Неистови скокове на цените на хранителните стоки в Европа

Нарастващите цени карат Европа да преосмисли принципите на капитализма

„Замразете цените на основните продукти.“ Представители на местни организации за защита на потребителите се обърнаха към белгийското правителство с такова искане – като ги призоваха да копират практиката на някои други европейски страни. Каква е причината за подобни експерименти, напомнящи реалността от съветската епоха?

Привържениците на капитализма винаги са възхвалявали модела на пазарна икономика. Класическия капитализъм. Аргументите за това как търсенето регулира предлагането, как „пазарът ще реши“ всякакви въпроси, навремето бяха представени като отговор на почти всеки проблем.

Но в условията на продължителна икономическа криза и рекордна инфлация изведнъж се оказа, че пазарните отношения не само решават, но и създават проблеми. Когато значителна част от обществото е принудена да реши труден въпрос – да си купи храна или да плати електричеството, социалното напрежение започва да расте, което води до сериозни проблеми за елитите, които не си задават такъв въпрос. И неволно човек трябва да направи нещо, но всъщност – да включи и други механизми, освен пазарните.

Тихата Белгия бие тревога: инфлацията в супермаркетите, където се снабдява по-голямата част от населението на страната, през март за първи път в историята надхвърли 20% и възлиза на 20,6%. Организацията за защита на потребителите “Тест Ахатс” внимателно изчисли средните цени и ги сравни с предходни години. И резултатът беше разочароващ.

В сравнение с март 2022 г. зеленчуците са поскъпнали с 31%, а ако не се вземат предвид картофите, които бяха по-слабо засегнати от поскъпването, тогава с 40%. Млечните продукти са поскъпнали средно с 26%, като сиренето гауда – с 42%, а сметаната – с 33%. Хлябът е поскъпнал с 24%. Освен храните значително поскъпват и хартиените изделия, включително тоалетна хартия и салфетките, средно с 39%.

„Като вземем предвид поредното увеличение на темпа на инфлация, средното семейство от двама души харчи 521 евро на месец за храна в супермаркета днес. Това е с 89 евро повече от миналата година, каза Джули Фрере, говорител на “Тест Ахатс”. „Отново молим правителството да създаде антиинфлационна кошница по подобие на тази, която съществува във Франция, да замрази цените на някои основни продукти.“

Същата организация по-рано се застъпваше, че цените на електроенергията за най-уязвимите трябва да се основават на доходите им, като посочи на правителството, че Белгия всъщност е с най-скъпата енергия в Западна Европа. Правителството обаче избра да поеме по различен път, реформирайки ДДС и обещавайки да не повишава таксите над определено ниво.

Призивът за въвеждане на антиинфлационна кошница също не срещна ентусиазъм нито от правителството, нито от експертите. Както отбелязва икономистът Филип Дефайт: „Повишаването на цените на храните в супермаркетите, както и енергийната криза, показват, че златният век на консуматорството е приключил. Мисленето, че цените на храните ще паднат, е илюзия: те ще останат високи задълго. Бедните семейства харчат значителна част от бюджета си за храна и това увеличение на цените ги удря най-тежко. Решението може да бъде да промените хранителните си навици. Така няма смисъл да купуват вече измита салата, защото струва три пъти повече от обикновената.

Според него създаването на антиинфлационна кошница в Белгия е невъзможно, защото „страната не е готова за това по отношение на културата, политиката и съществуващите закони. Самата идея ми се струва противоречива, защото е ясно, че производителите ще се възстановят от други продукти.

Съществено предупреждение обаче е, че половината белгийци живеят на по-малко от 50 километра от границата и вече се видя, че нивото им на покупки във Франция се е върнало на нивата преди коронавируса. Ако храната в съседна страна е по-евтина, а държавата е наблизо, тогава решението се налага от само себе си. Никой в такава ситуация няма да прибегне до екзотични решения като замяна на измита салата с немита (още повече, че в действителност не всеки ще яде тази салата).

Във Франция търговските вериги, съгласувани с правителството, вече усилено предлагат своите антиинфлационни кошници. Например веригата супермаркети “Интермарш” замрази цените на около 500 продукта, включително сладкиши и торти, както и разнообразие от алкохолни напитки от водка до бира – което без съмнение също помага за подслаждане на трудните времена.

“Карфур” предлага 200 артикула на фиксирани цени. “Ашан” предлага широка гама от продукти на собствената си марка – обаче, както отбелязаха внимателните потребители, преди да замрази цените, мрежата ги повиши. По един или друг начин има избор и той привлича не само собствените граждани в магазините, но и, например, белгийците, допринасяйки за растежа на приходите на веригите.

В Гърция антиинфлационната кошница беше създадена не от търговските вериги, а от правителството, но тъй като доходите в страната са едни от най-ниските в еврозоната, най-бедните семейства трябваше да бъдат подпомогнати допълнително, като им плащат 10% от покупките на храна. Тази мярка, която ще продължи няколко месеца, се планира да изразходва около 650 милиона евро, като правителството ще ги вземе от свръхпечалбите на две петролни рафинерии, разположени в страната.

В Испания правителството, изправено пред нарастващите цени, реши напълно да премахне ДДС върху основните храни, включително хляб, мляко, плодове и зеленчуци. Подобен план беше приет в Португалия, допълнен със субсидии.

В Германия увеличението на цените на храните между февруари 2023 г. и февруари 2022 г. е средно с 21,8%, като най-поскъпнали са захарта (70%), изварата (64%), слънчогледовото олио (59%) и брашното (58%). В същото време правителството на Олаф Шолц не си направи труда да ограничи цените (с изключение на цените на електроенергията, които ограничи силно), но повиши заплатите с 5%. Последното обаче се случи едва след като Германия беше разтърсена от мегастачка, чиято основна причина беше същата инфлация.

Когато кризата със слънчогледовото олио удари Европа миналата пролет, западните супермаркети бяха строго регулирани, като се раздаваха (съвсем по съветски) само по няколко бутилки на човек. И никакви закони на пазара не им попречиха да се придържат към тази мярка толкова дълго, колкото е необходимо, защото обстоятелствата го диктуваха.

Такъв е пазарът. Когато е необходимо, те ще се споразумеят с търговските вериги и цените ще бъдат замразени, данъците ще бъдат отменени и ще бъде въведено разпределение.

И ако в някаква Белгия правителството не е достатъчно бързо, то населението бързо се сеща, че Франция е близо. Там цените на храните са по-ниски, и масово отиват да купува, спомняйки си друг закон на пазара: защо да плащате повече, когато можете да спестите?

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