този генерал, който казват все още има американско гражданство, стои правителство на националното споразумение /ПНС/ начело с Файез Сарадж, признато от ООН. Това правителство е съсредоточено само в Триполи, където някои квартали не са му подчинени, но е подкрепяно изцяло от структури на мюсюлмански братя. Една от причините за всяческа подкрепа от страна на Турция и Катар. Операциите на ген.Хафтар са с променлив успех, макар че следствие предателство завзе ключовия либийски град Сирт, но той е изявен противник на ислямистите и на висок глас обявява, че се бори с тероризма. Генералът оглавява Либийската национална армия /ЛНА/, която е настанена в гр.Тобрук и има подкрепата на изнесения там през 2015т парламент на Либия. Светът не обръща особено вднимание на този етап, но сраженията в Либия между двете основни сили там, са се активирали и то на фона на срината здравна система, обявени от Арабската лига 150 хил бежанци следствие битките и признати „само” 10 заразени от коронавирус и един починал. Водят се сражения за власт, но болниците са затворени, защото или са близо до зоните на бойни действия, или те самите са разрушени, а да се говори за здравна система е несериозно. В Арабската лига я определят като „обезпокоително положение с нейната недостатъчност в условия на Covid-19”. Ген. Хафтар явно е ознаменувал годишнината от първото нападение над Триполи с нови атаки, независимо от подписано на 21 мярт споразумение за прекратяване на огъня. В отговор ПНС обявява операция „Ураган на мира”, докато милициите на ген. Хафтар бомбардират летището „Митига” в Триполи. И двете страни обявяват различен брой жертви и унищожено военно оборудване, но е факт, че през Турция в Сирия се връщат ковчези с убити джихадисти, които Анкара придвижи от Идлиб, Сирия, към Либия, за да воюват на страната на Сарадж. Турция има споразумение с ПНС на Сарадж за подкрепа и за „съгласуване на морските граници”, което е възможност да се участва в разпределението на територии, в които може да се добива газ в Източното Средиземноморие. Следствие на което Гърция застава на страната на ген. Хафтар, където са вече Франция, Египет, ОАЕ, САЩ, всички по свои си причини и стратегии. ЕС, както обикновено, няма единна позиция за деескалация на напрежението в Либия, защото Италия, бивш колониален владетел на Либия и подкрепяща Сарадж, и Франция стоят от двете страни на барикадата в либийския конфликт. Тези дни Арабската лига призова за спиране на огъня от двете страни и това да е ознаменуване на 1 година от началото на атаките срещу Триполи от страна на ген.Хафтар. В писмено съобщение следствие коронавируса, Арабската лига подчертава опасенията си от продължаване на сраженията в западните райони и Триполи. Съобщава се за хиляди загубили живота си, за стотици хиляди напуснали домовете си и за „крайно нарушаване на обществената структура на Либия”. Призивите са да се изнесат на преден план бирбата с коронавируса и националните приоритети на страната. Всичко това под егидата на ООН. Такива призиви в изказвания има и в Женева от страна на говорителя на Висшия комисариат за бежанците към ООН.
