ПАРИ

Комисията за финансов надзор отново нагло си вдига заплатите

В кризата дори и Комисията за финансов надзор (КФН) планира да вдигне заплатите на своите служители, въпреки че те са сред най-добре платените в държавната администрация и в никакъв случай не са изложени на първа линия в борбата с COVID-19.

Между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет за 2021 г. депутатите от ГЕРБ предлагат поправка в първоначалните разчети за КФН, с която текущата издръжка се завишава с 1.321 млн. лв. По-голямата част от допълнителната сума – 1.198 млн. лв., отива по перото “възнаграждения на персонала”. С останалите 123 000 лв. се увеличава максималният размер на новите задължения за разходи, които комисията може да натрупа през 2021 г.

Допълнителните средства ще бъдат за сметка на парите, които комисията внася в държавния бюджет от глоби и санции. През последните години този трансфер е 3 млн. лв., но догодина ще бъде намален с въпросните 1.321 млн. лв.

От началото на 2018 г. КФН стана държавната институция с най-високите възнаграждения, наред с тези в БНБ, след като бе променен моделът ѝ на финансиране. Оттогава комисията, в която работят около 200 души, се издържа единствено от годишните такси на компании, които тя надзирава – застрахователни и пенсионни дружества и инвестиционни посредници. За целта тези такси бяха увеличени драстично – близо 3-4 пъти, като годишно формират бюджет от малко над 20 млн. лв. Тогавашната шефка на КФН Карина Караиванова успя да защити пред парламента тезата, че служителите в регулаторния орган не може да получават драстично по-ниски заплати от работещите в частните компании, които трябва да надзирават. Както и че с по-високите възнаграждения се разчита да бъдат привлечени качествени експерти.

В резултат на новия модел на финансиране от такси, събирани от частния бизнес, възнаграждението на председателят на регулатора скочи на 13 148 лв., а на заместниците – на 12 000 лв. Директори на дирекции се сдобиха със заплати от 5133 лв., актюерите – с 4500 лв., главните експерти – с 2893 лв., старшите експерти – с 1989 лв., а младшите – с 1472 лв.

Пред бюджетната комисия, при първото четене на закона за държавния бюджет, председателят на КФН Бойко Атанасов обясни на депутатите, че допълнителната сума, с която иска да се завишават разходите за персонал, ще отиде за вдигане на заплатите само на експертния персонал, без ръковоството.

Оказва се, че комисията продължава да изпитва трудности да наеме финансови анализатори, актюери и други експерти, въпреки значително увеличените заплати преди три години. “Средната заплата не надвишава 3300 лв.”, посочи като извинение Атанасов.

Той обясни още, че през последните години значително са скочили вноските на КФН в европейските надзорни органи, в които членува. “Ние сами си плащаме членския внос, който вече достига 2.6 млн. лв. годишно. Така намаляват разходите за надзорни мерки”, каза шефът на КФН.

Post Views: 20

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.