И в цялата тази либийска суматоха въпросът е къде стоят геополитически играчи като Русия, САЩ или Китай, които днес са съсредоточили вниманието си преди всичко, но явно не само, върху спечелване на битката с COVID-19. Защото е ясно, че богатата на нефт Либия не е в състояние да се върне към мирен живот. Там е налице нова военна драма. На Запад казват, че Русия играе двойна игра в Либия, за да „се окаже на страната на победилия”. Факт е обаче, че Русия е незаобиколим фактор в Близкия изток, включително в Либия, въпреки че не успя да убеди ген. Хафтар да подпише споразумение със Сарадж именно в Москва. Може да се каже, че Москва в Либия е на качествено нов етап. Да се казва, че Кремъл подкрепя ген.Хафтар, защото е срещу ислямистите в Триполи, свързани с Ал Кайда и Мюсюлмански братя, е повече от пресилено.Въпреки че Русия по принцип е силно заинтересована от сриване на тези организации по понятни причини, не само заради Кавказ. Да се каже, че ген. Хафтар ще спечели властта и ще я удържи в бъдеще, на този етап никак не е сигурно. Сигурно е, че Русия поддържа връзки и с двете воюващи страни, както и с племенните вождове в Южна Либия, които стоят на ръка разстояние и от Тобрук, и от Триполи, но си имат своите интереси и условия. Някои минават ту на едната страна, ту на другата, но това е известна световна практика. Русия в тази ситуация залага на дипломатически процес за изход от либийската криза, което би имало и положително влияние върху имиджа на Путин като миротворец. Така казват някои на Запад. Не са далече от истината. Русия поддържа правозащитните организации, които действат за нормализиране на отношенията и даже използва за тази цел целия свой авторитет. Още повече, че и Русия, и целокупният Запад си имат своите икономически интереси в Либия. Там два нефтени кладенци, най-богатите, са под контрол на ген.Хафтар, но САЩ и ЕС са въвели правило да се купува нефт само от нефтената национална корпорация, която е под егидата на Сарадж. Няма съмнение, че Москва внимателно наблюдава развитието на събитията в Либия, което бе съобщено от говорителят Дмитри Песков. Не бива да се забравя, че Либия наистина е предмостие към Средиземно море, а след Сирия Русия няма как да пропусне възможност да има своя роля и влияние и в Либия. Това при всички случаи е постигане на позиции за роля в Средиземноморието, в Северна Африка и оттам за връзки с Европа,включително влияние. Нещо, което е цел и на другите геополитически играчи. Теренът в Либия е хлъзгав, но след като Сарадж в разгара на битките избяга в Тунис, не е ясно как това ще допринесе за имиджа му и за желанието на либийците да имат силен лидер, който да ги обедини. В това отношение времената на Кадафи не са забравени, въпреки садистичното му убийство. Впрочев някои от неговите офицери воюват на страната на ген.Хафтар, а той самият е бил в миналото част от екипа на Кадафи. После 20 години е живял В САЩ, където и днес живеят дъщерите му. Напоследък се говори за възможност да се организират в Либия избори за президент на страната, което да подпомогне процеса за омиротворяване, но такива идеи трудно могат да се реализират в условия на военни действия. Въпреки ангажирането на интелигенция и научната общественост в Либия, доколкото са останали. Зависи и как ще се развият събитията в региона на Близкия изток, политическото сътрудничество и толерантност между геополитическите играчи, както и кога ще завърши с успех битката с Covid-19. След като тези дни Вашингтон изпрати отново военни кораби в Латинска Америка, Карибите, с мотив „битка с наркокартелите”, мъглата около намиране на решения за конфликти като този в Либия става още по-гъста. Да не говорим за Венецуела. Но човечеството, което никак не иска да воюва и е уморено от страхове следствие коронавируса, не е измислило нищо друго приемливо за изход от конфликти освен дипломация и диалог. Надеждите са, че либийците ще намерят начин да тръгнат по този път. Въпросът е как големите ще си разпределят сферите на влияние и роля в региони като Средиземно море, Африка или Европа. Явно не изпускат от поглед случващото се по света, въпреки обявена пандемия.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 1

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 2

АНАЛИЗИ

Само мошенници като тези могат да вкарат България с измама в Еврозоната и затова са с най-голяма заслуга! Сега ще се краде по десет!

Само измамници като Пеевски и Горанов можеха да вкарат България с измама в Еврозоната! Което могат си го могат и нека им признаем заслугата. Друг шмекер като Кирчо Петков се издъни, макар Урсула да му беше обещала на уше да мамят с цифрите.

Еврозоната – се оказа заслуга на най-корумпираните, които ограбиха българите и ги докараха до просешка тояга и на опашката по доходи в Европа. Народът уплашен се бунтува, а крадците на държавния бюджет ликуват. Самохвалството на изкусен политически измамник като Пеевски, че има основни заслуги за Еврозоната, не е безпочвено. Самото влизане стана с абсолютна измама – и с бюджетния дефицит на България и с инфлацията. Незнайно как цифрите за последните месеци бяха абсолютно фалшифицирани.

За санкционирания от САЩ по Магнитски и от Великобритания за корупция Делян Пеевски: “ДПС и ГЕРБ бяхме основните носители на успеха за България!”

Всъщност, двете партии основно станаха символ на корупцията и на обръчите си от фирми. Напоследък – корпулентните обръчи от фирми, след като същият Пеевски яхна ДПС от 2013 година, а отскоро и ГЕРБ.

“Голям успех за правителството и за България! Това е успех на всички, които подкрепяме този път от много години”, заяви Пеевски по повод положителния конвергентен доклад за готовността на страната ни за еврозоната.
Очевидно наградата е за корупция, защото от последните 15 години България доби статута на “най-корумпираната държава в ЕС”. Редом с това България се води и “най-бедната.”

Пеевски подчерта приноса на друг санкциониран за корупция по Магнитски и от Великобритания – Владислав Горанов, като човека, който е свършил най-много работа, и го поздрави публично.

“Лъжците и най-големият лъжец и шарлатанин няма да успеят. Заплахите за война, безредици и взривяване на ЕС няма да минат. Днес всичко за тях свърши!”, обяви с апломб Пеевски очевидно визирайки неволния създател на Промяната Румен Радев. Реално Румен Радев е различен политик от всички останали, защото е единственият с положителен рейтинг от тях, тоест повече българи му вярват, отколкото не му вярват.
Всичко останали – като Пеевски, Борисов, Горанов, Петков и т.н. имат по 70-80-90% недоверие сред българските граждани. Нормално е корумпираните да мразят такъв като Радев и той да им бъде трън в очите.

От думите на Пеевски излиза, че тези, които са наказани и не могат да имат банкови сметки и да пипат евро, британски лири и долари (като него, Горанов и други), имат основна заслуга да сме в Еврозоната. Защо да го правят, като нямат практическа полза?

Отговорът е прост – ще имат възможност да теглят нови и огромни кредити от името на държавата. Кредити, които веднага ще крадат и ще ги връщат децата и внуците ни. Кредити за стотици милиарди, които ще потъват в асфалта и които, за разлика от еврофондовете, няма да бъдат контролирани от Европрокурата, защото и да бъдат откраднати после народът ще връща.

Всичко това е възможно, само защото Държавата вече е завладяна от Пеевски и е поделена частна собственост между него и Борисов. Реално Пеевски управлява Борисов всички институции, а Румен Радев е единствената, макар и далечна, заплаха за тях.

В публичното си говорене Пеевски лъже за всичко на 100%, а ортакът му Борисов на 90%. Народът знае, че са толкова богати, че спокойно могат да си палят пурите с колкото си искат банкноти от по 500 евро.
Ако преведем думите на Пеевски наобратно, ще излезе, че той и Горанов нямат заслуги за Еврозоната, но ще са основните бенефициенти от нея. Ако има шарлатани и лъжци, това са Пеевски и приятелите му, защото той обвинява опонентите си единствено и само в собствените си грехове. Това е правилото при него.
С европейци като Пеевски и Борисов бъдещето пред Еврозоната е доста мрачно, а ЕС уверено върви по стъпките на СИВ и СССР.

Егати Еврозоната, щом хората от списъка Магнитски са нейните стълбове у нас.

Ако в Еврозоната има нещо хубаво, това е, че ще сложи края на илюзиите – или на пеевските или на нашите.

Николай Бареков

Според еврочиновниците (в конвергентния доклад) сме задминали Швеция, Унгария, Чехия. И сме много напред.
Не може ли хората на Урсула да се свържат с УЕФА и да ги посъветват да приложат същия подход и към футбола. Току виж се окаже, че сме станали европейски шампиони!

Стоян Демиревски